Част 2 - Политика - Глава 3

 

 Кролин не бе от хората, които харесват бързите работи. Той обичаше да изпипва нещата, докато се убеди, че нищо повече не може да се направи или поне той не е в състояние да направи. Подготовката за клетвата на Котов бе заела плътни две седмици, независимо, че дори при изключителни и необичайни обстоятелства място като площада се обезопасяваше за не повече от едно денонощие. Полковникът бе сигурен, че каквото имаше за правене бе направено още на третия ден, но бе доволен, че до датата оставаха още единадесет, в които да тества по няколко пъти всичко. Затова, когато денят дойде и дори когато се събра двумилионното стълпотворение и той предупреди президента, че нищо не може да гарантира, дори тогава вътрешно бе сигурен, че е възможно максимално подготвен и ще може да се справи дори с много трудни ситуации. Събитията впоследствие, макар и да бяха свръхнеобичайни и да не се влияеха пряко от подготовката, все пак потвърдиха увереността му.

donation

 

 Сега обаче бе изправен пред страхотно пришпорване, което въпреки, че полагаше всички възможни усилия, му вдъхваше неувереност. 

 За десетина дни не може градски футболен отбор да се събере, а президентът му даде този срок за да сформира екип, който ще представя цяла планета в междузвездно състезание при това с далеч не само развлекателни последствия. Военният приемаше, че машините могат да се накарат да работят по-бързо за да произведат Кораба, но подборът на екипаж бе сериозна дейност, която не можеше просто да се претупа или както в случая се реализираше - по-леката степен на претупване - привличане на супер единици, от които се очакваше да сформират добър екип. Всеки, работил известно време с хора, човек добре разбираше, че в психологията сумирането на пет по едно не дава пет, а по-скоро три или две, поради не напълно разбираемите мотиви и връзки в поведението на индивидите. Ако целта бе да се сформира нормална група, която условно се оценяваше с пет или много добра - условно оценена заради очакваната синергия с по-висока стойност, бе необходимо внимателно проучване, част от което несъкратимо бе времето за тестове. 

 Единственото успокояващо нещо в замисъла бе фактът, че цялостният екипаж ще бъде разделен на сравнително автономни групи, за които имаше шанс да се окажат сформирани от бивши или настоящи колеги или хора работили вече заедно, което поне да повиши вътрешната им съвместимост. Естествено това успокоение не бе сред най-убедителните и офицерът някак си се чувстваше неловко в ситуацията. 

 И все пак той разбираше президента. Политикът просто нямаше друг избор. Котов бе достатъчно интелигентен и през живота си бе ръководил достатъчно хора за да знае за рисковете от бързия подбор. Но алтернативата бе да се забави много по-важен глобален процес и затова опитът си струваше. Руснакът отиде дори по-далеч - той реши да се надхитря с двамата пришълци, като предопредели, че основните участници в освобождавенето му от изкривеното пространство трябва да се включат в Издирването, за да може после - при евентуалния му успешен край, да твърди, че Изпитанието е започнало по-рано и да се пребори за по-висок коефициент на галактическо влияние. На пръв поглед безмислен ход, тъй като важно бе не толкова кога си започнал, а кога ще свършиш и докъде ще стигнеш. Но ако оценителите приемеха изтегления назад във времето начален момент, тогава и Нулевият преход щеше да се разглежда като част от Изпитанието, а той сам по себе си не бе малко постижение. А оценителите нямаше как да не приемат началния момент, ако хората успееха там, където полубоговете се проваляха - просто победителите винаги имат поне по една привилегия, независимо в кое измерение, в коя вселена и в кое време съществуват. 

 Така неколцината най-верни приближени на държавния глава бяха натоварени с мисии да привлекат най-добрите земни експерти в ключовите области, а на началника на охраната се наложи да се справя с най-трудната част от задачата - просто той бе военен, а най-отговорните групи в екипа - разследването и охраната дори в средата на 21-ви век, се приемаха все още като военизирани елементи от живота. 

 В деня след разговора с Володиевски, Кролин трябваше да се срещне с друг важен потенциален член на екипажа. Той не бе военен, но на него се възлагаха много надежди, включително и от самия Котов. Човекът, се спрягаше да стане фактическият ръководител на разследването, макар, че в йерархията над него щеше да бъде поставен агент от разузнаването. Човекът бе може би най-гениалният детектив в историята на професията, като се изключеше разбира се Шерлок Холмс, който обаче освен, че бе нереален литературен герой, бе имал в своя подкрепа и един доста интелигентен доктор Уотсън. 

 Клаус Ериксон обикновено работеше сам. Той още нямаше, а и едва ли щеше да има някога славата на Холмс, дори и приемеше звездното предизвикателство и да разкриеше загадката. Със сигурност обаче бе констатирано, че важните разкрити от него случаи до този момент са поне двойно повече от всички подвизи на героя на сър Артър Конан Дойл. 

 "…Поведението му е непредвидимо - бе прочел в доклада предоставен му от Котов, Кролин - понякога той се държи изключително необичайно - сякаш е в някакъв друг свят и околните само наблюдават действията му. Тогава Ериксон е в стихията си. Умът му долавя далечни и непонятни за никой друг връзки, които макар и да изглеждат малко вероятни в началото, лека полека разкриват неподозирани обстоятелства около конкретния случай. Тези му способности са били внимателно проучвани от службите за сигурност, но засега няма единно и убедително обяснение за тях. 

Според едни става дума просто за развитие на логиката и дедукцията до непознати върхове. Според други той притежава известни свръхестествени способности на екстрасенс. Според трети, Ериксон си е честа проба експлоататор на чужд труд, тъй като в най-важните разрешени случаи, той е разполагал с доста обширни и невъзможни за друг, екипи. Съществуват и хора вярващи, че той просто има страхотен късмет, както и такива според които е пратеник от бъдещето, който да ни наблюдава. Естествено последните две групи, заедно с още няколко подобни са извън професионалните среди и преставляват нещо като клубове от почитатели на детектива…" 

По-нататък в разработката се обясняваха в подробности качествата на човека, привеждаха се няколко от изумителните му успехи и финансови данни за икономическата изгода на държавата от ползването на услугите му. В заключението - написано лично от президента, се посочваше, че независимо от обстоятелствата, от екипа, който ще поиска и от сумата, която ще струва, Ериксон трябва да бъде убеден да се присъедини към операцията. 

Колата спря пред четиридесет и пет етажната жилищна сграда. Полковникът се доближи до входната врата и допря дланта си до скенера. Ключалката щракна - очевидно блокът изпълняваше закона и бе свързан към Световната система за обмен на данни, в която на отпечатъка на Кролин съответстваха "цялостни права". Това означаваше, че той има достъп до сградите на всички държавни учрежения, жилищните сгради, офисите на корпорации и предприятия, медицински, учебни и всякакви подобни институции. Правата му естествено не бяха неограничени - той можеше да влезе в сградата, но не и в частния апартамент например. Имаше ограничения и по отношение на специалните помещения, където се съхраняваше частна информация. Все пак и наличните привилегии му даваха достатъчно улеснения, за да не му се налага всеки път да се легитимира и да разкрива самоличността си пред нещо различно от компютър. 

Жилището на Ериксон бе на деветия етаж, което даде повод на полковника да се откаже от асансьора и да провери физическата си кондиция. Той се затича по стълбите и когато стъпи на площадката с най-големия едноцифрен номер, с удоволствие констатира, че дишането му съвсем леко се е учестило, а пулсът - също леко, се е укорил. Минута по-късно обаче и от тези промени нямаше следа. "Явно не съм съвсем неподходящ да оглавя мисията" - помисли си Кролин и традиционно допря пръст до звънеца. 

След десет-петнайсет секунди на мястото на вратата се появи около петдесетгодишен мъж, малко по-нисък от него със съмнително черна - без дори един бял косъм, коса и облечен в спортно сако. Без лула, шапка с козирка и другите очаквани атрибути. Това накара Кролин да се върне в реалния свят и да осъзнае, че детективът наистина само "понякога" се държи необичайно и всъщност е съвсем нормален човек. 

- Вцепенението ви заради тичането ли е или пък ви изглеждам прекалено обикновен? - попита Ериксон. 

 - Не ще да сте съвсем обикновен, след като от един поглед установихте, че съм тичал, въпреки, че и кардиограма не би го засекла. И признавам - наистина не приличате на Шерлок Холмс. - отговори полковникът. 

 - Няма нищо гениално - наблюдавах ви как набирате по стълбите на монитора си. В този блок живеят доста важни личности и коридорите са под наблюдение. А на мен като полудържавен служител, занимаващ се с престъпността ми е разрешено да се включвам към охранителната система. Колкото до Холмс - от двайсет години почти всеки, който ме вижда за пръв път, се учудва на липсата на лулата и козирката - поясни "проницателността" си специалистът по разследванията и покани Кролин да влезе. 

 Апартаментът също не отговаряше на очакванията за детективско жилище. Той се състоеше от четири стаи плюс обслужващи помещения, съоръжени с приеманите за нормални в тези години роботизирани устройства. Холът, в който влязоха и седнаха пък бе оборудван със съвсем нормални мебели, никъде не се виждаше камина, нито пък класическото кресло пред нея. Домакинът предложи питие, но Кролин отказа. Ериксон обаче все пак си сипа и културно остави бутилката заедно с още една празна чаша на масата. 

 - Доколкото съм запознат с възможностите ви, вие вече би трябвало да сте се досетили поне донякъде за причината за моята визита? - навлезе въпросително в същинската част полковникът. 

 - Наистина отгатването не е много трудно, но подробностите ми убягват - аз не съм чак толкава гениален. - отговори детективът. 

 - И все пак - кажете ми какво предполагате, за да знам откъде за започна. - върна му топката Кролин. 

 Онзи - очакващ и подготвен за този малък изпит без неохота я прие: 

 - Аз обичам да разделям фактите и предположенията си в групи според сигурността им. 

 В първата група, която ще нарека "сигурна", влиза неминуемата връзка на посещението ви с установяването на Контакта и готвената от президента експедиция. Също толкова сигурно е, че аз съм набелязан за включване в Издирването, макар и да съществува известна малка вероятност да ме търсите само за консултация. Третият сигурен факт е, че отговорът ми ще се очаква още днес, поради прибързаната ситуация. 

 Втората група е малко по-широка, тъй като се намаляват изискванията за сигурност и съответно се открива по-голям кръг от възможности. Тук влиза предположението, че вероятно ми се готви някаква особена роля в операцията, поради съвпадението на собствената и нестандартност и моите не съвсем традиционни методи за разследване. На второ място бих посочил вероятността аз все пак да не съм ръководител на търсенето, тъй като обикновено на този пост се поставя верен и сигурен човек. Той обаче ни най-малко няма да ми пречи да работя, а по-скоро ще надзирава за спазването на държавния интерес и ще сътрудничи. Като трета догадка в главата ми се въртят необичайно изгодните и благоприятни възможности, които ще бъдат осигурени, с оглед важността на задачата, макар че тук обратен ефект може да има бързането. На четвърто място бих посочил очакването, че ще бъда включен в екип от все най-добри хора, тъй като това в случая е единственият ефективен вариант за подбор заради липсата на време за извършване на цялостен колективен подбор и съгласуване. Това може да доведе до някои нерационални решения, защото "звездите" не винаги си пасват добре - дори по-често изобщо не си пасват. И на пето място ще си позволя да предположа, че макар и според мен това да е излишно, в експедицията ще има изключително силен военен елемент, който обаче няма да е по-приоритетен от разследването. 

 В третата група обикновено поставям всички останали предположения, но пред вас ще изтъкна само три, които ме се струват най-важни. 

 На първо място предполагам, че Издирването ще се осъществи независимо от гласуването в Общото събрание. На второ, че почти сигурно доста приближен човек на президента ще поеме общото ръководство и най-вероято е това да сте точно вие. И като заключение ще си позволя да предположа, че в операцията със силно, а не просто с нормалното разнообразяващо присъствие, ще бъдат включени и други експерти освен военни и детективи. Мисля това поради необичайността на замисъла и съответно вероятността да се наложат действия извън техните най-силни области. - завърши представянето на първоначалната си теоретична схема Ериксон. 

 Кролин не отговори веднага, а вместо това използва бутилката и чашата печелейки все пак малко време за да събере мислите си и да даде на своя отговор нивото на приключилия: 

 - Не съм учуден, че доказвате проницателността си. Прави ми впечатление и, че не залагате чак толкова на рискови предположения, колкото досието ви ме караше да очаквам. Може би в случая и няма нужда от такива. 

 Колкото до разделението на групи спокойно можете да го премахнете, защото всичко, което казахте е напълно вярно. От думите ви обаче не ми стана ясно дали ако реалността се окаже близка до предположенията, вие ще се съгласите да ни сътрудничите? 

 - Нека не ви давам отговор преди да съм получил пълна информация, тъй като тогава и той би бил непълен и доста условен. 

 - Явно наистина не сте чак толкова голям почитател на малковероятните неща… 

 - Не и когато не се налага, извинете за прекъсването. - вметна детективът. 

 - …Ситуацията наистина е сходна с описаната. Доизясняващите подробности, които ще посоча са само четири: 

 Първо - военен елемент ще има и той ще бъде силен, но не с цел предприемане на някакви армейски операции, а с цел охрана и гарантиране на сигурността на мисията. 

 Второ - споделям мнението ви, че "звездите" наистина по принцип не си пасват, но повярвайте ми, в този случай макар и не идеално, все пак е направен основен анализ на съвместимостта. 

 Трето - "разнообазяващото" присъствие наистина ще бъде доста широко, но то ще бъде подприоритетно на основната задача - Издирването, което значи, че по-скоро вие и другите детективи ще имате непряко управленско влияние над него, отколкото то - над вас. 

 И четвърто и най-важно - операцията наистина ще бъде изключително необичайна - може би дори повече отколкото предполагате и затова ще ви се наложи да си подготвите целия арсенал от нестандартни и обръщащи внимание на малковероятните неща, детективски схеми. 

 Ериксон на свой ред отпи от чашата, осмисляйки фактите и накрая запита: 

 - Имате ли някакви съмнения дали ще приема предложението, полковник? 

 - Лично според мен, вие не бихте пропуснали подобна възможност, но риск за отказ винаги съществува - вие все пак имате деца и нещо като съпруга тук - на Земята. 

 - Наистина "нещо като" съпруга. Но с нея за момента сме се разделили временно и мисля, че тя няма да усети сериозно отдалечаването ми - поне не веднага. А децата - те вече са големи и живеят отделно. 

 - Значи ли отговорът ви "Да"? Или ще ме карате да си загрявам глават над други вероятни пречки? 

 - По-скоро бих казал условно "Да". Имам само още един въпрос. 

 - Да. 

 - Отчели ли сте, че аз не съм от лесните "звезди". Не мога да работя в екип и едва ли ще се науча. Единак съм. 

 - Това е приет риск. - отговори усещайки президентските инструкции зад гърба си Кролин, след което подаде папката с първоначалните указания на детектива, - Това са материалите, с които трябва да се запознаете преди първото събиране на участниците в мисията. 

 - Вие още не сте чули категоричното ми "Да". 

 - А ще кажете ли "Не"? 

 - Мисля, че не. 

 - Тогава ще се видим в Центъра след гласуването. 

 - Ако желаете, не е необходимо да бързате, бутилката е едва започната. 

 - Благодаря ви - Кролин си сипа две глътки, изпи ги на екс и добави - имам още доста срещи около подготовката на екипа. Но може би ще имаме повече време на Кораба. 

 - Тогава вероятно аз пък няма да имам време. Но нищо - като станем герои нещата вероятно ще се променят. - усмихна се Ериксон. 

 - Тогава пък славата ще ни изяде времето. - отговори на шегата полковникът и прекрачи прага. - Довиждане до след дни. 

 - Чао до след дни. - порачупи накрая официалния шаблон детективът. 

 Военният взе стълбите надолу за горе-долу същото време като нагоре - учуди се дали е станал добър катерач или просто - лош спускач.

Следва...

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"
 

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates