Част 1 - Контакт

  I.Контакт   

1

donation

 

Размерът на митинга надмина всякакви очаквания. Първоначално идеята бе церемонията да се осъществи в голямата зала на града, но след като се оказа, че петте хиляди места няма до стигнат дори за официалните гости, се наложи клетвата да бъде под открито небе. Това бе кошмарът на охраната, тъй като само площадът бе достатъчно голям за да побере триста хиляди души, а от него до равното поле ограждащо града имаше едва стотина метра. Разделящото пространство бе изпълнено само с няколко ниски сгради, които изобщо не ставаха за наблюдателни постове. Трибуната единствена се издигаше на около двайсет метра над земята, представлявайки идеална мишена, отстояща на 3-4 километра от хълмовете, заобикалящи долината, в която бе градчето. 

За осигуряването на сигурността великите сили сформираха тристранен дванайсетхиляден корпус, в които Русия, САЩ и Китай имаха равен брой войници, избрани измежду най-елитните части. Към тях се прибавиха хиляда сини каски от всякаква националност, пратени по-скоро като прествители на отделните нации, отколкото като охранители. Неуточнен брой, но във всички случаи с хиляди се брояха и бодигардовете на официалните делегации. 

Всички тези приготовления обаче бяха актуални само при не повече от петстотин хиляди присъстващи на церемонията по встъпване в длъжност на първия световен президент, която щеше да сложи формалния край на десетгодишния период по образуване на единна световна държава.  

Проведените общи избори напълно очаквано бяха спечелени от фаворита на голямата тройка - дотоговашния руски държавен глава Михаил Котов, зад който освен собствените му сънародници застанаха и американците и китайците. По-малките световни сили начело с Германия отначало издигнаха немеца Маркус Щерн за претендент и той се представи отлично постигайки с трийсет и петте си процента изоставане само на три пункта от Котов. Между двата тура обаче великите сили решиха, че победата на първия световен водач трябава да бъде убедителна, за да може той да изглежда като обединител на Земята и затова Щерн се оттегли, като в замяна немците щяха да получат премиерския пост в бъдещото правителство. В резултат на балотажа руснакът взе близо 80% от бюлетините и датата на клетвата бе определена за след три седмици. 

В Големия ден – 25 януари 2048 г. събитието бе насрочено в една малкоизвестна африканска държава, като символ на пълното приобщаване към света на изоставения и най-изтерзан в предходните епохи континент. 

За пълна изненада и ужас на организаторите, желаещите да видят на живо началото на петгодишния мандат на Котов се оказаха близо 2 милиона души, с което биха очакванията и на най-големите оптимисти, въртящи предположенията си около психологическата граница от милион. 

Когато множеството достигна седемстотин хиляди шефът на охраната – полковник Джон Джейкъбс Кролин от американските сили “Омега” уведими бъдещия президент, че ситуацията излиза извън контрол и препоръча изричането на юридическите слова да стане все пак в залата. Той припомни, че буквално в предходния ден китайското разузнаване бе заловило поредната 17-та отлично организирана група, целяща с атентат да предотврати завършването на федерирането на планетата. Руснакът обаче с типичния си източен манталитет отхвърли всякакви подобни идеи. Щом цифрата надмина един милион Кролин уведоми Котов, че ситуацията е станала почти рай за евентуални атентатори, а при милион и половина направо предупреди, че не може да гарантира вече никаква сигурност. Той поиска подкрепление, но единственото, което успя до получи бяха десет хеликоптера с по четирима снайперисти на всеки, които да кръжат над тълпата и да наблюдават за подозрителни субекти. Внедрените сред множеството агенти напълно се изгубиха, тъй като на всеки от тях се падаха вече по три-четири пъти повече хора от първоначално предвиденото, което намаляваше със съответния брой пъти ефективността им. 

За да въведе поне елементарен ред, полковникът си присвои правата на шеф и на сините каски и привика под свое комадване и три четвърти от бодигардовете на държавните делегации. Формално той не можеше да изисква подобни преподчинявания, но пред прага на анархията, високопоставените особи се радваха, че някой е готов да поеме върху плещите си организацията. 

Суматохата около преконфигурирането на управлението на митинга забави малко началото на церемонията, но Кролин, знаейки че с всяка минута чакане след началния час положението ще се влошава, сведе закъснението до четвърт час. Така в осем и петнайсет вечерта председателят на изборната комисия – французинът Леон Льоблан призова на английски език за внимание присъстващите.   

2 

Доктор Петър Йорданов – председател на катедрата по изследване на измеренията в Обединената Европейска академия на науките, наричана за краткост ОЕАН имаше специална покана лично от Котов за събитието. Бъдещият президент бе голям поддръжник на космическата наука и се бе ангажирал лично да осигури по-голямо финансиране за основното предизвикателство, което щеше да предстои на човечеството след обединението – овладяването на космоса. Йорданов оглавяваше група нестандартни учени, експериментиращи с предполагаемите проходи между измеренията. Много стари професори смятаха, че неговите изследвания се прахосване на средства и преди години катедрата почти бе закрита, когато при един от експериментите по необясними причини имплозия погълна една четвърт от лабораторията, без в останалата част дори да трепне въздуха. Истинско щастие бе, че по това време там имаше само един сътрудник, който се оказа в противоположната част на залата спрямо експерименталния реактор. Човекът всъщност бе обърнат с гръб и нищо не видя в момента на случката, но бе шокиран, когато изведнъж всички уреди пред очите му отчетоха изключване на реактора. Когато обаче той извърна поглед към стенда, пред очите му се откри прекрасната гледка на заобикалящата института гора, която се виждаше през идеално изрязаната част от сградата с полусферична форма с радиус 4-5 метра и център точно на мястото на липсващата ключова апаратура. По късно на видеозаписа се видя едно потъмняване на въпросния участък, последвано от светкавично свиване, като целия процес се бе събрал в не повече от половин секунда. 

Изчезналата част от залата никъде не се появи, но “злополуката” бе недвусмислено доказателство, че пространството не е само това, което познава традиционната наука и това бе достатъчно за да се спечелят още няколко годишна субсидия. 

Йорданов едва успя да се дореди за предпоследния полет като това освен много ползване на връзки, му струва още три пъти цената на билета за рушвети. Накрая обаче кацна на черния континент и предвидливо отиде на площада още по обяд, което му помогна да намери на спокойствие гарантираното място в официалния сектор. Столът му - защото така наречената ложа не бе нещо повече от съвкупност от добре подредени столове - се намираше точно в края на територията, отделена за учени. Вдясно от него след един двуметров проход за минаване започваше секторът за журналисти, където дори в този ранен час докторът успя да види няколко познати лица. Те обаче бяха твърде заети да подготвят апаратурата си и въпреки, че преди време много се бяха натискали за интервюта, сега не бяха особено заинтересувани от него. Явно клетвата на президента ги бе погълнала изцяло. 

Имаше обаче и по-прагматични журналисти и една от тях се появи изневиделица точно от противоположната страна на репортерския сектор. Това бе младата италианка София Кариди, която си бе спечелила славата с факта, че успяваше да съвмести задаването на неудобни въпроси с уреждането на интервюта с трудно досегаеми и необичащи рисковите запитвания личности. Практичността и този път се изразяваше в това, че е по-добре да използва скупчването на толкова величия и да вземе пет-шест интервюта от тях, отколкото подобно на повечето си колеги, да се опитва да се добере до Котов, който да и каже “само на нея” няколко думи, които преди или след това се повтаряха и на пресконференцията. Вместо това след три седмици, когато еуфорията около президентската церемония отминеше и започнеше обсъждането на научните бюджети, нейната телевизия щеше да излъчи уникално интервю с напълно недостижимия поради заетост тогава почитан член на ОЕАН. 

 - Професор Йорданов, ще отговорите ли на няколко въпроса за ТрансЕвро? - зададе тя традиционния встъпителен въпрос. 

 - Отказал ли съм някога на телевизията ви откакто вие сте там, госпожице Кариди? - отговори с контравъпрос ученият. 

 Макар и досега почти да не бе имало случай да интервюира мъж и той да не я позакачи малко впечатлен от, отказалата се твърде рано от слава и милиони, трупани на база само на външния вид, бивша манекенка, София за кратко се смути. Макар, че понякога шефовете и я упрекваха, че се облича твърде предизвикателно, вътре в себе си тя не бе чак толкова решителна и не можеше да преодолее още момичешката неловкост. Понеже беше готова обаче с първия въпрос, той и помогна да не прояви смущението си. Тя даде знак на оператора и започна: 

 - Твърди се, че професор Майкъл Дженкинс от катедрата по астрономия готви сериозна кампания за преразпределяне на средствата за космически изследвания за което възнамерява да приведе като пример за нерационални разходи именно вашата лаборатория. Според него обществото би имало доста по-голяма полза ако годишно се извежда на орбита по един нов телескоп, вместо да се дават парите на ловки фокусници, както нарече вас. Как ще коментирате тези нападки? 

 - Професор Дженкинс е един от най-уважаваните учени и думата му трябава да се чува дори и от тези, на които това е неизгодно - започна с помирително и напълно обезсърчаващо съгласие Йорданов - Той обаче е подведен да търси причината за недостига на пари не там където трябва. Нашата лаборатория действително струва малко повече от един телескоп годишно, но тя не е в конкурентни отношения с астрономията. Вече е напълно ясно, че далечни космически пътувания са невъзможни през обикновено пространство заради ограничението на светлинната скорост. Също така сигурно е, че е възможно съществуването на трансизмерни проходи, които един ден, който не е чак толкова далечен, ще изведат астрономите по-близо до изследваните от тях обекти, отколкото някога са мечтали. Така че, нашата катедра и астрономическата са две допълващи се, а не конкуриращи се подразделения. Проблемът с липсата на средства идва от малкото пари, които обществото като цяло отделя за наука, но днешната церемония всъщност въплъщава освен всичко друго и надеждата на хората да намалят до минимум всякакви нерационални разходи, включително и тези по взаимното недоверие. Това в следващите години ще доведе несъмнено и до по-добро финансиране на ОЕАН. 

 - Все пак досега освен един видеозапис без всякаква научна стойност и оспорван от влиятелни ваши колеги, вие не сте представили никакви доказателства за това, че неизвестни измерения действително съществуват да не говорим за проходи през тях. 

 - За всеки запознат с многомерната математика и ефектите на свръхнатрупванията не съществува съмнение, че неизвестни измерения съществуват. Колкото до проходите, те засега действително са само недоказано предположение, но предстваляват и единственото логично обяснение на изчезващата в черните дупки например материя. Въпросният видеозапис е напълно автентичен, а липсата на полусферата от лабораторията може да се види от всеки, който си направи труда да отиде до сградата. Освен това експертизата установи, че на Земята не съществува технология, която да може с такава прецизност да изреже буквално всички материи озовали се на границата на изчезването. Вие виждали ли сте някога бетон, полиран до огледалност. Защото повярвайте ми преди естествените природни процеси да го награпавят отново, аз успях да видя лицето си в бетонно огладало, когато се наведох да огледам прореза. Същото могат да потвърдят и поне трийсет свидетели, включително и неработещи при мен и съответно независими от лабораторията. 

 - Тези аргументи вашият екип ги ползва вече няколко години, не мислите ли, че те може да са омръзнали на бюджетната комисия и не подготвяте ли и някакви по-конкретни последни резултати за развитието на изследванията си, които да представите? 

 - Проблем при нашите изследвания винаги са били резултатите. Всичко, което имаме може да бде разбрано само от специалисти, каквито в комисията няма. По-ясните, по-очевидните доказателства, които другите науки могат да представят, при нас не са налице. Истинските, видни от всички доказателства, ще дойдат тогава, когато успеем да прехвърлим някакъв материален обект от едно място на друго без да ползваме традиционно познатите пътища. След това чиновниците и корпорациите ще се бият кой да финансира нататък изследванията ни, но за съжаление на настоящия етап успяваме да регистрираме само поглъщания на енергия, която от една страна не знаем къде отива, а от друга - не е нещо материално и мнозинството от хората не я приемат като сериозен аргумент, макар и в природата материята и енергията да са две проявления на едно и също нещо. 

 - Известни са близките ви връзки президента Котов. Това кара доста считащи се за ощетени научни ръководители да отправят упреци, че програмата ви се крепи само на познанства с властта. Сега, когато Котов получава още по-голямо влияние, не ви ли се струва, че обещанията му за увеличение на разходите за наука, ще бъдат свързани с приятелството ви и ситуацията може да започне да изглежда като уреждане на другарчета? 

 - Не мога да твърдя, че отдавнашното ни познанство с президента, не оказва влияние на решенията му, дори и само заради това, че имам достъп до него и възможност да го убежавам в нуждите на лабораторията повече от може би почти всеки друг учен на Земята. Но не бива да забравяте и, че Котов пледира за повече пари за науката като цяло и не е споменал нито една дума за това как те ще се разпределят между отделните академии и институти, да не говорим за вътрешните им звена. Така че реално, бидейки приятел с него, аз помагам по-скоро на науката като цяло, отколкото на себе си. Освен това поне в първите няколко години от мандата си като световен президент Котов няма да има голяма власт над планетата, защото макар и институцията да е предвидена със сериозни правомощия, те ще се получават постепенно. Известно е и, че именно финансово-икономическите пълномощия ще му бъдат дадени едва в последната година от петгодишния мандат, като дори и тогава последна дума ще има Общото събрание. А не бива да остава на заден план и фактът, че самият процент от световните данъци, които централната власт ще получава отначало ще бъде съвсем малък. В най-общ план е предвидено цифрата да достигне двайсет на сто, но това ще стане едва след десет години. През първия си мандат Котов ще се разпорежда с не повече от четири процента, при това както казах непълно. А втори мандат още не се знае ще има ли. 

 - И като заключение, професор Йорданов, до колко години според оптимистичните ви прогнози, очаквате, човечеството да излезе сред звездите? 

 - Звездите и кръжащите около тях планети са единствената надежда за стратегическо разрешение на големите свeтовни проблеми и също така - единственият път за дългосрочно развитие. Пътят към тях няма алтернатива, но вероятно съществуват различни средства за поемането по него. Надявам се нашите изследвания да отворят първата врата. Проблем при тях е, че не знаем кога ще стане решителният пробив и може да се наложи да го чакаме още десетилетия. Мислейки оптимистично обаче не можем да не забележим и положителната страна на тази неизвестност -откриването на тунел може да стане и утре, или дори в този момент сътрудниците ми в лабораторията вече да са отворили шампанското. 

 - Благодаря ви, професоре - завърши Кариди и даде знак на оператора да изключи камерата. След това продължи вече неофициално: 

 - Представихте се добре и дори само с това интервю и подкрепета на Котов, бихте могли да си спечелите още дванайсет месеца финансиране, но не мислите ли, че от няколко години облаците над проекта ви се сгъстяват. 

 - Аз съм учен и съм длъжен да правя това, което зависи от мен, включително и да се боря за средства. Ако утре обществото реши, че изследванията ми не са важни за него, ще се оттегля обратно в университета, ще продължа работата си на теоретично ниво и ще се опитвам да спечеля съмишленици сред студентите. Когато пак се намерят пари ще се върна. 

 - Говорите като че ли ви е безразличен разултатът от близо десетилетие усилия. 

 - Аз просто съм прагматик - мога да съм по-полезен на изследванията си като теоретик, отколкото като плачещ неудачник. 

 - Вие сте непоправим оптимист, Йорданов - залючи работната част от разговора журналистката и мина на нещо по-лично - как е Катерина? 

 Бившето вече от няколко дни гадже на доктора и София бяха състудентки от Белградския университет. Йорданов ги познаваше от горе -долу едно и също време и в началото доста се чудеше коя да се опита да свали, но накрая избра сънародничката си. Сега обаче, след като бе свободен и си търсеше нова приятелка, Кариди бе една от потенциалните възможности: 

 - Разделихме се - каза той. 

 Момичето бе изненадано, но бързо отговори стандартното: 

 - О, съжалявам не знаех. Отдавна ли? 

 - Почти седмица след последната точка. Иначе четири-пет месеца от първото пропукване. 

 След като забеляза, че събеседникът и всъщност е преживял раздялата доста преди това и вече и склонен дори да се шегува, Кариди продължи шегата: 

 - Доколкото ви познавам, няма да мине и седмица и ще и намерите заместничка. 

 - Искате ли това да сте вие - зададе възможно най-неочаквания въпрос професорът, очевидно с желание да предизвика смях. 

 След като лицето и стана още по красиво за няколко секунди заради необяснимата светлина, която предизвиква усмивката, София му отговори не по-марко предизвикателно: 

 - Обичате да си играете с огъня, докторе - думите звучаха както в професионален, тако и в личен план - но като отчетем, че и аз съм в процес на преструктуриране на личния си живот - словосъчетанието бе брилянтно - можехте и да си навлечете някоя беля. Извадихте късмет, че съм добро момиче. 

 - И Катерина беше добро момиче, но това не и попречи да ме прелъсти по време на едно от интервютата си. Тя обаче подхождаше по-стратегически - винаги ме канеше на разговор в някой ресторант, вместо да ме сварва неподготвен преди важна церемония. 

 - Но накрая вие плащахте сметката. 

 - Естествено, така е когато процесът е двустранен. 

 - Ще помисля сериозно за мястото на следващото интервю. 

 - Само не тази нощ - канен съм на гала-вечерята на президента. 

 - Така ли, аз - също. Може би ще трябва да си нося диктофон. 

 - Със сигурност обаче няма да мога да платя - всичко е за сметка на държавата. 

 - И интервюто едва ли ще стане - някои журналисти се стараем да не се проявяваме професионално на такива събития. Опитваме се да докажем, че можем и да не сме винаги на работа. 

 - Все пак ще се радвам да ви видя отново довечера. 

 - Аз също, сега обаче ще ви изоставя, за да се опитам да проведа още четири-пет разговора. 

 - Искате да си свършите работата за месец напред? - за последно се пошегува Йорданов. 

 - Точно така - журналистката стана и без много да бърза се отправи към по-задните редове, където преди минути беше изчезнал и операторът. 

 Йорданов я проследи още няколко секунди, след което отново върна мислите си към предстоящото събитие.

  

3 

 Близо четиристотин метра по-назад от престижната ложа и четири часа след Йорданов, мястото си за участието в митинга зае човек нямащ и една стотна от бюджетните проблеми на доктора. През средните векове биха го нарекли съюзник на дявола, по времето на Казанова - безскрупулен авантюрист, а в Дивия запад - просто комарджия. През 2048 г. никой никак не го наричаше, защото той полагаше доста усилия да запази неизвестността си като част от бизнеса. 

 Джон Калковски бе роден в Германия в семейство, което в една друга епоха би било окачествено като чисто арийско. Немската националност обаче му остана присъща само до завършването на университета, след което високата му интелигентности образованост го накараха да забрави този вид разделение между хората и да се обяви в съзнанието си просто за жител на Земята. Тогава и той получи това си име, като смени старото, което след това се загуби някъде из регистрите. Умишлено съчета западно малко име с източно фамилно, за да не бъде и в това отношение тясно обвързан с нациите. 

 Самоопределил се като планетарен гражданин, Джон напусна работата си в една престижна компания, където му предричаха голямо бъдеще и се захвана със собствен бизнес. Направи го не толкова заради парите, колкото за да доизпита практически оформящата се в главата му цялостна теоретична система за обяснение на функционирането на системата за разпределение на материалните блага. Когато се убеди напълно, че във всички бизнес начинания и шансът за успех и възвръщаемостта са в пряка зависимост от риска, който си склонен да поемеш, той стигна до извода, че в свободната пазарна икономика всичко е риск и съответно абсолютният бизнес е бизнесът с риск. Оттук насетне съсредоточи интелекта си към откриване на законите на риска, тъй като бе убеден, че те съществуват, понеже в природата нямаше нищо случайно. Това търсене продължи горе-долу три години през които Калковски успя да изсмуче напълно законно около два милиона американски долара от няколко застрахователни компании. Сумата би могла да е и стократно по-голяма, но неговата цел бе знанието, а не парите и той не можеше да рискува да се набива на очи. Затова спечели и само около пет милиона от дребни борсови операции. Накрая направи и един голям, но добре прикрит удар, който бе върхът в управлението на бизнес риска. С първоначален капитал от сто милиона долара предприемачът успя да придобие контролните 51% в корпорация с пазарна капитализация от близо милиард. Удоволствието да бъде едър капиталист обаче му бе позволено само за един ден и то зад прикритието на трийсетина подставени компании, след което акциите бяха постепенно и тихомълком продадени и половин милиард влязоха в джоба му. 

 Към края на третата година бизнесопитите бяха прекратени и гражданинът на света насочи милионите си към най-предизвикателната от гледна точка на риск дейност - хазарта. Направи го въпреки всеобщо приетото схващане, че само пройдохи инвестират богатството си в хазарт. 

 Първоначално зае по-изгодната позиция на собственик на казино, която му гарантираше известна сигурност, необходима за да усвои максимално триковете на игрите на щастието. Когато научи всичко, което можеха да му кажат "професионалните" комарджии и го вписа в собствената си система за риска, той продаде казиното и стана играч. 

 След една година, в която разходите превишиха приходите с около сто милиона, Калковски напълно се убеди, че за да се преодолеят железните статистически закони, гарантиращи винаги предимство на едната страна е необходим някакъв допълнителен коригиращ фактор. И понеже единственият непълно предвидим елемент от всеки хазарт си остава човекът, изследователят на риска стигна до очевидния извод, че дали ще спечелиш зависи не само от това при каква вероятност и каква възвърщаемост залагаш, а и от това при кого залагаш и с кой се сключва облогът. В казината системата бе най-желязна и изборът се свеждаше до едно от няколко крупиета, всяко от които обаче работеше по един и същи правилник. Все пак при внимателно обмислена стратегия и познаване на крупието можеха да се постигнат по-малки загуби и дори печалби, но в никой случай големи и дългосрочни, защото тогава просто те гонеха от игралната зала. 

 Малко по-големи шансове даваха спортните състезания и особено тези с коне, частни отбори, автомобили и пр., при които доброто познаване на различните собственици можеше да стане предпоставка за печалба. Най-големите си удари тук Джон направи като сключи двустранни облози с няколко богаташи-перковци, които си мислеха, че след като са изсипали няколко милиона повече в своя отбор, отколкото конкурентите, вече са спечелили. Хора с такъв характер освен всичко друго не се впечатляваха толкова от загубата на пари, колкото от накърненото самочувствие и затова бяха лесни за точене, тъй като бяха готови да загубят големия облог и да спечелят малкия, само и само последната победа да е тяхна. И понеже след такава победа подставените лица на Калковски обикновено се оттегляха умишлено с гръм и трясък, богаташите си умираха от кеф, че са ги унизили публично. 

 Най-много потенциал за печелене пари обаче носеха свързаните тайни облози, при които с различни хора за едно и също събитие се сключваха договори с противоположни клаузи, като винаги един от тях печелеше и покриваше загубите от останалите. Най-общо теорията на тези операции бе, че събитието А може да се случи или да не се случи. Ако намериш човек който е склонен да заложи при шанс 2:1, че то ще се случи и такъв, който е готов също при 2:1 да заложи, че няма да се случи, то печалбата е гарантирана, защото винаги от едното място печелиш 2, а на другото губиш 1. А такива хора се намираха, защото светът бе разнообразен, въжделенията и мечтите - различни и всеки вярваше в своята истина. 

 Точно такъв двоен облог бе довел Калковски тази вечер в Африка. Обединението на света имаше много противници, включително и радикално настроени военизирани и мафиотски групировки, които обявиха, че ще убият Котов. Насреща им обаче, доволни от окончателното падане на границите, потриваха доволно ръце също толкова мощни престъпни организации, които вече виждаха просперитета на бизнеса си и се стремяха всячески да защитят президента. Разбира се на много от тях тази защита по-късно можеше да им излезе през носа, заради твърдите мерки, които беше обещал да вземе руснакът спрямо нарушителите на закона, но на този етап те бяха съюзници. 

 Играчът с риск се свърза с по една сравнително мощна структура от всяка от страните и им предложи съотношение 2,5:1 в полза желаното от тях събитие.  

"Ако президентът не преживее вечерта - каза той на лидера на голяма фанатична религиозна група, която признаваше обединение на света само под знака на собствения си бог - вие ще постигнете целите си, които във всички случаи струват повече от четвърт милиард. Но ако той оцелее, тогава организацията ви ще има нужда от пари за да продължи борбата и сто милиона ще ви дойдат добре". Духовникът разбра предложението едва ли не като предложение за помощ в убийството с цена двеста и петдесет милиона и гаранция - сто милиона. След като успя да свали съотношението на 2:1, той извади от собствените си каси сто милиона и пусна съобщение до "всички вявращи", че в името на святото дело, Бог е изискал да направят извънредни дарения, откъдето събра другите сто. Сметката му беше перфектна - ако Котов умреше, обещанието щеше да бъде изпълнено и той да се закрепи здраво на месианската си позиция, откъдето по-късно да източи от вярващите много повече от собствената стотачка. Ако пък операцията се провалеше, той прибираше обратно собствените си пари и връщаше на дарителите срещу всеки техен долар два, като разликата щеше да бъде "платена като божие наказание" от неизпълнилия обещанието си нов съюзник. 

В доста по-делови стил минаха преговорите с един от наркобароните в Южна Америка. Големият бос бе готов да плати дори половин милиард за запазване живота на президента, тъй като окончателното премахване на границите щеше да му открие нови пазари. Джон обаче го убеди, че е по-добре сумата да бъде четвърт милиард, та ако президентът все пак не оживее, стоте милиона да бъдат достойна лихва за "заема", който е получил и де не се налага да му режат пръстите или да го убиват. Мафиотът хареса както логиката на предложението, така и шеговитата форма, в която бе направено и ръцете бяха стиснати. 

И двата облога бяха сключени разбира се тайно от властите, но бяха абсолютно гарантирани, тъй като всички страни внесоха своите суми в две от големите нелегални мафиотски каси, извършващи услуги по гарантиране точно на такива договори. 

Така Джон Калковски се озова в затънтената държавица на черния континент, за да разбере лично дали печели сто или сто и петдесет милиона. Искаше му се да е втората цифра, не само заради парите, а и заради наддържавните му разбирания, които движеха живота му вече повече от десетилетие.   

4 

 Вилхелм Хайндрих или както бе по-често наричан през последните двайсет години - отец Вили пристигна едва четвърт час преди официално обявеното начало на церемонията и по разбираеми причини трябваше да се задоволи с най-задните редове. Той и не се стремеше към нещо повече и затова просто се поогледа за някаква по-удобна позиция, от която щеше да може освен да чува от разположените навсякъде високоговорители и да вижда поне някакви силуети на трибуната. Не му се наложи да се чуди много, защото други вече бяха намерили решението - широколистните дървета наоколо вече бяха натежали с по няколко десетки човека. 

 И понеже най-предните бяха вече твърде натежали, свещеникът навлезе навътре сред горичката, където беше забелязал едно сравнително по-високо от тях, на което чудно защо нямаше никой. "Чудното" изчезна когато се доближи до близо двуметровото в диаметър стебло и установи, че най-ниският клон се намира на три метра над главата му. Стълби и други подобни съоръжения нямаше и затова явно никой и не помисляше да се изкачи. 

 Отецът обаче се бе справял и с по-големи трудности през живота си, затова не се колеба дълго, когато установи, че на петнайсетина метра от земята короната на гигантското растение се преплита с тази на съседното дърво, чийто най нисък клон пък се оказа само на трийсетина сантиметра от протегнатите му нагоре ръце. 

 С един добър отскок и известно напрягане на мускулите, Вили се озова на него, а след още пет минути - и на височината на преплитането. Клоните бяха наистина здраво вкопчени едни в други, така че опасност от счупване и падане нямаше. Проблеми създаваше самото провиране между тях, но Хайндрих не бе дебел и затова с малко повече усилия и само едно увисване от външната страна на сплетката, преодоля препятствието. 

 Когато най-после се намести удобно на един клон двайсетина метра над средната височина на останалата гора, катерачът погледна часовника си и установи, че е осем без три минути. "Точно навреме" - помисли си той, преди нейде отдолу да го повикат по титла: 

 - Как се добрахте дотам, отче? - проехтя викът на приятен женски глас. 

 Божият човек, макар и дал някога обет за безбрачие, не бе загубил чувството си за кавалерство, затова погледна надолу през клоните и учтиво каза: 

 - С помощта на Всевишния всичко е възможно ...госпожице - момичето бе на не повече от 25 години и понеже не беше облечено по най-богоугодния начин, отецът великодушно добави - Искате ли да ви помогна да повярвате в Бога. 

 - Ще ви бъда признателна - от най-задните редове нищо не мога да видя. 

 След няколко минути Вили се озова на въпросния най-нисък клон, откъдето подаде ръка надолу и запита: 

 - Можете ли да скочите и да се хванете? 

 - Имам доста грехове, та Бог едва ли ще ми помогне да литна - отговори остроумно на реторичния въпрос тя. 

 - Алтернативата е да се изкачите ей по онова дърво и там горе - той посочи сплитането - да се прехвърлите отсам, както направих аз. 

 - Височко е. 

 - Имате ли нещо дълго и здраво, което да ми подхвърлите за да ви изтегля. 

 Тя се огледа наоколо и след като не видя нищо подходящо, неочаквано свали якето си и каза: 

 - От естествена кожа е, ще ме издържи, но е само метър и трийсет между краищата на двата ръкава. 

 Хайндрих не можа да отговори няколко секунди, защото се смути от онова, което бе лъснало под почти прозрачната фланелка. 

 - Ако ми помогнете да се кача, ще можете да ме огледате по-отблизо - добави момичето, забелязало посоката на погледа. 

 - Ако ви доближа още малко до себе си ще извърша грях в душата си - отговори той - но днес е велик ден и би било по-голям грях да не помогна на човек в затруднение. Дайте якето. 

 След тези думи отецът заглави краката си между два близки клона и се отпусна назад увиснал около коленете си. Така спечели още около метър и петдесет, които добавени към дължината на дрехата осигуриха точка на захващане само на половин метър над главата на красавицата. С един грациозен скок тя се добра до долния ръкав и за няколко секунди увисна на него клатейки себе си, свещеника и дори клона, на който рисковано се крепяха. Но заглавените подбедрици на Вили издържаха и когато клатенето се успокои, момичето демонстрира удивителна пъргавост в изкачването. Когато прозрачната фланелка мина покрай носа му, отецът усети в долната, всъщност в момента горната, половина на тялото си нещо, което не би трябвало да усеща и се помоли за миг по пътя си към клона катерачката да не го забележи. Дали случайно или нарочно обаче точно когато гърдите и минаваха оттам, тя се прихвана по-здраво в резултат на което се получи доста близко прилепване. Секунда по-късно ръцете и бяха вече на клона и свещеникът се почувства с няколко десетки килограма по-лек. 

 - Сигурно сте спортистка - каза той, щом двамата достигнаха откритото преди това от него място със страхотния изглед. 

 - Само на любителско и приложно ниво - дори в днешно време момичетата трябва да имат известни физически способности за да се справят с отделни не съвсем почтени индивиди - отговори тя. 

 - Занимали сте се с бойни изкуства? - запита Вили, натъкнал се на позаната тема за разговор - кой стил? 

 - Само няколко курса по самоотбрана - не повече от година общо, с последващо самоусъвършенстване на три четири техники и укрепване на мускулите. 

 Явно знанията не бяха чак толкова задълбочени, колкото му се искаше, затова свещеникът отклони въпроса с една неизпълнена, на по принцип обичайна процедура: 

 - Мислите доста рационално - довърши частично предишната тема той - но всъщност още не сме се запознали. Аз съм отец Вили от немската православна църква. 

 - Ортодоксален германец! - възкликна тя. 

 - Точно така - отговори за неизвестно колко хиляден път през живота си отецът - звучи необичайно, но не можете да си представите какво предимство в духовно отношение има институцията ни. 

 - Представям си - отговори красавицата - Аз пък съм Мери Грант - свободна професия. 

 - Свободна професия! - учуди се на свой ред свещеникът, но преди да успее да каже каквото и да било повече, Мери добави: 

 - Не можете да си представите колко греховно рационално се възползваме от предразсъдъците на обществото аз и другите като мен. 

 - Мисля, че мога... 

 Разговорът бе прекъснат, защото във всички високоговорители в околността прогърмя гласът на председателя на избирателната комисия, който по стечение на обстоятелствата се бе оказал и шеф на организацията на събитието.   

***  

 - Уважаеми представители на световните нации - французинът нарочно използва само това общо обръщение вместо да изброява първо височайшите гости, после по-малко височайшите и накрая гражданите, за да подчертае изграждането на общество, където различията няма да имат толкова голямо значение - Имам честта да открия тази първа по рода си церемония в световната история, с която се слага краят на досегашната хилядолетна кървава еволюция на човечеството и започва нова ера, която ще ни разкрие непознати по мащабност хоризонти. 

 Преди десет години Организацията на обединените нации с пълно единодушие реши да бъде поет курс към създаване на световна федерация, която да сложи край на враждите между народите и да обедини усилията на човечеството за ускорен просперитет. Преди пет години завърши изработването на новата конституция, а преди две години тя бе ратифицирана и от последната държава. Преди шест месеца клетва положиха депутатите от Законодателното събрание, а преди четири - магистратите от Съдебния съвет и министрите от Правителството. Днес предстои последната процедура от този процес. 

В качеството си на председател на Избирателната комисия и с властта, която ми делегира ООН обявявам, че на изборите, проведени на 4 януари 2048 година човечеството с 80 на сто от гласовете избра Михаил Василиевич Котов, роден на 3 май 2002 г. в Москва, за Президент на Земята. На основание чл.8 от резолюция 234/2038 г. на ООН, Президентът трябва в четириседмичен срок след изборите да положи клетва, която ще въведе Конституцията в сила, ще разпусне Обединените нации и ще постави началото на властта на новите институциите. 

В този момент аз каня господин Котов на трибуната, за да изпълни законовото си право и задължение. 

Завесата в задната част на подиума се вдигна и оттам излезе група от девет човека подредени в редове три по три. В центъра и беше единственият облечен в цивилно облекло, а осмината около него бяха въоръжени до зъби и носеха подобно на древни легионери огромни щитове, с които образуваха нещо като четири стени. Над главата на цивилния един от войниците държеше специално подготвен прозрачен чадър от бронирано стъкло. 

За няколкото секунди докато процесията се придвижваше до Льоблан, на сцената се качиха още петдесетина командоси, които се разположиха по краищата и, а един от хеликоптерите се увисна само на трийсет метра над главите им. Военен с полковнишки пагони застана на метър встрани от председателя на комисията. 

Когато деветимата стигнаха трибуната, този който стоеше пред Котов се изтегли до полковника, а другите приклекнаха, държейки щитовете сглобени в прозрачната си стена. Само войникът отзад остана прав, защото трябваше да крепи освен своя щит и чадъра. 

Французинът беше уведомен за неконтролируемостта на ситуацията от охранителна гледна точка, затова без да губи време започна с процедурата: 

- Михаил Василиевич Котов, преди три седмици човечеството ви избра за свой Президент. Можете ли днес тук - пред представителите на всички раси и нации да потвърдите готовността си да поемете отговорността? 

- Потвърждавам - отговори руснакът. 

- Можете ли да гарантирате, че ще бъдете Президент еднакво на всички хора и няма да се влияете в решенията си от природно и обществено формиралите се различия между хората? 

- Гарантирам. 

- Можете ли да обещаете, че няма да злоупотребите с дадената ви власт, че няма да се опитате да се увековечите на поста си с антиконституционни средства и ще направите всичко зависещо от вас други да не злоупотребяват с нея? 

- Обещавам. 

- Има ли в миналия ви живот и очакват ли се в бъдещия ви някакви събития или факти, които биха могли да попречат на доброто, съвестно и оптимално изпълнение на възложените ви отговорности? 

- Няма. 

- Информиран ли сте и съгласен ли сте, че всичко, което казвате сега има официален характер и вие поемате истински задължения, при неизпълнението на които можете да бъдете отстранен от поста си и съден? 

- Информиран съм и съм съгласеН. 

- Това е клетвеният лист - Льоблан извади хартиения документ от папката си - в него се съдържат, току що дадените отговори на въпросите и е написана клетвата. Преди да я положите, трябва да я прочетете и подпишете. 

Котов взе листа и близо минута се взира в него, преглеждайки редовете. След това написа името си най-отдолу и го върна на Председателя. 

- Сега трябва да застанете с лице към Слънцето и да вдигнете едната си ръка към него, а другата да насочите към Земята - каза французинът - това бе заместителят на предходните традиции за клетви с ръка върху някакъв вид свещена книга, които се считаха за твърде разделящи, поради обвързването им с отделна нация или религия. От друга страна Слънцето и Земята олицетворяваха съответно енергията и материята, осигуряващи съществуването на живота. 

Котов се обърна на запад и вдигна дясната си ръка напред. За късмет небесното светило бе в залез и жестът не приличаше много на фашисткия поздрав от преди столетие. Какво ли щеше обаче да стане при някоя от следващите клетви, проведена например през деня - помисли си избраният. Лявата му ръка остана притисната към тялото като просто се изпъна. 

- Повтаряйте след мен - каза Льоблан и зачете от току що подписания лист - Заклевам се в името на човечеството... 

- Заклевам се в името на човечеството... 

-...че ще изпълнявам възложените ми отговорности и ще ползвам дадената ми от него власт... 

- Че ще изпълнявам възложените ми отговорности и ще ползвам дадената ми от него власт... 

-...само и единствено за неговото добро, просперитет и развитие... 

- Само и единствено за неговото добро, просперитет и развитие... 

-... и че няма да забравя, че управлението трябва да служи на хората, а не хората - на управлението... 

- И че няма да забравя, че управлението трябва да служи на хората, а не хората - на управлението... 

-...Обещавам, че няма да действам против Конституцията и законите и, че ще зачитам свободата на другите, тъй както зачитам своята собствена... 

- Обещавам, че няма да действам против Конституцията и законите и, че ще зачитам свободата на другите, тъй както зачитам своята собствена... 

-...и при всякакви обстоятелства ще се ръководя от интересите на цивилизацията в цялото и многообразие 

- И при всякакви обстоятелства ще се ръководя от интересите на цивилизацията в цялото и многообразие. 

-...заклех се! 

- Заклех се! 

- Поздравявам ви господин Президент, пожелавам ви успех в петте години на отговорност - Льоблан подаде ръката си на Котов, който я стисна с усмивка. След това Председателят на избирателната комисия се обърна към потъналите в ръкопляскания и викове хора: 

- Представители на обединения свят - каза той - давам думата на Президента Михаил Котов за първа реч. 

Кордонът направи няколко крачки и прозрачните стени се преместиха около микрофоните - от тях нямаше нужда, тъй като и приемникът, закачен на сакото вършеше същата работа, но трибуната бе символ, който трябваше да бъде зачетен. 

- Уважаеми представители на обединения свят...   

***  

Тези пет минути, колкото Котов бе обещал да продължи обръщението му щяха да бъдат най-напрегнатите в карирерата му - бе сигурен Кролин. От появата на президента на подиума до началото на речта бяха докладвани три осуетени опита за стрелба. Тълпата още нищо не бе научила и стоеше мирна, но дори един изстрел би бил достатъчен за да настъпи хаос. А при третия опит, осуетяването му дори не бе от силите за сигурност - някакъв свещеник просто довлякъл пушка и човек с две счупени ръце до един от полицаите от задните редове и казал, че го видял да се прицелва към трибуната. Още не беше станало ясно той самият ли го е обезвредил или работата е свършена от някой от главорезите на мафиотските фамилии, желаещи оцеляването на президента. Начинът на действие сочеше по-скоро към втория вариант. 

В другите два случая просто по щастливо стечение на обстоятелствата атентаторите се бяха оказвали близо до някой от внедрените сред множеството агенти. Все още обече не се бе проявила нито една организирана група, чието обезвреждане не би било толкова лесно. 

- Отецът твърди, че сам е спрял терориста, само с помощта на някакво момиче - прозвуча в слушалките гласът един от полицейските офицери - Двамата се били качили на едно високо дърво и оттам случайно видяли на съседното човека със снайпера. Нямало време за губене и затова свещеникът метнал тежкия си сребърен кръст срещу стрелеца. Онзи не се бил закрепил здраво и след удара политнал да пада. Успял да се захване за един клон, но изпуснал пушката. Момичето, което между другото външно доста прилича на проститутка, слязло и я взело. Терористът обаче явно бил професионалист, защото само след секунди и той бил долу. Избил оръжието от ръцете и, след което и нанесъл смъртоносен ритник във врата. Тя оцеляла само защото имала известен опит в бойните изкуства и успяла да скалъпи някакъв блок. Ударът обаче я повалил на земята и нападателят тъкмо извадил нож за да я довърши безшумно, когато отгоре му скочил отецът. Двамата се трополили на земята, но терористът не изпуснал ножа и затова свещеникът трябвало да отскочи веднага назад. Последвала ръкопашна схватка, в която атентаторът не се отказал, преди и двете му ръце да бъдат счупени и момичето да опре пушката в главата му. 

Установихме и самоличността на нападателя - тове е Али Чен - китаец мюсюлманин, известен като човека вършещ мръсната работа на нелегалната секта "Братя на Бога". 

- Благодаря ви офицер - каза Кролин и си добави наум - Този християнски свещеник трябва да е покръствал и монасите от Шаолин, след като е успял да се справи с голи ръце с Чен. 

Полковникът погледна към часовника си - три минути до края на речта и може би петнадесет до края на опасността. Петнадесет, защото след изказването Котов трябваше да напусне района с хеликоптер, който щеше да го откара до летището. А военният добре разбираше, че хеликоптерите са доста уязвими машини.   

***  

"Нещото" се случи една минута преди края на словото. В първата секунда полковникът забеляза раздвижването на тълпата отпред, а в следващата в ушите му прозвуча гласът на войник: 

- Полковник, погледнете отзад. 

Това което видя надмина всякакви очаквания. Огромно черно кълбо с диаметър може би петстотин метра просто се надигна от земята, оставяйки след себе си отвор със същия диаметър. Макар и дупката да не бе основният проблем сега, офицерът инстинктивно погледна към нея, очаквайки да последват потоци от лава. Нищо подобно обаче не се случи. Вместо това сферата просто тръгна към трибуната. 

- Хеликоптер 4 при мен веднага - прогърмя гласът му в предавателя - хеликоптери от едно до три и от пет до седем да заемат прикриващи позиции. От осем до десет да кръжат над околността и да оглеждат за ранени. И никаква стрелба. 

След това се обърна към Котов: 

- Господин президент, скрийте се пак между щитовете. След секунди ще ви отведем оттук. 

Докато чакаха вертолета Кролин се обърна да види какво става с митинга. Както и очакваше паниката бе станала неописуема. Не се опита да я овладява - малкото му подчинени просто щяха да бъдат стъпкани, ако се опитаха да спрат бягащите хора или да въведат някакъв ред. Всъщност около подиума бяха останали само част от войниците и неколцина любопитни смелчаци. Ако черното кълбо се беше появило от другата страна, трибуната просто щеше да бъде пометена от тълпата. 

- Оперативните командири да поемат командването и да изолират района - нареди той - никой да не минава отсам хълмовете. При мен да остане само група 14. 

Със заповедта си полковникът фактически оттук насетне щеше да разполага за бързи действия само с командосите от сцената. 

Междувременно съвършено безшумно приближаващото се кълбо бе стигнало на десет метра от задния край на платформата и бе погълнало част от стълбището. Точно тогава обаче хеликоптерът увисна на половин метър от повърхността и и Кролин помогна на президента да се качи. 

- Карай директно на летището - каза той на пилота и после се обърна към войниците - лейтенант Хай Чи и вие петимата - той посочи пет командоса - ще охранявате президента. Няма да се отделяте от него, каквото и да се случи, докато не получите отмяна на заповедта от мен. 

- Полковник Кролин, правилникът изисква вие лично да придружите президента - възрази Чи. 

- Не оспорвайте нарежданията ми няма време. Аз трябва да се погрижа за куфарчето. Излитайте. 

Бронираната врата се затвори и хеликоптерът започна да се издига. Полковникът се затича към задната част на сцената, която вече бе започнала да се "изяжда" от кълбото. "Още малко и ще засегне подпорите" - помисли си офицерът и каза в микрофона: 

- Всички да напуснат платформата. 

Когато стигна до завесата и я дръпна се изправи лице в лице с адютанта на президента. Той имаше инструкции да не напуска мястото си без изрична заповед на Котов и сега щеше да си остане тук до края, ако полковникът не бе дошъл: 

- Тръгвай, ще те измъкна оттук. 

- Не мога да напускам поста си без заповед от президента. 

- Президентът отлетя и ти си длъжен да го следваш. А аз съм най-краткия ти път до него. 

- Независимо от това длъжен съм да остана. Приемам само заповеди от Котов и то лице в лице, така че не си правете труда да се свързвате с хеликоптера. 

Ситуацията беше патова. Адютантът наистина се подчиняваше само и единствено на президента и бе твърд в намеренията си. Ако искаше да вземе куфарчето, Кролин трябваше да го направи насила, а не бе убеден, че дори и да има възможност да го стори, ще му стигне времето. Човекът срещу него бе супербоец, а и лявата му ръка подозрително не излизаше от джоба. 

- Ако бъдеш засмукан от това нещо - полковникът посочи зад гърба му, президентът просто ще загуби за няколко дни пълния си контрол над руските ядрени ракети. Няма да има никаква полза. 

- Само Котов може да преценява от какво има и от какво няма полза. Съжалявам полковник, аз оставам. 

Шефът на охраната нямаше никакво желание да споделя самоубийствения дълг на адютанта, но му се налагаше да остане, поне докато се убеди със сигурност, че и той и куфарчето са безвъзвратно унищожени. 

Междувременно най-близката точка на кълбото бе достигнала на десетина метра от тях и задните подпори със сигурност вече ги нямаше. Още  пет-шест метра и след изчезването и на следващите платформата щеше да се сгромоляса. Нервите на полковника бяха пред скъсване. 

Тогава прозвучаха изстрелите и обстоятелствата мълниеносно се Промениха. 

Кролин погледна надясно и видя Хеликоптер 4 да поема два удара от гранатомет, тресейки се и под тежък картечен обстрел. Пилотът рязко набра височина и се издигна над кълбото, надявайки се да мине от другата му страна за да го ползва като прикритие. Това беше изключително нарушение на всякакви инструкции, защото бе забранено на летящи превозни средства на държавници, да минават над несигурни обекти. Но в случая просто липсваше избор. Машината точно бе започнала да преваля от другата страна, когато трети изстрел от гранатомет отнесе витлото. Двамата мъже изпитаха ужаса, преди да дойде мисълта. След това вертолетът потъна в чернотата. 

Няколко секунди стояха вцепенени, след което адютантът се осъзна: 

- Да се махаме оттук - каза той и се затича към отсрещния край на платформата. Полковникът го последва.   

***  

 - Не мога да ви пусна да минете отче, периметърът е изолиран - каза командосът. 

 - Президентът има нужда някой да се помоли за душата му - отговори свещеникът. 

 - Помолете се оттук, в случая мястото едва ли има значение. 

 - Войнико, тази черна топка, заседнала насред града със сигурност е нещо, което науката не може да обясни, не мислите ли, че командирът ви ще има нужда от духовно лице? 

 - Ако му трябва, той ще си повика. 

 Командосът очевидно беше непреклонен, а Вили се чувстваше длъжен да стигне до сферата, която очевидно имаше характеристиките на абсолютна чернота, т.е. можеше да представлява знамение. Вероятно дяволско, но все пак знамение. 

 - Ние обезвредихме един от терористите - намеси се Мери Грант - шефът ви вероятно ще иска да ни види. 

 - Полковник Кролин е уведомен и ако му потрябвате ще ви намери. Сега не искам да го безпокоя, защото си има по-големи проблеми. 

 Свещеникът отново опита теологически: 

 - Църквата има право на свой представител при контакта с божествени сили и вие не можете да и го отнемате. Ако не ме пуснете сега, чернотата може да изчезне преди да пратят по официален ред духовно лице. Това крие риск за бъдещето на човечеството. 

 - Съжалявам отче. Ако искате - седнете да почакате. След пет минути ще мине лейтенантът за проверка и тогава можете да се опитате да го убедите. 

 Свещеникът и момичето се отдалечиха на десетина метра и седнаха на пейката пред една от къщите. Петте минути неусетно прерастнаха в близо час, в края на който командирът на войника се появи от отсрещния край на улицата. Мери и свещеника веднага скочиха и се доближиха отново до охраняващия, но шефът му или не бързаше много или просто оглеждаше внимателно района, затова минаха още седем-осем минути преди да стигне до тях. 

 За късмет обаче лейтенантът се оказа малко по-сговорчив: 

 - Разбирам аргументите ви отец Вили, но защо освен вас трябва да пускам и това цивилно лице - каза той посочвайки към Мери. 

 - Аз също участвах в залавянето на терориста - отговори тя, макар въпросът да не бе към нея. 

 - Сигурен съм, че всеки човек желаещ да стигне до кълбото може да намери достатъчно силни аргументи за това, но аз нямам достатъчно хора и вие само ми губите времето. 

 - Защо поне не се обадите на шефа си? Ако той потвърди решението ви просто ще сте загубили няколко минути. Но ако ни пусне, ще излезе, че сте направили грешен избор. Аз съм убеден, че той има нужда от помощта ни - заигра с чувството за съмнение отецът. 

 - Не мога да питам полковника какво да правя при всеки опит за проникване. Той ме е инструктирал и аз изпълнявам заповеди - мина в защитна позиция лейтенантът. 

 - Чуйте ме офицер - продължи Вили - Желаещите да преминат кордона ви не са чак толкова много. Всъщност май сме само ние. А въпросът е на минути, може би часове, но не и на дни. Развитието на събитията ще зависи от решенията на полковника, просто защото политиците нямат време да се намесят. Не считате ли, че дилемата пред Кролин е достътъчно важна за да ползва повече гледни точки. 

 Лейтенантът се замисли и след това реши, че най-бързо ще се справи именно като се допита до началника си: 

 - Полковник Кролин - проговори той в предавателя - имаме проблем. 

 - Какво става? - заинтересува се полковникът. 

 - Отецът, който обезвреди един от терористите, заедно с момичето са тук и настояват да влязат. Свещеникът твърди, че имате нужда от повече гледни точки при решенията, които ви предстоят. Разбирате, че нямаме хора, а и той е религиозно лице и не можем да го... 

 - Особеният статут в обществото - прекъсна го Кролин, който явно нямаше време да слуша дълги обяснения - пък бил той и религиозен не дава привилегии спрямо заповедите ми, лейтенант. Но в случая ще се направя, че не съм забелязал неувереността ви, защото наистина имам нужда от алтернативно обяснение. Пуснете този отец. 

 - А с момичето какво да правя? 

 - Ако не искат да се делят и тя да си тръгне, пуснете и нея. Най-малко ми трябват сега скитащи се безцелно лица между двата кордона. 

 - Ясно, полковник - завърши младшият офицер и се обърна към двамата цивилни - Заповядайте отче. Извинете за забавянето. 

 - Вие просто изпълнихте дълга си офицер. Бог обича хора като вас. 

 Полковникът наистина не можеше да се похвали с изобилие от съветници. Освен него и трима войници на двайсетина метра от неподвижнато кълбо се виждаха само още неколцина цивилни. Единият обясняваше нещо на офицера. Млада жена с камера в ръка се бе отдалечила на петдесетина метра и снимаше - медиите наистина бяха навсякъде. Група от пет-шест войника обикаляше кратера, образувал се при появата на сферата. 

 Свещеникът и Мери се приближиха до Кролин. 

 - Най-после някоя официална институция да се отзове - каза полушеговито полковникът. 

 - Ако имате в предвид църквата, тук съм не по нейно поръчение и не мога да я представлявам - отговори Вили. 

 - Все пак сте свещеник и имате право да коментирате основните теологически въпроси. Аз обаче ви пуснах, защото ми трябва специалист по религиозни въпроси, който да предвиди какви биха могли да бъдат последствията от моите действия, защото добре разбирате, "нещото" тук - той посочи кълбото - е нещо, което лесно може да мине за знамение. Освен това то, чудно защо, спря да се движи съвсем скоро след като погълна президентския хеликоптер, така че досещате ли се за възможните коментари от страна на някои крайни секти. 

 Отецът не каза нищо, но вместо него Мери се обади: 

 - Защо се нагърбвате с отговорността, полковник. Не трябваше ли вече някой министър да се е появил? 

 - Точно тук е проблемът. Президентът положи клетва и вкара в сила новата конституция, но не успя да състави органите на власт. В момента юридически няма нито ООН, нито правителство и премиер, нито председател на законодателното събрание, нито шеф на магистратите. Реално погледнато аз, като шеф на охраната, съм единственият, който има някакъв официален световен статут. Власт имат също и органите на тази страна, но те едва ли могат да вземат решения от подобен характер. 

 - Няма ли поне да ви пратят подкрепления? 

 - Пратиха, но по външния периметър. Опитват се да ме накарат да напусна и аз зоната. Всъщност ние дори не сме и единственият проблем - подобни кълба са се появили на още сто четиридесет и седем места по Земята, като някои от тях дори са били последвани от потоци лава. В латентен вид като това са останали трийсет и пет. А астрономи са засекли подобни черноти из цялата Слънчена система. 

 - Въпросът явно не е локален. Може би наистина трябва да се оттеглите отвъд периметъра и да оставите друг да се занимава - предложи Вили. 

 - Бих го направил, но този човек тук - посочи предишния си събеседник - се опитва да ме убеди, че президентът може да бъде измъкнат и също така, че ни остава все по-малко време. Но понеже това, което той предлага е меко казано налудничаво, бих искал преди да го обмисля да разгледам всички други възможни варианти. Та въпросът ми към вас отче е прилича ли "това" на нещо описано в Библията или някоя друга религиозна книга? 

 Вили се замисли малко, по-скоро за да придаде тежест на думите отколокото за да открие по-точен отговор, след което каза: 

 - Според Светото писание както Дяволът, така и Бог могат да приемат всякакви превъплъщения. Освен това ако изходим от позицията, че всички природни сили са им подчинени, то те спокойно биха могли да създадат и нещо такова. 

 - Не ми трябват общи твърдения, а факти - описван ли е някъде някакъв звяр, ламя или друго "всепоглъщащо черно чудовище". 

 - Може би се интересувате дали в Библията е споменат друг подобен случай. Сигурен съм, че творчески работещи тълкуватели биха открили веднага нещо сходно, и дори биха успели да докажат, че и самото събитие е предсказано някъде по безбройните редове. Но по-важното е друго - безспорно имаме унищожителна стихия, настъпваща в ключов момент от историята на цивилизацията, при това не много по-късно от точката на преход между две хилядолетия. Със сигурност в Библията има описани такива събития. 

 - И какво са предпримали тогава хората? 

 - Различно - на някои им се е явявал Бог и им е казвал какво да правят, а други са намирали сами решение с дълбоката вяра, че Всевишният движи действията им. Мисля, че за по-новите части на Светото писание е по-характерен вторият вариант. 

 - Значи сами да се оправяме. 

 - Човек никога не е сам, защото Бог е навсякъде и във всичко, полковник. 

 - Явно ще трябва да си довърша разговора с г-н Йорданов, колкото и налудничав да е той - заключи военният. 

 - Може би Бог ви говори именно чрез него. Понякога божиите съвети наистина изглеждат налудничаво. Не забравяйте и, че никой не е вярвал, че Исус може да ходи по водата или Моисей да отвори проход сред морето. 

 - И така професор Йорданов - обърна се към учения полковникът - след като аз май съм единственият, за когото има значение вярва ли ви или не, бихте ли повторили плана си пред отец... всъщност дори не знам името му... 

 - Вили - представи се свещеникът - а това е спътничката ми Мери. 

 - И така бихте ли повторили плана си пред отец Вили. Ако той ви повярва, ще имам основания да го обмисля. В крайна сметка заедно с журналистката ще сте се събрали вече трима непоколебимо убедени в правотата ви. 

 - Разбира се, офицер - отговори Йорданов - но този път ще бъда по-кратък, не само защото ми омръзна да се повтарям, а и защото времето лети все по-бързо. 

 - Нали поръчах докарването на апаратурата ви. И без това още час и половина няма какво да правите - защити се полковникът. 

 - Бих могъл например да изследвам кратера вместо неопитните ви командоси. Но като че ли наистина обсъждането на вариантите за действие е по-важно - заключи той и се обърна към свещеника: 

 Мнението ми, отец Вили се състои в това, че очевидно сме изправени пред преплитане между измеренията. От десет години се занимавам с изследвания в тази област и съм сигурен, че това, което виждаме пред себе си е част от друго измерение, от друго пространство навлязло временно в нашето. Но по теория такива преплитания обикновено са много неустойчиви и доста бързо изчезват. 

 Президентът в момента със сигурност е едновременно съвсем близо до нас - на не повече от няколкостотин метра и в същото време безкрайно далеч - може би извън нашата Вселена. Ако кълбото изчезне преди да успеем да го измъкнем оттам, Котов ще изчезне като материя, енергия и дори като душа, ако предположим че такава съществува, от познатото ни триизмерно пространство. Или в най-добрия случай - ще бъде захвърлен нейде из незнайните точки на Космоса, като добре разбирате колко по-голяма е вероятността това да стане на нежизнеподдържащо място, отколкото на някой обитаем свят. 

 Предложението, което направих на Кролин е да се опитаме с моята експериментална апаратура от лабораторията да отворим проход в кълбото и да се надяваме Котов да го види и да излезе. Полковникът обаче се притеснява от това, че ще трябва за целта да взриви атомен заряд в околоземна орбита, чиято енергия ми е необходима. Според него рискът е твърде голям, шансовете за успех - символични, а и нямал право да разпорежда изстрелвания на ракети - завърши професорът. 

Вили не отговори веднага, но го направи проникновено: 

 - Бог учи, че никакви усилия не са големи щом целта е да се спаси човешки живот. Но в случая може би става дума и за душата, защото ако някой напусне нашата Вселена без да умре, това значи, че и душата му я напуска, което е равносилно на изгубване. Разбира се в най-общ план тя няма да убегне от погледа на Всевишния, тъй като той би трябвало да съществува и над измеренията, но все пак трябва да се направи опит да бъде задържана - каза отецът. 

 - Вие сте на ход - обърна се Йорданов към полковника - свещеникът явно ме подкрепя. 

 - Разбирате ли какви ще бъдат последствията от ядрен взрив в орбита, отче - притивопостави се Кролин - дори и да пренебрегнем пряката вреда на лъченията, които ще се погълнат от Атмосферата, представете си колко спътници ще бъдат отнесени от експлозията, колко комуникации ще се нарушат и колко други животи може да струва този хаос. 

 - Дори и рискът на живот е позволен, когото трябва да се спаси живот, войнико. А за душата това важи двойно. 

 - Защо изобщо сте сигурен, че професорът говори истината. Той може да греши. Кълбото може изобщо да не е част от друго измерение и цялата теория да се окаже една измислица. 

 - Ученият очевидно търси истината, а търсенето трябва да се насърчава. 

 Полковникът за малко не отговори, след което продължи: 

 - А как смятате да накараме политиците да изстрелят ракета до желаните от вас координати. Да не би да разчитате на куфарчето. Забравете. Адютантът никога няма да позволи. Неговата задача сега е да го опази от неупълномощени ръце и повярвайте ми той ще го стори. Не мога дори да го взема насила, защото за да го ползвам ще ми бъдат нужни два кода - неговия и този, който само президентът знае. 

 - В качеството си на шеф на охраната, вие също имате достатъчно висок статут да давате подобни заповеди. А заедно с подкрепата на адютанта може и да убедите екипа на някоя отдалечена и неинформирана установка, каквито безспорно има в Русия, да изстреля заряда си. Още повече, че ще ползвате директния канал на куфарчето, който сам по себе си е доста убедителен. 

 - Забравяте, че аз съм американец, Йорданов, а това е руското ядрено куфарче. Никой руснак няма да изпълни заповедта на чужденец, пък бил той и шеф на охраната на първия човек в света. Всъщност така наречения ми "достатъчно висок статут" ще важи тогава, когато се създаде общопланетно атомно куфарче, каквото все още не е налице. Не съм сигурен дори дали имаме право да задържаме това тук, тъй като по право то трябва да се предаде на новия руски президент Зайцев, чийто мандат започва с поемането на световното президентство от Котов. 

 - В такъв случай, полковник Кролин, моето предложение за измъкване от кризата отпада. Аз ще се опитам с апаратурата си поне да установя контакт с президента, макар и да си нямам и на идея как точно това ще стане без проход, но вие оставате без решение на проблема си - заключи привидно отстъпвайки Йорданов и тръгна към кратера. Изненадите обаче в този ден нямаха край: 

- Мисля, че не е невъзможно да се намери ракета за изстрелване - намеси се адютантът. 

 - Вие не бяхте ли най-големия противник на идеите на професора - запита мигновено, но малко объркано Кролин. 

 - Аз не мога да допусна някой да използва куфарчето, но принципно съм съгласен, че нещо трябва да се направи и мисля, че няколкото хиляди черни кълба в планетната система са достатъчно основание за поне един ядрен взрив. Затова ви предлагам да опитате с няколко от стратегическите генерали. Сигурен съм, че поне двама-трима ще бъдат готови да рискуват с фойерверка, ако това може да им донесе облаги при спасяване на президента. Разбирате, че с обединението на света облаците над военните бюджети се сгъстяват и едно убедително участие на армията в такава операция, може да се превърне в сериозен аргумент. Естествено те ще се застраховат и ще запишат заповедта ви, Кролин. И моето застъпничство също. 

 - Смятате да ме подкрепите официално! Това със сигурност ще ви струва адютантството. Обществото няма да се съгласи бутонът да бъде в ръцете на агресивно настроена личност, каквато ще изглеждате. 

 - Склонен съм да поема риска. Освен това аз и не държа много на поста си. Спомнете си, че преди малко повече от час, почти не загубих живота си заради него, при това без изобщо да мога да се защитя. 

 - Значи остава само моето решение. 

 - Точно така - потвърди адютантът. 

 - Точно така - повтори Йорданов. 

 Полковникът замълча. Преди час войникът си мислеше, че най-важната мисия в живота му ще бъде охраната на милионния митинг. Сега обаче трябваше да се разпорежда с ядрени оръжия. Ако градацията продължеше в скоро време можеше да му се наложи да се решава съдбата на цивилизацията, предположи той. Не предположи обаче колко близо до истината може да се окаже предположението му.   

***  

 - ... Вие не можете да ми нареждате, полковник Кролин - не отстъпваше старецътс генералски пагони отсреща - ядрените оръжия са все още под контрола на президентите на великите държави и обаждайки ми се от руското атомно куфарче, вие не само че изглеждате неубедителен, но и нарушавате закона, според който този апарат вече трябваше да бъде предаден на Зайцев. 

 - Използвам куфарчето само като комуникационно средство, имащо връзка със спътник, а не като пулт за изстрелване на ракети - отговори Кролин - Колкото до правомощията, знаете, че след встъпването на планетния президент в длъжност, всички ядрени оръжия минават под негов контрол, като местните президенти си запазват единствено правото на вето върху ползването им. 

 - Така е, но аз нямам съгласието на президента на Съединените американски щати, пък и вие не сте президент на Земята. 

 - Статутът ми на началник на охраната на Котов ми дава правата на стратегически генерал, което значи, че мога да се разпореждам с атомни оръжия. 

 - Можете, но не и с тези под съвместен контрол. А планетарният корпус за извънредни ситуации, който е под прякото и безусловно командване на Котов нито е създаден, нито пък се предвижда някой от подопечните ми заряди да се прехвърли в него. 

 - Все пак ситуацията е именно извънредна и неизпълнението на една процедура едва ли трябва да лишава човечеството от средствата му за защита. В края на краищата, формално погледнато, ако сега и президентът на САЩ ви нареди, вие не би трябвало да го послушате, защото ракетите са вече под съвместен контрол. 

 Генералът се замисли. Кролин бе засегнал една от най-тънките струни на военната чувствителност - дерационализиращото вмешателство на политическите процедури в чисто бойните дела. Векове наред войни се бяха решавали в полза на победената армия, заради неуредици и противоречия между военачалници и политици и неприязънта към подобни практики бе забита дълбоко в съзнанието на всеки човек в униформа. 

 - Аз не съм виновен за юридическите неуредици - каза все пак накрая той - освен това вие не ми предлагате някаква конкретна цел, срещу която да стрелям, а искате просто да взривя „четири-пет ракети” в орбита, като единственият ви довод са тези черни кълба, които и без това сами си изчезват. 

 - Едно от тези кълба погълна президента на Земята. Това според мен си е чиста заплаха за сигурността. Ами ако те са само първа крачка. Не трябва ли още сега да демонстрираме своята мощ, за да предотвратим втора. И ще си позволим ли да бездействаме докато сме още силни, чакайки да ни смажат и тогава да се раздвижим. 

 Емоционалният призив обаче ни най-малко не трогна стария войник отсреща: 

 - Не виждам непосредствена заплаха, полковник. Вярно е, че президентът загина, но този резултат всъщност не е по-различен от един успешен атентат, какъвто между другото също май е забъркан. Трябва ли тогава да рискуваме ядрена криза, при положение, че макар и трудно нещата най-вероятно ще се уредят и без нея. 

 Изборът очевидно се бе оказал неуспешен. Макар и да нямаше какво да губи заради и без това скорошното си пенсиониране, генералът отсреща, нямаше да предприеме рискована стъпка. Кролин не се учуди на отговора, защото добре знаеше през какви проверки преминава всеки стратегически командир, преди да получи поста си. Вече втори човек, след адютанта доказваше непробиваемостта на човешкия фактор, а началникът на охраната знаеше, че съществува и трето доказателство, каквото бе самият той, знаейки, че на мястото на събеседника си би постъпил точно по същия начин. 

 - Благодаря ви все пак за отделеното време, генереле - завърши разговора Джон Джейкъбс. 

 - Трябва да ви уведомя, че настоящият разговор ще бъде докладван на президента, полковник - отвърна човекът от екрана. 

 - Така е и редно да стане - съгласи се Кролин и прекъсна връзката - Някакви други идеи - обърна се този път към вече по-охладено ентусиазираните си спътници той. 

 Никой нищо не каза, преди Йорданов да проговори: 

 - Все още има някакъв шанс. Ако успея да осигуря връзка с президента, той може да нареди изстрелването на ракетите. Вероятността да ни стигне времето обаче намалява поне десет пъти. 

 - Като нямаме друг избор ще се хванем и за тази сламка - каза офицерът. 

 - Защо не използвате Слънцето, професоре - долетя отнякъде поредното предложение. 

 Кролин и Йорданов се обърнаха надясно и срещнаха погледа на около трийсет и пет годишен мъж в светло лятно сако. 

 - Не ви познавам, господине, но съм впечатлен от факта, че сте преодолели тайно кордона ми - обърна се пръв към него полковникът. 

 - Надценявате ме, офицер. Аз всъщност изобщо не съм напускал оградената зона, за да ми се налага да влизам обратно в нея. Просто се бях поприкрил сред къщите. 

 Военният очевидно бе допуснал не съвсем точното предположение, че хората ще се опитват да избягат колкото се може по-далеч от черната сфера и следователно няма да се свират сред сградите. Появата на мъжа обаче доказваше различна реалност и затова преди да продължи разговора, полковникът нареди по радиостанцията си на двама войници да обиколят сградите и да проверят за други смелчаци. Междувременно Йорданов и Калковски - както се бе представил новопоявилия сe навлязоха в дълбоко обсъждане: 

 - Практически идеята ви е неосъществима - каза ученият - но като теоретична постановка е съвсем вярна и това ме кара да мисля, че имам пред себе си човек, който се интересува от трансизмерните явления. Така ли е наистина? 

 - Единственото повече от тримерно нещо, което познавам е висшата математика, която изучавах в университета - отговори Калковски - никога не съм се интересувал от различните пространства и връзките между тях. Всъщност единственото пространство, което ме интересува е вероятностното. Предложението ми обаче произтичаше логически от вашите изявления за ползване на ядрения взрив - човекът очевидно се бе появил доста по-преди от момента, в който бе забелязан и явно бе чул всичко, помисли си полковникът - струва ми се, че вие няма да докарате енергията от експлозията до тук по някой от познатите ни пътища, а ще го направите почти сигурно през някое непознато пространство. Но ако сте способен да постигнете подобно нещо, то разстоянието до Слънцето, което е само сто и петдесет милиона километра повече едва ли ще представлява някаква пречка. 

 - Забележителна логика - отбеляза Йорданов - напълно прав сте, че мога да ползвам Слънцето като енергиен източник, но проблемът тук е доста по-дългият живот на звездата. Атомните експлозии ще траят не повече от минута всички заедно и след това - сякаш никога не ги е имало. Ако обаче отворя междуизмерен проход към някое небесно светило, последствията могат да се окажат катастрофални за пространствата, през които ще мине енергията. Представете си, че проходът след това не се затвори, което е твърде вероятно като се отчете нивото на познание, с което разполагаме - тогава някоя планета като нищо може да бъде напечена до звездна температура. Съществува и рискът каналът, по който ще тече енергията да мине през някое от малоенергийните пространства и буквално да промени фундаманталните му констанати. Ако пък мине през някое високоенергийно измерение, тогава Слънцето може да се окаже изсмукано само за част от секундата. Не бива да се забравя и вероятността да попаднем на плътно пространство, където материята и вакуумът са в обратно съотношение на нашата вселена. Представяте ли си какви опустошения може да предизвика нашият червей енергия, минавайки оттам. И в крайна сметка дори и да пренебрегнем всичко друго, Слънцето е единственият източник на енергия, който поддържа живота на човечеството и не е допустимо да се правят междуизмерни експерименти с него. 

 - Всичко това са все вероятности, професоре. Не е ли възможно да изнамерим някакъв оптимум между рисковете, които изтъкнахте и цената на живота на президента, защото с оглед на развитието на събитията май не ви остава някаква алтернатива. Освен всичко друго, ако се позовем на информацията на полковника, в Слънчевата система има поне няколко хиляди сфери като тази тук, така, че бих казал с вероятност над четири деветки след запетаята - трансизмерен проход някъде в Слънцето вече е отворен. 

 - Дори и да е отворен, нито сме го направили ние, нито сме можели да го спрем, така че не носим отговорност за него. 

 - Говорите като стар хазартен играч, Калковски - намеси се в разговора Кролин. 

 - Чак стар не съм, но играч - със сигурност, полковник. 

 - Доколкото съм запознат с комарджиите и като слушам предложенията ви, имам чувството, че животът на президента е част от някакъв облог и вие се опитвате да увеличите шансовете си, рискувайки на чужд гръб - продължи военният. 

 - Всъщност в случая с вас имаме общи интереси - ако Котов бъде спасен ще спечеля петдесет милиона долара повече отколкото ако загине. 

 - Ами рискът за цивилизацията и за другите измерения? 

 - Вие като че ли вече повярвахте напълно на господин Йорданов. Всъщност обаче моите предложения са само продължение на невероятните проекти, които той измисли. Все още не сме сигурни дали изобщо става дума за нещо междуизмерно - по-вероятно звучат дори религиозните обяснения на свещеника. А идеята за атомните експлозии в околоземна орбита само преди минути получи отхвърляне по силата на здравия разум. Бих казал, че след всичко това, разликата в невероятността между замисъла на професора и моя е само части от процента - да речем от 95 до 95,5%. 

 - Това не е игра, играчо - възмути се Йорданов - за мен не съществува съмнение, че става дума за преплитане на измерения. Атомните експлозии предложих, защото това е най-рационалният вариант. Освен всичко друго, за разлика от вас, аз нямам материален интерес в ситуацията, който да ме кара да рискувам, така че не приравнявайте мнението си с моето. 

 - Всичко на този свят не е игра, професоре, но заради голямата сложност и многообразие от една страна и нашата ограниченост - от друга, всичко е вероятност и се подчинява на стохастичните игрови закони, които не можем да си позволим да отричаме. За вас не съществува съмнение, но дали е така за полковника, който трябва да взима решенията, балансирайки между натиск от няколко места. Дали той има право да повярва на един учен-новатор или на един свещеник, чиято институция, въпреки всичките си грешки се е утвърдила през хилядолетията. И дали ако ви повярва, може да ви вярва във всичко и докъде ще стигне вярата му - дали може да е безгранична като на Отец Вили, или доказателствено ограничена - като вашата. Колкото до материалния интерес - ако измъкнете президента от тази сфера, това едва ли ще остане незабелязано от бюджетната комисия. 

 Йорданов беше готов да възроптае срещу желязната логика на комарджията, което неминуемо щеше да предизвика напълно неуместен за ситуацията скандал, но свещеникът се намеси помирително: 

 - Не се впускайте в безсмислени спорове - каза той - всички ние всъщност имаме еднопосочни интереси - полковникът трябва да спаси своя президент, професорът - да докаже теорията си, Калковски - да спечели парите и аз, както и Светата църква - да се преборим с поредно зло, сполетяло Земата и да спасим душите на няколко човека от тотално изчезване дори извън небитието. Проблемът е колко далеч да стигнем в решенията си без да загубим това, което се казва предпазна мяра. 

 - Печалбата не е единственият ми движещ… - понечи да направи уточнение комарджията, но бе прекъснат от най-после решилия да вземе нащата изцяло в свои ръце Кролин: 

 - Край на споровете - каза той - свещеникът е прав, че целите ни са общи, а е крайно време да предприемем вече и някакви общи действия. Преди малко ми съобщиха, че апаратурата на професор Йорданов е пристигнала на летището и сега я товарят на хеликоптер. След половин час ще бъде тук. Бих казал, че дотогава трябва да решим какво ще правим, но ми се струва, че вече е решено. Ние избрахме предложението на Йорданов и след като нямаме друг избор ще трябва да го изпълним докрай, дори и да ни се наложи да го направим по най-рискования път. Професоре - обърна се той към учения - мисля, че ако не намерите някакво алтернативно решение, ще ми се наложи да ви наредя да ползвате Слънцето. 

 - Бих ви предложил първо да се опитаме да установим комуникация и да оставим окончателното решение на президента, но ми се струва, че нито имаме време, нито ще успея да осъществя връзка без някой голям енергиен източник. А ако ще ползвам Слънцето, по-добре да го направя директно за отваряне на проход. Искам правилно да бъда разбран обаче, медиите са тук и обяснявам и на тях - София бе приключила със снимките и отново се бе приближила - това, което ще правя не е експеримент, предизвикан от превъзнасяне на науката над всичко, а изпълнение на необходима процедура. Ще опитам да черпя енергия от Слънцето, но като част от моя граждански дълг, припомнен ми току що от полковника, а не от прекалено буен експериментаторски дух. Не че ако нещо се провали, няма да поема и своята отговорност, която като че ли ще бъде най-голяма, тъй като аз прокарах трансизмерното обяснение на случилото се, но искам да се знае, че решението е взето общо и е избрано, защото всички тук сме мислели, че то е най-доброто - завърши Йорданов.  

 - Имате гаранциите ми за съпричастност в провала, професоре - отговори Кролин. 

Журналиската изключи камерата и добави: 

 - Страхотно договаряне. Мисля, че ще го излъчим без монтаж.

  

***   

 Процедурата всъщност не бе чак толкова сложна, колкото Йорданов я бе представил на останалите. Професорът просто не желаеше да създава излишни илюзии, които винаги се появяваха дори и при най-малкия оптимизъм. За себе си обаче знаеше, че сред досегашните експерименти е имало много по-сложни от установяването на връзка между пространствата. Реално те бяха далеч по-гъвкави отколкото хората можеха да си представят и ако все още липсваше пътуване през измеренията то това се дължеше на трудностите около формирането на двата края на прохода. Но сега черните кълба бяха налице и оставаше само да се прехвърли енергия от едното място до другото и с нея да се формира нещо като удължение на сферата, което да свърже нейното пространство със земното. Така щеше да се получи пресечна точка от различни измерения, което в случая щеше да означава просто врата. 

 Рисковете въпреки всичко не бяха малки. Макар и формирани, двата края на прохода съвсем не бяха стабилни и собствените му познания не можеха да ме помогнат изобщо в това отношение. Ако в резултат на прехвърлянето на енергията един от тях се затвореше всичко щеше да пропадне. Опасност представляваше и самата енергия, която не се знаеше къде точно ще отиде след като мине през сферата, от която се опитваха да измъкнат президента и дали ще навреди на хората вътре. Съществуваше и вероятността слънчевият огън да се прехвърли не на някой непознат свят, а на Земята и да изпепели цялата околност. И накрая "вратата" със сигурност нямаше да изглежда точно като врата, а по-скоро като някакъв безформен отвор, който не беше ясно дали ще бъде забелязан отвътре. Не бе изключено и да се наложи някой да влезе за да помогне на спасяваните, които освен всичко друго можеха да се окажат и ранени. Последният проблем обаче бе на полковника, който вече бе привикал трима от най-опитните си войници и ги убеждаваше да се включат в отряда. При такива операции той не можеше да им нарежда - законът позволяваше само доброволно участие. 

 Професорът отиде при контролното табло. Помощникът му - Питър Фалкъм довършваше третата проверка на връзките, а тестващата програма бе завършила симулацията и бе дала вероятност за успех "цели" 7 процента. Всъщност задачата на Йорданов не бе много сложна. Всичко щеше да се извърши напълно автоматизирано от компютъра, който единствен можеше да изчисли с необходимата точност времезакъсненията и концентрациите на енергопотоците. Човекът трябваше само да натисне бутона за старт и по-късно два пъти да потвърди изпълнението на процедурите. 

 - Всичко е готово - каза Фалкъм - досега не сме експериментирали на открито, но сигурността не е по-малка от тази в лабораторията. Само ако имахме възможностите на военните … - той погледна към електроагрегата десетина метра встрани и трите специални супероборудвани с всякаква техника хеликоптера зад него. 

 - След днешния ден може и да я имаме - отговори Йорданов - или да загубим всичко … хм май съм прихванал повече от онзи комарджия, отколкото той от мен. 

 - Хората ми са по местата си - приближи се Кролин - никой не може да стигне до нас за по-малко от петнайсет минути. Аз и още двама ще влезем в кълбото. Ако не се върнем съм инструктирал войниците да се подчиняват на вас, професоре. 

 Ученият бе малко изненадан с оглед на това, че полковникът имаше поне трима-четирима заместници, на които по право се полагаше властта в подобни случаи. Така бе и според закона и Йорданов се чудеше как ли шефът на охраната е убедил хората си в нещо различно. Все пак решението бе мъдро от гледна точка на това, че съществуваше вероятност "вратата" да се затвори без къблото да изчезне и тогава щеше да е необходим втори опит. Един по-нерешителен командир трудно би го позволил, след като първият просто бе влошил ситуацията. Всъщност професорът не бе сигурен доколко, ако Кролин потънеше в чернотата, командосите щяха да го слушат. Той обаче отговори както се и очакваше от него: 

 - Благодаря ви за доверието, офицер, но се надявам да не ми се наложи да ползвам властта, която ми давате. 

 - Грешки от моя страна няма да има - задачата, която ми поставяте е твърде проста спрямо подготовката, която имат хората ми. 

 - Доколкото зависи от мен също няма да има пропуски, особено с неоценимата ви техническа помощ. Очаквах да ми донесете само моята апаратура, а вие довлякохте още десет пъти по толкова. Как успяхте, нали уж имате противоречия с властите извън периметъра? 

 - Собствени канали, за които не мога да ви кажа нищо повече. 

 - Значи истина била теорията, че цивилните никога не могат да контролират напълно армията - не стана ясно шегува ли се или говори сериозно ученият. 

 - Въоръжените сили са далеч по-контролируеми от научните среди - отговори в същия стил военният и добави сериозно - не мога да ви отговоря на този въпрос честно и да запазя работата си. Бих ви казал само, че ако военен стане част от цивилната власт, би могъл много по-добре да управлява армията от който и да е политик - каза полковникът и отклони темата - ще започваме ли скоро? 

 - След една минута. 

 Останалите, с изключение на войниците на пост вече се бяха събрали. Кариди проверяваше за последно камерата си, отецът бе сплел ръце, явно молейки се, а комарджията си подхвърляше някаква монета, очевидно оценявайки по собствен начин шансовете за успех. Мери нещо ровеше в чантата си. Войниците, които ни най-малко не познаваше, но които почти му бяха станали подопечни доокомплектоваха сгъваемата носилка. 

Професорът натисна бутона.   

***  

 Времето със сигурност не бе спряло или поне така показваха часовниците. Но средата наоколо изобщо не даваше признаци на раздвижване. През първите няколко минути всичко беше тотално объркано. След като хеликоптерът загуби витлото хората се бяха стегнали в очакване на жесток удар в твърдо, но единственият удар, който се получи бе разтърсването от рязкото спиране на падането на машината, когато тя увисна на неизвестно точно място в чернотата. Наоколо се въртеше амалгама от пръст, дърво и метални конструкци, която няколко минути продължи да се обогатява, преди притокът да спре. 

 Оттогава повече от час вече нищо не се случваше. Засега нямаше опасност от задушаване, тъй като доста въздух бе засмукан заедно с всичко друго. Нямаше и сериозно ранени, а войниците разполагаха с известно количество вода. Това даваше няколко часа сигурност, през които да се опитат да предприемат нещо. 

 Първи лейтенант Чи наруши заповедта да не се отделя от президента и скочи от висящата машина, успявайки да се добере до един дървен оломък. Изобщо не се учуди на това, че след скока не полетя надолу, тъй като по същество "долу" не съществуваше. Бяха се оказали в нещо като безтегловност с тази разлика, че не се рееха свободно из пространството, а учудващо лесно успяваха да се придвижват. Някак си тук Третият закон на Нютон като че ли не важеше в пълната си сила. Един космонавт ако иска да се придвижи без да има опора, би трябвало да хвърли някакъв предмет в посока обратна на движението. Тук трябваше просто да се задейства някакъв елементарен мускулен импулс и тялото се придвижваше. Като че ли някакъв незнаен физически закон блокираше силата на противодействие. Как обаче тази закон правеше разлика коя сила е действие (желана) и коя противодействие (нежелана) не ставаше ясно. 

 След като откриха тази възможност войниците и пилотът получиха заповед от Чи да проучат околността. Самият той остана при президента с формалния повод да го охранява, но практически за да му попречи да се включи и той в обиколките. Руснакът добре разбираше това, но не можеше нищо да направи, тъй като телохранителят нямаше да приеме директно нареждане от него. Правилникът на службата за сигурност бе така съставен, че да не позволява на охранявания да отстрани пазителите си или да изложи необосновано на риск живота си. А в случая бе очевидно относително най-сигурното решение - придържане към познатата част в непознатата среда. Освен това помощта му като че ли не беше абсолютно необходима. 

 Половин час бе достатъчен за да установят, че кашата от отломки се е разпростряла из цялата сфера, границите на която пък се определяха от нещо което можеше да се нарече "абсолютна нищота". Просто до едно място можеше да се върви и оттам нататък просто нямаше нищо - само същата чернота с тази разлика, че не можеше да премине през нея. 

 - Струва ми се, че съм още жив, но не виждам друго обяснение за това място освен като чакалня на отвъдното - каза последният върнал се войник. 

 - В чакалнята на Свети Петър едва ли хвърчат метални и дървени отломки и части от хеликоптери - отговори друг. 

 - Нито пък приемат в пълно бойно снаряжение - добави трети. 

 - Ако сме вече мъртви има много лесен начин да го проверим - шум от зареждане на оръжие доизясни предложението. 

 - Няма нужда да се изтребваме - намеси се Хай Чи - аз съвсем определено усещам болка в натъртения си лакът, което ми доказва, че съм жив. 

 - А може ли лакътът ви, лейтенант, да обясни и къде се намираме - обади се пилотът. 

 - Очевидно сме в черната сфера - отговори Чи. 

 - Това е ясно, но какво е сферата? 

 - Не знам. 

 - Сигурно е някакъв вид черна дупка - предположи някой. 

 - Не може да е черна дупка, защото иначе до сега да сме се разплескали под действието на собстваната си маса - каза пилотът - По скоро се намираме в някакво изолирано пространство - нещо като камера само че с друг вид стени - не от материя. 

 - Звучи ми като лов на хора от извънземни с цел изследване - чу се отново гласът на последния върнал се войник. 

 - Не вярвам - възрази лейтенатът - ако някой ще взема проба от човечеството е по-добре да го направи тайно и тихо, а не с гръм и трясък да отвлече президента на планетата. 

 - Нашите учени като изследват животните запитват ли се с кого експериментират - включи се в разговора и самият президенат. 

 - Ние все пак сме доста по-развити от животните - възрази един войник. 

 - Всичко е въпрос на гледна точка - и мишките са много по-напред в еволюцията от амебите - обоснова се Котов - но все пак не ми се вярва това да е вземане на проба. По скоро сме жертви на непознато явление, което може и да е напълно естествено, но случващо се рядко. 

 Обяснението звучеше сравнително по-логично от всички останали предположения и затова този път никой не възрази. 

 - А каква е ролята на онези, които свалиха хеликоптера? - запита пилотът. 

 - Никаква - чиста случайност. Те просто ни взривиха точно когато бяхме над кълбото. Не се знае дали са съобразили, че то може да ни погълне и нас или всичко е неволно. По скоро второто, защото биха постигнали по-голям ефект ако ни бяха уцелили над твърда земя. 

 - Или са бързали - още няколко секунди и щях да се измъкна - каза пилотът. 

 - Може и така да е, но това сега е без значение. Със сигурност отвън вече всичко е напълно обезопасено. Трудното е да се измъкнем. 

 - Как? - прозвуча глас изразяващ мисълта на всички. 

 - Не знам. Като че ли нямаме друг избор освен да чакаме. Ако това около нас е само природно явление, то би трябвало да отмине от само себе си. 

 - И тогава да прелетим останалите метри до земята - припомни пилотът. 

 - Трябва да се закрепим възможно най-безопасно и да отдалечим оръжията от себе си за да не се нараним. Може и да ги изхвърлим - и без това вече са безполезни - каза Чи. 

 - Не е добре и да сме твърде добре закрепени. Не е изключена и спасителна операция, която не би трябвало да възпрепятстваме - предположи президентът. 

 - Каква операция, ако някой влезе тук излизане няма - възрази войник. 

 - Но те не знаят това. Ако си мислят, че сме просто ранени, коетое твърде вероятно след уцелване с ракета, може да пратят напълно оборудван отряд. 

 - Така само ще получим още събратя в нещастието - обобщи лейтенантът и се зае да организира разместването - президентът да седне на пилотската седалка и да се върже с колана. Тя има пружини, които да омекотят удара. Изхвърлете всички автомати и гранати. Всеки да си остави само пистолета. Има ли някакъв оптимален начин да завъртим хеликоптера, така че да падне възможно най-малко лошо - обърна се той към пилота. 

 - Както и да паднем все ще е зле. Можем обаче да го обърнем наобратно и да се вържем за пода. Така при удара поне ще висим и няма да се нараним толкова много. Разбира се не знаем кое е горе и кое-долу - доста се въртяхме преди да увиснем. 

 - Толкова по-лесно за нас. След като всичко е случайно няма да въртим нищо. Просто ще се вържем за пода. 

 Така започна "неподвижният" час. Седмината стояха и нищо не правеха. Дори не говореха. Двама заспаха. Лейтенатът не им попречи, защото прецени, че това е полезно, тъй като спестява кислород. Някой разбира се трябваше да остане буден, но засега все още не бе дошло време да се мисли за график, защото на него самия не му се спеше. Така продължи докато дойде светлината. 

 Чи не се изненада, че я забеляза първи, защото дори и тези от другите, които не спяха, не бяха особено внимателни, като по-скоро бяха вглъбени в себе си, отколкото отворени навън. Командирът не ги съдеше - него самият на няколко го обземаха вълните от носталгични спомени, характерни за безнадеждни ситуации. Стремеше се да не им се поддава, но не бе сигурен колко още време това ще се окаже рационално. В крайна сметка ако щеше да се стига до смърт, добре беше да има и някаква психологическа подготовка. 

 Отначало се появи едно пожълтяване в чернотата малко встрани от мястото, където се рееше погледът му - тове беше и другата причина той пръв да го забележи. Постепенно петното придоби елипсовидна форма и когото дългият и диаметър достигна около метър и петдесет започна бързо да увеличава яркостта си. Няколко секунди след като бе премината границата на издръжливостта на окото и всичко погледи бяха сведени, петното изчезна, погълнато от стократно по-мощния енергиен поток, който нахлу през него. Лъчът изпари всички материални обекти по пътя си и се заби в отсрещния край на сферата. Там започна да се образува петно подобно на първото и приблизително след горе-долу същото време проби стената и продължи отвъд. 

 Въпреки внушителното си визуално въздействие концентрираната светлина не предизвика никакво раздвижване. Потокът мина на застрашителните трийсет сантиметра от опашката на хелекоптера, но лейтенантът не бе сигурен, че дори и да го беше закачил щеше да предизвика катастрофа, защото ако се съдеше по съдбата на засегнатиге отломки наоколо, той дори не ги запалваше, а просто поглъшаще онази част от тях, която попадаше в обхвата му. 

 - Това трябва да е светлият еквивалент на сферата - изказа мисълта си Чи - поглъща всичко точно като нея. 

 - Аз не бих се гмурнал в него - не се съгласи един войник - струва ми се, че лъчът си е просто лъч и всяко приближаване би било самоубийствено. 

 - И на мен така ми се струва - каза пилотът - а дори и да сте прав, лейтенант, първото ни подобно "гмурване" не бе от най-успешните. 

 - Не съм предлагал да скачаме в мъглата - обясни командирът - просто констатирах приликата. Но на мястото на което се намираме може повечето явления да изглеждат така. 

 - Каквото и да е, едва ли можем да направим нещо, така че по-добри да наблюдаваме. Струва ми се, че там нещо става - президентът стана от седалката си. 

 Около мястото на втория пробив нещата действително се развиваха по-различно. Петното бе станало кръгло и достигаше вече три метра в диаметър без да спира да расте. То бе започнало и да измества центъра си от центъра на лъча. Напълно противно на очакването, че при разпростирането върху по-голяма площ яркостта би трябвало да намалее, новоосветената област непрекъсното увеличаваше блясъка си. Този път хората не сведоха погледи, защото някой се сети, че имат очила за нощно виждане, които съдържат в себе си и филтри. За двама разбира се не стигаха, тъй като само командосите бяха съоръжени с въпросните каски, но Хай Чи даде своята на президента, като се съгласи да подели тази на един от подчинените си, с който се редуваха да гледат. Друг войник направи същото с пилота. 

 Когато диаметърът на осветената област достигна петнайсетина метра в нея започнаха да се появяват вътрешни петна с преливания на всички цветове на дъгата. Така продължи докато размерът достигна петдесет метра, след което вътрешните петна се сляха в едно, което се стабилизира десет метра встрани от края на лъча. Формата му наподобяваше ромб с доста изкривени страни и заоблени ъгли. По-дългият диагонал достигаше два метра, а късият - един и петдесет. Постепенно цветовете изчезнаха и ромбът стана напълно огледален. 

 Пет секунди по-късно през повърхността се появи продълговат предмет, който продължи да влиза. На края му имаше закрепено нещо кръгло. 

 - Това е камера! - извика някой. 

 Лейтенантът бързо сграбчи каската от главата на съседния войник като едва не му изкълчи врата. 

 - Наистина е камера - каза той след малко повече от миг - нашите отвъд проучват средата. Разкопчавайте се - трябва да се доближим до ромба. 

 Камерата се задържа половин минута, след което се върна обратно. Седмината заплуваха към огледалността.   

***  

 - Всичко са живи и здрави! - възкликна полковникът пред монитора - колко още може да се задържи отворът? 

 - Доколкото зависи от мен вечно, или поне докато се похаби апаратурата - отговори Йорданов - не мога да гарантирам обаче жизнения цикъл на сферата. 

 - Бързо стълбата до прохода - нареди Кролин. 

 Двама войници се затичаха към ромбовидното петно образувало се приблизително на три метра над повърхността на земята. 

 - Ако онези отвъд са наистина здрави стълбата само ще пречи - каза професорът - по-добре е направо да скочат - не е много високо. 

 - А аз как да вляза да ги повикам? - попита военният. 

 - Както и те - усмихна се Йорданов. Предложението бе толкова просто и рационално, че изглеждаше направо подозрително. Този път обаче полковникът не позволи на тренинга си да го командва: 

 - Отивам сам. Махнете стълбата - каза той и се затича към неосветената част на сферата. Миг преди да я докосне се хвърли напред като плувец и се гмурна почти грациозно в чернотата. 

 Ученият обърна поглед към апаратурата. Датчиците показваха осем аномалии, което означаваше, че слънчевата енергия е минала през осем различни пространства. Потокът не бе срещнал сериозно съпротивление по пътя си, което водеше до извода, че вероятно навсякъде е минавал през вакуум. Това обаче ни най-малко не беше успокоително, защото не бе сигурно дали вселенските закони навсякъде предопределяха съществуването на разума сред материя. Противно на очакванията му и изкривяването пред него, т.е. сферата не показваше признаци за промяна на някой от параметрите си и като че ли щеше да продължи съществуването си дълго след като всички се измъкнеха. 

 Междувременно четирима войници опънаха платнище точно под огледалния отвор и зачакаха като пожарникари под горяща сграда. 

 Първо се появи ръката на полковника. След това тя се прибра и на нейно място грейна главата му. 

 - Пращам ви президента, дръжте здраво - изкомандва той убедил се, че вратата между измеренията не е опасна и за живи същества. 

 Котов падна с краката напред, претърколи се на платнището и скочи от него. От огледалната повърхност отново се появи лицето на Кролин, който каза: 

 - Следващият е пилотът - после ще скачаме през пет секунди. Последен ще съм аз. Военният пак изчезна. 

А заедно с него и ромбът, цялата осветена част и осемте изкривявания от екраните на датчиците. Всичко стана изведнъж, без каквито и да било признаци на дестабилизация преди това. Ако затварянето на прохода се бе случило само няколко секунди по-рано, сега главата на Кролин щеше да се търкаля в платнището. Президентът, който до този момент гледаше право в отвора, от който бе изскочил, бързо извърна поглед към Йорданов: 

 - Какво става? - изрече той всеобщия въпрос. 

 - Не знам - отговори ученият - проходът се затвори от само себе си. Все едно, че някой го изключи - самият професор бе объркан, защото доколкото имаше страхове за успеха на начинанието, те се кореняха в опасността от изчезване на самото черно кълбо, а не в затваряне на прохода. 

- С апаратурата няма проблеми - поясни той - тестващите програми сочат пълна изправност, а дублиращите системи изобщо не са задействани. Енергийният източник очевидно още си е в центъра на Слънчевата система и не изглежда особено изтощен. Следователно прекъсването се дължи на непознато явление някъде из осемте пространства. "Ако сме напекли някого, логично е той да се защити" - помисли си ученият и съобрази, че като елемент на фактора "време" не бяха включили тази вероятност. Сега обаче оставаше само един изход: 

 - Ще повторим всичко отначало - каза Йорданов - този път ще ползвам малко по-различни времезакъснения и енергията няма да мине през същите места, така че ако проблемът е някъде в тях, ще го избегнем. Питър, пренастрой апаратурата - обърна се към помощника си. 

 Фалкъм щеше да върши работата си поне петнайсет минути, така че професорът можеше да не стои зад пулта. Той отиде при президента: 

 - Мисля, че трябва незабавно да напуснете зоната, господин Президент. 

 - Не и преди операцията по спасяването на останалите да приключи. 

 - Земята има по-голяма нужда от вас в момента отколкото ние. Тук не можете да ни помогнете, но със сигурност освен вас няма кой да сложи край на хаоса в управлението. Трябва да знаете, че и тази операция се осъществи полузаконно, благодарение на решимостта на полковник Кролин. Но на планетата има още няколкостотин такива кълба и ситуацията може да предизвика паника. Най-добре ще е да тръгнете веднага - един от хеликоптерите ще ви откара. 

 - Дори и да тръгне, работата няма да стане бързо - намеси се неочаквано приближилата се София - отвъд кордона вероятно цари пълен хаос и не съм сигурна дори дали ще има кой да посрещне президента на летището. Предполагам, че сега там е пълно с уплашени и бягащи хора. 

 - Какво предлагате? - попита Котов. 

 - Направете изказване по телевизията. Аз имам камера, а апаратурата, която любезно ни докара полковникът ще ни свърже с някой спътник. 

 Котов се изненада от неочакваната идея: 

 - Изказване? Изобщо нямам готовност, а и какво да им кажа? Едно непредпазливо изявление може дори да засили паниката. 

 - Просто внесете успокоение - кажете, че ситуацията е овладяна и администацията ви вече е открила начин да се справи с кълбата. Наредете също на военните да не предприемат прибързани действия и разбира се свикайте Общото събрание. 

 - Администрацията ми ли? Че това съм само аз. А и военните още не са ми подчинени. 

 - Важно е не какво ще кажете, а появяването ви, господин Президент - адютантът се приближи и показа куфарчето - никой не е ползвал достъпа до ракетите - добави той - само проведохме един сателитен разговор. 

 Котов изобщо не обърна внимание на обясненията относно ядрения пулт. След като помисли малко, каза: 

 - Ще направя изказване, но първо ще го запишем и ще го гледаме преди да го пуснем. Преди това обаче трябва да се свържа с някои хора - не искам да общувам с другите от управлението по телевизията. А вие професор Йорданов, направете всичко възможно за да измъкнете войниците ми оттам. 

 - Ще опитам. 

 Президентът се отправи към един от хеликоптерите, придружаван плътно от двама командоси, които без заповед от Йорданов се бяха прикачили към него. Очевидно някой от заместниците на Кролин се бе погрижил за това и бе спестил тази грижа на професора. 

 Ученият се върна при Фалкъм: 

 - Откри ли нещо ново при пренастройката. 

 - Нищо категорично, но според аналитичните програми на компютъра, прекъсването трябва да е станало в последното осмо изкривяване, тъй като в противен случай не би трябвало всички датчици да слязат до нула изведнъж. Макар и малки, времезакъсненията са уловими и ако енергията е била спряна някъде по пътя и през пространствата, трябваше да има поне няколкостотин наносекунди, преди ефектът да се усети в края. 

 - Тоест прекъсването е някъде там - ръката на Йорданов посочи сферата. 

 Въпросът бе донякъде реторичен, тъй като където и в осемте измерения да се бе случило, то пак щеше да е "някъде там", понеже черното кълбо всъщност олицетворяваше всички тях. 

 - Точно така - отговори Фалкъм - проблемът е в сферата. 

 Случило се бе възможно най-неблагоприятното развитие на събитията. Останалите седем пространства можеха да се сменят, но осмото непременно трабваше да е кълбото - нали именно от него се опитваха да измъкнат хората. При това положение вероятността за повторен успех спадаше значително, свеждайки се до това пропадането да е въпрос на случайност. Но камерата доколкото им бе представила средата показваше, че вътре няма обекти, които биха могли да са източник на тази случайност. Разбира се Йорданов можеше да поговори отново с президента за да се осведоми по подробно за ситуацията там, но реши да го направи едва след втория опит за отваряне на проход, тъй като човекът можеше да му даде предимно визуална информация, която в 90 поцента бе получена от камерата. За останалите 10 процента не си струваше да безпокои Котов, на чиято глава сега се бяха струпали безброй местни проблеми. 

 - Колко още време ти трябва за да се подготвиш? 

 - Ако ще пробваме нови параметри - още седем-осем минути. Но според мен е добре в случая вторият опит да повтори първия. 

 Помощникът бе напълно прав - след като именно проблемната част щеше да си остане същата, то нямаше защо да привнасят и допълнителен риск, променяйки оказалите се стабилни предишни пространства. 

 - Прав си. Презереди старите праметри. 

 Фалкъм амо натисна няколко бутона и вдигна поглед в доказателство за готовност. 

 - Този път ти ще управляваш процеса - каза му професорът - може пък твоят късмет да се окаже по-голям. 

 Младият учен извика на всички да се отдалечат от кълбото, след което задейства апаратурата. 

 Процедурата от началото до образуването на огледалния проход първия път беше продължила приблизително десет минути. През това време първо се откриваше или създаваше подобно черно кълбо в Слънцето, след което се извършваше трасиране между измеренията с малко количество енергия, което да намери подходящ път, по който по-късно да мине основният поток. 

 Сега всичко следваше да протече поне два пъти по-бързо, тъй като вече бяха известни координатите на черната сфера в звездата и пътя през измеренията. Най-големият риск следваше отново да се появи още в началото и се изразяваше в това, че сферата може и да е изчезнала. Тогава щеше да се наложи да се опита изкуствено създаване, което бе възможно най-непреодолимата пречка в многобройните опити на учените години наред досега. Другият голям риск идваше най-накрая и представляваше опасността хората в кълбото да се озоват на пътя на лъча и да бъдат изпарени. Първия път нямаше начин за предупреждение, но сега те вече бяха видели откъде е минала енергията и би трябвало да се пазят. 

 Компютърът веднага засече все още наличието на кълбото. Скоростта на установяване можеше и да изглежда парадоксална, тъй като дори светлината изминаваше сто и петдесетте милиона километра за повече от осем минути в едната посока. В случая обаче връзката се осъществяваше през други измерения и затова ставаше по-бързо. 

 Чернотата си беше все там на четири хиляди километра встрани от центъра на Слънцето. Не показваше и признаци на дестабилизация. Фалкъм добре знаеше че ако се наруши равновесието, няма да има никакви признаци или поне те ще минат толкова бързо, че ще се слеят с изчезването на сферата, също както бе станало преди време в лабораторията. 

 Свръзването на външните пространства с изкривяването в звездата бе първото място, на което се искаше потвърждение. Помощникът на Йорданов го даде без да се замисля - един успешен опит бе вече налице. По-малко от секунда по-късно се появи и запитването за второто потвърждение - за пускането на потока от енергия в кълбото на Земята. Тук решението бе по-важно, тъй като представляваше по същество втори опит с "повредената" част. Питър погледна професора. 

 - Нямаме друг избор - каза Йорданов. 

 Нямаха обаче и този единствен избор, стана ясно миг по-късно. След даването на потвърждението системата следваше да фиксира координатите на първата врата към кълбото и да концентрира енергия там. Впоследствие същата процедура се повтаряше и с втората врата, от която и именно следваше да се измъкнат хората. Вместо това апаратурата отчете просто липса на точка на контакт, което можеше да означава само едно - неналичие на пространствено изкривяване. Фалкъм вдигна очи за да се убеди, че сферата наистина е изчезнала отнасяйки със себе си седмината човека, но с изненада установи, че тя е още там. Погледът му срещна този на шефа му, който веднага забеляза объркването в него. 

 - Проблем ли има? - попита той. 

 - Тези пространствено-измерни експерименти наистина са непредвидими - отговори младият учен - изобщо не разбирам какво става - според уредите сферата изобщо не би трябвало да съществува. 

 Професорът мина от неговата страна на пулта и натисна няколко бутона. Тестващата система потвърди констатацията. Йорданов мина на съседния пулт и извърши елементарно сканиране. Наличието на кълбото, което и сами виждаха с очите си бе потвърдено. Случваше се нещо невъзможно - изследвайки един и същи обект два почти идентични и практически безпогрешни уреда даваха различни резултати. 

 - Това е абсурдно - повтори мисълта на подчинения си ученият. 

 - Да опитаме всичко отначало - предложи другият. 

 - Едва ли би имало смисъл - всичко до момента протича идеално, проблемът възниква тук и няма защо да повтаряме утъпкания път, който ще ни доведе до същата позиция. 

 - Тогава ни остава само да чакаме - може би това нещо - нарочно употреби ненаучния термин за да изрази неприемането на нерационалността и непоследователността - ще промени поведението в следващите няколко минути. Щом го е направила в едната посока, нищо чудно да го направи и в обратната. 

 - Това е игра на случайности, но какво ли друго да направим? - запита се професорът. 

 Междувременно Калковски се бе доближил. Вече не си играеше с монетата. Той бе наблюдавал внимателно включването от позицията на около десетина метра и сега явно се надяваше да помогне. Въпреки спречкването Йорданов не бе в положение да отказва помощ от какъвто и да било вид. 

 - Проблемът е очевиден, професоре - двата апарата търсят сферата, ако мога така да се изразя от различни гледни точки и затова единият я вижда а другият - не. 

 - Разликата в гледните точки е незначителна - и двете устройства сканират не само откъм нашето, а и откъм няколко други измерения. Невероятното е, че дори и данни откъм едно и също измерение показват различни резултати. 

 - Проверете тогава разликите между "очите". Може би сферата не харесва това, което носи със себе си главният пулт - намекна за енергийния поток комарджията. 

 - Какво значи "не харесва"? Тя не е одушевен предмет. 

 - И все пак факт е разликата и различните данни - логиката бе желязна. 

 Йорданов се замисли малко, след което с решително движение изключи главния пулт. След това го включи отново и сканира. Предположението на Калковски получи пълно потвърждение - сферата се появи на екрана. 

 - Каква ли може да е причината - мина направо към същината на въпроса ученият. След което сам си отговори: 

 - Каквато и да е тя блокира плановете ни. Остава ни само един шанс. Фалкъм - обърна се към помощника си - ще опитаме външно въвеждане на координатите. 

 - Това е твърде опасно, можем да изпепелим околността. 

 - Длъжни сме да опитаме. 

 Помощникът започна пренастройката. Външното въвеждане на координатите представляваше обикновено заместване на данните в главния компютър чрез получаването им не от собствените датчици, а от другия компютър - така щеше да се използва сетивата на единия и силата на другия. Операцията бе изключително рискована, защото дори и най-малкото разсинхранизиране щеше да доведе до грешно управление на процеса и със сигурност - до дестабилизация. От друга страна при връзка между два компютъра никога не можеше да се достигне такова ниво на синхронизация като между компютър и собствените му датчици - поне не при трансизмерната апаратура и не при хардуерното ниво, на което щяха да го правят сега. Но през този ден какво ли не бяха рискували и ученият бе готов да стигне докрай. Боговете като че ли бяха на тяхна страна - при толкова много рискове нито един отрицателен ефект. 

 Дали абстрактните богове, които витаеха в съзнанието на Йорданов бяха наистина на негова страна, едва ли някой, включително и самите те бяха в състояние да определят. Съвсем определен обаче бе викът на един от войниците, държащи платнището и съвсем реални бяха божествните от човешка гледна точка събития, които предотвратиха безнадеждния замисъл на професора: 

 - Боже Господи! - чу се откъм кълбото. 

Всички погледи се отправиха в посоката на гласа. 

Сферата бе започнала да се деформира. Малко под мястото, където преди минути бе отворен проходът се бе появило набъбване, което продължаваше да се разширява, приемайки постепенно в сечение правоъгълна форма с височина приблизително два и ширина - един метър. Когато издутината достигна земната повърхност, тя се изви и започна да се плъзга по нея, насочвайки се право към войниците с платнището. Те се отместиха и след като чернотата мина покрай тях и още два метра увеличението спря. Предната част стана абсолютно плоска, след което в един миг смени цвета си с огледален. 

- Някой отваря врата и това със сигурност не сме ние - каза Калковски. 

- И го прави виртуозно - обясни Йорданов - не се засичат никакви притоци на енергия. Освен промяната, която наблюдаваме, не се отчитат и никакни други изкривявания. 

- Те ли ще ни открият първи или ние - тях, професоре - зададе уместно един от най-стандартните въпроси по темата извънземни София. 

- Това официално запитване ли е и записва ли се или ме питате от вълнение, госпожице Кариди? 

- И двете. 

- Ще видим отговора след малко, нека не избързваме - измъкна се ученият и на свой ред изрече въпрос - А вие господин президент, готов ли сте да установите от името на човечеството първи контакт с друга раса? 

- Това ще бъде възможно най-необичайният старт на мандат за хиляда години назад и напред в историята. Но задръжте оптимизма си - онези може просто да ни върнат хората и изобщо да не се появят, както и в стотици други случаи. 

- Стотици други случаи? Значи ли това, че признавате, че правителствата на Земята са имали тайни контакти с извънземни - попита журналистката. 

- Признавам, че сме имали стотици други подобни съмнителни случаи - отговори необвързващо руснакът. Адютантът застана до него с куфарчето в ръка - предпазливостта и подозрителността никога нямаше да напуснат водачите на човешката раса. 

Междувременно откъм новата и много по-съвършена "врата" се появи и очакваното раздвижване. То обаче не включваше в себе си непознати форми на интелект. Първо изскочи полковникът, огледа се и пак се гмурна обратно. След секунди цялата група от седем души бе вече навън. Проходът зад тях мигновено се затвори и издатината се прибра обратно в сферата. След още секунда и самата тя изчезна. Присъстващите обаче вече бяха привикнали към мълниеносното протичане на събития през този ден и затова изобщо не се изненадаха. 

- Точно навреме, професоре - обърна се към него Кролин. 

- Наистина точно навреме успяхте да се измъкнете, полковник. 

Военният се обърка малко, но веднага продължи: 

- Нима не вие отворихте втория проход? 

- Надявах се вие да сте срещнали майстора. 

- Този път наистина го нямаше и потокът светлина - добави един от войниците. Просто коридорът се оформи и ние тръгнахме по него. 

- Явно никой няма обяснение - отново само ще предполагаме - констатира научно професорът. 

- Наистина още един от стотиците случаи, господин Президент - призна правотата на държавника от преди малко Кариди. 

- Точно толкова убедителен и същевременно недостатъчен, както и всички останали - дообясни Котов - но повярвайте ми и нека и обществото знае - ще продължаваме да търсим. 

- Е след като всичко свърши, май е време за изявлението - смени темата журналистката - аз сам готова. 

- Аз също - да започваме. 

- Не още - чу се гласът на Мери Грант. 

Тя гледаше към звездното небе.   

***  

 "Неконкретно наличие" бе определението, което един виден специалист по извънземния разум бе дал на взаимоотношенията между чуждопланетни форми на живот и хората още от зората на съществуването им. Десетилетни официални изследвания и векове наред преди това самостоятелни опити бяха доказали, че са съществували събития, явления и факти, които не могат да бъдат обяснени с чисто земни фактори. Ако някой се захванеше да състави списък дори и само с абсолютно сигурните случаи, той щеше да получи документ с много по-тежка стойност от онзи, който е достатъчен за да се произнесе смъртна присъда. 

Присъщата на човека съмнителност обаче, изразена най-точно от древната поговорка "Око да види, ръка да пипне", не позволяваше да бъде обърнато повече от няколко дневно внимание на проблема, влизащ впоследствие в графата на поредните чудеса на историята. Така бе било винаги, заради характера на Homo Sapiens, който формиран на базата на хроничен недостиг на ресурси, породен от собствените му безгранични стремежи, трудно се съгласяваше на грубо казано "рисковани инвестиции". Защото вниманието на обществото към какъвто проблем и да било се определя не от нещо друго, а именно от ресурсите, които то отделя за него.  

Колумб е трябвало въпреки неопровержимите доказателства за кръглостта на Земята, да полага къртовски усилия за да съоръжи една мизерна експедиция, бледнееща след това дори пред отделни разходки на аристократи до Новия свят. На Айнщайн са му се смеели, когато за пръв път изказал идеята си за "шкаф за студ", производството на който, не толкова много по-късно, се превърнало в един от най-изгодните бизнеси. А още по-преди човекът-бог - начало на Новата ера плати с живота си, преди последователи те му да поставят началото на най-влиятелната религия в историята. 

Но ако всички тези пионери на прогреса в края на краищата бяха получили своето признание, то търсачите на "братята от космоса" все още очакваха своя час, когато най-сетне щеше да се появи липсващото видимо и докосваемо. 

В последните десетилетия, след като неизбежността на световното обединение ограничи много от световните противоречия и напълно премахна кървавите сред тях, общественото внимание се освободи за нови хоризонти. В стремежа си да привлекат някои от младите мечтатели-избиратели доста политици започнаха да говорят все повече за овладяване на Космоса и изследване на извънземен разум. С известно времезакъснение, понеже избраните обикновено изпълняват сравнително бавно обещанията си, тенденцията се пренесе и в обществените бюджети. Разбира се изследването на Вселената се оказа обширно понятие и от новите финаси се възползваха безброй различни звена свързани с него. Търсенето на извънземен разум бе само едно от тези звена, което бе сравнително ощетено. Това бе така не само заради консерватизма на доста учени, колкото заради простата логика на защитаваната от тях позиция, че ако се открие път към звездите това ще помогне много повече и на жадуващите за Контакт, отколкото харченето на пари за издирване на следи на Земята. Все пак въпреки всичко няколко проекта бяха задвижени и продължаваха дори в момента. Те обаче ни най-малко не бяха променили статуквото на "Неконкретно наличие". 

- Ако това, което виждаме не се окаже метеор или друго естествено явление, едва ли ще имате проблеми с научния бюджет за следващата година, професор Йорданов - каза възможно най-неподходящото нещо адютантът - нали така господин Президент, поне два пъти повече - обърна се той и към шефа си. 

- Ако мобилизирам всичките си съюзници и поема някои допълнителни ангажименти, може би ще успея да удържа увеличението само до удвоявене, дори и това да се окаже метеор - отговори руснакът - след случилито се обществото ще иска действия и като че ли няма друга посока, в която да започнем убедителни такива. Да не говорим за лобирането на корпорациите-производители на очевидно доста скъпата апаратура, инвестиции, в която ще се наложат. 

- Точно сега май не би трябвало да мислим за пари, макар, че ефектът от евентуален Контакт със сигурност ще е най-вече финансов - каза Йорданов - можем да запазим традицията поне в първия момент да сме идеалисти. 

- Вярвате ли, че този път няма да се повтори досегашната практика на абсолютно непоявяване, професоре - запита президентът. 

- Длъжни сме всеки път да вярваме и да сме готови. Ако в протокола ви има церемония по посрещането на извънземни, ще е добре да си я припомните, господин Президент. 

- Обективно погледнато цивилизацията в повечето решителни моменти за съществуването и е била сварвана неподготвена, Йорданов. - отговори Котов - Колкото до протокола, той май ще се сведе до обикновено изчакване - не виждам нищо по-добро, а и не ми се ще да изпълнявам филмовото клише "Здравейте, аз съм представител на Земята! Приветстваме ви с мир!" 

- За тях това може и да не е клише - намеси се отдавна мълчалия свещеник - обещанието за мир никога не може да повехне. 

- Нямах в предвид да ги предизвикваме, отче. Просто говорех за методите. Но това едва ли има значение - те идват, така, че на тях се пада и първата дума. 

Междувременно приближаващият се обект доказваше, че не е с естествен произход. Първо той на няколко пъти промени интензитета на светенето си, а след това направи и пет-шест достатъчно остри завоя за бъдат невъзможни за естествено тяло. Близо век и половина преди това над Тунгуската тайга падащото небесно тяло също бе сменило посоката си, давайки симптоми за изкуствен произход. Тогава обаче експлозията с ядрена мощ бе унищожила всички възможни следи, оставяйки само предположения. Сега, които и да бяха онези отгоре, те със сигурност не се намираха в аварийна ситуация, така че ако се стигнеше до поредно неустановяване на Контакт, то това щеше да се запише отново сред статистиката на случаите, доказващи нежеланието за намеса - както ги наричаха официално, въпреки че дори и самото появяване си бе чиста намеса в чуждата еволюция. 

Докато нечовешкият апарат се насочваше към мястото, където го очакваха човешките му посрещачи, президентът за кратко се опита да осмисли цялата ситуация през този ден. Първо необичано големият брой хора, след това терористите, после черните сфери и експериментите на Йорданов, а сега - накрая и очертаващия се Контакт с извънземна раса. Очевидно денят щеше да се запише в историята като един от няколкото свръхконцентрирани мигове, определяли съдбата на цивилизацията за дълго напред. Какво за дълго, та дори сама клетвата отваряше нова ера. А ето, че още в началото на тази ера, когато тя формално беше започнала, но фактически се отъждествяваше само от него самия и неколцина военни с общопланетарен статут, човечеството трябваше да приема предизвикателства, за които и именно тя бе призвана да го подготвя дълги години. Но от друга страна - нима ако срещата с по-развит разум се бе осъществила по-рано - през някое от предходните десетилетия, когато всички я очакваха, обществото щеше да бъде по-подготвено. Не разбира се - истината бе, че то винаги ще е недостатъчно подготвено, защото срещайки някой по-напреднал, никога не можеш да бъдеш на нивото му. 

И ето сега по стечение на обстоятелствата той - президентът на Земята оглавяваше една формирала се от само себе си доста разнообразна делегация, на която предстоеше да посрещне разум, играещ си с измеренията като дете с оловните си войничета. Но пък иначе нима политиците биха съставили по-представителна група - свещеник, офицер, учен, журналистка, вероятна проститутка и комарджия от най различни националности. Те със сигурност олицетворяваха повече разнообразието на света от изцяло политическата делегация, която щеше да му се наложи от конюнктурата да състави ако имаше време за стандартната процедура. Излизаше, че случайността е направила макар и не съвършен, един добър избор. 

Но дали беше само случайността. Трябваше да обсъди по-късно този въпрос с Калковски. Дали всички тук бяха останали само благодарение на смелостта си, както биха казали някои, или пък водени от различни мотиви. По-вероятно бе последното, което се вписваше и в старата истина, че различни пътища могат да водят към една и съща цел. 

Целта - именно тя бе в основата на всичко. Цивилизацията трябваше да продължи развитието си и да го ускори максимално. Контактът и бе нужен за това и избраният да взема решения, трябваше да го осъществи по оптимален начин. И още нещо - на слабият винаги му е нужно някакво първенство за да си вдъхне самоуважение. Поне при хората бе така и президентът им бе решил да им го даде - първата дума от Контакта щеше да принадлежи на човечеството. Не, че бе абсолютно сигурен, че ще успее - бъдещите обстоятелства не бяха известни нито начинът за осъществяването му - може би изобщо нямаше да бъде звуков или може би вече бе започнал с черните сфери, но щеше да опита. Нищо, че това бе само сантименталност. 

Корабът - вече можеше със сигурност да се твърди, че това е именно кораб, придобиваше реални очартания. Светлината както и се очакваше бе от двигателите, които обаче явно работеха на някакъв по-скоро енергиен отколкото реактивен принцип. Формата напълно логично за ползван в планетна атмосфера апарат бе аеродинамична - нещо като по-разтеглено по дължината си яйце и леко сплескано отгоре и отдолу. 

Това, което обаче учуди всички бяха размерите на чуждопланетното устройство. В най-голямата си дължина то не надминаваше два метра, а цялата му височина бе по-малко от половин метър. Тези скромни габарити напълно обясняваха защо дълго време единствената му забележима част бе светлината от двигателите и материята стана видима едва на около четвърт километър от земята. Другата причина за незабележимостта бе абсолютно черният цвят на обекта, който в началото накара някои от хората да помислят, че става въпрос отново за нещо подобно на сферите, но с различна форма. Когато накрая той увисна на десетина метра фронтално пред групата посрещачи, единственото, което някой от тях успя да промълви бе: 

- Ако това наистина е междупланетен кораб, то значи имаме доста още да усвояваме от познанието на Вселената. 

- Може да е просто малко совалка, излязла от някоя от сферите в космоса - отговори друг, но по-скоро заради продължаването на разговора, отколкото в името на откриването на истината, тъй като дори и малките совалки и дори обикновени самолети на Земята бяха с доста по внушителни размери. Въпреки това предположението звучеше автентично, тъй като просто не можеше да се измисли друг вариант за пристигането. 

Обектът стоеше неподвижен и чакаше. Хората също. Накрая Кролин нареди на един войник да се доближи на два метра и да огледа. После на един метър и после - докосване с върха на автомата. Нищо не се случи - само леко издрънчаване, доказателство за металния характер на обвивката. Оттук насетне може би щеше да последва известна загуба на време за поредното обсъждане на ситуацията, но президентът явно бе преценил, че твърде много обсъждания се бяха насъбрали през този ден и затова реши да започне да изпълнява онова, за което бе избран. 

Той отиде на един метър пред кораба и изрече на висок глас "първите думи": 

- В качеството си на представляващ расата на тази планета, каня посланиците ви на среща - след което направи знак към един от хеликоптерите. Очевидно записаните му думи щяха да бъдат повторени на няколко земни езика, а също и пратени чрез радио, светлинни и звукови сигнали с няколко хиляди различни кода. 

Поканата постигна очаквания от повечето присъстващи ефект - никаква промяна в ситуацията. 

- Като че ли "неконкретното наличие" отчита още една от възможните си форми за проявление - каза Йорданов - не бих искал да съм песимист, но ако апаратът не промени поведението си, не съм сигурен, че последващото, дори и детайлно, изследване ще ни донесе повече информация от египетските пирамиди. 

- Всичко изглежда абсурдно - намеси се Калковски - първо тези черни кълба, после авантюристичните опити на професора и накрая - чуждопланетен аппарат, дал обет за мълчание. 

- Може просто да ни наблюдава - предположи президентът - например за да установи щетите от черните сфери. Ако това е някаква тяхна - той посочи нагоре - грешка, логично би било да се опитат да я поправят. 

- Кратерът не ми изглежда да е започнал да се запълва, нито пък подиумът да се самосглобява - усъмни се комарджията. 

- Ние не познаваме напълно характера на черните сфери - подкрепи Котов Йорданов - не е изключено в момента да се въвеждат някакви трансизмерни корекции - професорът погледна към Фалкъм. Помощникът обаче само отрицателно поклати глава - апаратурата им не бе засекла нищо. 

- Като че ли не ни остава нещо друго освен да влезем в някоя процедура - каза адютантът - най-логичната е да чакаме, като междувременно повикаме и специалисти по извънземен разум и НЛО Да се запознаят с обекта. 

- Влезем ли в процедура, работата ще се проточи - отвърна президентът - чиновниците и бюрокрацията не могат да бъдат победени дори от извънземен интелект - сигурен съм в това. Длъжни сме преди процедурата да направим поне още един опит за Контакт, за да ни е чиста съвестта. Приемам всякакви идеи. 

Известно време никой нищо не каза. Първи се досети за един стар трик Калковски: 

- Можем да им създадем неволна несигурност - каза той - нека се направим, че желаем да преместим обекта или да го поразтресем като част нормалната ни практика в такива случаи. Страхът от случайна повреда би могъл да ги накара да се раздвижат. 

- Страхът действително е един от основните движещи фактори при човека, но защо мислите, че е така и при по-развити цивилизации? - попита президентът - обектът може да е така конструиран, че, че да е неуязвим откъм каквито и да било действия на цивилизация на нашето ниво. В крайна сметка ние самите вече не се страхувамe от такива болести като чумата и холерата, независимо, че само преди няколко века те са всявали неописуем страх у предците ни. 

- А и обектът никак не изглежда повреден, така че не виждам как бихме могли да му попречим сам да се справи с трудностите си - допълни Йорданов. 

- Аз просто предлагам "всякакви идеи" господин Президент - защити се комарджията - освен това ако нищо не постигнем тук, рано или късно ще трябва да прибегнем до някакво преместване. Не мислите ли, че сме длъжни преди това поне да попитаме, дори и само от уважение към по-напредналите от нас. А ако питаме, това е точно което и аз искам, но в малко по-различен вариант. 

- Не забравяйте и, че това което си говорите в момента едва ли остава тайна за онези там - влезе в разговора и адютантът - десетина метра не са пречка и за нашата звукоулавяща апаратура. 

- Работата май все пак върви към процедура - каза Котов - както обикновено тя се появява за да ни измъкне от безизходицата. Или поне да снеме от плещите ни отговорността по измъкването. За щастие имам известно влияние върху процедурите и ще мога да се погрижа да не става всичко много бавно и да не попадат решенията в ръцете на бюрократи. 

- Не е ли още малко раничко да се отказваме - опонира Йорданов - мисля, че имаме още поне час, преди натискът от страна на политиците отвъд кордона да стане неудържим за вас, господин Президент. 

- Може и да имаме - съгласи се президентът и след като забеляза знака, който му правеше офицерът за свръзка от хеликоптера добави - Като че ли вече е установен контакт с американския президент. Ще отида да го уведомя за развитието на събитията. 

- Защо просто не отидeте да попитате обекта за целта на мисията му - каза Мери, след като Котов се отдалечи. 

- Едва ли ще помогне - отговори професорът - и в момента към него се отправят по няколко десетки кодирани послания в секунда чрез радиовълни. Нямаме основания да смятаме, че един въпрос на английски, руски или който и да било друг човешки език ще се окаже по успешен от тях. Дори и да приемем предложението на господин Калковски, то не мисля, че ще го изпълним чрез просто приближаване до обекта и заговарянето му. 

- Може това да е решението. Понякога нещата са по-прости отколкото човек е склонен да ги възприема - подкрепи момичето свещеникът. 

- Нали президентът вече опита - припомни адютантът - а и наистина радиосъобщенията не са по-малко представителни от звука. 

- Радиосъобщенията са кодирани и може да му трябва време за разкодирането им - каза Вили - освен това и отговорът може да дойде в кодиран вид чрез радиовълни. Вие пращате съобщения, но някой прослушва ли изобщо ефира? 

- Военните би трябвало да го правят още от началото на церемонията по клетвата - обясни Кролин - за да засекат евентуални разговори между терористи или достанционни управления за бомба. 

- Военните засекретяват всичко още в момента на получаването му. Ако има отговор самият президент ще разбере за него сигурно след часове, освен ако не е нещо от изключителна важност, изискващо спешни решения - като ползването на ядрено оръжие например - адютантът направи дообясняващ жест с куфарчето. 

Йорданов усещаше, че разговорът води до все по-голямо отклоняване на усилията от основния проблем и затова малко смени посоката: 

- На мен лично ми се вижда доста смешно човек да се приближи към някакъв предмет и да започне да му говори. Ще изглежда като фетишизъм - първобитен говори на идола си. 

- Разликата между първобитните и нас е не повече от няколко хиляди години, професоре и ако онези които ни пращат обекта са примерно двайсет или трийсет хиляди години напред в развитието си, ние все още сме си първобитни и може би би трябвало да почерпим от опита на предците си, възникнал вероятно в подобни обстоятелства - опита се да омекоти позицията Вили. 

- Освен това длъжни сме да уведомим засегнатите страни преди да предприемем каквото и да било - повтори тезата си хазартният играч - и мисля, че няма нищо лошо да го направим още сега. 

Калковски очевидно не бе на грешен път, защото действително ако нищо повече не се случеше в следващите няколко часа, долетелият от космоса малък кораб щеше да бъде прибран в някоя лаборатория. А ако на него имаше някакъв разум коректно би било поне да се попита "може ли". Но от друга страна мълчанието на пришелеца, който ни най-малко не изглеждаше повреден можеше да означава най-различни неща, включително и това, че едва ли ще успеят да го поместят. В този случай наистина бе най-правилно да има някакво уведомяване, за да се намали до минимум риска от агресивни изненади. Затова накрая професорът реши да се съгласи: 

- Кой ще отиде и какво ще каже? - попита директно той. 

- Най-добре да е някоя от дамите - отговори полушеговито Калковски - на тях повече им върви. Нека да попита какви са целите им и да ги уведоми, че вероятно ще се наложи преместване. 

Йорданов погледна към София: 

- На вас госпожице Кариди като че ли най ви подхожда ролята - работата ви е именно в задаване на въпроси. 

- Аз също трябва да се грижа за имиджа си, професоре - не искам да ме обявят за луда защото съм се опитала да интервюирам неодушевен предмет. 

- Изобщо няма да изглеждате луда ако предметът отговори - професорът бе сигурен, че без снимки нямаше да се мине и този път - ако ли пък не - няма да показвате филма. 

Йорданов не очакваше дълга съпротива, защото бе сигурен, че шантавата идея се върти в главата младата жена още от началото на разговора. Дълго време бе живял с журналистка и добре знаеше как мисли тази прослойка от обществото. Той с удоволствие пое камерата и ролята на оператор, когато тя застана до черния пратеник от звездите. Президентът също се приближи за да проследи "операцията". Отново повечото хора наоколо се бяха събрали на групичка и наблюдаваха. Всичко изглеждаше абсурдно, но какво ли през този ден не бе такова. Професорът даде знак, че камерата е включена и Кариди без да губи време произнесе думите: 

- От името на земната общественост, която има правото да бъде информирана се обръщам към вас - тя недвусмислено направи жест към обекта - с въпроса кои сте вие, откъде идвате и какви са целите ви. Интересуваме се също ще приемете ли да бъдете преместени на по-подходящо място. 

Обективно погледнато дори авторът на идеята Калковски не би дал повече от процент вероятност да се получи някакъв отговор. Затова всички бяха тотално объркани, когато той дойде. Объркването бе засилено и от съдържанието на посланието, тъй като ако все пак се допуснеше, че отговор ще има, то надеждите бяха за нещо по изчерпателно. 

Както и повечето прояви на непознатия разум през деня, и тази бе рязка и бърза. Очевидно сред звездите времето се ценеше, а и черният кораб изглежда наистина не придаваше много по-голямо значение на говора пред другите редства за общуване. Затова без всякакво предварително раздвижване над обекта за десетина секунди се появи текст, написан на няколкото основни земни езика, след което мълчанието се възстанови без надежда за повече обяснения и без успех на следващите въпроси. 

"Чакайте, поканата ви е приета" - това гласеше отговорът. Очевидно в случая ставаше дума за отправената покана от страна на президента, а "чакайте" недвусмислено даваше де се разбере, че местене не може да има. 

- Излязохте прав, Калковски, но успехът на стратегията ви само потвърди неспособността ни да предприемем каквото и да било - каза Котов - сега не ни остана и надеждата, че можем да направим нещо и само трябва да чакаме. При това тук - май ще е добре да поръчам палатки. Между другото подобни такива послания стоят на много места по Земята от хилядолетия. 

- Едва ли ще е за дълго - намеси се Йорданов - щом ни карат да чакаме сигурно знаят и нашите стандарти за продължителност на времето. Правописът на посланието доказва, че добре познават езиците ни, което значи, че трябва да познават и нас. 

- Това тук явно е някакъв първи пратеник, който да предизвести идването на главния посланик - предположи Калковски - нямаме друг избор освен да чакаме. 

Никой не възрази и няколко минути по-късно по указание на президента присъстващите се заеха да пооправях хаоса на мястото. Котов се обади на военните и отмени извънредното положение, което не беше ясно още кой беше въвел. Той поръча да доставят и един преносим военен команден лагер-щаб и да го монтират на самия площад. Йорданов отиде да проследи записите от собствените си опити, а Кариди се зае да снима обекта отвсякъде и да праща материалите чрез спътник до телевизията си. Отецът заедно с Мери се оттеглиха в периферията на площада за да довършат започнатия на дървото и прекъснат от терориста разговор, а Калковски отиде да се свърже със заложните къщи за да им даде указания на кого колко да платят и колко да приведат в собствените му сметки. Полковникът тръгна да инспектира постовете и да приеме повиканите подкрепления. 

През нощта нищо не се случи, с изключение на няколко събуждания на целия лагер, когато обектът започваше някакво излъчване. Постовите веднага вдигаха тревога, за да могат всички да проследят …повторението на съобщението. След третия път - 2 часа след полунощ инструкциите бяха променени и бе поставен и специален постови, който да преценява кои раздвижвания са важни и кои - не. Това даде на уморените хора пет спокойни часа сън, преди точно в седем сутринта съобщението да се смени от "чакайте" без определени уточнения, на "очаквайте ни" с добавка "след 30 минути". Точният текст на посланието бе "Срещата ще бъде в 7.30". 

- Подмятат ни като новобранци - каза президентът, опитвайки се с шега да прикрие вълнението си. Целият лагер отново бе кипнал. 

Десет от войниците под напътствията на полковника се строиха в ляво от кораба и заеха парадна позиция с автоматите пред гърдите. Едновременно с това получиха инструкция да повишено внимание и готовност за действие при заповед. Останалите около стотина - подкрепленията най-сетне бяха пристигнали - образуваха кордон с радиус петдесет метра около пратеника от звездите. Охраната от кордона по границите на площада получи указание да продължи досегашните си патрулни обиколки, като към нея бе зачислен и един капитан като офицер с по-висш ранг, който да се намира в "относителна безопасност" за да може да поеме командването "при необходимост". Най-външният кордон, изолиращ зоната на града, още от началото на събитията, бе подсилен с няколко бронетранспортьора и хеликоптера и по лично нареждане на Котов (макар, че той формално още нямаше подобни пълномощия) също бе преподчинен на шефа на охраната. Неговите задачи бяха по-скоро да пази оградената територия от външни прониквания, отколкото да дебне за извънземно нападение. Самият Кролин точно в 7,25 застана отдясно на президента, който бе заел позиция на пет метра точно срещу извънземния обект. 

Йорданов използва минутите за да извърши лично настройката на системите си за следене. Той се надяваше да получи безценна информация за пространствените изкривявания ако пришълците осъществяха нови проходи между измеренията. Помощникът му през това време се погрижи за дублиране на спътниковата връзка с базата-данни на академията в Европа за да може при необходимост да се ползва огромната и памет. Фалкъм подсигури и двойно захранване свързвайки пулта към акумулатора на един от хеликоптерите. 

Комарджията използва и последния половин час за почивка и се появи от палатката си едва в 7,27. 

Отец Вили противно на всякакви очаквания не се впусна в поредната молитва. Свещеникът имаше малко по-модерни разбирания относно това средсво на вярата и не прекаляваше с думите. През този ден той вече се бе обръщал веднъж към Бога с универсална молитва и като всеки вземащ насериозно Всевишния не смяташе, че е останал нечут за да се повтаря. А и събитията досега като че ли доказваха добрия слух и благосклонността на "Онзи горе". Вместо това в този последен половин час той довърши разговора си с Мери, за чиято душа, покрай прокрадналите се предположения, безспокойството му бе не по-малко от възхитата пред красотата и. Всъщност измежду смелчаците от предишния ден, те бяха единствените, които не спяха когато се появи съобщението с точния час на срещата. 

-…Църквата наистина доста се е променила, Мери - говореха си вече на ти - признати бяха като нужни на цивилизацията противозачатъчните средства в онази си част, която предотвратява оплождането, прието бе, че искрата на любовта бележи началото на общото цяло между мъжа и жената, а не формалният подпис пред институциите, а изневярата вече не е толкова тежък грях с оглед полезността и при изпитване истинността на любовта и като част от непрестанното търсене. Но използването на възпроизводствените склонности на човека за продажба на удоволствие - това все още е твърде много, макар и законодателите навсякъде по света да го приеха. 

- Всичко е въпрос на време, отец Вили. Промените на църквата са всъщност очиствания от наслоените върху чистата вяра предразсъдъци и остатъци от използването на религията като средство за регулиране на обществото през вековете, което не е основната и функция. Отдаването срещу пари наистина е било нещо изключително опасно през епохите на невежество, когато по този начин сред хората са се разнасяли опасни болести. Тогава се е изисквало определена регулация на тези дейности и единственият начин за това е бил моралът, базиран на религията. 

- Гледната ви точка се основава на приемането, че религията е само едно от проявленията на прогреса на цивилизацията, а не - част от същността на света. 

- В настоящия си вид тя е и двете - основното и ядро - чистата вяра е част от същността на света, който не би могъл да съществува без нея. Но предразсъдъците са просто конюнктура. В крайна сметка, не можете да отречете, че професионалното практикуване на простиуцията с използването на последните технологии е по-безопасно от всякаква гледна точка дори от семейната любов. 

- От чисто материална гледна точка е така, но както никой не може да отрече любовта е преди всичко духовно и интелектуално единство. А отдаването срещу пари нанася сериозни рани на духа. Губи се чувството за обединение, което пречи на човек по-късно да изпита истинска любов. 

- Това е просто последица от предръзсъдъците. Знаейки че прави нещо "лошо", човек разбива вътрешната си цялост, която не може да приеме, нерационалността от него. Това е все едно убиецът да признае, че убийството е лошо - той ще го направи, но винаги ще намери и оправдание защо то е било необходимо. Няма значение дали причината е болното му дете, мизерията или самоотбраната. Ако остане без оправдание съвестта му, която може да се лъже, но не и да се унищожи, ще го погуби. Но когато "лошото" вече не е "лошо" - отпадат и последствията от него. Поне аз не се чувствам духовно разбита. 

- Може би имате късмет, че не сте практикували дълго и вече сте се отказали, Мери. Защото дори и научните аргументи, които църквата по принцип не винаги почита, недвусмислено сочат, че е невъзможна цялост от двама, когото хората са повече от двама. А в съзнанието ви те винаги ще бъдат повече от двама и винаги в него ще се преплитат отдаването като част от истинската любов и завършек на единението и отдаването като плътско удоволствие срещу пари. 

- Още не съм изпитала истинската любов за да мога да преценя думите ви, отец Вили. Но се надявам да грешите, така като църквата е грешала и много други пъти. Не бих желала заради една година от живота си да пропусна най-големите ценности в него. 

- Дори и църквата да не греши, пак не всичко е загубено. Защото има нещо, в което църквата никога не е грешала - че за всяка болест има лек, стига човек да вярва. А вие, въпреки пороците си, не ми изглеждате бездадеждна неверничка. Всъщност, ако съдя по решението ви да се откажете от професията си и по увереноста ви, че духът ви е цял, вярвам, че Бог може и вече да ви е помогнал. 

- Неведоми са пътищата божии - каза момичето в заключение и продължи мисълта си на глас - наистина колко мъдрост има в тези думи. Един истински атеист и бе изсмял ако не явно поне вътрешно на вярата ви, а един истински вярващ изобщо не би се усъмнил. Но "Неведоми са пътищата божии" е точно за тези които сме между крайностите. 

- Всевишният е предвидил път за всеки - обясни за последно отецът и добави с поглед към кораба - и днес е велик ден защото два от главните пътища изглежда ще се пресекат. 

Двамата се довършиха целостта на групата. 

Нямаше и секунда закъснение. Часовникът на пулта на професора - сверяван на всеки един час с метеорологичния часовник на Академията чрез специална спътниково-радио връзка точно отчете 7,30, когато започна онова, което по-късно щеше да бъде наречено Контакта. В интерес на обективната истина би трябвало за момент на първо съприкосновение с непознат разум да се отбележи пристигането на Кораба или дори извеждането на втората група хора от сферата. Историците обаче никога нямаше да загубят склонността си да оценяват значимостта на събитията и да ги класифицират според нея. 

Жив извънземен и този път не се появи. Не пристигна и нов и блестящ кораб с посланици на борда. При обикновени условия хората биха се почувствали обидени, че не биват почитани дори в такъв важен момент, но както стана ясно по-късно "онези" просто от хилядолетия бяха приели дистанционната комуникация за част от същността си и не смятаха да избират нещо друго освен при крайна необходимост. Земляните все пак успяха добре да се запознаят с външния вид на събеседниците си благодарение на детайлните холограми. Освен всичко друго изравняващо действаше и фактът, че и чуждите раси виждаха хората само като холограми. 

Появиха се двама едновременно. 

Единият - повече приличащ на човек, доколкото наличието на четири крайника все пак би някаква прилика, бе висок близо два метра и представляваше бронирано като костенурка туловище подпряно на три крака. От горната страна на черупката се показваха три глави с различна форма. По късно бе изяснето, че това не са никакви глави а просто датчиците на трите основни сетива - зрение, звук и мирис. Еквивалентът на човешкия мозък се намираше на сигурно зад бронята. Четвъртият крайник се показваше от същия отвор, от който излизаха и сетивата и бе нещо средно между ръка и хобот. Липсата на втори горен крайник се компенсираше от удивителната ловкост на първия, както и от възможността да се пази равновесие и на два крака, докато третият се използваше за нещо друго. 

Вторият имаше всички шансове да бъде причислен към някои от видовете дребни октоподи. Притежавеше всичко необходимо за оцеляването на едно мекотело под вода. "Пипалата" му бяха шест и гъвкавостта им недвусмислено доказваше отсъствието на костна система. Успешното запазване на равновесие обаче говореше за доста силни мускули - способни да създадат достатъчно твърда опора за главата. Сетивни органи не се забелязваха, но както се оказа от последващо получената информация, те били скрити под външния слой едностранно прозрачна кожа. Общата височина на изправеното създание бе не повече от петдесет сантиметра. 

Дали защото така подхожда на не толкова отдалечените в миналото ни предци-туземци, срещащи някой нов и непознат посетител отдалеч или заради "изненадата" от вида на "другите", модерните хора стояха като ударени и не можаха да промълвят и дума. 

"Костенурката" първа наруши мълчанието и на чист английски, руски и китайски език повтори три пъти: 

- Приемаме поканата ви господин Президент. Какъв ще е езикът на който желаете да комуникираме? 

Въпросът извади Котов от вцепенението и той бързо отговори: 

- Земята още няма официален език, но английският е най-ползван. 

- Преводачите ни владеят този език и няма да има проблем да извършим информирането на цивилизацията ви на него - каза "октоподът" и направи някакъв еквивалент на подканящ жест към другия извънземен, който явно щеше да говори от името на двете раси. 

Онзи беше подготвен и веднага започна: 

- Президент Котов, Аз съм Когаер Таожш - командир на четвърти ойдоски флот и упълномощен представител за Контакт на ойдоската раса. Това тук - той посочи другия - е Но Жи Ка Ер Га - командир на пети зенски флот и упълномощен представите за Контакт на зенската раса. Ние се свързахме с вас във връзка с галактическа криза от дълго естество и Нулев преход към Йерархията. По силата на логиката, че термините звучат непознато, поради неосъществения още от расата ви достъп до галактическата информационна база, която използвайки граматичните ви правила ще нарека за краткост ГИБ, ще си позволя преди да минем към същината на взаимоотнишенията ни, да разкажа малко предистория. Възразявате ли срещу това? 

- Ако методите ви за обучение се базират на също толкова солидна основа колкото и езиковите ви познания, тогава няма защо да ме питате за разрешение. Ще приемем, че сте избрали най-рационалния начин - отговори президентът. 

- Разрешението е необходимо не заради съмнение в рационалността, а заради свободната воля, която има всеки разумен вид като част от същината на съществуването и принципите на Йерархията. Затова ви благодаря, че ми дадохте цялостно съгласие, което наистина доста ще ме облекчи - поясни Таожш и продължи: 

- Всичко, което ще ви кажа в много по-пълен вид съвсем скоро ще можете да получите, когато ви бъде предоставен достъп до ГИБ. Но съвсем накратко - животът и разумът в нашата галактика, нашата вселена и вероятно в съседните измерения съществува благодарение и в името на принципите на Йерархията. Всъщност по-точно и по-разбираемо е да се каже в името на Развитието, но наложилата се през времето практика и отъждествяването на Развитието със стълбица от стратегически етапи на цивилизованост въведе понятието Йерархия. Йерархията е съвкупността от всички живи или разумни същества навсякъде и във всичко, възприемани според степента на овладяване и контрол от тях на естествените сили, енергията и материята. Основният принцип на Йерархията е движението по пътя, който условно на вашия език може да бъде наречен "нагоре" до достигането на "върха", което би могло да се счита за нещо като абсолютна божественост. И понеже усещам въпроса ви веднага ще ви отговоря - никой недостигнал божествеността не знае какво следва после, дали това е краят на развитието на дадена раса, дали следва скучно безсмъртие или смърт, дали започва нов кръговрат и изобщо дали се случва нещо. На расите от долните нива им е известно само, че пътят води нагоре и те общо взето го следват, защото той съвпада и със собствените им стремежи. 

Расите от галактиката Млечен път се намират все още в първата фаза на Пътя - разумен предвселенски или предбожествен - наречен по друг начин живот. Следващият етап, който предстои е постигане на гравитационно съсредоточен контрол или още - галактическа божественост. Това означава пълно овладяване и контрол на ресурсите и енергията на галактиката и използването им за ускорено доразвиване на по-младите разуми в подготовка за придобиване на контактна божественост. Тя е второто ниво и означава нещо като пълноправно членство в обществото на вселенските разуми или богове. Обществото на вселенските богове има за цел да изучи до съвършенство Вселената и да установи контрол не само над материята, енергията и силите, но и над законите, които определят характеристиките на самата Вселена. Когато това стане и когато всички възможни разуми се приобщят към обществото може да се осъществи цялостен преход към вселенска божественост. Вселенските богове на свой ред са част от обществото на измеренията, които взети заедно образуват Всеобхватността. Върхът на Йерархията е абсолютната божественост във Всеобхватността. 

Със сигурност се знае, че на всички нива от Йерархията, освен на най-висшето вече има присъстващи разуми. Според ГИБ поне няколкостотин галактики вече имат свои богове. Съществува и тяхното общество. Вселенски Бог съществува като успешна съвкупност от развития в няколкото предишни превъплъщения на нашата Вселена. Подобна е и ситуацията с няколко от другите измерения. Съществуват обаче и непостигнали божественост вселени, тъй както съществуват и неосъществили Първи преход галактики. 

Първият преход е преминаването от предбожественост към галактическа божественост. Нашите две раси - ойдосите и зените бяха на няколко десетилетия ваше време разстояние от осъществяването му. Безкръвната война, която водехме имаше за цел да доуточни някои детайли около разпределението на отговорностите по Прехода. По неизвестни ни още обаче причини се случи събитие, неприемливо от Обществото на галактичиските разуми, което в най-добрия случай ни забавя с грубо изчислено четистотин хиляди години. Основното нарушение е, че допуснахме намеса в развитието на по-изостанали цивилизации. Тази намеса бяха черните сфери, част от които са още налице в планетната ви система. Разследванията и на двете ни раси доказаха, че не ние носим отговорността за намесата, но смисълът и изискванията към абсолютния контрол са именно владеене на всички процеси в галактиката и гарантиране законите на развитие. Основен сред тях е ненамесата. Все още съществува вероятност да се измъкнем и да спечелим съкращаване на срока, тъй като ядрото на първопричината за намесата беше извън галактиката. Това е нещо, което вашето право би нарекло "граничен" случай, чийто контрол може да бъде изведен като задължителен едва след Прехода. За да го докажем обаче цивилизациите ни ще трябва да положат непознати до този момент усилия, тъй като ще се наложи разследване в съседни галактики, включително и в такива с вече постигната божественост. Разбира се ние ще направим всичко възможно. Но не това е причината за днешната ни среща? - ойдосът завърши въпросително. 

Зенът - явно също добре подготвен за втората част от представянето веднага продължи: 

- Уважаемият представител на ойдосите очерта най-общо средата в която живеят цивилизациите и правилата, които ги ръководят. Аз ще поясня въвличането на неразвитата ви още раса в събитията. Двете ни раси прецениха, че е по-добре зен да говори за това поради по-доброто познаване от нас на местната част от Млечния път - Но Жи Ка Ер Га спря за малко. Слушателите използваха секундите за да попреглътнат вестта, че са били "под надзора" на съвсем нехуманоидна раса и да се подготвят за най-важната част от "информирането" си. 

- Първият преход е първи сред всеобщо признатите от Йерархията - продължи Ер Га - но той не е първият жизненоважен и определящ съдбата на цивилизацията и участието и в прогреса. Преди него има още един, който ние наричаме Нулев преход. Той се състои в достигане на такова ниво на познание и технологично развитие, което позволява реализирането на междуизмерни преходи. Това е фундаментално откритие, което извежда цивилизацията на пътя към следващите преходи. Затова раса, достигнала до такова ниво преди в галактиката където живее да е осъществен Първи преход, следва да бъде приобщена към расите, които го осъществяват. 

Нашите прогнози сочеха, че човечеството ще достигне такова ниво след между двайсет и трийсет години. Но ние и ойдосите щяхме да започнем Прехода след не повече от десет години, така че вие щяхте да се включите в него като една от останалите раси, обитаващи Млечния път. Неблагоприятното събитие обаче отложи замислите ни и с това автоматически включи хората към тези, които трябва да започнат Прехода. Ако срокът наистина остане четиристотин хиляди години, вероятно още няколко раси ще се присъединят. 

Въпреки, че практически присъединяването е факт, ние нямаше да имаме право на този Контакт с вас, ако по щастливо стечение на обстоятелствата вие не бяхте осъществили Нулев преход. Наистина направихте го благодарение на появилите се без ваше участие пространствени изкривявания и не без голяма доза късмет и принудена смелост в опит да спасите попадналите хора в едно от изкривяванията. Направихте го при това много примитивно и грубо като поехте огромния риск да си навлечете гнева на някоя засегната от енергийните ви прехвърляния раса и реално още преди да сте осъществили прехода - да извършите едно от най-тежките нарушения на правилата на развитието - намесата в живота на други разуми. Късметът ви обаче бе голям и вие успяхте да прехвърлите свой представител от едно място на друго през пространствено изкривяване. Преместването на стотина метра, какъвто бе резултатът, няма практическо значение, но все пак принципът е същият и Преходът е извършен. След като се убедихме в това, ние вече можехме да се намесим и спряхме примитивните ви опити, предпазвайки ви от грешки. Сега сме тук за да ви уведомим, че вие вече сте една от трите раси, на които предстои да осъществят Първия преход. Този факт стоварва огромна отговорност на плещите ви, тъй като вече и от вас ще зависи както времето за началото му, така и управлението на галактиката след това. Ролята ви във всички случаи ще бъде по-малка от тази на зените и ойдосите, а може и да намалее допълнително ако и други раси се присъединят към триумвирата. 

За да бъде оценено точното ви място обаче е необходима проверка на потенциала на цивилизацията ви. Съществуват различни методи за извършването и, като един от тях е войната, която водихме с ойдосите допреди един ден. Но за вашето технологично ниво преценихме, че най-подходящ е методът на Изпитанието. Той е доста по-безопасен от Войната и Експанзията например и освен това е по-бърз. Не се заблуждавайте обаче, че ще ви бъде лесно. Изпитанието ще бъде истинско и от него ще зависи не само мястото ви сред реализаторите на Първия преход, но части съдбата на много други раси, включително и нашите две. Ясно е, че нашата цел е да съкратим стотиците хилядолетия, но не бихме могли да се месим и да ви помагаме, тъй като бихме нарушили принципа на свободната воля. Ние само ще ви информираме за характера на изпитанието и ще ви осигурим достъп до ГИБ. Оттук насетне колкото по-бързо се справите, толкова по-голяма ще бъде ролята ви в триумвирата. Теоретичният максимум е достигане на около една трета от влиянието, което имаме ние и ойдосите. За целта обаче трябваше да сте свършили с Изпитанието още в момента на Контакта. С всяка изминала секунда наградата ви ще намалява. Теоретичният минимум ще бъде да поделите едната трета с още няколкостотин раси, осъществили Нулев преход, като разбира се колкото повече години спечелите преди тях, в толкова по-добра позиция ще бъдете. Както виждате има и обратно действащи аргументи, но не си мислете, че можете да избутате четиристотинте хилядолетия с надеждата, че никой няма да открие пътя през измеренията. Не е препоръчително и да се бърза, тъй като тогава може да допуснете грешки, които ще ви забавят повече отколкото ако не бяхте бързали. 

Освен всичко друго Изпитанието трябва да бъде минато в самота. Ще имате право да се свързвате с други раси на вашето или по-високо ниво ако те желаят, но не и да ги обвързвате с някаква реална помощ. Със сигурност няма да можете да се свързвате с нас и ойдосите, тъй като ние няма да го пожелаем преди края на Изпитанието. Днешната ни среща е първа и единствена, след което връзката ни ще бъде само ГИБ. Докато сме тук можете да ни питате каквото пожелаете във връзка с предстоящите събития. Съветваме ви да не се увличате, тъй като повечето информация, от която предполагаме, че ще се интересувате я има в ГИБ. Последният ви въпрос трябва да бъде: "Какво е изпитанието?". След като ви отговорим то започва, а ние изчезваме за да изключим риска от неволна намеса. Ще ви остане само този модул за достъп до ГИБ - той посочи кораба и добави - снабден е с необходимия интерфейс за връзка с вашите компютърни системи и е с дълъг срок на годност. Няма да се повреди поне 1000 години. Дотогава ако не сте завършили Пътя си със сигурност вече ще можете да си конструирате собствено подобно устройство. Няма да ви губя времето с повече подробности, можете да питате - завърши също толкова неочаквано както и бе започнал, зенът. 

Настъпи мълчание. Пръв професор Йорданов го наруши след половин минута, напълно нехарактерна за възбудената ситуация, гробна тишина. Въпросът, като начален, естествено не се отнасяше до главния интерес на присъстващите: 

- На правилен принцип ли работи апаратурата ми и какво още нямаше да ни достига през следващите десетилетия? 

- Има само един принцип на осъществяване на преходи между измеренията и след като вие сте успели, очевидно апаратурата ви работи правилно - отговори ойдосът и продължи - това, което нямаше да ви достига щяха да бъдат техническите изпълнения. Вие хората сте свикнали да се съсредоточавате върху глобалните проблеми, мислейки си, че след намиране на решението е само въпрос на време - в повечето случаи не много дълго, то да влезе в реализация. Но понякога именно детайлите са времепоглъщащи. Бих казал, че в случая според прогнозите ни, щяхте да загубите пет до седем години заради проблеми с финансирането, което и до момента не бе оптимално. След това щяха да ви трябват още осем-десет години за да се научите да стабилизирате изкривяванията. Поне още пет години след първото пренасяне на материя щяха да бъдат последвани от експерименти преди да рискувате да прекарате човек. А именно прекарването на представител на расата се счита за Нулев преход. Ако поставим и пет години резерв за сигурност, влизаме в интервала от двайсет до трийсет. Сега обаче няма да ви се налагат толкова много изследвания, тъй като решенията ги има в клона на ГИБ, който получавате. 

Ученият явно бе удовлетворен и не пита повече. Президентът пое инициативата: 

- Осъщественият Контакт според нашите закони би трябвало да се документира по някакъв начин - с договор или нещо подобно. 

- Договорът съществува, откакто осъществихте Нулевия преход - каза Таожш - той дори е нещо повече от договор. Това е вселенски и дори междувселенски закон. Той не се нуждае от писмено доказателство на хартия. Няма да имате проблем да убедите обществото си след като стане ясно съдържанието на ГИБ. 

- Между другото има ли в ГИБ данни, които би трябвало да останат тайна. Разбирате, че в нашето общество все още има терористи и опасни групи, а и не всяка информация е за всеки - попита Котов. 

- Знаем, че обществото ви не е съвършено, както не са съвършени всъщност и нашите предбожествени общества. Но клонът на ГИБ съдържа в себе си изкуствен интелект, който ограничава получаването на информация от всеки. Практически няма да има човек на Земята, който да може да получи цялата информация, тъй както няма и ойдос или зен с подобен достъп. Чрез интерфейсите ще можете да включите ГИБ в планетарната си мрежа и всеки ще може да я достига, но не и да черпи всякаква информация. Всъщност на първо време ще можете да ползвате не повече от десет процента от данните. Останалите ще се освобождават с развитието ви - обясни Но Жи Ка Ер Га. 

- Десетте процента, нужни за началото на Изпитанието? 

- Не точно - каза зенът - за Изпитанието може и изобщо да не ви трябва ГИБ. 

- А защо се прави Изпитанието и какво представлява то? 

- Изпитанието е един от методите за определяне Потенциала на расата. То в буквалния смисъл е проверка при определени условия, които понякога могат да бъдат и екстремни, на възможностите на индивида, обществото и най-вече - на разума. Изпитанието е практически единственият приложим вариант в случай на неразвита раса като вашата, осъществила Нулев преход. Другите две близки алтернативи - Войната и Експанзията са нерационални. Евентуална война на вашето ниво би била прекалено кървава, а и няма друга равностойна ви раса, с която да се биете. А Експанзията изисква много време, защото представлява умален вариант на естественото развитие. Съществуват и други методи за проверка, за които вие ще научите от ГИБ и с които дори ще можете да замените Изпитанието, тъй като имате право на свободна воля, но те едва ли ще ви заинтересуват, тъй като не съответстват на същността на раса от вашия тип. 

 - А какво ще стане ако не издържим Изпитанието? 

 - В никой случай цивилизацията ви не може да загуби нещо повече от време. Ако Изпитанието се проточи прекалено дълго, то ще бъде заменено или от Войната или от Експанзията, тъй като докато ви проверяват, вие ще се развивате и на един етап други методи ще станат по-рационални. Искрено се надяваме обаче да не се стига дотам, тъй като ще се забавят и собствените ни планове. 

 - Ами ако се случи нещо с човечеството - руснакът демонстрира загриженост за Галактиката - ние все още сме съсредоточени на една планета и примерно ядрена грешка би могла да ни унищожи. Какво ще стане тогава с проектите ви? 

 - Раса, осъществила Нулев преход не може да бъде изключена от Първия преход, дори и да бъде унищожена. Ако това стане, ние ще бъдем длъжни да ви възстановим по съхранените проби от ДНК, които имаме и да ви изчакаме да се развиете отново, след което да ви включим в процеса. Това наистина е най-лошият вариант, тъй като ще ни струва поне два милиона години. Съвсем скоро обаче вече няма да сте съсредоточени на една планета и опасността от апокалипсис прогресивно ще намалява - успокои зенът, за да получи веднага следващия въпрос: 

 - Често споменавате свободната воля. Обяснете ни значението и във вселенски мащаб и разпростира ли се тя и върху Изпитанието, тоест ще имаме ли някакъв избор измежду няколко Изпитания. 

 - Свободната воля или принципът на ненамесата е най-малко гавкавият междувселенски закон. От другите правила в един или друг случай се допускат изключения дотолкова доколкото чрез изключенията се постига по-рационално развитие. Свободата обаче е безалтернативна като стимулатор на развитието. Това е така не само защото ГИБ го посочва, но и защото правилото е потвърдено от поне няколко хиляди неуспешни опита на цивилизации да открият различен път. Във всички тези случаи в крайна сметка се е стигало до общо забавяне на развитието. Затова в последните няколко стотин милиона години никой не се е опитвал да се меси в работите на чужди раси, дори и с най-добри подбуди. 

 - Какви са санкциите ако по една или друга причина се стигне до намеса и настоящият Контакт не е ли всъщност вид намеса? - попита Калковски, подхвърляйки си отново монета. 

 - Санкции в смисъла, който хората ги разбират не съществуват - отговори зенът - няма галактически институти, които да следят дейността на цивилизациите. Наказанието обаче е самото забавяне на развитието. 

 Настоящият Контакт не е намеса, тъй като според законите на развитието раса, осъществила Нулев преход може да бъда подпомогната в по-бързото усвояване на пространствено-измерните зависимости. Това е така, защото самият преход е стратегическата крачка, след която следва период на обичаен прогрес, който би могъл да се ускори с известна помощ. 

 Намеса обаче е появата на черните кълбовидни изкривявания в планетната ви системата. И понеже нашите две раси допуснаха това да се случи, както виждате наказанието се измерва във време. 

 - Не отговорихте на въпроса ми за свободата в Изпитанието? - припомни президентът. 

 - Умишлено го направих, тъй като отговорът на този въпрос е част от отговора на въпроса "Какво е изпитанието?", а аз не мисля, че вие бързате да стигаме до него. Все пак ако желаете можем да се ориентираме и към приключване? 

 Котов знаеше, че това решение не му принадлежи. Той отправи поглед към останалите за да получи потвърждение на предположението си. В резултат разговорът с двамата извънземни продължи още пет часа, като те дори бяха снимани за телевизията, въпреки уверенията им, че клонът на ГИБ съдържа много по-детайлни и по-живи изображения. Накрая, дали защото идваше време за обед, а хората дори не бяха закусвали, дали заради пренасищането с информация, дали заради умората или заради нещо друго въпросите се изчерпиха. Както обикновено всичко стана изведнъж и някак си нямаше кой да продължи питанията. По-късно всеки един от присъствалите на тези епохална среща щеше да се сети, за нещо изключително важно, за което е трябвало да поговори с двамата гости. Но нали човешката природа е колкото ненаситна, толкова и склонна към грешки, по обяд на 26 януари никой не бе склонен към продължаване на разговора. 

 След като получи съгласието на всички, Мери Грант, която бе избрана за този ход, поради сходността му донякъде с пускането на вода на нов кораб, който следва да бъде кръстен от жена, се обърна към ойдоса и зена: 

 - Какво е изпитанието? - попита тя. 

 Въпреки дългите и изтощителни разговори, събеседниците отсреща не изглеждаха ни най-малко изморени. Двамата със същата интензивност подхванаха и тази заключителна част от Контакта, в която и самите те щяха неочаквано да научат нещо. 

 - Както вече бе пояснено по време на досегашния ни разговор, Изпитанието е метод за проверка и измерване на Потенциала на дадена раса, осъществила Нулев преход - проговори ойдосът - То представлява проследяване на действията, които расата ще предприеме по пътя към предварително известна цел, както и на времето за достигане на отделните нива на доближение. Най-общо колкото по-напред стигне цивилизацията и колкото е по-кратък периодът на достигане, толкова по-висок е Потенциалът. Идеалният вариант е достатъчно висока цел да се реализира мигновено - тогава цивилизацията получава максимална полза, разбира се след елеминацията на фактора "случайност". Такъв случай обаче засега в ГИБ няма записан. Изгодните и реалистични за осъществяване варианти се разделят на две групи. 

 Расата може да избере изключително трудна за постигане цел и да тръгне по пътя към нея. С течение на времето може да се стигне до ситуация, в която е ясно, че Потенциалът се реализира изцяло и е въпрос само на време приключването на Изпитанието. Тогава то се прекъсва и на расата се дава съответния статут. 

 Възможно е да се избере и лесно Изпитание, но тогава има риск дори и след приключването му Потенциалът да не е точно установен. В този случай се налага поставянето на нова цел и т.н. В ГИБ има записани доста случаи на раси, успели точно по този начин - концентрирайки всичките си усилия върху малки проблеми да се преборят бързо с няколко от тях и да бъдат приети сред поставящите началото на Първия преход. 

 Изборът на Цел според законите на свободната воля е изцяло в ръцете на проверяваната раса. Получавайки достъп до ГИБ, тя вече разполага с цялата и необходима информация за да вземе това решение. Това е и отговорът на предишния ви и по принцип основен за днешната среща въпрос, господин Президент - човечеството само ще избере своето Изпитание и само ще го осъществява с всички средства, които намери за добре. 

 С това се изчерпва и нашата мисия, затова е време да си кажем довиждане, или поради краткостта на човешкия живот - дори сбогом! - завърши инопланетянинът. 

 Хората бяха подготвени за този момент, затова никой не понечи да задържа пратениците от звездите. Те разбира се не изчезнаха мигновено, а явно запознати със земните обичаи, изчакваха съответната церемония. Тя може би щеше да приключи съвсем бързо, защото нямаше какво повече да се говори след изявлението, че въпросът за Изпитанието ще бъде последен и след часовете усилен разговор. Но небоговете затова не са богове, защото не могат да предвидят всичко и трябва да правят промени дори и в най-проверените планове. 

 - Мисля, че не би трябвало още сега да си тръгнете - проговори загадъчно президентът. 

 Пришълците, запознати отлично с човешката психика веднага схванаха смисъла на тона и не се поддадоха на внушението: 

 - Няма смисъл да ни задавате повече въпроси - каза зенът - не можете да получите отговор от нас, така че ви остава единствено да го потърсите в ГИБ. 

 - Аз не търся отговор на своя въпрос, но все пак искам да ви информирам с него - продължи Котов. 

 - Едва ли можете да ни информирате вече за решението на расата ви - Таожш изобщо не изглеждаше притеснен - знаем, че на Земята има демократична система на управление и дори и вие като току що положил клетва президент не можете да вземете еднолично подобно решение. 

 - Но аз мога с голяма вероятност да го предвидя и дори да го повлияя, а струва ми се, че ако го научите едва след като законите затворят и последната ви врата, ще съжалявате, че нямате възможност за нова среща. 

 - Вратата вече е затворена - каза Но Жи Ка Ер Га - каквото и да мислите, за нас няма значение дали ще го научим още сега или утре от ГИБ. 

 - Напротив има - опонира руснакът. Хората около него със сигурност бяха далеч по изненадани от галактическите гостите. Дори опитен политически наблюдател би казал единствено, че държавникът извършва сложна маневра, без да може да поясни нещо повече. Без да бъдат опитни наблюдатели, спътниците на Котов в тишина проследиха началото на Изпитанието - това, че казахте какво е Изпитанието не значи, че разговорът автоматически приключва. Защото вие изяснихте само до известна степен какво е то, но не напълно. Следователно имаме право още да ви питаме. 

 - Съвършен отговор не съществува, господин Президент - каза зенът - ако тръгнем след логиката ви, разговорът никога няма да свърши. 

 - Точно така. Но въпросът е кога да свърши. Според вашите правила, краят идва с изказването за свободната воля. Вие смятате, че така е най-изгодно за всички. Аз обаче мисля, че можете да послушате още малко, черпейки от това повече полза отколкото вреда. 

 - Вие сте добър политик, господин Президент, но нашите раси са запознати с тези трикове. Изобщо не бихме обсъждали въпроса с вас, но ни заинтересувахте, понеже се чудим защо толкова упорствате, след като всичко вече е приключило. Вие създавате интересен прецедент, който ще намери място в ГИБ. Освен това по-бързо ще приключим ако ви изслушаме, затова говорете - човек на негово място можи би би бил ядосан, но ойдосът бе просто заинтригуван. 

 Човекът веднага подхрани любопитството: 

 - По време на разговора ни, вие казахте, че множеството от пространствено-измерни изкривявания в Слънчевата система се е появило заради нечия външна намеса и също, че ще проведете търсене с цел доказване на тази теория, което ще бъде и средството за съкращаване на срока от четиристотин хиляди години до Първи преход. Нали това бе смисълът на думите ви? 

 - Да - отговори зенът. 

 - След това ни обяснихте, че човечеството може само да избере Изпитанието си… 

 - Намекването ви е лудост - не издържа до края на изречението ойдосът. Това бе и първото му показано вълнение от началото на срещата - Би било безумие да избирате такова нещо за Изпитание. Ще минат хиляди години преди да мръднете и крачка напред. Само безплодни усилия. Самите ние още не сме наясно откъде да започнем. 

 - Точно затова мисля, че ще стартираме от равни позиции. А ако ви изпреварим, едновременно ще установим Потенциала си и ще ускорим Първия преход, което очевидно не може да стане без установяване на виновника за изкривяванията. 

 - Но ако се провалите, което е деветдесет и девет и още стотина деветки след запетаята, процента сигурно, а ние успеем да открием вмешателя, ще забавите доста Прехода - възрази Таожш. 

 - Не мисля, че шансовете ви са много по-големи от нашите. Вие не разполагате с никаква информация, въпреки технологичното си превъзходство и присъствието си на мястото на намесата. А както професор Йорданов бе любезен да ми обясни, докато разговаряхте с другите, пространствените изкривявания не оставят следи, тоест не можете да използвате съвършената си технология и за да "душите" по-ефективно. Следователно алтернативното ни разследване ще вие бъде само от полза - Йорданов действително му бе разказал накратко физиката на изкривяванията, но когато го правеше едва ли бе предполагал каква е крайната цел на президента. 

 - С пълното съзнание, че извършвам нарушение, като ви съветвам след края на разговора, ви предупреждавам, че поемате по опасен път. Последователността на мислите ви е правилна, но тя не променя вероятностните цифри. Ние не можем да ви се месим, но не вярвам, че обществото ви ще приеме подобна авантюра - мина в отбранителна позиция зенът. 

 - Обществото е проблем на тези, които отговарят за него. Но аз настоях да останете не за да ви убедя, че имам волята да предложа подобно нещо - вие щяхте да го видите и по-късно. Исках само да ви попитам, ако въпреки малката вероятност успеем да открием вмешателя, какво ще означава това от гледна точка на Потенциала. 

 - Търсите подкрепа за плановете си от нас, господин Президент - ойдосът бе възвърнал хладнокръвието си - искате да ви кажем, че това означава близък до максималния Потенциал, за да използвате склонността към мечти на расата си и да я убедите в правилността на решението си. Ние обаче няма да отговорим на въпроса ви. Извинете ни, че става така, но няма да ви изчакаме, вие да откриете церемонията по раздялата. Ще го направим вместо вас - довиждане или сбогом и дано цивилизациите ни се срещнат по-скоро в началото на Първия преход. 

 - Довиждане - каза и Но Жи Ка Ер Га и след секунда холограмите изчезнаха. 

 Хората още не можеха да излязат от омайването от неочаквания ход на президента, когато той вече се бе качил на хеликоптера и даваше инструкции на пилота. Охраната едва успя да скочи след него. Заедно с нея бе и адютантът: 

 - Поемате непознат в историята риск, господин Президент - каза той. 

 - Това не е риск, а просто опит, Игор - Котов за пръв път през този ден се обърна към него по име - а който не опитва, със сигурност пропуска да спечели. Той знае това много добре - погледът му бе отправен към раздвижилата се долу група. 

Помощникът го проследи и срещна очите на Калковски. Монетата подхвръкна и ръката, която я хвана се сви в юмрук, след което се вдигна цялата с палец нагоре.

Следва...

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates