Глава 54 – Вот на раздразнение

С наближаването на изборите за Старши консул, Балончо все повече се превръщаше в капитан на кораб, на който не остава никой друг, освен капитана. Неочаквано за самия него, но напълно логично в контекста на политическата логика, в един момент го напусна и фон Сидериан. Най-верният му съюзник, безрезервно подкрепял го във всичко и осигурявал солидно мнозинство в Сената, се отдръпна за броени дни, оставяйки сенатското мнозинство на „кантар” със съвсем крехък превес на консула.

donation

Обявил се за кандидат за Старши консул, Сидериан бе изправен пред риска да получи катастрофално нисък резултат, в следствие на лакейския си статут спрямо Балончо. От самото начало на мандата, самите членове на партията му недоволстваха от подкрепата за консула и от липсата на каквато и да било критичност. Партията на Сидериан нямаше нито един министър, но поемаше върху себе си отговорността на всички провали на доста зле работещия екип на Балончо. Говореше се, че в замяна Сидериан и висшето ръководство получават добра компенсация. Но самата партия не получаваше нищо, а идеите, които мотивираха избирателите и, бяха напълно забравени. Това по естествен път намаляваше самата бройка на избирателите. И на изборите имаше опасност всички да видят, че фон Сидериан е вече политически лилипут, без стойност, изискваща да му се обръща внимание.

За да противодейства на тези процеси, Сидериан организира няколко провокации – първо в провинцията, а после и в центъра на столицата, които да докажат, че все още е непримирим борец за истина и справедливост, и безмилостен критик на язвите на обществото, които никой друг не смее да погледне.

Малцина приеха тези му отчаяни действия сериозно, защото след 2 години сервилничене на Балончо, включително подкрепа в най-безумните му действия, Сидериан изглеждаше като домашното кученце на консула. Но мнозина видяха в провокациите възможност да ударят самия Балончо като го компрометират чрез скандалите на най-близкия му поддръжник.

Изправен пред подобна атака, която заради въпроса с човешките права съдържаше риска да стигне до Имперския комисариат, и да създаде проблеми от външен характер, Балончо нямаше друг ход, освен да се разграничи от Сидериан.

Това беше „нож в сърцето” на самия Сидериан. Който никога досега не беше предавал в нищо Балончо, бе го подкрепял, въпреки загубите за собствената му партия, бе правил жертви, без да гледа кога консулът е прав и кога греши. Почувства се наранен, че той толкова пъти прави компромиси, а Балончо го изоставя в първия случай, в който самият Сидериан има нужда от помощ. Може би сънуваше нещо от типа „в радост и мъка, в добро и зло” за отношенията си с консула, но беше попарен, че статутът не е точно отговарящият на тези думи.

Та, изправен пред унижението да бъде отритнат от онзи на когото бе дал всичко, Сидериан можеше единствено да се оттегли с горда крачка, и с надежди за няколкото месеца до изборите народът да забрави покорството му пред консула, и да му даде малко повече гласове, та да не изглежда смешен.

Но без гласовете на Сидериан, Балончо губеше мнозинството си в Сената. Това предполагаше до месеци най-късно, да загуби властта, а междувременно работата в самия Сенат да стане един малък ад, поради липса на ясни мнозинства в сенатските комитети. Чисто аритметично, консулатът не бе застрашен незабавно, защото в Сената имаше няколко сенатори, отцепили се от партиите си, които нямаха никакъв интерес да се стига до избори, защото в следващия Сенат нямаше да бъдат избрани. Т.е. те по подразбиране, биха крепили всеки един консул, от което винаги печелеше текущият консул. Заедно с тези сенатори, партията на консула имаше леко мнозинство, което правеше невъзможно за опозицията да прокара вот на недоверие. За да се подсигури допълнително, консулът нареди да отпуснат известни субсидии на независимите сенатори, с което си осигури текущата им подкрепа. Но това не можеше да спаси ситуацията, защото да се крепиш на предатели или на платени сенатори беше огромен риск. По всяко време можеше отново да бъдеш предаден, или пък друг да предложи повече пари. Балончо нямаше никакво съмнение, че отцепниците ще гласуват не само за него, а и за всеки друг консул, който предполага да не се разпуска Сенатът. Не се съмняваше и, че опозицията също знае как да купува сенатори…

Така изгря отново звездата на Кокалий… Старият политически питон не изпусна възможността да се намести на мястото на Сидериан. Неприятно за консула, неприятно за ученика му Димитриус, но цинично рационално за комодора…

***

Събрали се бяха отново старите муцуни на една от онези невъзможни за повярване от тълпата срещи, на които се сключваха най-взаимноизгодните сделки. Може би, ако имаше малко по-активни журналисти, лесно можеха да открият тази среща. Но до момента нито една подобна среща през годините не бе засечена.

Та събрали се на вкусни мезета в ресторанта на общ свой приятел, Старшият консул, ефенди и комодорът планираха непосредствените си действия спрямо Балончо.

-Трябва да признаем, че отново извади късмет, комодоре… - започна Първанаки – Сидериан ти поднесе на тепсия всичко на което не беше се надявал…

-Е, Сидериан винаги е бил непредвиден фактор. Може да те провали, но може и приятно да те изненада… - усмихна се Кокалий.

-Някои зли езици твърдят, че сте се наговорили с него. – загатна Старшият консул.

-Само наивник може да се наговаря със Сидериан. Наговарянето е несъвместимо с характера му на импулсивно непредвидим субект. Не съм се наговарял, но в сърцето си съм му благодарен. – каза комодорът.

-И аз винаги съм му бил благодарен. – включи се в разговора и Сокологлу.

-Да, ти си единственият, който досега само е печелил от Сидериан. – констатира консулът и отхапа едно парче вкусна луканка.

-Е, кой както си опече работата. – рече доволно ефенди и понечи да опита и той луканката.

-Та вот на недоверие ще внася Бъдешеф с ваша подкрепа. – обърна се Кокалий към Сокологлу.

-Ще внасяме, така е. Балончо едва се крепи, а сега без Сидериан ще е „на косъм”. Нека всички видят дебелината на косъма. – потвърди ефенди.

-Това със сигурност ще го дезориентира. – каза Първанаки – Балончо не обича рисковите ситуации и стабилност, която се крепи на малко опори. Ще се чувства несигурен и притиснат.

-Нека види, че зависи вече само от продажници и предатели, и да смущава сънят му въпроса кога и той ще бъде предаден… - каза ефенди.

-Той ще види, и ще се уплаши, но Кокалий няма да го предаде. – каза леко иронично консулът. – Нали така, приятелю стари…

-Моята партия винаги е била стабилен политически субект и никога не е предавала съюзниците си. – каза комодорът.

-Подкрепяй си го, няма лошо, - рече ефенди – Ти си само с 5 гласа. Не променяш много баланса. Пък и Балончо го е страх от теб, и никога няма да ти вярва напълно.

-Всъщност аз и не искам да ми вярва. Балончо е несигурна величина, на която не може да се разчита. Как изгони толкова много министри, заместник министри и сановници, а сега заряза и Сидериан. Не ми трябва такъв приятел. Но аз му трябвам, и това ще ми донесе позиции.

-Мда, трябва да признаем, че спрямо наличните сенатори, ти си получил най-много власт в тоя мандат. И забележителното е и, че въпреки всичко се изкарваш и опозиция. – каза Първанаки.

-Ами имам опит добричък. – скромно се съгласи комодорът, отпивайки от хубавото планинско винце.

-Та, приятели, ако не искаме просто да усвоим мезетата и винцето, а да свършим и работа, дайте да говорим по същество. – каза Сокологлу.

-Да, време е. – съгласи се консулът.

-Та, твоите хора – обърна се ласкателно към Първанаки Сокологлу, внушавайки му, че партията на Бъдишеф е всъщност негова – ще внасят вот. И мислехме каква да е темата. И решихме да е по обедняването на народеца и липсата на пари навсякъде.

-Да, това е актуална тема, и отговаря на реалността. – съгласи се консулът  - тя е тема и на Кокалий, който от месеци все това тръби.

-Със сигурност това тръбим. Много е зле Балончо, ще разори държавата… - изказа се загрижено комодорът.

-Значи ще ни подкрепите. – каза ефенди.

-Мисля, че с оглед на новите възможности, които му се откриха, едва ли може да ни подкрепи публично. – отбеляза консулът.

-Разбира се, не мога да гласувам с вас, но то сега не е и нужно. Няма как да съберем мнозинство точно сега. Чрез изказвания и коментари съм ви подкрепил вече.

-Пак ще спечелиш най-много от всички ти, - усмихна се ефенди – на нас ни даваш подкрепа на думи, а на Балончо ще дадеш няколко гласа „въздържал се”, които фактически го подкрепят. Ще получиш и в замяна своето, а и с нас говориш.

-Не съм единственият, който прави такива успехи. И ти си имал, ефенди…

-Комбинаториката на Кокалий е известна, но Димитриус ще пострада от тия схеми. – каза Първанаки.

-Димитриус е моя работа. Млад е и още незрял, лесно слуша. – обясни Комодорът.

-Ти си един циничен политически егоист, Кокалий. Ще убиеш момчето, заради себе си. Ще убиеш поредната идея, заради себе си. – каза Първанаки.

-В политиката това е тест дали има смисъл да оставаш в нея, - каза Кокалий – Който не може да оцелява, просто изпада.

-Момчето ти вярва, бе Кокалий. Като баща те приема. Така ли ще го потопиш?

-Аз го уча да плува в дълбокото. Може да оцелее и да стане голям играч… - философски констатира комодорът.

Разговорът се отнасяше до това, че Кокалий отдавна беше свил поддръжката си до малко фанатично вярно ядро, което никога нямаше да го изостави. Това му позволяваше да прави каквото си иска, без да се страхува от проблеми. Но Димитриус имаше малко по-голяма партия (която самият Кокалий беше обяздил и благодарение на нея още беше в Сената), в която имаше по-нестабилни избиратели, зависими от онова, което прави. Повечето от тези избиратели бяха категорично срещу Балончо и отдавна роптаеха „Синеухите” да минат в директна опозиция. Те почти го бяха направили „на думи”. Но с отпадането на Сидериан и с новите тънки сметки на Кокалий, коалицията се оказа в невъзможност да гласува пряко срещу консула. Така комодорът можеше да продаде изгодно своя отказ да подкрепи вота, а Димитриус да бъде убеден, че това е правилната политика. В крайна сметка, Кокалий щеше да получи своите облаги, а Димитриус да отнесе негативите пред собствените си избиратели, още едно парче от които доста да се разочароват. С егоизма си фактически Кокалий вкарваше коалицията в непопулярната позиция на Сидериан – на верен лакей на властта, който с гласове и практически стойности я подкрепя, а залъгва народа с приказки, че е нещо различно. Това по разбираеми причини щеше да доведе „Синеухите” до падението на Сидериан. За Кокалий проблем нямаше, защото загубата щеше да е за сметка не на неговите избиратели, а на тези на Димитриус. А Димитриус – той все още се учеше…

-Значи внасяме вота, и няма да мине, но ще спечели с малко Балончо. – каза ефенди. – Това ще го изнерви, и всяка последваща негова грешка ще работи за нас.

-Именно, несигурността е онова което най-лесно сваля плашливи играчи като Балончо. – каза Първанаки.

-Той май е доста изнервен и без това, - каза Кокалий – не може да определи кандидат за Старши консул, а Магления съвсем го обърка.

-С появата на Магления, всеки ден, в който няма кандидат насреща, намалява шансът на произволен подобен кандидат. – констатира консулът.

-Да, и всичко това, заедно с изтънялото мнозинство, ще изнервя Балончо. Доста добре се справяме. – доволно рече ефенди.

-То не се справяме само ние. Доста късмет вадим. – каза комодорът.

-Не е съвсем само късмет, Кокалий. Много гафове прави Балончо, и е нормално все някой от тях да работи и за нас. Чисто статистически е така… - каза ефенди.

-Да, гафовете на Балончо са най-големия ни късмет… - философски изведе Първанаки.

-Значи да оформим плана. – каза ефенди – Внасяме вота, Кокалий подкрепя консула с „въздържал се” и го притиска от ден на ден с искания, в замяна на поддръжката си. Димитриус продължава да атакува на думи, като всява несигурност до кога „Синеухите” ще се въздържат. Магления си води кампанията и и помагаме да набере преднина. А твоите хора в партията, - Сокологлу визира партията на Бъдишеф – започват да опипват почвата да привличат предателите, за да изнервят Балончо. В резултат на този натиск консулатът или ще падне, или ще прави грешки, които ще са в наша полза.

-Добър план, наистина. – съгласи се Кокалий.

-Сокологлу винаги е добър в плановете. – заключи Първанаки.

***

-Труден избор, какво ще правим, учителю? – обърна се към Кокалий Димитриус.

-Не е толкова труден. Дори открива възможности. – каза Кокалий.

-Труден е. Бъдишеф и Сокологлу ни откраднаха тезата. Ние толкова месеци това говорим, накрая те да оберат каймака с вот на недоверие.

-Не сме длъжни да им вървим по свирката.

-Но избирателите ни адмирират от месеци за тази ни позиция. Сега как ще се отдръпнем. Значи да гласуваме срещу себе си?

-Виж, момчето ми. Политиката не е само А и Б. Има и други букви. Ето сега Сидериан като го отблъснаха, ние ще заемем мястото му. И ще получим позиции във властта.

-Но тази власт се разпада, какви позиции?

-Няма да вземем министри или нещо видимо и преходно. По-надолу, но важни позиции. Консулът е затруднен, ще дава всичко и на всеки.

-Но позицията на Сидериан е отровна, учителю. Който се държи като него, губи избирателите си.

-Ние няма точно като него, Димитриус. Ние ще продължим да критикуваме и атакуваме Балончо. Само ще си измислим повод да не гласуваме срещу него. Например ще кажем, че е против принципите ни да бъдем в една лодка с Бъдишеф.

-Но хората ни искат глас „против”. Писнало им е от Балончо. Не могат да го понасят. Колко време още с думи ще ги залъгваме? Няма да ни вярват…

-Плашиш се ти от съдбата на Сидериан, Димитриус. Но не е нужно това. Може едно и също, или сходно нещо, да има различен резултат. Ние имаме политически опит и умения, за да заемем мястото на Сидериан, без да обираме негативите му. До сега това място беше заето, но сега Балончо вече не може да избира. В ръцете ни е… - генерално заключи Кокалий.

-Дано да сте прав, учителю…

-Не се тревожи, Димитриус, не съм толкова стар, че да греша много още. Днес тревогите са за Балончо. Пред нас само се откриват възможности – нови и нови, все по-нови възможности…

***

В крайна сметка Балончо спечели вота. С 4 гласа мнозинство. Но си мислеше колко ще му струват тези наемни сенатори, ако опозицията продължи да иска вотове, и ако той трябва да плаща всеки път. Тия продажници бяха алчни и си смятаха всичко…

Продължава…Скоро…

17.06.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates