Глава 50 – Изгревът на Магления

Докато Балончо се свличаше в неизбежното блато на след-разстрелващия период, на пазара започнаха да излизат хищниците. Възпитано в бизнеса те се наричаха „конкуренти”, в културата – „нови течения”, а в политиката – „алтернативи”. Но това си бяха все същите хищници – като от времето на лъвовете, мечките и тигрите, които виждайки плячка, кръвта им кипваше, мускулите се стягаха, а зъбите проблясваха ярко дори на лунна светлина. Така както Балончо някога се хвърли върху отмаляващия Триумвират, така и сега новите призвани да спасят народа от покварата, чийто символ на свой ред бе станал самият Балончо, започнаха да запълват оформящите се празнини в народната обич.

donation

Най-добре от ситуацията се възползва Доня Магления, която унизена преди време от грубото отношение на консула, и лишена от полагащото и се място в Имперския комисариат, бе дълбоко мотивирана за реванш. Но за разлика от мнозина други, които жадни за това се хвърляха фронтално и лудо напред, тя премисляше действията си, и стъпваше само на сигурно. Хладният разум, с който напредваше и осребряването на чуждите успехи, чуждите неуспехи, дори на чуждата „мръсна работа”, накараха опитната политическа гвардия да съсредоточи вниманието си върху нея, и да я обсъди като свой възможен съюзник. Така поредната среща на Царий, Сокологлу и Първанаки, закономерно се съсредоточи основно върху Магления.

- Аз, Гай Царий, все още мисля, че ти трябва да се пробваш за Старши консул. – каза Сокологлу и смукна дълбока глътка от наргилето. Стаята бе одимена от него и от двете пури в ръцете на бившия Младши консул и настоящия Старши.

-Благодаря ти за високата оценка, ефенди, но аз съм старичък вече за тия работи. Изборите са за младите, бодрите, енергичните. Аз съм за съвета на старейшините вече. – отговори Царий и пое от тютюна.

-Ти се страхуваш, приятелю Царий, страхуваш се да не се провалиш, а не си стар. Но аз ти казвам, че можем да те изберем. С мен, Първанаки, Бъдишеф и още няколко по-дребни, ще надхвърлим стопяващите се гласове на Балончо. Имаш шанс…  - продължи Сокологлу.

-Не се страхувам, ефенди, в крайна сметка, ако трябва ще се кандидатирам. Тогава ще те взема за вице-консул… - отвърна му хитроумно Царий.

-Е, Царий, знаеш че аз никога не съм се стремил към постове. Винаги съм бил редови сенатор. Къде ме набута за вице-консул… - заизмъква се Сокологлу.

-Ами време ти е за малко почести, ефенди. Или се уплаши нещо? – бодна го усмихнат иззад дима Царий.

-Всъщност, приятели, нека не се занимаваме с екзотични идеи – включи се съвсем навреме в разговора Първанаки – Имаме съвсем друга ситуация, пък и нека вярно дадем път на някои по-млади. Прав е тук Царий…

-Да, хубавото на младите е, че имат енергия и сила, и сами вършат много работа, преди още да си ги избрал. – разумно констатира Царий.

-Вие и двамата май за едно и също говорите… - лукаво подметна Сокологлу.

-Ами, тя сама говори за себе си, и ни допада… - свенливо каза консулът.

-Да призная, и на мен тя не ми е неизгодна. Идеално се вписва в профила на нашата партия… - каза ефенди – Но аз исках Царий да получи тази почест, защото той заслужава. Мисля, че шансовете за победа на него, и на нея – са еднакви. Така че, изборът е равен.

-Аз не мисля така, ефенди… - възпротиви се Царий – Младата Магления е доста по-перспективна от мен. Аз съм един старчок, дето вече е за пенсия. А тя е любимката на Главния комисар, харесва я народът – сама уреди двама сенатори в Имперския сенат, и някак – по-добре стои от мен. Много важно е и, че е по-малоимотна от мен, и няма почти никакви имоти всъщност…

-Мда, този последният фактор е много важен. След спекулациите с твоите имоти, но най-вече след глупостта на Цветарий, това да си имотен човек се оказа непростим грях… - констатира Първанаки.

-Аз затова имоти на мое име нямам… - мъдро се похвали ефенди.

-И аз така… - усмихна се консулът.

-Е да, ама моите имоти са били на баща ми, и няма как да си ги взема, ако не са на мое име… - леко ядосано каза Царий – и аз не съм виновен за глупостта на Цветарий. Той с една десета от моите имоти направи имотите стотици пъти по-вреден фактор за народната обич.

-Важното е, че Магления няма имоти. – отсече Първанаки.

-Да, това е много важно… - съгласи се ефенди.

-Бих добавил и, че Магления е най-прозорлива от всички и най-добре се възползва от ситуацията. Други още нищо не правят, въпреки че огромен вакуум се образува покрай падението на Балончо. – каза Царий.

-Ти да не взе да се радваш на това падение… - подхвърли Сокологлу.

-Не, приятелю, болно ми е, аз създадох Балончо, направих го човек, като дете ми е. Боли ме, че така се проваля. Но трябва да мисля за държавата…

-Да, и ние за това мислим… - каза Първанаки.

-Даааа… - потвърди ефенди.

-Та като говорим защо Магления, а не аз, да призная, че аз нищо не спечелих от войната на сър Алекс с Цветарий. И още не се сещам какво мога да спечеля. А Магления вече трупа актив. Това доказва, че е мъдър политик, който може да се възползва от чуждите съперничества. – похвали другото си „дете” Царий.

-Пак твое отроче ще издигаме значи, да не ни изненадаш като с Балончо, да му берем ядовете после… - сериозно запита Сокологлу.

-За Балончо и твои хора се застъпваха – контрира го Царий – Касимоглу колко го хвали. Не се прави на невинна душа и ти.

-Касимоглу е отговорен за каквото е вършил, не ми го приписвай на мен. Той вече не е с мен…

-Но тогава бе дясната ти ръка…

-Приятели, да не се отклоняваме от въпроса… - намеси се умиротворяващо Първанаки.

-Да, прав си консуле, много емоции влагаме нещо. – рече Царий - Та Балончо вярно – все повече ни разочарова. Но за Магления някак по-сигурен се чувствам – по-уравновесена и по-мъдра е. Не е Балончо тя…

-Трябва да признаем, че от войната на сър Алекс с Цветарий засега има много губещи, включително и самия Балончо, но почти няма печелещи. В този смисъл, Магления наистина се показва като най-прозорлива политически. – направи извода Старшият консул.

В последните седмици мнозина виждаха празнотите, оформящи се в политическата структура. Мнозина, а не само Магления, опипваха почвата да се вмъкнат. Не беше без кандидати. Но само Магления постигаше нещо. Без да обявява каквито и да било кандидатури или намерения, тя започна да си прави неформални срещи с обикновени хора. Тези срещи се харесваха на обикновени журналисти. Така от една малка среща с няколко човека, излизаше интересно събитие. Хората бяха доволни, че някой „голем човек” им обръща внимание, и си говори с тях по човешки. Големият човек бе доволен, че хората са доволни, както и че това доволство се съобщаваше по новините.

Също без да обявява каквото и да било, Магления се появи при пред най-известния от всички медийни водещи, и направи блестящо представяне за това какъв трябва да бъде съвременният политик и кандидат за публична длъжност, правейки го естествено, от позицията на човек, който не е политик и не е кандидат за публична длъжност.

Вдъхнови не само екипа на предаването, а и самия водещ. И той - малко по-късно – съвсем случайно, и по друг повод, и без това да е натрапваща се реклама, говорейки за покварата в политиката и за това, че нищо не се променя, той лансира името на Магления като не лоша кандидатура. Кандидатура, каквато народът заслужава - имперски възпитаник, привнасящ най-доброто от опита на по-богатите и преуспели страни. Един вид – това е алтернативата на нашенците, дето надробиха всичко що гледаме.

Та всички тия непринудени активности идеално пасваха като необходимост на отвратения от компромати и гьонсуратлък избирател, надяващ се на нещо позитивно и културно. Така въпреки, че сър Алекс вършеше черната работа, като разчистваше терена от възможни кандидатури, лоялни на Балончо, той не предлагаше никаква избираема собствена кандидатура. А доня Магления, въпреки че дори не бе докоснала нито Балончо, нито някой от свитата му, осребряваше празнотата в политическото доверие.

Истината, която не убягваше на тримцата в задимения кабинет, бе че Магления се оформяше не само като добър кандидат, но и като алтернатива на цялата мръсотия, която обливаше възможните и противници. Тя нито бълваше мръсотия, нито бе заливана от нея. И когато народът се отвратеше от самата мръсотия, в един кюп щяха да са и сър Алекс, и Балончо, и Цветарий, а в другия – Магления и чистите и помисли…

И интересното беше, че никой друг не го правеше тъй успешно, макар да имаше и други некомпрометирани и възможни за лансиране кандидатури.

-Умението на Магления в тази сложна ситуация я прави твърде вероятен победител, ако бъде подкрепена. – каза Сокологлу.

-А който я подкрепи, ще превърне победата и в своя. – допълни Първанаки.

-Очевидно скоро Магления ще бъде не само моя рожба в политиката… - доволно каза Царий.

Докато доволните доволстваха сред наргилета и тютюн, недоволните също не стояха със скръстени ръце. Балончо бе събрал щаб от свои приближени да обсъждат ситуацията. Щабът не можеше да се мери по интелектуален заряд с тройката около Старшия консул, но това беше материалът , с който разполагаше…

-Трябва да измислим нещо, не може да оставим толкова лесно да ни вземат изборите.  – почти ядосано каза Балончо – Тоя номер е много прост, но работи, и ни го прилагат по учебник. Сър Алекс е заел калната локва и хвърля по всички нас. Дордето всички станем в кал, а някъде на светло и чисто си готвят неопетнен кандидат. Накрая народът няма да гледа кой е мятал калта, а само кой е кален и кой е чист…

-Те вече са готови с кандидата, мисля… - обади се един от съветниците.

-Не са готови, но по-важното е, че са готови със схемата. Кого точно ще сложат като кандидат после, няма значение…

-Мисля, че Магления съвсем определено им е кандидат, макар и необявен… - каза съветникът.

-Магления е една хитра лисица, водена от желание да ми го върне за дето я уволних от Комисариата. Добре се е нагласила, но може и друг накрая да я измести.

-Гай Балоний, мисля че трябва да я приемаме като основен противник. Проучванията сочат, че ако я подкрепят Сокологлу, Бъдишеф и Старшият консул, тя може да получи повече гласове от нас. – каза друг съветник – Фактически нашите гласове са горе-долу колкото техните, но личните и гласове дават превес.

-Има и други кандидати с лични гласове. – каза консулът.

-Да има, но тя е единствената видима. Срещу нея можем да вземем мерки още от сега... – каза първият съветник.

-Мерки? Ние никакви мерки не можем да вземем. Каквото и да направим в момента, все ще се обърне срещу нас. Като си целият в кал, на където и да мръднеш, все нещо кално правиш. Какви мерки?

-Ами аз съм взел някои предварителни мерки вече… - включи се в разговора Цветарий, който наскоро бе нагласен на неблагодарната позиция на началник на предизборния щаб. Един вид – бъдещият виновник за провала.

-Мерки ли? Какви мерки? – уплашено попита Балочно за поредната самоинициатива на министъра си.

-Ами следим я навсякъде, слушаме всичко… - гордо каза Цвето.

-Това ли са ти мерките? Вързал си я на подслушване? – искри блестяха в погледа на консула.

-Ами да, това не вреди. Нищо не правим, просто знаем всичко. Нищо друго няма да правя без волята Ви, Гай Балоний…

-Цвето, ти ще ни ликвидираш, човече. Ще ни ликвидираш с тоя начин на мислене. Веднага да я спираш от подслушване и всички записи лично да изтриеш. Нямам думи просто. Колко сме гениални! Пуснали сме я на подслушване…

-Простете, че ви противореча, Гай Балоний, но сте твърде емоционален, не сте на себе си… - възпротиви се Цветарий – С ръка на сърцето казвам, и държа на това, че като знаем повече за Магления, това не ни вреди. Информацията е ресурс, и колкото повече информация, толкова по-добре. Затова като началник на щаба, не одобрявам идеята ви.

-Началник на щаба? Ти май забрави кой командва тук. Началник на щаба. Веднага спирате и подслушването и следенето.

-Като началник на щаба, съм длъжен да оценявам експертната стойност на всяко решение. Важна е експертната му стойност, а не йерархията на издаване. Простете ми, консуле, но не виждам никаква стойност в това да имаме по-малко информация…

-Простете ми, г-н Началник на щаба, и главен експертен авторитет, но да ви припомням ли какво се получи с информацията, която натрупахме покрай Дон Тано. Какви „ползи” ни донесе тя…

Цветарий се почувства лично заклеймен и унизен, и нямаше какво повече да каже. Но на Балончо му бе ясно, че Цветарий все още не е разбрал за какво говори, и че възприема всичко емоционално. Затова продължи:

-Цвето, тая информация дето я трупаш, през прогнилата ни администрация, я получават всички. Така че тя не ни е никакво предимство, защото не е уникална. Сигурен съм, че и сър Алекс, и всеки, който поиска, и има малко повечко пари, вече знае всичко, което ти знаеш за доня Магления. Така че това дето ние го правим, е че просто вършим работата, от която всички се възползват. Но друго е по-важното – едва ли доня Магления не знае, че я следиш и подслушваш, така че едва ли ще каже нещо интересно. Може – също като дон Тано, да каже само изгодни на нея неща. И после сър Алекс ще вземе да извади тия записи, и пак против нас да се обърнат. Разбираш ли сега какво ти говоря?

-Да, Гай Балоний… Прав сте отново, ние пак се провалихме…

-Но за да свършим с твоите предварителни мерки, да ти налея в главата и, че дори нищо да не каже Доня Магления, на нея и е достатъчно само да се разчуе, че я подслушваме. Самият факт, че я следим, ще и направи реклама, и ще я издигне пред тълпата. Та предварителните ти мерки си мисля, че тя ги приема със задоволство…

-Да, консуле, веднага ще се поправя… - смутолеви Цвето.

-Все пак, грешните мерки на Цветарий не отхвърлят необходимостта от мерки изобщо – обади се един от съветниците. – Трябва да противодействаме на Магления.

-Според мен е рано за това. – каза Балончо – не е ясно дали тя ще е основният ни съперник. Всичко може да се промени. Ако започнем да работим срещу нея, това може да повиши шансовете и.

-Но ако не правим нищо, ние оставаме в калта, сър Алекс ще продължи да ни подкопава, а тя ще остане като алтернатива. – каза съветникът – Трябва най-малкото лекичко и нея в калта. Не е честно само нас така да ни работят.

-Може да я поокаляме – да. Но не ние лично. От другаде някъде някой да го направи. – каза Балончо.

-Позволете да се включа, консуле, но не съм убеден, че окаляне на човек от опозицията работи срещу него. – каза един малко по-разумен присъстващ – Народът се радва на охулването на власт имащите. Охулване на власт нямащ може да го охули, но може и да му вдигне имиджа.

-Има нещо такова. – съгласи се Балончо. – Сложна е ситуацията, не е ясно какъв е оптималният избор за нас. А в трудна ситуация, оптималният избор е задължителен. Нямаме резерви, провалът чука на вратата.

-Мисля, че трябва, ако правим някакво окаляне, да го направим откъм някой по-слаб от самата Магления. Ако изглежда силна спрямо него, тя ще е в позицията на оня дето народът се радва като го окалят… - каза съветникът.

-Да, това е умно като концепция. – съгласи се консулът – Трябва някоя нейна жертва да намерим или измислим. И като човек, борещ се за правда с „Голем човек”, какъвто безспорно е самата Магления…

-Мисля, че можем да поработим в собствената и партия и да измислим алтернативни кандидати, които са несправедливо потиснати от нея. Може да изкараме и някаква безскрупулност, спрямо определени малки хора, в името на алчността и за власт. – даде идеи съветникът.

-Харесва ми посоката ти на мислене – захващай се с този въпрос, измисли нещо. Докладвай лично на мен… - последното беше очевидно назидаване на Цветарий, който като началник на щаба трябваше да е връзката между Балончо и другите.

-И още нещо можем да направим… - продължи съветникът, очевидно доволен, че печели доверието на потенциален голям благодетел.

-Какво, днес идеите ти са добри? – попита Балончо.

-Позицията на вицеконсула е винаги средство за привличане или за отблъскване на гласове. – каза съветникът – Ако помогнем там да се класира някой, който ще я дърпа надолу, ще ни е полезно.

-Тя едва ли ще позволи такава грешка да стане. – репликира друг съветник.

-Тия дето ще я издигат не са единни, и тя не ги контролира. Дори самата тя да е неоспорима, множеството разнородни подкрепи зад гърба и, ще интригантстват за мястото на вицеконсула. В крайна сметка, може да издигнат съвсем неподходящо лице.

-Разбирам идеята ти… - усмихна се Балончо – можем да повлияем на интригите около вицеконсула и да и натресем тежест.

-Точно така…

-Захващай се и с това. Ще разчитам на теб. Добре е, че има останали още и умни глави около мен…

-Благодаря за оценката, консуле. Всички служим на обществото, и трябва да даваме всичко от себе си за неговото благо…

-Имаш бъдеще, момче, имаш бъдеще…

***

Докато една група се готвеше да подкрепи Магления, правейки си сметка за своята изгода, а друга – да я подрива – отново със сметка за своята изгода, някои хора, стигнаха до извода, че ако самата Магления има шанс да успех, той се състои именно в съществуването и на двете групи …

Продължава…Скоро…

05.03.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates