Глава 55 – Приятел в нужда се предава

 

 Лок с изумление гледаше как без да прави нищо, плановете спуснати от Великия водач се изпълняват, а самият Велик водач го хвали непрекъснато, уверен че това се дължи на Лок. А всъщност то се дължеше както на Балончо, така и на другите двама кандидати - Сарко и Осанна, всичките от които заедно се свличаха по скалата на Потенциала. Разбира се, основен приоритет бе Балончо, но чисто технически, трябваше да се следят и другите двама, защото вече бяха привлекли вниманието. Но и тримата започнаха серия от глупави действия, които ги проваляха както в собствените им страни, така и в оценъчните матрици на Компютъра. В крайна сметка, Лок трупаше актив, без да е сигурен това за добро или лошо ще е, защото този актив в друго, освен в нова активност нямаше в какво да се претвори, а това беше възможно най-нежеланото от един желаещ спокойствие поданик на Го...

***

-...Трябва да ти кажа, Балончо, че никак не съм доволен от това, което направихте, не са доволни и приятелите ни във Великата Северна империя, не е доволен дори самият Император... - думите на Златний издаваха, че дори и да преувеличава малко, то със сигурност той лично никак не беше доволен. Ставаше дума за решението на бирниците, подкрепени от министъра на хазната, да издадат нареждане за спиране на работа на рафинерията за огнено масло, ръководена от самия Златний. Формален повод бяха дребни данъчни неуредици, които обаче имаха много други възможни решения. Но Сянко и дон Тано бяха издали заповедта, Златний бе изненадан, а Цветарий дори публично изрази несъгласието си.

donation

-Не се сърди, приятелю, не се сърди на Сянко, той просто си върши работата. Не би сторил нищо без да пита. Аз му разреших. - отговори консулът.

-Ти? След всичко, което сме преживели заедно, след толкова дълго приятелство, след общия учител, който ни направи, това което сме, ти си позволил? - на Златний му бе съдено непрекъснато да трупа нови порции изненада.

-Да, приятелю, това не променя нищо в приятелството ни. Приятелството си е приятелство, но работата си е работа. Но в случая нищо не сме ти навредили...

-Не сте ми навредели? Не можа ли поне да ме попиташ първо? Така както винаги сме правели?

-Е, да те попитам, и не говори така - не сме правели винаги така. Знаеш, че всичко се подслушва. За какво да те питам за тези дреболии?

-Какви дреболии? Затваряте ми завода заради глупости, хиляди хора остават без работа, стопявате ми печалбата, та дори и данъците за вас ще намалеят. Това дреболия ли е?

-Виж, Златний, гледай по-мащабната картина. Не гледай само собствения си завод. Гледай времето и пространството. Тази година идват избори, а през първата и половина записахме огромни, незапомнени загуби на поддръжка. Магления излетя от пепелта и стана реален съперник. Това , заедно с кандидата на Бъдишеф, значи двойно по-голяма конкуренция за нас. В същото време основният ни кандидат за Старши консул бе оплют и омаскарен, т.е. ние нямаме кандидат. Изправени сме пред загуба. А загубим ли ние, губиш и ти. Така че, приеми тази демонстрация, в името на съвместното ни бъдеще...

-Ти си полудял, консуле, приятелю! Не може да трупаш рейтинг с толкова скъпи средства. Ти спираш най-големия завод на държавата, оставяш хиляди без работа... Не се прави така, това е "кон-за-кокошка". По-добре мен да беше арестувал, или някой друг публично мразен - Скелета, Чукний, та дори и втори път - сър Алекс. Пак щеше да се покажеш принципен. Сега правиш пълна разсипия.

-Арестите се поизчерпаха, приятелю. Никой не им вярва. Цвето прекали...

-И затова вместо да арестувате хора, ще арестувате фабрики?

-Е, какво толкова. Ще си направиш един извънреден ремонт през това време...

-Какъв ремонт, ремонтите се планират предварително и се готвят месеци. Мога да започна ремонт най-рано по Нова година... А и не ми трябва. Нали миналата година се ремонтирахме...

-Е, станалото станало, ще се оправите, вие сте силна компания...

-Кога ще се оправим? Кога ще вдигнете забраната? - попита с надежда Златний.

-С времето и това ще стане - когато съответните приоритети се наместят...

Златний не само се изненадваше, но и се ядосваше все повече и повече. И то не само защото поемаше загуби, а и защото ако не решеше проблема бързо, Северният император можеше да оцени него като неспособен, и да го смени.

-Ако ти си си загубил ума, приятелю, все още си ми приятел, но не съм сигурен същия ли си вече, но ако си си загубил ума, аз съм в правото си, и дори в задължението, да поправя грешките ти. Ще повдигна въпроса и пред Старшия консул, Сокологлу, и пред другите. Абсурд е печелещ завод да не работи, поради съмнения в данъчни нарушения. Правете си проверките, но не убивайте работата...

-Успокой "топката", Златний. Били сме заедно, пак ще бъдем. Ще разбереш, че за добро се прави всичко. Хайде сега да свършваме, че имам работа...

Разговорът приключи, а консулът влезе в заседателната зала, където го чакаха Цветарий, Сянко и дон Тано.

-Говорих със Златний. Не е доволен, и не е ясно колко ще издържи. Може и да го сменят, което не е много добре и за нас, защото не знаем кого ще спуснат северняците. - каза Балончо.

-Ако знаех за тази акция, никога нямаше да се съглася с нея. - раздразнено каза Цвето.

-Мислех, че знаеш всичко в тази държава... - бодна го леко консулът.

-Тази акция е изцяло в правомощията на бирниците и няма защо стражарите да знаят за нея. - защити територията си Сянко.

-Вие знаете ли какво правите? - попита Цветарий - Вие затворихте най-големия завод в държавата.

-Да, но ще ги притиснем да се отчитат по-точно и това може да покачи приходите ни. - каза Тано.

-Може? Колко от подобни акции след "може" стигат до "става"? - попита Цвето. Обикновено нито от тези акции, нито от акциите на самия Цвето, ставаше нещо.

-Не забравяй и политическия ефект, Цвето. - каза Балончо -до вчера всички ме упрекваха, че съм първа дружка със Златний, и го закрилям. Сега всички ме уважават. А и всичкото недолюбване на самия Златний сега е в моя полза, защото аз първи му посегнах.

-Простете ми за нервността, но не е ли твърде висока цената на подобна самореклама? - днес Цветарий беше носителят на здравия разум - нещо доста рядко по принцип.

-Може и да е висока, но не я плащаме ние. - отговори прагматично консулът - плаща я Златний, както и известен брой работници. Губя един приятел и няколко хиляди избирателя. Но успявам да развълнувам десетки и дори стотици хиляди.

-Както обикновено, сметката е направена перфектно, Гай Балоний. - доволно се съгласи Сянко, виждайки пълна подкрепа за собствената си позиция.

-Ако караме по тази схема, до изборите ще разорим държавата... - каза Цветарий.

-Ти много го защитаваш тоя Златний, бе Цвето. Да не излезе, че сте станали дружки, каквито слухове пълзят? - попита консулът.

-Аз съм приятел с него, колкото и вие, консуле. Освен това, Златний е добър към министерството на стражарите, и към много други ведомства. Доставя ни навреме гориво, а после чака дълго да му платим. Без него е съмнително друг да прояви тази щедрост. - каза Цвето.

-Е, ще го преживеем. Имаме резерви. Важното е народът да види, че няма приятели при мен, има само интереси. Народните интереси! - каза Балончо.

-А най-големият народен интерес е партията ни да спечели изборите, и да не допуснем корупцията и покварата да търсят реванш. - изкоментира угоднически Сянко.

-Ти също ще спечелиш, Цвето. Нали си началник на щаба ни. Ако спечелим изборите, славата ще е за теб. - леко ехидно каза Тано.

Иронията, разбира се, раздразни министъра, но той беше толкова бесен, че нямаше какво повече да се ядоса.

-Колко време ще продължи това? Как сте замислили да пуснете завода? Нали не е вярно, че ще тръгне, едва след като монтират съответната апаратура. Това би означавало месеци, дори повече от година?

-Колкото трябва, докато се изпълни законът. - каза Сянко.

-Точно така. - потвърди Балончо.

-Но Златний може да фалира за това време. После няма да имаме изобщо завод за огнено масло.

-Ами да е мислил навреме. Имаше достатъчно, за да се оправи до сега. - каза Сянко.

-Още повече, че той самият подкрепи въвеждането в закона на изискванията, които сега не спазва. - каза Тано.

-Но той ги подкрепи, именно защото знаеше, че ние сме тук, и няма да трябва да ги спазва. Подкрепи ги не за да фалира, а за да попритисне другите, които трябваше да се охарчват, нямайки закрила като нашата. Той никога не е твърдял, че изобщо може да изпълни този закон. - припомни Цвето - Сега ние се отмятаме, и го погубваме... Не сме честни с него... Така излиза, че той е подкрепил нещо срещу себе си...  

-Така излиза. - каза консулът, и заключи философски - но така е в политиката, и във всички бизнеси, свързани с нея...

***

В същото време Старшият консул и Сокологлу вече обсъждаха ситуацията, след като Златний им се обади почти разплакан.

-Балончо прави опасни неща за държавата. - констатира Първанаки.

-Да, това е прекалено и необмислено. - съгласи си Сокологлу.

-Дали не го притиснахме много преди изборите, и сега да действа хазартно? - запита Старшият консул.

-Възможно е... - потвърди ефенди.

-Струва ми се абсурдно държавата да затвори най-голямото си предприятие.

-Абсурдно е. Сега милиони пари ще идат при съседите ни, а работните места са застрашени.

-Има една приказка, че който затвори завода на Златний, след 10 дни ще падне от власт...

-Има, да, и Златний на това разчиташе. Но сгреши. И сега си плаща сметката. - каза Сокологлу.

-Въпросът е дали това е истина. На мен рискът ми изглежда напълно реален. Не може такива груби икономически удари да се нанасят. Ще има последствия.

-Това всъщност е тестът дали наистина 10 дни е срокът... - леко усмихнато каза ефенди.

-Нещо ти се привижда, май?

-Ами, приятелю, ясно е, че консулатът се клати от такива мерки. Клати се не само отвън, но и отвътре. Част от министрите изобщо не са знаели за готвеното, а други не са съгласни. Има разрив в екипа на Балончо, което съчетано с външната нестабилност, може да доведе до потвърждение на думите на Златний. - каза Сокологлу. 

-Предполагам, че ако това стане, ти си готов отново да поемеш мандата... - почти весело каза Първанаки. 

-Точно така, готови сме да върнем разума в управлението... - доволно потвърди ефенди. 

*** 

В кабинета си в древната червена крепост, Великият северен император отдъхваше от сериозните глобални проблеми със закачките, които му докладваха от глобалните лилипути. Разтревожен при него бе дошъл началникът на Златний - главният изпълнителен директор на глобалната корпорация, част от която беше и затвореният завод. Той поиска подкрепа от страна на императора срещу произвола на местното правителство и посочи какви сериозни загуби се задават.  

Императорът не обичаше някой да ощетява могулите, които му служат. Но и не надценяваше загубите. Той гледаше по-общата картина. А тя беше, че Балончо очевидно не беше достатъчно доволен в личен план от проектите на империята в държавата му. И по една или друга причина, саботираше тези проекти. Фактически всички проекти вече бяха блокирани или саботирани, и сега започваха посегателства над вече изпълнени в миналото проекти.  

Но императорът не намираше нищо ново в това. Нормално от време на време се появяваха управници, които създаваха пречки. Но с времето управниците се сменяха, и нещата се подреждаха. Императорът бе твърде уморен от глобалните предизвикателства, които от ден на ден все повече се разгръщаха, за да отделя време дори да мисли за мотивите на Балончо да пречи. Можеше да е натиск за повече възнаграждение за самия Балончо, можеше да е вътрешнопартийна разправия, а можеше да е и просто популистки ход преди наближаващите избори. Но сериозна промяна в картината нямаше. Само още един детайл.  

Затова не-желаейки да се занимава с толкова нищожни проблеми, императорът успокои могула си. Все със същото, както винаги: "Спокойно, аз държа и ножа, и хляба..."

Продължава…Скоро…

30.07.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates