Глава 53 – Бикове и крави

Като всеки консулат, намиращ се в агония, и този на Балончо понасяше удар след удар от всякакви посоки, което го караше от ден на ден все повече да вярва, че има заговор тотален. А параноята от тази вяра да изкривява реалността, създавайки съвсем нова отделна реалност. Намиращите се вътре в консулата се виждаха като жертви, без да разбират, че случващото е просто следствие на факта, че са в агония. Агонията пораждаше своите последствия, каквито не биха били възможни без нея. Нито всякаквите атаки, нито провокациите на опозицията, нито наближаващите избори, биха могли да разклатят сериозно управление, стабилно в своите основи. Но управление, останало без основи, и крепящо се единствено на юридическо-аритметични сметки, такова управление бе лесна мишена дори за най-слабите противници. И резултатът бе този, какъвто винаги бе бил, при всяка една агонизираща власт – превръщането и в „боксова круша”. А изкривяването на съзнанието водеше просто до поредни удари, които сам си нанасяш. Докато мислиш как да поразиш врага, който обективно погледнато, дори може да не съществува, в един момент се оказва, че си нанесъл перфектното кроше в „десетката”. Собствената…

donation

Намиращи се в сериозно объркване, Балончо, Цветарий, министърът на войната и още неколцина сановници се бяха събрали да решат почти неполитически въпрос, който създаваше проблеми от месеци – а именно  - разпространението на заразна болест по животните в един граничен регион. Проблемът не беше голям, но в трудната вътрешна и международна ситуация, създаваше рискове от значителни последствия. Имаше опасност Империята да ограничи износа на месо от въпросните територии, което би засегнало както доста хора, така и приходите в хазната. Но по-важното беше, че въпросният регион бе именно граничен и болестта идваше от другата страна. А именно тази граница бе граница не просто на една държава, а граница на самата Империя с външния свят. И доколкото Империята бе постоянно под миграционен натиск, чувствителността към охраната на границите бе сериозна. Този въпрос бе жизнено важен за Балончо и Цветарий, защото те се опитваха да облекчат граничните процедури при минаване на граждани от тяхната държава в друга имперска членка. В момента имаше досадни формалности, които дразнеха хората. А имаше възможност изобщо да няма граничен контрол и те да си минават като между два града.

Тази опция обаче не бе възможна, дори при най-малкото съмнение в качеството на опазване на външната имперска граница. Рискът през нея да минава който си иска, и след това да се движи свободно из цялата Империя, бе направил старите членки мнителни, и скептични към присъединяването на нови страни в облекчения режим.

Появата на животинската болест точно сега бе идеалния повод на имперските бюрократи да отложат положителната си оценка. С което целта на консула пропадаше. Но логиката на бюрократите бе просто желязна – щом някакви животни не можете да спрете, какво остава за добре организирани групи от хора. А хора на границата – бол…

-Как пък толкова време не можем да се справим с тоя жап? – попита отегчено консулът, назовавайки поименно болестта.

-Ние се справихме, Гай Балоний, но извън нас не правят нищо, и все нови и нови порции на болестта ни пращат. – отговори министърът на добитъка. – Ние всички огнища при нас потушихме, животните изклахме, но от другата страна на границата нито гонят огнищата, нито дезинфекцират. Затова тъкмо се справим, и дойде нова зараза.

-Да, прав е колегата. – каза Цветарий – Много добра организация създадохме, всичко почистихме, но няма спасение от напастта отвън.

-Как става това проникване? Нали външна граница на Империята пазим. Толкова стражари и техника има там… - попита Балончо.

-Хората ни са подготвени за борба с хора, а не с животни. Има разлика. – отвърна Цвето. – Никой няма готовност да лови диви животни.

-Е защо тогава Империята казва, че като не можем спря добитъка, значи не можем да се опазим и от миграцията? – попита консулът.

-Очевидно ползват случая за свои цели. – отвърна Цвето.

-Какво трябва да направим?

-Трябва да спрем дивите животни. – каза министърът на добитъка.

-Ами спирайте ги, защо толкова месеци нищо не сте направили?

-Трябва доста време. – каза министърът – Ще опъваме мрежи по цялата граница. Дълга е тя. Поне година и повече ще трябва.

-Година? – неприятна изненада се изписа на лицето на консула. – До тогава все така ли ще е?

-Няма как да спрем дивите животни. Те не слушат заповеди и не реагират рационално на изстрели. Просто се разбягват, навлизайки и в наша територия. – каза министърът.

-Казвате ми, министре, че нищо няма да направим, така ли? И от Империята ще ми показват с пръст жапа при всеки мой опит да се преборя за права за нашите граждани…

-Амииий…

-Цвето, трябва да измислим нещо. Защо не пуснете ловджиите там да стрелят свободно и без ловен билет. Може да поспрат малко трафика.

-Ние ги пускахме, но не успяват и те напълно. – каза Цветарий.

-Проблемът е, че не са просто животни, а са по-умни животни. – включи се отново министърът на добитъка. – Има много изоставени домашни крави и бикове, които са подивели, но са и по-интелигентни и бягат от ловджиите. Гоним ги, ама се крият…

-Подивели домашни крави? – недоумение се изписа на лицето на консула.

-Да. Вече 20 години скитат. Те са едновременно диви животни, но имат опита и на домашни. По-особени са, по-умни, и ни бягат…

-Абе аз не съм земеделец или скотовъд, но кой ще си зареже добичето така. То пари струва.

-Ами не знаем кой, Цветарий разследва, но доста време е минало и следите се губят…

-И какви са тия 20 годишни крави? Колко крави живеят по толкова… - попита Балончо.

-Малко. – отговори министърът – Но може да са се размножили.

-Е те ако са се размножили, новите вече не са домашни и не трябва да са толкова умни… - логично заключи консулът.

-Така изглежда, но пак ни бягат. Факт.

-А тая болест не ги ли избива. Ако са болни, ще умрат и няма да я разнасят?

-Може сега да са се заразили.

-Значи ако ви разбирам правилно, проблемът са животни, които идват от съседите ни, заразяват наши местни диви бикове и крави, които после заразяват домашните животни. А вие не можете да спрете притока, защото нямате огради, нито можете да прочистите района, защото кравите са твърде умни и бягат от ловците?

-Описахте идеално ситуацията, Гай Балоний, разбирате с каква сериозна трудност сме се сблъскали. – обобщи министърът на добитъка.

Консулът замълча малко, след което каза логичното:

-Значи трябва да търсим по-силно и ефективно решение.

-Да, консуле, но никой не се сеща какво…

-Аз се сещам. – каза Балончо и погледна към министъра на войната. Онзи го видя и разбра, че очакват от него да каже нещо.

-Не е много обичайно войската да се включва в такива работи, но не е напълно изключено. Щом гасим пожари с войници, може и в това да помогнем. Само кажете как.

-И стражарите са готови да се включат. – побърза да се намеси Цвето, защото се почувства пренебрегнат, доколкото и той разполагаше с военизирани части в свое разпореждане.

-Радвам се, че всички искат да помогнат. – усмихна се доволно Балончо – Значи какво точно ни липсва, защо бягат кравите?

-Ами умни са, усещат като ги преследваш и бързо се измъкват от стрелците.  – поясни министърът на добитъка.

-Значи трябва да сме по-точни в стрелбата, и от по-далеч да ги поразяваме. – каза Балончо.

-Това е класическа военна постановка – потвърди министърът на войната.

-Значи ще мобилизираме военни и полицейски стрелци с по-мощни и далекобойни карабини, с военно прицелване.

-Мда, те биха помогнали. – каза министърът на добитъка.

-Имам на разположение отряд от елитни стрелци-снайперисти. Ще поразят от километър всеки непокорен бик или крава. – каза гордо Цвето.

-И във войската имаме, и аз ще дам. – не остана по назад военният.

-Значи стрелци имаме, трябва да им осигурим позиции и транспорт за бързо придвижване, ако някоя крава избяга. – каза Балончо.

-Точно така е по военните книги. – отново похвали шефа си военният министър.

-Ще се разровите в картите и ще подберете най-добрите огневи точки. Ще разположите на тях снайперистите. – нареди консулът.

-Да, този район е добре картографиран, в миналото имаше опасност от война, и знаем всяко хълмче и всяко борче там. Ще локираме стрелците оптимално. – каза военният.

-Освен това, ще вземете 3-4 хеликоптера, с които да преследвате най-бързите животни, които се измъкнат. – добави консулът.

-Имаме и хеликоптери готови. Нови, бързи. Те не са оборудвани напълно за истинска война, че няма пари, но за транспорт и преследване на подобен тип враг са идеални. – каза министърът на войната.

-Да, враг, който много добре умее да бяга, без да стреля обратно. – добави Цвето. – и аз ще дам моите хеликоптери, които купихме за следене на хора по същата граница.

-Взимате хеликоптерите и на всеки от тях по поне 2 снайперисти – по един от всяка страна. Ще стреляте и от движение ако трябва. – каза Балончо.

-Тук имам едно друго предложение, консуле – каза военният – няма проблем да имаме снайперисти на хеликоптерите, но за стрелба от по-близо по движещи се мишени е по-добре да сложим картечници. Няма нужда от снайпер от 100-200 метра – по-добре стрелецът да  даде откос.

-Да, умно е това. Така направете – сложете картечници. – съгласи се Балончо.

-От друга страна, консуле – продължи министърът – картечница, която се монтира на подвижно средство, може да не е обикновена преносима, която е ограничена от силата на войника. Можем да сложим по-тежка картечница – с по-големи патрони и повече муниции.

-Да, и това е правилно – слагате от най-тежките картечници, които хеликоптерът може да носи. За мунициите не мислете, стреляйте колкото трябва, не пестете, важното е да решим проблема.

-Да кажа и аз нещо, Гай Балоний, нещо свързано с навиците на добитъка. – включи се отново министърът на добитъка.

-Кажи…

-Ами понякога тия крави и бикове се събират на стада и пасат заедно. Ако гръмне един изстрел с пушка, може да убие едно животно, но другите да се разбягат. Затова, без да твърдя, че разбирам много от военна техника, но няма ли нещо дето един път гърми, пък поразява много едновременно. Нещо шрапнели…

-Да, много полезна вметка. – каза министърът на войната – Имаме артилерия. Тя ще свърши тази работа. Не бях отчел, че животните може да са на стадо заедно. Артилерията е именно оръжие за поразяване на враг, който е съсредоточен на едно място. Няколко минохвъргачки и гаубици ще разпердушинят всяко стадо.

-Гаубици? Не е ли малко прекалено? – попита Балончо.

-Прекалено изглежда, но не е. Минохвъргачките служат за близка стрелба. С гаубиците можем да стреляме от далеч. Само снайперистът измерва локацията и ни дава координати, и ние от километри ще поразим. Снарядът ще стигне преди звука от изстрела, т.е. кравите нищо няма да усетят, и да избягат. С 5-6 оръдия ще покрием целия район.

-Добре, вземете и гаубиците…

-Гай Балоний – включи се отново Цветарий, някак оставащ все по-назад в разговора – ако се налагат оръдия, а те очевидно се налагат, то не е ли по-добре те да са и мобилни. Все пак, характерът на операцията го изисква. Гаубиците и минохвъргачките са доста неподвижни.

-Умно, Цветарий, прав си. Какво имаме? – попита консулът военния.

-Можем да вземем самоходни оръдия или от по-тежките танкове – техните оръдия са далекобойни. – каза министърът.

-Танкове? – лек моментен прилив на здрав разум проблесна в очите на консула и той за миг разбра до къде ги бе отвел един съвсем малък проблем, преумножен с параноята и изкривеното мислене.

-Да, тежко звучи, но като оръдия са добри. Няма да ползваме повечето от функциите на танка, но ще ползваме оръдието и подвижността.

-Добре де… - разумът на консула отлетя отново някъде в безкрая.

-Бих добавил и, че съставът в танковете ще е по-добре защитен при контраатака. – допълни министърът на войната.

-Контраатака? – попита Балончо.

-Не е изключено стадо уплашени животни да налети на хората ни. – каза министърът  - стават и такива инциденти. Има такива случаи  при ловците на бизони и диви коне.

-Да, има известен, макар и малък риск. – потвърди министърът на добитъка.

-Щом има риск, няма да пестим. Ще се погрижим за хората си. Да тръгват и танковете. – безкомпромисно заключи консулът.

-Ще стане перфектна операция – каза Цветарий – нашите момчета ще открият и ликвидират всяка нагла крава, никой няма да се измъкне от нашето оръжие. Ще покажем на Империята как решаваме проблемите. Ще покажем, че сме по-решителни, и от тях и надминаваме всяко възможно очакване.

-Така те харесвам, Цвето, връщаш си енергията… - похвали го Балончо.

-Благодаря Ви консуле, ще си върна вдъхновението във ваша служба…

-Сега Вие си тръгвате, а за мен има и един бонус от този проблем… Никой друг няма да приказва, само аз ще говоря пред журналята. Трябва да използваме тази вдъхновяваща операция за да извлечем и максимална пропагандна полза.

-Безспорно, консуле, в това отношение Вие ще се справите най-добре… - съгласиха се в един глас министрите на добитъка и стражарите.

Цветарий не беше много доволен, че за него слава няма да има, но нямаше и много избор, освен да се присъедини примирено и самокритично:

-Безспорно, Гай Балоний, след толкова грешки, които направихме, имаме нужда от още един Ваш урок по публично поведение…

-Хайде сега, всички по задачите… - разпусна ги консулът.

Малко по-късно през деня журналята получиха великолепната новина, че снайперисти от хеликоптери с картечници ще решават проблема с жапа край границата. Консулът стратегически задържа информацията за оръдията и танковете, за да я използва на по-късен етап – като следваща стъпка от разрастващата се операция…

Продължава…Скоро…

21.04.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates