Глава 52 – Нищо не се губи

Нямаше по-щастлив човек от Бъдишеф тия дни. Стои си той и се чуди раздразнено как може след толкова компромати срещу Балончо, той да е все още консул, стои и се диви на несправедливостта на живота, но най-вече се гневи, че въпреки всички скандали, Балончо оставаше популярен, докато преди време самият Бъдишеф за много по-дребни неща, народът го намрази, та стои си той съзерцавайки силно ощетяващите го шегички на политиката, та стои си той и… в един момент консулът сам се оплете в грандиозен скандал. Не си бе мръднал и пръста Бъдишеф, опозицията нищо не беше направила, нямаше дори интрига на Старшия консул или на Сокологлу, и… Балончо се оплете. Манна небесна прокапа на сърцето на Бъдишеф, заслужаваше го, след толкова време на мъчения и борба с несправедливите манипулации на консула. Не просто „нека му е”, а „крайно време беше”…

donation

И мина гневът от сърцето на Бъдишеф, в сърцето на Балончо, който пък съвсем не разбра защо му се случва всичко това, и с какво бе заслужил подобна съдба…

Историята бе повече от абсурдна. Тя бе символът на мечтите на всяка опозиция – управляващите да започнат да се карат вътре помежду си, и взаимно да се избиват. Така не само, че силата на властта отслабваше, но дори опозицията не обираше и негативи, каквито имаше при всяка нейна атака. Ако имаше със сигурност печелещ в подобна ситуация, това бяха всички тия дето стояха отстрани и гледаха.

Всичко започна от поредните преговори с емисарите на Великия северен император. Проектите нещо бяха забуксували, но не повече от нормалното, и лека полека вървяха, прибутвани от несломимия двигател на личната изгода. Императорът не бе скръндза, отблагодаряваше се щедро. Понякога алчността надолу обаче избуяваше, тогава преговорите започваха да тъпчат на едно място, и трябваше малко време да се преодолее прекалено високата самооценка на някои от пионките. Императорът бе мъдър човек, знаеше тези неща, и не се впечатляваше много. Времето бе негово. Не бе припрян, можеше да поизчака…

Не можеше да се каже същото за пионките, които понякога „изпушваха” и започваха да правят неуправляеми движения. За Императора това не бе проблем – просто поредния детайл на забавянето. Но онзи що бе пионка за Императора, бе нещо много по-голямо за Балончо. И като изпушеше, започваше да дими из целия консулат.

Та в поредния – единайсети, рунд от преговорите за строителство на един от големите обекти на Императора, министърът на стопанството и светлото, виждайки че няма особено разбирателство, реши да отложи отново въпроса с 3 месеца, през което време да се мисли що да се върши. Сър Трийчо – както се казваше министърът, възложи на директора на Държавната компания на светлината да довърши техническите въпроси и да подпише отлагането, след което се оттегли на сладка почивка с младата си жена. Върнал се от прекрасния отдих обаче, завари договор за отлагане, с краен срок за договаряне. Един вид казали му емисарите на императора – „Добре отлагаме, но на края на срока подписваш”. И така въпросното отлагане се очертаваше като последно, което никак не се понрави на Трийчо, защото вече беше свикнал с отлаганията и работата вървеше много гладко и лежерно. Разгневен от неподчинението на директора, той излезе пред журналята и гръмко обяви, че ще го уволни, защото предал държавата и работел за Императора, който всячески се стремял да ги пороби.

Журналята подхванаха темата и тя стана централна за обществото. Вълната на недоволството яхнаха Кокалий и Димитриус, които от години се бореха с въпросния проект на Императора, който влизаше в конкуренция с проекти, носещи печалба тям. Те се хвърлиха мощно напред, подкрепиха министъра и изобличиха подмолните действия, подкупничеството и продажничеството на висши държавни чиновници. Видял популярността на случващото се, в канонадата се включи и патрицият Никълъс, който гневно възропта срещу продажбата на националния интерес, и в изблик на справедлив гняв, нарече въпросният директор „боклук”. Това бе напълно в разрез с дипломатическия език, на който трябваше да говори Никълъс, но пред тълпата именно просташкият език бе атрактивен, и той не се колеба да го използва.

Та тръгнала вълна помитаща всичко пред себе си, донесе слава и величие на тия дето я започнаха, вдигна се рейтингът на Трийчо и Никълъс, та дори и Кокалий и Димитриус спечелиха…

Виждащ какво става, макар и отчитащ и други съображения, Балончо подкрепи Трийчо и каза, че след като един служител не слуша началника си, трябва да бъде наказан, включително уволнен…

Проектът на Императора обаче бе твърде голям, за да бъде подмятан напред назад по подобен начин. Бе твърде голям, за да бъде просто разменна монета в популистки сблъсъци. И това бе показано на консула, след среща очи в очи със самия директор. Той поясни, че Трийчо не е разбрал правилно, посоченото отлагане не е последно, и нищо необичайно не е станало, освен че е дадено някакво поредно морално обещание на Императора, че скоро ще има окончателно решение. Освен това, директорът се оказа невинен, след като въпросният договор бил съгласуван със Сянко, който пък чисто йерархично бе над Трийчо.

Объркан от случващото се, самият Балончо даде разнопосочни сигнали. Той призна пред журналята, че Сянко е разрешил подписа, но сгълча директора, че не е казал за това разрешение на Трийчо, и така е прескочил началника си. Малко по-късно – като видя, че тълпата и журналята започват да минават на страната на директора, направо зае неговата страна и сгълча остро Трийчо като му отправи последно предупреждение за уволнение, защото самият той тръгнал да уволнява директора на своя глава и без да пита консула.

В консулата очевидно настъпи разцепление, като в единия лагер се оказаха Трийчо и Никълъс, а в другия Сянко и директора, като самият Сянко беше в командировка при бледоликите и не вземаше никакво отношение.

На следния ден, видял че се разминава с мнението на консула, Никълъс направи остър завой и каза, че не бил казал, че директорът е „боклук”, а боклук било цялото състояние на държавата, което позволявало подобни скандали. Трийчо пък направи еднодневна екскурзия до столицата на Северната империя. Не е ясно какво бе станало там, но се върна още по-надъхан да се бори. Така въпреки „последното предупреждение”, което в кариерата му бе всъщност третото последно предупреждение, той се яви в Сената и отново остро заклейми директора, влизайки в противоречие с волята на Балончо. Докато журналята и тълпата очакваха оставка, която би запазила честта му, Трийчо направи нещо още по-смело – като почти сгълча Балончо.

Изпаднал в пълен тупик, Балончо се яви на интервю при мастит журналя и представи поредната си окончателна оценка – че всъщност Трийчо бил по-правият, защото наистина не бил уведомен, но директорът реално нямал вина, защото бил уведомил Сянко, и че по уикенда щели всички да се съберат и да обсъдят ситуацията. Директорът щял да напусне, но не защото е виновен, щял да напусне горд и невинен, но просто защото не можели да се разберат с Трийчо и явно не можели да работят заедно.

Вдъхновен от новото развитие на събитията, Никълъс пак направи завой и потвърди, че всъщност именно директорът е непотребен „боклук”, недостоен за висшата си държавна работа.

През цялото време опозицията просто стоеше и гледаше как консулатът работи за нея. Хаосът бе пълен и толкова неразбираем, че дори сър Дикий онемя и не знаеше какво да каже, освен да изтъкне онемяването си. Дори Цветарий усети топлина в сърцето си, защото този скандал в консулата, но без него, отвличаше вниманието от него самия като център на скандалите.

Така в края на седмицата най-сетне се събраха Балончо, Сянко и Трийчо, за да търсят решение на абсурда, който забъркаха.

-Трийчо, как можа такива да ги забъркаш? Не можа ли да ми се обадиш, преди да тръгнеш да уволняваш, и то да уволняваш публично? – започна със скърцане на зъби Балончо.

-Ама аз, Гай Балоний, се придържам към вашите принципи. Когато нещо е важно, и по-важното – когато е популярно, да се прави, без да се отлага, за да не се лишава тълпата от спектакъла. Ето миналата седмица имаше други такива уволнения, дето ги направи министърът на храните, и много добре паснаха на нагласите. Спечели слава и за Вас, и за консулата. Та темата на имперските проекти у нас е много атрактивна, Синеухите трупат много слава от нея, и при подобно нарушение, би било нерационално, ние да не ползваме случая да вземем от привържениците им…

-Трийчо, не можеш да уволняваш толкова важен човек просто така. И освен това, дори да можеше, бе логично да съгласуваш с някого. Виждаш, че се оказа невинен човекът – Сянко му е разрешил да подписва.

-Да, разреших му, обади ми се, преразказа ми случая, и му казах: „Да” – потвърди Сянко.

-Аз не знаех, че Сянко отговаря за този проект. До момента все аз съм се занимавал с него? – защити се Трийчо.

-Сянко е заместник-консул, Трийчо. Той отговаря за всичко в стопанството. Тъй както другият заместник-консул отговаря за всичко в сигурността. – поясни Балончо.

-Простете, консуле, но тази субординация едва сега я разбирам. Обикновено съм си говорел директно с Вас, а не със Сянко. – каза Трийчо.

Сянко замълча, защото наистина беше така, а Балончо усети, че нещо той не е подредил както трябва системата под себе си, за да се получават разминавания. За да не поеме вината, отклони въпроса към всъщност по-важния въпрос:

-Йерархията обаче е второстепенен въпрос, Трийчо. Друго повече си объркал – ясните уговорки, за които имаме и ясна компенсация.

-Какви уговорки? На мен ми е възложено да преговарям по държавния интерес. В случая с Императора, доста ни натискат за неизгодни условия и затова непрекъснато отлагаме. Иначе трябва или да приемем условията, или да прекратим проекта, което пък носи неустойки. Отлагането е идеалното решение – проект няма, няма и неустойки…

-Трийчо, не се прави на ударен, говоря ти за други неща…

-Какви други неща…

-Тия дето са по-важни от държавния интерес. Тия дето са важни за носителите на държавния интерес. Защото нали разбираш, че без носители, никакъв интерес няма стойност.

-Извинете ме консуле, но изобщо не Ви разбирам…

-Хехе, правиш се, че не разбираш, Трийчо. Но нека ти припомня – кое е по-важно – държавата или тоя дето се грижи за нея?

-Очевидно без тоя дето се грижи, няма да има държава… - отговори Трийчо, усещайки на къде вървят нещата, но и усещайки, че съвсем скоро ще изненада консула точно в тази посока.

-Точно така, Трийчо. Помним ли какво посмешище беше държавата при Бъдишеф?

-Помним…

-Кой дойде, кой я оправи, кой я измъкна от калта?

-Ние… всъщност основно Вие, консуле…

-Значи може ли да има добро за държавата, без добро за спасителите и?

-Всъщност не. – отговори категорично Трийчо.

-Сега помисли Трийчо, неблагодарен ли е Императорът и не ни ли прави той добро на нас? Не е ли щедър с нас? Не ощастливява ли той, за да са доволни, тия дето се грижим за тази държава, дето самата тя нищо не прави за нас? Не помага ли той на спасителите на държавата?

Това бе моментът на изненадата…

-Съвсем прав сте принципно и в логиката си, Гай Балоний. Грижата за работещите денонощно за държавата, е над грижата за самата държава, защото няма държава без грижещи се за нея. Но в конкретния случай, аз лично никаква грижа не съм видял около проектите на Императора – нито от него, нито от някой друг…

-Моля? – шокирано попита консулът – Не си видял? – и погледна към Сянко.

Доколкото онзи отговаряше и по този въпрос, той се почувства набеден за виновник. Но всъщност не беше.

-Всичко е разпределено, Гай Балоний. Направил съм каквото трябва. Полагащото се на всички е както трябва. Има и за Вас, и за мен, и за партията, и за директора, и дори за други под него. Има, разбира се, и за Сър Трийчо, който лично носи тежестта на тези големи и отговорни проекти…

Балончо погледна към Трийчо. Онзи рече:

-Сигурно нещо се е изгубило някъде, защото аз нищо не съм получил.

-Сигурен съм, че има за теб. – категорично заяви Сянко.

Балончо се озадачи. Причината за грандиозния фарс, в който изпаднаха бе станала съвсем ясна. Трийчо не бе възнаграден с полагащото му се. По някаква причина не бе стигнало до него. Ако бе стигнало, би бил фундаментално по-спокоен, би разбирал, че проектът е и от негова полза и би търсил начини да го спаси и подпомогне, а не да го спре. Останал без конкретна мотивация, Трийчо се бе водил от вторични мотиви от типа на публично видимия държавен интерес, и затова бе станало всичко.

-Кой трябваше да достави полагащото се на Трийчо? – обърна се консулът към Сянко.

-Няма конкретен доставчик. Обикновено нещата са ясни и всички ги знаят. Парите, чисто технически, са в директорите на предприятия, защото именно те могат да ги раздават по таен начин, и по-свободно. Аз не мога директно от хазната да раздавам. Така че делът на Трийчо би трябвало да е в предприятието, което ще му го плати… - обясни Сянко.

Въпросното предприятие бе именно това, чийто директор бе подписал договора и разгневил Трийчо. Очевидно имаше сериозни търкания тук, след като Трийчо не бе знаел изобщо, че има добрини за него отделени.

Консулът се обади на секретарката да го свърже с директора. Когато онзи се появи, Балончо пусна звука да се чува от всички. Точно преди да каже нещо, за миг изтръпна, като си спомни какъв провал бе станал от един подобен разговор, който се оказа записан. Но сега Цветарий би трябвало да е нащрек вече, а и новият скандал изискваше незабавни действия:

-Защо сър Трийчо не е получил неговото си? – попита консулът.

-Кое е неговото? – неразбиращо отговори директорът.

-Неговото е онова, което мотивира всички ни да служим на държавата, и което се разпределя по схемата на Сянко.

-Хм, не знаех за това разпределение…

-Не си знаел?

-Ами аз мислех, че отговарям само за мен и за тия надолу. Не знаех, че отговарям и за министъра…

-А кой според теб, отговаря за министъра? Аз, или Сянко? Ние може би в закона за бюджета да вкараме тия неща и да ги внесем за гласуване в Сената? – ядоса се консулът.

-Ами, станало е неразбиране. Не ми е казано, че трябва и за сър Трийчо да има. Вярно, малко големичка ми се видя добрината само за мен и за подчинените ми. Но реших, че това е от щедростта на Императора. Не се усетих, че не е само за нас това…

-Ти май не се обичаш много с министъра си? – попита Балончо.

-Амиий, работим заедно, върша си работата…

-Май не се обичаш много, след като си го забравил така?

-Ами, консуле, ако мислите, че не се обичам много с него, тогава логично ли е през мен да му минава полагаемото се?

Балончо се вбесяваше все повече и повече от това, че всички противоречаха на волята му, както публично, така и в лични разговори. Но най-много се вбесяваше от това, че хаосът в йерархията водеше до абсурди, вредни на всички. Ядоса се много и отсече:

-Всички сте много умни, гледам Ви, но кой ви сложи по постовете Ви не забравяйте. Ясна ми е работата. Объркали сте всичко, и сега заради вас, аз отнасям парсата. А Бъдишеф стои и сияе… Но има едно правило, което гарантира човек да се научи като греши. Просто да плати за грешките си. Къде са сега парите на Трийчо?

-Ами, аз вече ги разпределих според стандартната схема. Всъщност аз и подчинените ми получихме повечко.

-От подчинените си няма как да ги вземеш назад, но сега ще платиш дела на Трийчо от твоя уголемен дял, и още…

-Но така за мен ще остане съвсем малко, ще се окажа с по-малко от подчинените ми. – проплака директорът.

-Ще се оправиш, а голямата полза за теб е, че ще се научиш. И още – исках да кажа, не само ще платиш дела на Трийчо, но те глобявам и с половината от твоя дял. Ще вложим парите за гасене на публичните пожари дето пламнаха заради този гаф…

-Но, Гай Балоний, ще изляза на загуба от подобна схема. Делът на Трийчо, пък и глоба. Ще трябва да давам свои пари… - не можеше да повярва директорът.

-Ами нали смисълът на глобата е да те заболи, за да се научиш… - философски заключи консулът.

-Да… - отчаяно се съгласи директорът.

-Пък и, не унивай, Императорът пак ще даде. И тогава като не допуснеш грешка, ще си благодарен за наказанието, което те е научило.

-Да, Гай Балоний… - смирено каза директорът.

Връзката прекъсна, а Балончо се обърна към министрите:

-Ето каква била работата – някой е бил ощетен, не е получил каквото трябва и се стигнало до проблем. Ето затова много трябва да внимаваме и никога да не забравяме за добрите грижи за служителите си.

-Безспорно е така – съгласи се Сянко.

-Съгласен съм – доста щастливо звучеше вече гласът на Трийчо.

-Ти Трийчо си пострадал в случая, но само временно, както виждаш. Трябва да е ясно, че при Гай Балоний нищо не се губи, и всеки е защитен. Всеки – от обикновения човек до министъра. Нищо не се губи никога, твоето не се губи, Трийчо, и затова хората ме обичат и ми вярват…

-Да, консуле, моето не се губи, нищо не се губи, благото на народа не се губи… - прехласнато се съгласи Трийчо.

-Хайде сега бягайте по задачите, че аз имам да оправям тоя хаос след Вас. И друг път си говорете повече, преди да говорите пред другите…

-Да, Гай Балоний – съгласиха се в един глас министрите. 

Продължава…Скоро…

09.04.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates