Част 2 - Политика - Глава 1

   

Вестник World News,

donation

 

Стардартно он-лайн издание 

  

"Властта - у хора или институции? 

  

от Джон Хо Чи 

  

 Имперският синдром не подмина и първия водач на Обединената Земя. Подобно на повечето свои предшественици - родоначалници на голямо обществено образувание, едва положил клетвата си, президентът Михаил Котов демонстрира поведение на всемогъщ и неограничен властелин, притежаващ съдбата на поданиците си. Юристите тепърва ще има да умуват нарушение на Конституцията ли е без да формално да превишаваш правата си, да наложиш решение, което принадлежи ако не на цялата раса, то поне избраното от нея Общо събрание. Свършеният факт обаче вече е налице и сега осем милиарда души почти сигурно ще вървят по Пътя, определен от един. Това е "успех", недостиган от който и да било Месия в хилядолетната история на планетата, така че Котов може спокойно да добави пред името си Свети или Пророк. 

 Дали времето ще признае руснака за Божи пратеник, ще разберат бъдещите поколения. За днешното обаче е ясно, че първият световен президент с първото си действие разклати сериозно първото цялостно световно единство. 

Векове минаха от годините, когато военните бяха част от политиката. Земята постепенно прие правилата на демокрацията и генералите бяха доволни да бъдат част от нея. Еднолично и без консултации, избирайки Изпитанието и пренебрегвайки Войната, президентът буквално се подигра с гордата прослойка на обществото, за да стане то свидетел на публични изказвания на офицери от всички йерархични нива, изразяващи недоволството си. На тяхна страна вече застават и политици от среден ранг, което като за седмица време е много по-опасно постижение от подготовката на който и да било предишен преврат. 

 Научната общественост също откри свой фронт. Усетили Експанзията като шанс най-сетне науката да получи онази материална и морална поддръжка, за която е мечтала от векове, хората на знанието започнаха да привличат вниманието към каузата си. Макар и самият професор Йорданов да стои твърдо зад президента, именно неговия принос в Нулевия преход се ползва като основен аргумент от учените. Ако каузата им продължи да се засилва, може да се стигне до абсурдната ситуация на Йорданов да му се наложи да омаловажава собствените си достижения. 

 Определените като неподходящи за раса като нашата други варианти за определяне на Потенциала също не са съвсем без поддръжници. Почти всяка религиозна секта на планетата намери в един или друг вариант въплъщение на своите идеи и твърдо застана зад него, "доказвайки" на последователите си правотата си. 

 Отделни обществени групи откриха отговор на собствените си идеологии и в противопоставянето изобщо на Контакта и на определянето на Потенциала. Тази фракция е трета по сила сред опозицията на официалната политика след войнолюбците и експанзионистите. Поради противоречивостта на интересите им едва ли може да се мисли за формиране на коалиция, но със сигурност при гласуването на Изпитанието техният вот ще бъде отрицателен. Така без да има съгласие за някаква алтернатива, най-силният вариант може да бъде отхвърлен. Ако това стане, то ще бъде кулминацията на катастрофата, защото окончателно ще хвърли планетата в хаос - с отслабени от косвен вот на недоверие институции, без водеща стратегия и с ожесточаващо се съперничество между алтернативните фракции. 

 В тази ситуация една оставка на президента, каквато той би имал основания да подаде, само още повече ще задълбочи кризата. Следователно тя едва ли ще му бъде позволена, т.е. Котов си е гарантирал поста и при провал. 

 Но подобно противоречие, при което дори грешни съдбоносни решения оставят неуязвими виновниците за тях, поставя под съмнение рационалността и ефективността на управленската ни система и дава сериозни основания да се помисли за реформирането и. За да могат хората да обслужват институциите на расата, а не да се превръщат сами в институции." 

  

 Президентът вдигна поглед от екрана. Срещна очите първо на официалния си медиен съветник - Игор Вячеславов, а след това и на София Кариди - новата неофициална помощничка, която бе дошла формално за интервю, но реално за да обсъдят развитието на тенденциите в общественото мнение. В кабинета му бяха още научният съветник Майкъл Смит и премиерът Маркус Щерн. 

 - Само за седмица информационната власт успя да разклати всички останали. До гласуването има още толкова и няма да се учудя ако не получим и един глас в подкрепа. - каза Котов. 

 - Вашият и моят общо правят два гласа. - не се съгласи министър-председателят - остават ни още шейсетина. 

 - Шегите действително помагат за повдигане на духа, но не и за събиране на гласове - усмихна се президентът. 

 - В момента имаме на наша страна седемдесет депутати, като четиридесет и пет - петдесет от тях със сигурност няма да се отметнат. - добави още успокояващи аргументи немецът. 

 - Проблемът е, че сме в отбранителна позиция - само се опитваме да запазим привържениците си, докато опозицията постоянно привлича нови към себе си. - каза държавният глава. 

 - Едва ли имаме друг избор. - намеси се в разговора Вячеславов - медиите, гледани от 75 процента от аудиторията са против нас. А те са основното настъпателно оръжие. Така, че няма какво да правим освен да въздействаме чрез лични контакти на планетните избранници, които са много по-малко на брой от населението на Земята.  

 - Политиката на медиите ми изглежда катастрофална - проявявайки явно пристрастие с всеки изминал ден те губят зрители. - руснакът погледна към Кариди. В този ден облеклото и нямаше нищо общо с предизвикателната рокля от Контакта. Тя носеше обикновени джинси, кожено яке и пуловер под него. 

 - Това не вълнува толкова собствениците, защото за две седмици сривът в аудиторията няма да е катастрофален. Но дори и да загубят зрителите си изцяло, това ще си струва ако задоволят другите си интереси. - отговори журналистката. 

 Вячеславов веднага я подкрепи: 

 - Водещите средства за масова информация обикновено са част от някой икономически конгломерат и в случая печалбите на другите части на групировката, а не вниманието на зрителите или рекламодателите е определящо. 

 - Медиите ще останат безпощадни до края, тъй като трябва да се преборят с превеса на силите ви в Общото събрание. Те нямат друг избор, защото мадатът на депутатите едва сега започва и след четири години, когато изтича той за основната група от тях, вече всичко ще е забравено. Това значи, че избраните няма да се повлияят от малки промени в електоралните нагласи, а за големи се изисква дълго време или мощна атака .- обясни София. 

 - В кои региони сме най-зле? - попита Котов. 

 - Навсякъде се намираме в отстъпление, но в различна посока. В Съединените щати е най-силен икономическият натиск. Тук единственият начин за обрат са парите, които ние нямаме. Ислямските представители трябва да се справят със светкавично засилващия се фундаментализъм. Китайците искат Експанзия заради вродените си демографски проблеми. За същото мечтаят и в Африка, където надеждите за по-добро съществуване приветстват всяко ново начинание толкова по-силно, колкото по-голямо е то. Само в Русия и Европа пропагандата е по-умерена. Основните християнски църкви са твърдо зад нас, защото самите принципи на вярата им са основани на изпитания, но тези институции се намират в сравнително най-цивилизования свят, където влиянието на религията е ограничено. - поясни медийният съветник. 

 - Има ли промени в тенденциите като цяло? 

- Общественото мнение засега не отговаря на поведението на средствата за масова информация. Като цяло за седмица одобрението за Изпитанието е спаднало от 60 на 45 процента. Вероятно обаче няма да слезем под 40. Неодобрението си стои на 15 пункта. Никоя от алтернативите не събира повече от 10 процента и не слиза като неодобрение под 50 на сто. Към момента на гласуването най-голяма ще бъде групата на неопределилите се, следвана от привържениците ни - Вячеславов подаде на президента листа с резултатите от последното проучване, проведено само час преди срещата. 

 Котов погледа малко написаното, след което каза: 

 - Организацията, създадена за работа по-места е най-доброто достижимо за разполагаемия срок. Хората ни ще си свършат оперативните задачи, но въпросът ще се реши от общата стратегия и каузата, която предпримем в останалото време. Нужен ни е тежък аргумент. 

 - Тежки аргументи в тази ситуация едва ли са възможни. - намеси се за първи път в разговора Майкъл Смит - Въпросите, които обсъжда обществото са толкова огромни по своя размах, че всеки аргумент около тях е тежък, обезличаващ останалите от някаква гледна точка. По-скоро би трябвало да измислим някакъв решаващ стратегически ход, с който да надхитрим опозицията. 

 - Това значи да дадем приоритет на силата, а не на истината, -противопостави се президентът - Решението за Изпитанието е епохално и то трябва да спечели в сблъсък на идеи, а не на сили. 

 - При многообразието от идеи, които ни подхвърлиха чрез ГИБ пришълците, времето е твърде кратко за изибистряне на водеща сред тях. Практически в момента сме изправени пред разрешаването на въпроси, стоящи пред човечеството от хилядолетия, само че представени в малко по-различна светлина. И след като вековете не са били достатъчни за надделяване на никоя идея, едва ли сега ще можем да открием решението. Мисля, че ако следваме историческия опит, пак ще се получи някакво надделяване именно на сила и съответната идея ще стане доминираща за известно време. Ако през него тя се реализира, ще изпълни целта си и ще трябва да се мисли за следващото стъпало от развитието. Ако не успее, ще се даде път на други идеи. Всички пътища водят към Рим… или към по-скоро към Потенциала, както ни посочиха и самите космически гости. - завърши почти романтично съветникът. 

 Присъстващите за кратко се замислиха над философското обяснение на учения, след което отново президентът проговори: 

 - Предложението на Смит всъщност не влиза в противоречие с нашата цел. Всяка идея при сблъсъка си с останалите винаги е била облечена в някаква стратегия, чрез която и именно се е включвала в състезанието. От друга страна самата стратегия не би могла да преследва цели и да си служи със средства, несъвместими с идеята и следователно може да се разгледа като част от нея. Ако с някаква политическа или друга маневра успеем да прокараме замисъла си, това ще бъде изпълнение на задачите ни. 

 - Нещо като "Целта оправдава средствата", но не съвсем. - усмихна се Щерн. 

 - Функцията на политиците е да осигуряват подкрепа за реализацията на полезните за обществото начинания. Няма значение как го правят, стига да не вредят на самите начинания и да не влизат в противоречие с основните принципи на цивилизацията. - изказа Котов аксиомата на управленската система, към която принадлежеше. 

 Министър-председателят явно споделяще същите ценности, а и очевидно бе предварително подготвен, защото веднага подкрепи президента, започвайки обсъждането на стратегиите: 

 - Не много обширните ми познания по военно дело сочат, че стратегиите обикновено са насочени или към използване на собствено преимущество или на противникова слабост. И в двата случая събитията се водят в такава последователност, че в решаващия момент точно въпросното качество да се окаже от значение. Следователно при изработването на стратегия трябва първо да установим основните характеристики на страните. 

 - Стратегически ние имаме преимуществата на сигурните гласове и железните аргументи, които опозицията не може да разклати, освен ако не се случи нещо изключително извънредно. - каза Котов. 

 - Самата настояща ситуация е изключително извънредна. - припомни медийният съветник. 

 - Така е, но настоящите извънредни обстоятелства вече взеха своя дан от подкрепата ни и тези, които все още са зад нас са сигурни въпреки нея. Дори мисля, че те са по-сигурни от когато и да било, тъй като след като не се повлияха от толко мащабни фактори, ще им трябва нещо доста по-убедително, каквото едва ли ще се зададе скоро. - защити се президентът. 

 - Основен принцип на всички динамични ситуации е, че няма нищо сигурно - продължи Вячеславов - Но все пак склонен съм да приема верността на привържениците ни. Те обаче са вече консумирано преимущество и с нищо повече не могат да ни помогнат. Необходимо е да намерим начин да мотивираме и други да се присъединят към нас за да получим мнозинство. 

 - Точно колко ни трябват? Нека вече да работим с точни цифри. - държавният глава погледна въпросително към премиера. 

 - Четиридесет и пет са сигурни, а заедно с нашите два гласа стават четиридесет и седем. До шейсет и два остават петнадесет. Пет от тях са почти сигурни, два можем да привлечем ако им дадем министерски постове. Остават осем, които е твърде вероятно и да получим ако сред съмняващите се се повтори съотношението между нашите сигурни и тези на опозицията. - отговори изчерпателно Щерн. 

 - Остават десет. Няма да позволя да ме въвличат в министерски пазарлъци. - отсече Котов. 

 - В случая няма да има пазарлък - тези двамата и без това са най-вероятните кандидати. Те обаче не го знаят и можем да използваме случая поне да спечелим гласовете им. - обясни немецът. 

 - Ако са достойни за министерствата те ще ги получат и без това. При гласуването обаче е необходима свободната им воля. Не искам да има и най-малкото съмнение за това как е прокарано толкова важно решение - този път категоричността на президента бе необорима и затова никой повече не продължи с идеите за някакви тактически сделки. Единствено Вячеславов за последно изтъкна слабостите на принципната позиция на президента: 

 - В политиката преобладаващата част от решенията са сделки. Дори и абсолютната демократичност, демонстрирана от вас в момента всъщност е не нещо друго, а част от сделката с тези, които са ви избрали и които изискват обективност и честност при разпореждането с живота им. Колкото до съмненията, тях неминуемо ще ги има, тъй като след време - я в нечии мемоари, я в медиен скандал, все ще излезе наяве някой не съвсем рационален мотив за положителния вот. 

 - Последното може да стане и с обратен знак. - опонира руснакът. 

 - Може, но няма да ни подкрепи с нищо. Обществото винаги се е интересувало от това, което е станало, не от това, което не е. Полза ще има единствено ако опозицията след седмица победи и после се разберат нерацоналните мотиви за гласуването. Тогава обаче вече ще бъде твърде късно. - аргументацията доказваше, че съветникът бе професионалист в работата си. 

 - Това като че ли е и една от слабостите ни. - включи се отново в разговора Кариди. - нещо като слабост на победителите. 

 - Слабост без съществено значение, тъй като решението ще бъде прокарано. - припомни прагматично Щерн и добави - ако искаме сигурност в бъдеще, ще трябва да рискуваме повече в настоящето - например ако кажем, че ще приемем само решение постигнато с по-голямо мнозинство, а не с един-два гласа. 

 - Квалифицираното мнозинство е твърде голям риск - това са осемдесет и няколко гласа. Ако направим нещо такова, значи че поднасяме на противниците си победата на тепсия. - противопостави се на идеята Вячеславов. 

 - Наистина, едва ли си струва. - усъмни се и президентът. 

 - Аз лично не съм голям привърженик на двете трети, но просто обяснявам каква е ситуацията и посочвам алтернативен избор. - защити се Щерн - освен това няма да е чак толкова голям риск, тъй като в момента в Общото събрание тези, които могат да ни провалят са въздържалите се, чийто вот по същество би бил равен на отрицателен. Така, че със същите аргументи, с които ще се опитваме да привлечем девет-десет от тях, бихме могли да опитаме и с останалите. 

 - Загуба на квалифициран вот не е чиста загуба - неочакво оказа поддръжка, дълго неговорилия, Майкъл Смит. - Ако кажем, че ще приемем решение, подкрепено от поне две трети и после получим подкрепата на петдесет процента плюс един, всички ще видят, че ние проявяваме толерантност, въпреки, че юридически бихме имали правото на победители. 

 - Всъщност ще имаме не правото, а зъдължението на победители, тъй като решението ще бъде задължително и за нас. - доуточни Котов. 

 - Така е, но винаги има възможност и за преразглеждане, която е по-вероятна да проработи ако я поиска победителят, отколкото победеният. - научният съветник се справяше по-добре с политическите стратегии, отколкото президентът можеше да очаква. Последният обаче не беше съвсем наясно с изгодата от подобен ход: 

 - Но какво печелим от подобно нещо. - само загуба на време. 

 - При по-дългосрочно обмисляне, очевидно е, че Изпитанието няма алтернатива. - Смит вече бе в собствените си научни води - това казаха и пришълците. Опозицията може да разчита на някакъв успех само в така наречената "междинна зона" - времето между краткия период, недостатъчен за обрат на мненията и дългия - достатъчен за ново убеждаване. По елементарно това звучи като "да ловиш риба в мътна вода". Подобна ситуация може да се получи именно като се провали прокарването на водещото решение и след това се търси някаква бърза алтернатива. Можете да сте сигурни, че ако това стане още на следващия ден ще се появят аргументите за недостига на време и необходимостта от спешни мерки. И понеже Изпитанието ще бъде току що отхвърлено, остават само алтернативите. 

 При загуба на квалифициран вот обаче, Изпитанието няма да бъде отхвърлено, а просто ще има нужда от още подкрепа, което ще му даде възможност да се включи в състезанието и така да го продължи, докато се появят тежките и стратегически аргументи. 

 - Така наречената "междинна зона" няма да е толкова опасна за нас, тъй като аргументите срещу алтернативите са много и едва ли ще бъдем затруднени да ги извадим на показ и да спечелим необходимото време. Защо тогава да рискуваме с двете трети? - въпросът на Котов бе реторичен, но Смит ни най-малко не се смути: 

 - Загубата на гласуване в Общото събрание е косвено бламиране. Дори и юридически да запазите постответе си, - отговорът бе насочен и към Щерн, припомняйки му че той рискува точно колкото президента - ще бъдете в слаба и неубедителна позиция поне за известно време. Тогава опозицията ще се развихри. 

 Държавният глава се замисли за кратко, след което понеже не бе сигурен какво точно да отговори, измести малко посоката на обсъждането: 

 - Ние като че ли вече започнахме да обмисляме проекторешение, без да сме свършили с анализа на силните и слабите страни. 

 - Понякога така се случва - отговорът идва по-рано от очакваното. Ако следваме научната практика сега просто би трябвало да проверим достоверността и ползата от него - каза съветникът. 

 - Политиката неведнъж е доказвала, че не си пасва напълно с чисто теоретичните решения. - върна в реалния свят разсъжденията премиерът. 

 - Но не ги и изключва напълно - президентът явно бе решил поне да проследи предложената от Смит линия - какво точно предлагате да направим? - обърна се той към помощника си. 

 Като опитен учен, съветникът последователно изреди аргументите си: 

 - Според мен идеята има всички характеристики на силен ход - неочакваност, ефективност и привидна слабост.  

Неочаквана е, защото вместо самите ние да се стремим да намалим броя на необходимите гласове за прокарване на решението - например като окажем натиск над отделни депутати да не се явят на заседанието, ние увеличаваме собствените си трудности.  

Ефективна е, защото практически обезоръжава опозицията, лишавайки я от най-силния и коз - обвинението в предрешаване на въпроса и косвено превишаване на правомощията. Освен това улеснената задача вероятно ще доведе до отпускане или поне до пренасочване на усилията - в момента противниците ни се стремят да увеличат максимално бройката на поддръжниците си, без да обръщат много внимание на това, че някой обещал да гласува против може и да се отметне. Ако обявим, че желаем квалифицирано мнозинство, поведението им би трябвало да се промени в противоположна посока, което означава отслабване на натиска над колебаещите се - потенциалните въздържащи се.  

Привидно слаба е, защото ще изглежда като отстъпление от страна на президента пред външния натиск. Но най-важното е, че просто няма как да се противодейства на подобен ход, дори и някой да се досети, че загубата на квалифициран вот не е чиста загуба - единственият начин е да се обявят против двете трети, но така ще разибият цялата си теза. - завърши убедително Смит. 

 Логиката на съветника наистина бе доста здрава и затова за известно време настана мълчание, нарушено накрая от Щерн: 

 - Предложението е наистина доста рисковано, но пък удря в най-слабото място стратегията на опозицията. Срещу него фактически не може да се противодейства, тъй като то по същество си е вид отстъпление, а за да има противодействие и съответно - сблъсък е необходима атака. Единственият начин да ни се противопоставят ще бъде да се омаловажи проблема като цяло и да се даде за решаване на някоя по-ниско поставена институция, като след това в Общото събрание се прокара някаква нова общопланетна линия на управление, която заедно с всичко останало да отмени и Изпитанието. Това обаче е доста труден, а в момента дори невъзможен ход, тъй като тезата за предрешаването и превишаването на пълномощията вече вдигна доста шум. Така, че мисля, че можем да рискуваме. 

 - Каква е вероятността да постигнем две трети? - прагматично попита Котов. 

 - Намалена разбира се, но не съвсем, - отговори премиерът - фактически ако се стигнеше до отхвърляне на проекторешението, то можеше да стане само ако колебаещите се масово откажеха да го подкрепят. Това можеше да се случи ако някой тежък и внушитилен аргумент се появеше в последния момент и повлечеше масово съмнение. Но същото важи и в обратна посока, т.е. дори и при преследване на обикновено мнозинство в крайна сметка най-вероятните два варианта са или да го получим с много или изобщо да не го получим. Следователно ще гоним едно и също нещо, като в единия случай просто ще признаем, че го правим. 

 - Обвързването с квалифицирано мнозинство със сигурност ще отслаби и медийния натиск. - добави София. 

 Президентът погледна към Вячеславов. Той единствен не бе изказал категоричното си мнение. Съветникът усети, че него чакат, но не побърза да отговори, придавайки с мълчанието тежест на думите си: 

 - Не бих могъл да кажа, че напълно подкрепям допълнителните рискове, но в случая непоемането на риск също е риск. Затова принципно заставам зад предложението, но като не изоставяме и другите предвидени мерки, които общо взето не му противоречат. 

 Най-трудният момент за президента настъпи. Всички други коментиреха и предлагаха, но той решаваше и носеше отговорността. Преди време един велик политик бе казал, че решенията, които взима президентът винаги са трудни, защото за да стигнат до него по йерархията, значи никой друг не е могъл да се справи. Случаят бе нещо повече от това - йерархия просто не съществуваше, а решението бе дори надпланетарно и надцивилизационно. 

 - Склонен съм да рискувам - каза накрая държавният глава - но окончателното ми решение ще разберете утре сутринта по време на обръщението ми към цивилизацията. Една нощ е много време. Независимо от всичко, останалите мероприятия си продължават по план.

Следва...
 

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates