Част 2 - Политика - Глава 2

 

Ръката рязко се свали. Командосът мигновено изскочи от окопа и се затича по права линия към човека с хронометъра. Пълното бойно снаряжение, тежащо десетина килограма щеше да му попречи да достигне най-високата си скорост, но иначе ни най-малко не го притесняваше. Това бяха само някакви си двеста метра, а и екипировката бе повече от два пъти по-лека от тази, коята бе нарамвал дядо му по време на задължителната си военна служба.
 - Четиридесет и пет секунди, - каза капитанът, когато бегачът стигна до него - и това е най-бързият измежду вас - погледът му бе отправен към насядалите свободно двайсетина новобранци. За разлика от някои закостенели генерали и полковници, Лешек Володиевски бе на мнение, че с употрeбата на дисциплината не трябва да се прекалява, защото това я обезценява и отслабва влиянието и тогава, когато тя стане наистина необходима. Затова тренировката, която не бе за физическа издържливост, не минаваше изцяло на крак, а младите войници бяха насърчавани да мислят и да разбират, а не да помпат мускули.
 - Дори и след години служба, малцина ще слязат под четиридесет секунди, а изключителните бегачи, ще успяват за трийсет и пет - добави офицерът, след което подаде автомат на един от седящите и му нареди:
- Стреляй, но не бързай, искам само точни попадения.
Войникът взе оръжието и огледа мишените - най-близката бе на двеста и петдесет метра и бе висока горе долу колкото половин човек. Володиевски му даде знак и новобранецът вдигна автомата. Като всеки новопостъпил и той искаше да се отличи и да докаже, че може да стреля бързо и точно. Но добре знаеше, че е най-слабият по точност измежду всички присъстващи, а и указанията бяха за ефективна, а не за бърза стрелба. Затова той се цели по малко по-дълго от нормалното. Резултатът бе едва четири паднали мишени, когато капитанът каза "Стоп". Но и нито един куршум на вятъра.
- Най-слабият стрелец от всички, - обясни офицерът - четири точни попадения за трийсет секунди, на разстояние по-голямо от реалното. Един неопитен войник успява да уцели четирима противници пет секунди преди най-бързият от тях да има дори теоретичния шанс да стигне до него. Ето това е научната основа на отбраната като стратегия. Само след няколко месеца всички вие ще бъдете много по-добри, както в стрелбата, така и в бягането. Тогава вероятно ще достигнем съотношение едно към шест или седем, а с монтирането на специални мерници - и едно към десет. Някакви въпроси имате ли?
- Реалните мишени са по-близки, но са и движещи се? - запита един войник без да изчаква да мине време след въпроса на командира.
- Движението на човек е твърде бавно и защитният му ефект може да бъде преодолян след кратки тренировки. При автоматичните мерници, то дори се пренебрегва. Но аз именно заради него и заради още няколко фактора оставих пет секунди в резерв. - отговори капитанът.
- Противникът освен да се движи може и да стреля? - каза друг войник.
- Демонстрацията бе извършена в изправено положение, но ефективността на стрелбата е същата и от легнало положение или от окоп. - изясни Володиевски.
- В модерната война никой няма да тръгне да атакува тичешком? - бе последният изстрелян от новобранците въпрос.
- Примерът с хора и бягане е просто условност. Той цели да докаже, че при равни условия и въоръжение, предимството е на страната на защитаващия се. При евентуална истинска война ще се работи с много по-мощни оръжия и машини. Бих казал толкова мощни, че искрено се надявам да не се стига до сблъсък с тях, тъй като последствията ще бъдат ужасни. Независимо от техниката обаче при редица военни действия, решенията в крайна сметка отново опират до човека и тогава принципите на боя са същите.
След това по-подробно обяснение, офицерът даде още няколко десетки секунди на новоподчинените си да помислят, след което ги освободи до вечерната проверка. Самият той се качи джипа си и се отправи към щаба, където след четвърт час трябваше да пристигне формално най-високопоставеният военен на планетата в момента. По стечение на обстоятелствата същият преди време бе бил негов учител и когато предния ден той му се обади лично за да си уговорят среща, Володиевски бе сигурен, че отново му готвят нещо необичайно.
Специалните поръчения бяха станали средството за комуникация между него и Кролин още от времето на военната академия. Тогава полякът бе един от малкото курсанти, отдаващи предпочитания на отбраната пред атаката. Не че отричаше последната напълно, но според него на нея принадлежеше завършващата част от сражението, когато всичко трябваше да е решено от предходата защита. Повечето от другите обучаващи се във военния университет твърдо заставаха зад наполеоновия принцип за нападението като най-добра отбрана и Володиевски ги разбираше - те бяха млади и адреналинът в кръвта бе в завишени количества. Тези своеобразни "идеологически" различия бяха основа за много спорове и всякакви аргументи, които бъдещият капитан по-често предпочиташе да избягва отколкото да се надприказва с колегите си. За него съществуваше едно доказателство и това бяха компютърните симулации.
Там в три четвърти от сблъсъците "активната отбрана" на поляка ставаше основа за победи, които обаче никой не му признаваше, тъй като игрите бяха анонимни с цел да не се позволява противоречията от обучението да се пренесат в междуличностните отношения. Володиевски обаче се чувстваше морално удовлетворен, защото постепенно забеляза, че и виртуалните му противници започват да прилагат елементи на собствената му стратегия.
"Часът на истината" дойде в третата година. Тогава многообещаващият курсант срещна най-силния си противник в компютърното пространство. И преди бе губил битки, но това бяха или обречени умишлено сражения, целящи да проверят възможността да поражение с максимални загуби за победителя, или някой от съюзниците му се проваляше, или шега му изиграваха нарочно поставените в програмата "случайни" фактори, или пък и той - като всеки човек допускаше досадни грешки. В случая обаче врагът постигна надмощие със стратегически средства, или казано накратко - надигра го. И го надигра не как да е, а с офанзивна стратегия, напълно опровергавайки всичките му отбранителни теории. При това съотношението на силите бе общо взето в негова полза - един защитник срещу двама атакуващи. Володиевски смяташе за равностойна битката при не по-малко от един срещу трима или четирима.
Така в условно отчетения "трети час" на битката, "лошите" бяха превзели първата му отбранителна линия, давайки горе-долу толкаво "жертви", колкото и самият той. Това си беше направо катастрофа и компютърът предложи сражението да бъде прекратено с капитулация на атакуваните. Подобно предложение се правеше за да се провери разумността на бъдещите военачалници и способността им да признават поражението си преди убитите да нарастнат катастрофално. Отказ от капитулация по принцип означаваше висок риск, тъй като обикновено впоследствие се получаваше изключително тежка и "кървава" загуба, при която освен появата на всички други отрицателни за бъдещата кариера фактори, се снемаше анонимността, за да се види кой е бил този "пълководец", немислещ изобщо за войниците си.
Признаването на поражение не би било нещо лошо с оглед на това, че загубата се приемаше като нещо нормално във военното дело, а и самият той имаше твърде малко поражения в досегашните битки. Нямаше никакъв смисъл да рискува името си с черни петна като "кървави" капитулации и битки "до последния човек".
Въпреки всичко Володиевски реши да рискува. Не заради друго, а заради удоволствието и познанието, които получаваше от сблъсъка с очевидно изключително добре подготвена стратегия. И разбира се частично заради собствения му адреналин.
Последваха нови "четири" часа буквално окопна война. При съотношение едно към четири или едно към пет, това би било успех за защитата, тъй като горе-долу по това време "пристигаше" подкреплението и противникът се смяташе за отблъснат. Но в случая съотношението бе едно към две и се приемаше, че защитата трябва да се справи сама.
Колкото и да не обичаше атаките в подобни равностойни ситуации, на Володиевски очевидно му се налагаше да предприеме точно такава ако искаше поне да излезе с чест от сражението. Защото загубата на най-предната позиция означаваше уязвимост и на тила от дългобойните оръжия на противника, който лека полека го изтощаваше. Опитите да бъде увлечен в нова атака към втората позиция, чието превземане би било вече почти пълна победа не дадоха резултат - опонентът добре разбираше, че има насреща си дефанзивен стратег и не възнамеряваше да рискува преимуществото си. Самият той премина в отбрана и започна да брои минутите, приближаващи мощта на врага към критичната зона.
Притиснат от времето, курсантът предприе обходна маневра, която изпълни не по-зле от най-големите привърженици на атакуващия стил на водене на война. Знаеше, че ако той самият водеше отбраната на противниковата армия, при подобен ход шансът за успех би бил под десет процента. В случая обаче ставаше дума за просто отвличане на вниманието, като замисълът бе и след второ подобно отвличане - на третия път да се нанесе решаващия удар. Володиевски бе решил, че ако ще атакува, ще го направи по най-добрия и прикрит начин.
Както и очакваше, врагът се справи без проблем с обхода и съвсем малко се затрудни с псевдоатаката по десния фланг. Но понеже двете действия станаха почти по едно и също време, това доведе до известно концентриране на сили в двата края на фронтовата линия и отслабване на центъра. А полякът бе извършил лъжливите ходове със съвсем малки части и главните му сили бяха именно в центъра.
Въпреки това вероятността за успех при една атака там отново бе малка, тъй като съотношението бе само едно и половина към едно в полза на настоящия атакуващ. Жребият обаче бе хвърлен и армията се понесе в щурм.
Може и някое от "случайните" събития да се бе притекло на помощ на Володиевски, а може и просто противникът да бе изненадан, но достигането до максимум на отбранителния му огън се забави малко. Това бяха ценни секунди за атакуващия, които му позволиха с по-малки загуби да достигне до окопа. Противникът естествено веднага е оттегли назад, тъй като това все пак бе бивша чужда позиция и загубата и не бе кой знае какво отстъпление. Той обаче бе решен да я "продаде" скъпо, затова откри кръстосан огън едновременно от оказалите се от двете страни на оформилия се клин флангови части и отстъпилата централна част. Междувременно диверсионно подразделение се промъкна в гръб на Володиевски и отряза снабдяването му.
Катастрофата бе на косъм, тъй като войската на поляка се топеше все по-бързо, а посока за отстъпление нямаше. Тогава той взе по-лошото от двете възможни решения - не се предаде преди да бъде окончателно разбит и така да спести част от големината на "петното", а вместо това оформи втори "клин" и го заби между десния фланг и централното ядро. Двете противникови армии отстъпиха леко - не заради заповед на командира си, а заради прекомерния натиск, при който компютърът симулираше принудено оттегляне или по просто казано при реални условия - частично бягство. Така в линиите на противника се отвори пробив, през който като лавина нахлу цялата мощ на курсанта.
Резервите на врага изобщо не се осмелиха да и се изпречат на пътя в някакъв опит да запушап пробива, а просто се оттеглиха в укрепените гнезда на третата отбранителна линия и започнаха задържаща стрелба. Съотношението трябва да беше едно към десет и защитниците едва ли можеха да пречат дълго на устрема на Володиевски, но не биваше да се забравят и другите войски останали в гръб и впуснали се в преследване.
Получи се абсурдната ситуация защитаващия се да бяга към позициите на врага. Но както казват стратезите - войната е непредвидима.
Предвидимо беше обаче какво ще се случи, когато безразсъдното настъпление на поляка се удареше в третата отбранителна линия и бъдеше притиснато отзад от превъзхождащите сили на врага.
И тогава младият пълководец просто обърна пушките. Двете армии се оказаха лице в лице на терен без окопи и съоръжения. Съотношението на силите трябва да бе станало три към едно в полза на противника, но при подобна решимост и от двете страни, щеше да се заформи истинска касапница. Победата вероятно щеше да вземе врагът заради численото си превъзходство, но с цената на безброй жертви.
Последният явно не желаеше подобно пирово изпълнение, затова отстъпи с централните си сили встрани, давайки път на поляка към собствените му окопи. Изборът бе тежък - приемане на коридора и връщане на изходна позиция с тази разлика, че до достигането и, съотношението вероятно щеше да е станало четири към едно, логистиката щеше да бъде съсипана, а самата първа линия вероятно вече - напълно унищожена като защитно съоръжение. Но алтернативата бе самоубийствената атака и кръвопролитие с последваща пълна липса на защита на собствените позиции, без очакване за подкрепления.
Володиевски избра коридора. Сътношението наистина стана четири към едно и снабдяването се оказа прекъснато, но той бе стратег на отбраната и можеше да се задържи така още дни компютърно време. През този период връзката с тила можеше да бъде възстановена и все пак да се получат подкрепления, което би било успешен завършек на защитата, макар и на цена доста по-висока от очакваната.
На "осмия" час от сражението бе сключено примирие за нощта и за прибиране на "убитите". Заедно с това свърши и урокът.
Володиевски напусна кабината целия облян в пот и замаян дотолкова, че не обърна и секунда внимание на въпросите на учудените му колеги. Отиде в стаята си, изкъпа се и се просна на леглото.
Пет минути по-късно на вратата се почука. Първоначално курсантът помисли, че се връща съквартирантът му и си е забравил ключа. Веднага обаче се сети, че ключове не съществуват, а на вратата е монтиран циферблат. Когато я отвори видя пред себе си преподавателят по стратегия - капитан Джон Джейкъбс Кролин. Той веднага влезе и блокира ключалката - косата му бе мокра - явно също се бе къпал. Володиевски започна да се досеща какво се бе случило.
Кролин извади от джоба си последен модел подсигурител и го постави на масата. Сега всички видове електронни устройства в стаята бяха в нефункционално състояние, а към прозореща се бе насочил невидим лъч обезвреждащ всякакви дистанционни наблюдателни и подслушващи устройства. Тази допълнителна мярка просто допълваше стандартната защита, която се задействаше при блокиране на вратата.
- Курсант Володиевски, тук съм за да обсъдим поведението ви по време на симулацията. - разби още в началото всякакви остатъчни илюзии капитанът. Володиевски добре знаеше, че преподаветелите имат достъп до имената на всички участници в тренировъчните игри, но досега не му се бе случвало да прави подобно обсъждане, нито пък бе чувал някой от другите курсанти да е правил.
- На вашите заповеди, капитан Кролин. - измъкна се уставно от неловката ситуация войникът.
Кролин изобщо не обърна внимание на уважителната процедура, а направо продължи:
- Признавам, че на пръстите на едната ми ръка се броят симулации като днешната. Завършихме почти наравно, но вие се справихте блестящо във втората част на "сражението".
- Дори и не подозирах, че имам преподавател насреща си, - полуоправдателно отговори полякът - мислех, че някой от курсантите някак си е разбрал, че аз ще му бъда противник и с помощта на колеги е разработил специално насочен срещу моите методи план.
- План действително имаше, но го разработих аз. - поясни капитанът - всъщност с днешната битка като че ли направих предпоследната крачка към майорско звание.
- Искате да кажете, че са използвали мен като противник за да изпитат вас. - учудването му надминаваше вече всякакви граници.
- Не беше точно с тази цел, но вероятно ще представя именно тази битка в атестационната част - тя е най-добрата, която съм провеждал в ограничения срок преди повишението и едва ли дотогава ще има друга подобна.
- Ако признаят сражението като наистина добро, това би трябвало да помогне и на мен, затова мога още от сега да ви благодаря за избора.
- Аз тъй или иначе трябваше да представя битка, а напоследък все по-трудно е да си организираш среща с някой от прeподавателите, защото нали разбираш - макар и формално подобни загуби да не се приемат при вземане на решение, фактически оказват косвено влияние и никой не иска да се излага. Така, че на нас - офицерите ни остава единствено да си организираме добро сражение с някой от курсантите и случайността ме срещна с подходящ човек.
- И скоро ли ще станете майор?
- Уставът забранява да се правят такива прогнози, защото това много прилича на службогонство, но все пак бих казал, че до година ще сменя пагоните.
- Тогава аз ще получа първите си пагони - констатира Володиевски.
- В края на четвърти курс, аз самия ще се постарая да присъствам на церемонията и да ти ги дам. Но това няма да са първите ти пагони.
Курсантът бе достатъчно умен за да разбере веднага намека, но бе длъжен да изключи и маловероятната възможност:
- Курсантските нашивки ли имате в предвид. Наистина те ни поставят едно ниво над обикновените войници, но никой от обучаващите се в академията не ги възприема сериозно. Знаят го дори в генералния щаб.
- И аз го знам, но на тези, които ме познават добре, им е известно, че рядко имам навика да говоря формално. - капитанът извади позната на външен вид кутийка от един от безбройните джобове на новия модел военна униформа.
Според устава на въоръжените сили, първоначално офицерско звание се получаваше едва след четвъртата година на обучение. Като всеки друг военен нормативен акт и този не позволяваше никакви изключения. Така, че доколкото съществуваше възможност за по-ранно издигане в чин, тя бе само по време на война, когато важеше принципа за войника, чантичката и генералския жезъл. Носеха се някакви слухове, че понякога курсанти биват повишавани в звание още по време на следването, но това ставаше по секретни правила като и самото повишавене бе секретно и затова официални доказателства нямаше.
- Слуховете имат свойството твърде често да се оказват верни. - допълни мисълта на младия войник Кролин.
Полякът доста бързо си върна самообладанието, след кратко объркване и продължи по същество:
- Ако разбирам логиката на замисъла ви, от мен ще се иска нещо. - зададе той ключовия въпрос.
- Ръководството на академията те наблюдава от три години - още откакто си постъпил - обясни преподавателят. - Много хора биха приели това като несправедливо, но в армията най-важна е ефективността и затова тук дори официално съществува системата за издирване и подбор на най-добрите с цел подпомагането на растежа им. Днешната битка бе предварително завършената ти дипломна работа. Тя бе нужна за да имаме формално основание да те смятаме за достатъчно подготвен за да ти възложим истинска задача. И понеже истинските задачи се изпълняват само от офицери, ето това са младши лейтенантските ти нашивки. - кутийката мина в ръцете на Володиевски. Той я отвори, погледна за кратко звездите, след което върна погледа си към учителя.
- Естествено няма да можеш да си ги прикачиш до края на следването, тъй като повишението е тайно, но ще имаш съответния документ, с който при извънредни ситуации ще можеш да удостовериш ранга си.
- Каква е задачата ми?
- До нея има още време - ще я изпълниш през ваканцията. Разбираш, че ако веднага те изтръгнем от занятията от секретността нищо няма да остане.
- В каква насока да се готвя?
- Доусъвършенствай "Активна отбрана".
- Но на Земята в момента няма големи войни, в които тя да е приложима. Предполагах, че ще става дума за разузнавателна операция в Африка, като единствен регион с все още висок потенциал за избухване на конфликт.
- Наистина деветдесет процента от реалните операции на въоръжените сили на ООН в момента са в Африка, но повярвай ми този континент вече има далеч по-малко проблеми, отколкото предполагаш.
- Тогава да не би да е Олимпиадата? - да бъдеш избран за представител на съответната академия на военните олимпийски игри бе страхотно признание, а евентуална победа - уникален трамплин в кариерата. Всеки се надяваше да получи подобен шанс.
- За участие в Олимпиадата не се иска чин. Признавам, че ти бе фаворитът ни за тази година, но ръководството на академията реши, че си по-нужен другаде - в реална операция, както казах.
- Започвам да се объркавам - направо нищо не разбирам. Каква реална ситуация в един мирен свят?
- Светът е мирен във военно отношение, но в него кипят безброй други битки. Не мислех веднага да ти разкривам всичко - предполагах, че ще предпочетеш няколко дни да се радваш на пагоните.
- Предпочитам да сам по-отрано осведомен.
- Информацията понякога е тежест, но щом искаш, ще ти дам някои подробности.
Както знаеш, световният мир бе разрешение на един от стратегическите проблеми на човечеството. Но освен него има поне още пет-шест изключително актуални въпроса за решаване. В момента на ниво на ООН се прави опит да се прокара общозадължително решение за ограничаване на раждаемостта. Като цяло в повечето региони на планетата, то няма да има никакво влияние, тъй като там тя и без това е доста ниска. Все пак съществуват няколко опасни и даващи лош пример, крепости на съпротива, които в бъдеще могат да станат опасни. Това са Ватикана, три-четири ислямски страни и още стотина обществени организации по цял свят. За разлика от предходните десетилетия, когато папата бе неумолим, сега натискът от страна на големите държави успя да го склони на частичен компромис. Ще бъде организирана мегасимулация, в която ще се установи дали е по-добре за църквата и странните и съюзници да променят становището си или не. На нашата академия бе възложена задача да намери участник, който да се включи във военната част на симулацията. И понеже настъплението срещу религиозните Принципи ще се извърши в други области - най-вече канонично и икономически, се реши, че във военно отношение е необходимо да се осигури непробиваема защита. За да не могат светите отци с някой кръстоносен поход от нов тип, да отблъснат аргументите ни. Имаме сведения ,че Ватикана е привлякла няколко от най-опитните стратези в света, да разработят военните и планове. Затова и ние ще възложим защитата си на най-добрите.
- Аз ли съм най-добрият? - почти шеговито попита Володиевски.
- Няма да бъдеш сам - ще има поне още девет военачалници, и аз мисля, че по дефанзивните стратегии ти си сред десетте най-добри на Земята. Същото мисли и ректорът.
- Забравяте още нещо - ние поляците сме католици.
- Проучили сме те добре - ти няма да се повлияеш от това, защото си почти атеист. Освен това, под ограничаване на раждаемостта се разбира осъществяването и чрез хуманни методи, а не чрез такива, приличащи на убийства - като абортите например. Ватикана никога не би приела аборти, а и моралната еволюция на самото човечество ги отхвърля. Т.е. няма сериозни етични предизвикателства, дори ако беше ревностен католик. Но ти си почти атеист. Освен това вярваме на военната ти чест.
- Значи ли това, че нямам избор и не мога да откажа?
- Ощо взето това значи. Заповедта от генералния щаб ще ти бъде връчена няколко дни преди началото на операцията.
- Няма нужда от заповед. - каза Володиевски.
- Знам, но процедурата е такава, - капитанът стана от масата - и не забравяй, че всичко е свръхсекретно. Целта е не да бием Ватикана публично, а да убедим папата и кардиналите в тезата си. Ако победим, никой извън участниците няма да разбере за това в близките сто години. Всичко ще трябва да изглежда като суверенно решение, базирано на каноните.
- Кога ще получа пълни инструкции?
- Те са моя грижа - ще ги имаш навреме. - Кролин разблокира вратата и излезе…
Така Володиевски получи първата си важна задача. До края на следването му бяха възложени още две по-малки операции - и все чрез Кролин. В светлината на разразилия се около Контакта дебат, работещият вече като преподавател в същата академия офицер, бе почти сигурен, че новата задача ще има някава връзка с него.
Правителственият автомобил бе паркиран точно пред вратата на щаба. Полковникът, явно бе подранил и го чакаше, което не бе съвсем според протокола.
Капитанът не се учуди, когато го видя седнал в креслото в собствения му кабинет. Кролин не изглеждаше много променен в сравнение с отпреди три години, когато се бяха срещали лично за последно. Той се усмихна, когато видя бившия си ученик, но усмивката не можа да прикрие напрегнатостта на лицето му.
- Отново ли ми носиш трудности, Джон? - от края на следването вече си говореха на ти.
- Трудностите няма как да те подминат в днешните дни, би трябвало да се доволен, че ти ги поднасям по познат начин. - отговори полковникът.
- Да допуснем, че съм доволен. Как вървят президентските дела? - попита полякът.
- Официално всичко виси на косъм. Практически президентът се е застраховал срещу най-вероятните изходи. Само големи отклонения могат да го разклатят.
- Това ли е причината Котов да демонстрира великодушие с изказването си за квалифицираното мнозинство.
- Изказването е не великодушие, а една от опорите на президентската стратегия. Загубата на квалифициран вот не е чиста загуба. Дори е по-скоро условна победа. Освен ако разбира се гласовете "против" не се окажат повече от тези "за", което в случая е малко вероятно.
- Не е ли прекалено прозрачен замисълът?
- По скоро двузначен - външно е трудно да се определи дали президентът сега отстъпва под натиска или се готви за бъдещо отстъпление.
- За аналитиците на опозицията едва ли ще бъде трудно да открият истинската причина.
- Опозицията всъщност едва ли може да се отдаде на анализи. Тя е слабо организирана и водена единствено от мотива "анти". Но дори и някои по-опитни нейни представители, каквито не липсват, да се досетят, те не биха могли да предприемат реални противодействия. А и времето, със своята краткост, е на наша страна.
- Мислите, че евентуална победа с две трети половин месец след Контакта, ще бъда достатъчно убедителна, защото ще изразява ясни предпочитания, докато условната загуба ще може да се припише на конюнктурни фактори?
- Общо взето в тази насока е замисълът.
- А не се ли опасявате, че тъй както вие измислихте силен единичен ход, и противниците ви могат да измислят аналогичен контраход. Като че ли подценявате опонента си, струва ми се.
- Дори и да измислят нещо, в техния случай то ще донесе само тактическа полза, тъй като в стратегически план ние сме в по-добра позиция. Всъщност мисля, че ходът ни се оказа толкова силен именно защото се базираше на стратегическото преимущество. Сега не само, че не очаквам контраудар, но дори мисля, че ще има отпускане от тяхна страна, на което и разчитаме за победа. - уверено обясни полковникът.
- На ваше място, не бих загърбил напълно и подготовката за отбрана. Но предполагам, че не си дошъл тук за да обсъждаме политика. - даде ход към смисъла на срещата Володиевски.
- Имам специална задача - отговори по познатия на капитана начин, на втората част от питането му Кролин.
- Този път какво - с полубоговете ли ще трябва да воювам? Доколкото съм запознат от общите медийни информации с характеристиките им, в случай на сблъсък май няма да имаме друг изход освен отбрана. Или може би президентът все пак се подготвя за в случай, че войнолюбците прокарат желанията си в Общото събрание и привиква под знамената онези, които биха могли да направят евентуалната Война по-малко кървава.
- Президентът дори не е чувал за теб. Но в изпълнение на негова препоръка, аз те открих отново. Котов има нужда от добър и неагресивно настроен стратег, при който освен всичко друго няма и сериозни фактори, които да го задържат у дома. Не се сетих за по-подходящ избор.
- Ако възнамерявате да ме пратите на авантюристичното си Издирване, трябва да ви предупредя, че ще се подчиня на заповедта, но не съм от най-вярващите в точността на избора на Изпитание. Освен това ми прилича на дърпане на дявола за опашката да се готвите за изпълнението на мисия още преди тя да минала през доста съмнителното си одобряване.
- Заповед няма да има - всички участници ще бъдат доброволци. Няма дърпане и на ничии опашки, тъй като мисия ще има независимо дали гласуването е успешно.
- Президентът май е по-малък демократ, отколкото изглежда.
- Няма елементи на недемократичност. Ако Общото събрание отхвърли Изпитанието като метод, търсенето на нарушителя на вселенския закон ще се извърши като частна мисия. Така Земята няма да рискува нищо при провал, но ще спечели при успех, поради възможността за промяна на методите за определяне на Потенциала. Котов вече си е осигурил подкрепата на няколко богати личности. В този случай от него ще се изисква единствено да не пречи, което той може да постигне напълно законно дори и пряко волята на всички останали институции.
- Все пак замисълът е рискован, защото поставя под съмнение правата на цивилизацията като цяло. Ами ако някой друг милиардер реши да финансира собствена Война.
- Точно тук е разликата - Изпитанието не е Война и то може да се предприеме от всеки - в крайна сметка пътешестването сред звездите не е забранено. Бойните операции обаче са монопол на държавата и за да ги предприеме тя, е необходимо специално решение, а не просто липса на противопоставяне.
- По същата логика, различни представители на човечеството биха могли да започнат свои собствени мисии в съвсем различни посоки, надявайки се да открият нещо голямо и да така станат велики.
- Наистина могат, но президентът е на мнение, че издирването на вселенския престъпник, въпреки всичко, е с най-изгодно съотношение усилие/полза и е доста малко вероятно в налучкванията на издирвания в други посоки да се попаднат на нещо по-голямо.
- Най-изгодно е, защото зад понятието "полза" стоят безграничните мечти на човечеството. Досега историята обаче е доказвала, че те трудничко се осъществяват. А и какво ще спре други ентусиасти да опитат силите си в същото направление. Тогава дори ще възникне конкуренция, която за разлика от в икономиката, няма да е благотворна.
- Ако Общото събрание даде зелена светлина на Изпитанието, никой друг няма да конкурира основната мисия. Ако се тръгне по пътя на частното осъществяване, се предполага, че високата цена на мероприятието ще действа като ограничителен фактор. Ако въпреки всичко се нароят много ентусиасти, независимо дали са конкуренти или не, вероятно ще се помисли за законодателно ограничение. То обаче със сигурност няма да засегне първите отлетели.
Володиевски за кратко не отговори нищо, след което без да преминава през етапите на постепеннно убеждаване, директно попита:
- Какво е предвидено за мен?
- Доволен съм, че се съгласяваш. Така и преполагах, че ще стане - с усмивка нарочно не скри радостта си полковникът - ти ще оглавиш военната част на експедицията.
- По конкретно?
- Двадесет и четири подчинени, организирани по изцяло определен от теб начин, с права за издигане и понижаване в ръководен ранг на база на собствената ти преценка, като единствено за прекия ти заместник ще се изисква утвърждаване от капитана на кораба. Военният командир също така е и първи заместник на самия капитан и член командния съвет. Решенията за военни операции се вземат от съвета или по спешност - от капитана, но цялостната им организация и ръководство са под контрола на военния началник. Последният формално няма право да не се подчини за заповед, но практически може да отмени всяка операция, тъй като на него принадлежи правото да преценява реалистично ли е изпълнението и, и ако той реши, че замисълът е безнадежден всякакви по-висши решения се отменят. При опасна ситуация със съгласието на капитана, военният командир може да мобилизира и допълнителни сили измежду останалите членове на мисията. Той има и специални права при разпределението на корабните ресурси, както и в някои други важни области. - завърши убедително Кролин.
- Изброяването включи само правата, но какво се очаква от мен?
- Президентът се надява, че до използване на военните сили няма да се стига, така че основната ти задача ще бъде да следиш за реда на кораба и да се включвате като охрана и помощ към операциите по издирването. Ако все пак се наложи сблъсък, целта е той да бъде възможно най-лек и затова избрах теб като предпочитащ отбраната командир.
- Аз предпочитам отбраната само като първа част на сражението, но като се стигне до съответния момент си атакувам като всеки друг.
- Все пак целта на мисията е гарантиране провеждането на издирването, а не началото на война и затова отбранителните ти качества са особено подходящи.
- Ами капитанът? Колкото и големи права да се дават на военния началник, знае се, че най-главният винаги има водеща роля - особено ако и той е военно лице.
- За капитана въпросът още не е решен. Ако Общото събрание одобри Изпитанието, тогава капитанът ще бъде военен и ще си бъде точно капитан. Ако се тръгне към частна мисия, вероятно ще има председател на кораба, който ще е цивилен и тогава военното присъствие ще бъде малко по-автономно, защото то по същество ще представлява държавата в недържавна операция.
- Кои все пак са най-вероятните кандидати?
- Ако операцията е частна, спонсорите са се съгласили професор Йорданов да я оглави. Ако е официална ще бъдем аз или адютантът на президента. По вероятно е да съм аз.
- Това обяснява и защо ти лично не поемаш ръководството на военната част.
- Наистина при частна операция, обвързването на началника на президентската охрана с нея би предизвикало доста съмнения в заобикаляне на закона.
- Но ако все пак парламентът ви послуша и одобри търсенето, тогава ти ще си ми шеф.
- Доста условно, тъй като сам чу какви ще са правата ти, но все пак - "Да". Реално обаче очаквам основна движеща фигура в операцията, независимо частна ли е или държавна, да бъде ръководителят на разследването. Просто не вярвам, че ще се стига до значимо определящи поведението ни, военни действия.
- Кой ще оглави разследването?
- Това и аз не знам - спрягат се няколко фигури на водещи детективи, които не познавам лично.
- Кога трябва да бъда готов? - ориентира се към приключване на разговора, Володиевски.
- Отлитането е запланувано за четири седмици след гласуването. Една седмица преди това е необходимо да се завърши подготовката и да се премине към практически изпитания на екипа чрез няколко пътешествия до близки звезди. Самият подготвителен курс е две седмици, но е добре да предвидиш и още една седмица в резерв. Следователно трябва да се явиш в центъра за подготовка горе-долу в деня след гласуването.
- Това са доста кратки срокове. Кога ще построите Кораба и кога ще обучите екипажа му?
- Корабът се оказа по-лесен за строеж, отколокото хората си представяха. С помощта на клона на ГИБ проектирането мина доста бързо, а технологичната ни база се оказа достатъчно развита за да произведе необходимите материали и компоненти за дни. Наистина бързането доста увеличава цената, но засега тя се плаща от спонсорите, като впоследствие дори и операцията да стане държавна, вероятно те няма да искат пълната сума обратно, а ще се съгласят на известна рекламна замяна. Обучението на екипажа също няма да е много трудно, тъй като ние вече имаме подготвени космонавти от собствената си космическа програма, които достатъчно добре могат да се справят. Единственото съществено ново, като изключим общите подобрения на отделните части на кораба, е системата за преход между измеренията, която според Йорданов, екипът му може да усвои веднага. Тя е и до голяма степен автоматизирана, така че поне на първо време човешкият фактор няма да бъде определящ. Има известни трудности с управлението на по-бързите двигатели за придвижване в рамките на планетните системи, но те също са едновременно автоматизирани и усвояеми с малко повече усилия. Оръжейните системи са доста модернизирани, но ще се управляват по същите методи като тези, с които сме работили и досега, така че универсалният ти опит ще може да се нагоди към тях. Това е най-общо, но повече обяснения на неизвестните въпроси ще получиш в първия ден на курса.
- И последно - аз ли ще подбирам подчинените си?
- Всеки ръководител на част има право сам да си събере екипа. Ще имаш тази свобода, но понеже времето е кратко, ти е подготвен списък от хора, които са проверени и измежду които ще избираш. Разбира се ако искаш, можеш да повикаш и други, но мисля, че и нашите предложения са достатъчно добри, тъй като съм участвал в подбора им. - полковникът се изправи, показвайки че разговорът върви към приключване.
- Ще изслушам с голямо внимание дебатите и се надявам да седнем един до друг на чиновете. - пожела успех на шефа на Кролин, полякът.
- И после заедно да търсим неизвестно какво, неизвестно къде и неизвестно как. - отговори окончателно полковникът. След няколко минути правителственият автомобил напусна поделението. Володиевски въведе в компютъра комуникационния номер на майка си.
 
Следва...
Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates