Част 2 - Политика - Глава 6

 

 Инфоприемникът се включи точно в шест и трийсет и постепенно започна да усилва звука. Йорданов отвори очи преди той да се изравни с дразнещото ниво на стандартен будилник и си послужи с дистанционното управление за да не му позволи и да го достигне. След това напълно по навик погледна към дясната половина на леглото и се убеди, че новата му приятелка бе изпълнила каквото бе обещала и се бе изнесла без да го буди няколко часа преди това. Не и се разсърди от измъкването "по терлици", защото разбираше, че тя трябва да бъде на работното си място в началото на дебата. Дори бе благодарен, че не го бе будила - откакто започна подготовката за Изпитанието всеки един ден бе станал изключително тежък, а специално към предходния се бе добавила и доста енергопоглъщаща нощ. Гледайки към екрана, ученият се чудеше какво ли ще бъде отношението на Котов към интимните контакти между членове на екипажа на Кораба. Всъщност те едва ли можеха да се избегнат при едно по-продължително пътуване, каквото се очакваше. Но започване още преди излитането? За щастие вече бяха отминали времената, когато от любовта ставаше компромат, пък и да не бяха минали, той все пак не бе политик, а и преживяването със София в едноименния град си струваше риска. Сега тя се готвеше за коментарите си в българското студио на ТрансЕвро, а той - предвидливо изчистил всички останали ангажименти, смяташе да проследи внимателно поне първия ден на дебатите и да бъде на разположение на президента за консултации при нужда. Специалното устройство с четвърта степен на защита бе монтирано на комуникационната му уредба предния ден от двама агенти на руските тайни служби - Котов явно още нямаше собствени сили на които да се опре.
 В седем без петнайсет започна първият коментар. На екрана се появи млад водещ от вероятно испански произход, който със сигурност бе по-скоро четец, отколкото автор на текста си. Автоматичният преводач се справяше отлично, което бе нормално за третото поколение такива устройства. Така гласът си оставаше точно като този на говорещия, с единствената разлика, че бе на различен език.
 - Добро твърде ранно утро, уважаеми зрители на ТрансЕвро - започна ибериецът - вчера президентът на Земята - Михаил Котов свика преждевременно Общото събрание на Пълни и непрекъснати дебати. Тъй като центърът на провеждане на заседанието ще бъде Ню Йорк, президентът избра началото на денонощието според местния часови пояс за начало на обсъжданията, това принуждава Европа да се събуди по-рано от обичайното. Затова ТрансЕвро ви пожелава едно силно псевдокафе, или пък истинско кафе - за по-традиционно мислещите, и ви предлага първия си коментар по предстоящите съдбоносни събития. По нататък през деня на всеки един час ще ви предлагаме мненията на водещи политолози и журналисти, като в почивките на дебатите ще организираме свои собствени телевизионни диспути. А сега, бих искал да поздравя намиращия се вече при нас - в мадридското ни студио, бивш президент на Франция - Франсоа Радел, който се съгласи да стане първия ни събеседник - лицето на говорителя изчезна от екрана, заменено от това на шейсет и осем годишния политик.
 - Благодаря на ТрансЕвро, за това че ме покани сред уважаваните си коментатори и също така искам да кажа добро утро на зрителите ви. - изрече първите стандартни думи французинът, след което направи преход към основната тема - Тъй като това е първи предварителен коментар, а и съвсем малко време остава до началото на дебатите, ще се постарая да бъде кратък.
 От чисто политическа гледна точка изтеглянето на едно обсъждане с няколко дни в условията на ускорено нарастване на напрежението е ход, целящ да съсредоточи вниманието и сблъсъците в една точка. В този случай ако иницииращата страна е подготвена предварително, може да получи превъзходство. Аз лично използвах подобна схема преди тринайсет години, когато опозицията се опита да свали правителството на Леон Верн. Тогава именно по-ранното свикване на парламента успя да отклони напрежението към дебетите в него и благодарение на по-добрата подготовка на нашата партия, спечелихме няколкото решаващи гласа.
 В случая очевидно президентът със сигурност ще успее да постигне първата част от замисъла - привличането на вниманието и неутрализацията на засилващото се медийно привъзходство, което имат противниците му. От друга страна обаче Котов едва ли има предварителна подготовка, бих казал решението му е по-скоро импулсивна импровизация, отколкото тактически ход. Всичко ще се реши в самите дебати, като единственото предимство на привържениците на Изпитанието е малко по-голямата подреденост и логичност на аргументите им. Но пък те трябва да съберат две трети. А това значи сериозен сблъсък. Аз лично, макар и да имам собствени предпочитания, не бих се ангажирал с прогноза за изхода на обсъжданията - завърши неутрално политикът.
 - Предпазливостта ви наистина като че ли е най-подходящото решение, господин Радел, но все пак сега - минути преди началото на дебатите бихте ли, направили поне по-общо предвиждане - например дали няколко минути след края им, едва прохождащото планетно управление, ще се намира в по-стабилна позиция отколкото сега.
 - Въпросът ви е двузначен - отговори бившият президент - Отговорът му донякъде се припокрива с прогноза, която вече отказах да направя. Очевидно, ако Котов получи квалифицираното мнозинство, той ще бъде по-стабилен от всякога. В силна позиця ще бъде и ако само няколко гласа не му достигнат, а при повечко късмет силна може да бъде и позицията му при спечелване на абсолютно мнозинство. Ако се получи равен резултат - например превес на поддръжниците на Изпитанието като бройка над противниците, но има и много въздържали се, тогава вероятно ще се запази сегашното положение. А ако се стигне до отхвърляне с абсолютно мнозинство, безспорно позициите на президента ще бъдат сериозно подкопани, но той едва ли ще се оттегли, тъй като ще се получи противопоставяне на неговия сравнително най-пресен изборен вот срещу малко по-стария на останалите членове на Общото събрание. Освен това едва ли някой ще го притиска да се оттегля в хаоса, който ще се оформи - тогова властта става по-скоро задължение и тежест, отколкото право. За реална оставка и дестабилизация може да се мисли само при категорично отхвърляне на Изпитанието с голям превес, което обаче е изключително малко вероятно според мен. Така че като цяло бих прогнозирал, че след гласуването Земята няма да изпадне в политическа криза и в най-лошия случай ще има просто малко по-силни трусове и преразпределение на приоритетите на управлението.
 - Благодаря ви за балансирания въвеждащ коментар, господин Радел - каза водещият и продължи със статистиката - специално проучване сред стоте водещи политолози Европа, поръчано от ТрансЕвро показа сходни с вашите прогнози. Около шейсет процента от запитаните твърдят, че опасни политически катаклизми няма да има независимо какво се случи, а трийсет на сто са на мнение, че съществува малък риск от оставка на Котов. Едва десет процента мислят, че има голяма вероятност президентът да загуби поста си след гласуването. На по-директния въпрос - ще бъде ли одобрено Изпитанието, седемдесет и седем на сто заемат неутрална изчаквателна позиция, двайсет процента твърдо вярват, че то ще бъде подкрепено и само три на сто са убедени, че ще бъде отхвърлено. Поради бързината на провеждане, отговори с междинно значение не са предлагани, но до края на деня, ТрансЕвро ще разполага с данните от по-обстойни проучвания, които ще ви представим. А сега, включваме директно залата за да проследим директно началото на обсъждането.
Образът се прехвърли в залата, деветдесет процента от местата в която бяха все още празни. Някъде на последния ред няколко депутати разговаряха, а малко по-напред друг беше забил поглед в един от последните оцелели все още наистина хартиени вестници. Йорданов прояви жив интерес, тъй като не бе виждал вестник повече от десет години и затова спря за малко кадъра и увеличи изображението. Свръхвисокоразделителнаната телевизия му осигури разчитане дори на самия текст и той успя да прочете част от коментара на главния редактор, отнасящ се естествено до откриващите се дебати.
Още няколко минути камерата обхождаше помещението предимно за да покаже на зрителите кои места вече са дистанционно активирани, т.е. къде вместо депутати щеше да се появи в най-добрия случай качествена 1:1 холограма, но присъствието да се счита за реализирано.
На местата на президента, премиера, както и на председателския подиум естествено щеше да има живи хора и затова те щяха да предизвикат интерес едва след началото на заседанието. В самия край на дебатите – след няколко дни обаче всички членове на Общото събрание, желаещи да участват в гласуването, трябваше да са се появили лично в залата.
Докато зрителите разглеждаха помещението и един по един влизащите представители на цивилизацията, коментаторите продължаваха да представят мнения и първи прогнози, заедно с анализи за вероятни комбинации. Те с нищо особено не се отличаваха от основната предпазлива теза на бившия френски президент. Когато най-сетне световният президент влезе в залата, придружаван от министър-председателя и още десетина депутати, гласът на коментатора се пооживи, а камерата за миг превключи на светлинното табло, където вече бе изписана цифрата 64 – кворумът бе налице.
Котов зае мястото си и спокойно зачака. Постепенно бройката на “присъстващите” надмина осемдесет и тогава се появи и съдия Томпсън. Всички присъстващи се изправиха както бе редно при посрещане на магистрат. Четиридесет и пет годишната жена, която бе поела конституционно определеното съвместителство на председател на Съдебния съвет и едновременно на Общото събрание зае мястото си и веднага задейства комуникационната уредба. След няколко секунди в нея прозвуча и плътният и глас:
- Уважаеми представители на Обединената Земя, днес Общото събрание се свиква за да обсъди изключително важния въпрос за Пътя на развитие, който ще избере цивилизацията ни. Забележете, че това е практически първото заседание, на което този най-висш управленски орган на планетата ще упражни най-важните си пълномощия – тези, които по същество осмислят съществуването му. В същото време и самият проблем, поставен пред нас, е първият с епохално значение от много векове, дори бих казала – хилядолетия насам. Добре е, че предизвикателството дойде, когато вече обединителните процеси на Земята бяха преминали критичната си точка и когато решения вече могат да се вземат изхождайки от интересите на човечеството като цяло, а не в резултат на политически договорки между отделните му сегменти. Но въпросът поставен пред нас е изключително сложен и противоречив и притежава всички възможности да предизвика политическа криза, която да разтърси из основи едва родилата ни се нова управленска система. Затова, откривайки заседанието, аз ви призовавам да не забравяте, че и преди да дойдат галактическите посетители, човечеството е имало свой път на развитие и този път в крайна сметка го доведе до единство в името на бъдещия прогрес. Решавайки какво ще се случва в бъдеще, не забравяйте и за постигнатото в миналото и не позволявайте то да се разруши. Единството е необходимо за осъществяването на който и да било от основните показани ни Пътища и то е предпоставка за постигане на максимален Потенциал. Не жертвайте миналите ни успехи, заради неясните възможности. Постройте бъдещето върху здравата основа на настоящето, а не някъде из непознатите пространства. Какво и да решим, то ще бъде продукт на собствената ни воля и част от нашата система на съществуване. Нека решенията ни усъвършенстват тази система, вместо да я разрушават. Обявявам непрекъснатите дебати за открити и давам думата на президента на Земята – господин Михаил Котов за встъпително слово – завърши традиционно магистратката.
Котов не стана от мястото си и не се отправи към трибуната. Мнозина от депутатите останаха леко изненадани, тъй като бе прието при важни изказвания, ораторът да излезе на официалното място за говорене, а не да ползва комуникационната система за обсъждания. Наистина след това по-голямата част от дебатите щяха да се проведат "от място" поради очевидната рационалност, но непринуденото поведение на президента сега донякъде разчупи напрегнатата тържественост на началото.
- Уважаеми представители на Земята, - започна стандартно той - няма да я наричам Обединена Земя, тъй като бих искал това постепенно да започва да се приема като даденост. Много от вас вероятно са учудени, защо не ползвам официалната трибуна, както подобава и където по правило не мога да бъда прекъсван, а предпочитам да говоря от мястото си. Просто не изкам излишна помпозност, а професионализъм и обектовност при обсъждането, което ни престои. Нека се съсредоточим върху същствените неща и направим най-добрия избор, а не - да си придаваме излишна важност. Нека всички в тази зала се чувстваме равни, каквито сме и по закон в случая и нека всеки вярва, че собственото му мнение тежи точно толкова, колкото и това на другия. Нека да забравим страстите от предходните дни и истерията в отделни моменти и да разсъждамаве трезво, така че да вземем най-доброто решение. В момента аз вярвам, че това решение е Изпитанието, но бих признал и че греша в случай, че бъдат представени убедителни аргументи говорещи за друго.
В това си първо обръщение към вас, ще се постарая да изтъкна основните доводи, които ме карат да мисля, че изборът ми е правилен. Надявам се вие да ги изслушате също толкова внимателно, както аз, обещавам ви, ще изслушам вашите - президентът спря за миг, използвайки класическата ораторска техника за придаване на тежест на думите чрез изчакване, след което продължи:
- Какво се случи на 25 януари? Случиха се безброй неща в ежедневния ни живот и само две важни - в общопланетния. Но тези две след това предизвикаха появата на колосални противоречия, които и в момента разтърсват Земята. Искрено желая този дебат наистина да концентрира в себе си напрежението и да остави цивилизацията да си върши останалата работа спокойно и рационално.
Едното събитие бе, че аз положих клетва като президент на Земята и с това действие вкарах в сила новата Констиуция, окончателно уреждаща обединението на планетата като единна държава от федеративен тип.
Другото събитие бе, че за пръв път бе осъществен официален контакт с извънземни разуми и пред цивилизацията се постави въпросът за важен избор. И преди превителствата на някои страни неофициално бяха имали контакти с космически раси, но в изключително ограничен размер и напълно необвързващо и неофициално. И разбира се - с много по-неразвити звездни видове от последните.
Сега, почти изцяло благодарение на добрия шанс, ние имаме възможността да станем третата галактическа раса и да влияем върху стратегическата съдба на Млечния път за милиони и милиарди години напред. Получаваме шанс във време, когато вече сме единни и възможно най-силни да осъщесвим тази си мисия. Очевидно е, че ни се открива Път, който няма алтернатива. Очевидно е и, че колкото по-бързо поемем по-него, толкова по-положителен ще бъде ефектът върху човечеството.
Изборът на изпълнителната администрация падна върху така нареченото Изпитание, тъй като то ни открива шанс за сравнително бързо и ефективно определяне на Потенциала и методите му на осъществяване са методи, ползавани от човека от хилядолетия. Практически ще трябва да се извърши едно разследване с по-голям мащаб и съответно - с по-мощни средства.
Освен това, Изпитанието не би ни струвало скъпо. То е сравнително най-евтиният вариант в сравнените с другите два най-популярни - Войната и Експанзията. Пристъпвайки към Изпитание, ние няма да натоварим изключително икономиката на планетата, а вместо това ще можем да я оптимизираме и доразвием като използваме информацията в предоставения ни клон на Галактическата информационна база.
По същество избирайки Изпитанието и паралелно рационално използвайки знанието на ГИБ, ние реално ще сме пристъпили към едновременно изпълнение и на Война и Експанзия. Защото какво друго, ако не Експанзия е икономическото развитие и вероятния старт след няколко години на колонизацията на планетите от Слънчевата система. И от друга страна, тази Експанзия може ли да остане без защита? Очевидно ще трябва да бъде построена бойна флота, която да охранява мирното ни развитие и евентуално да бъде готова да посрещне удара на друга раса, пожелала Войната като метод за определяне на Потенциала или пък по принцип - войнствена раса.
Това за което правителството моли сега, е просто Изпитанието да започне първо и веднага. Реално погледнато нито Войната, нито Експанзията могат да започнат веднага. А времето е от изключително значение. Избирайки Изпитанието ние печелим практически и дните и часовете от осъществяването на Нулевия преход. А ако Изпитанието се провали, тогава можем да го прелеем в някой от другите два варианта, но забележете - без да губим изминалото време и когато ще бъдем вече подготвени. Но ако то се окаже успешно, тогава неговият край ще е по-скоро отколкото при всеки друг метод и резултатът ще бъде максимален. Можете да си представите колко струва всеки процент повече в Потенциала, при положение, че той ще се умножава по мащабите на галактиката. Човечеството няма право да се отказва от шанса си за максимален резултат дори и когато вероятността да го постигне е малка. А тя в случая наистина не е малка.
Призивът ми към вас - тези, които ще решите е да мислите мащабно, но и да не забравяте, че малките неща, малките начинания са пътя към големите постижения. Изпитанието е едно от тези малки и не струващи скъпо неща, които обаче могат да ни донесат много. Дайте му шанс, дори и само, защото този шанс няма да попречи на никоя от алтернативите, а даже ще ги подпомогне.
Благодаря Ви за вниманието, което ми отделихте! - завърши по утвърдения шаблон държавният глава и освободи канала на комуникационната уредба.
- Благодаря на президента Котов - веднага си влезе във функциите и председателката - сега давам думата на планетния представител Емануел Щерн - председател на алтернативна група едно.
Тъй като в Общото събрание разделение на партии трудно можеше да съществува заради големите различия между политическите формации в отделните региони на света, то всеки представител се приемаше за напълно независим, а доколкото съществуваха някави групи, те се формираха по отделни въпроси и се разпадаха веднага след приключването на обсъждането. За някаква целенасочена политика на големи формации просто в този управленски орган нямаше място. Това бе добре дотолкова доколкото елиминираше партийния натиск и увеличаваше отговорността на избраните пред самите избиратели, но от друга страна отваряше пътя на всякакви интриги и комбинации.
Според правилника за работа на Общото събрание, когато се поставеше въпрос за обсъждане се формираше група от поддръжници (ако изобщо можеше да се събере група, а съответният вносител не останеше самотен), която се назоваваше "предлагаща" група. Всички останали, които имаха някави възражения, или оставаха независими и се изказваха от свое име, или образуваха така наречените "алтернативни групи". Алтернативна група не значеше непременно опозиционна група, тъй като бе напълно възможно противниците на дадено предложение още в началото да се окажат повече от поддръжниците.
В случая думата "едно" обозначаваща номера на алтернативната група можеше спокойно да се пропусне, тъй като друга такава група нямаше - независимо от различията си всички сигурни противници на Изпитанието се бяха събрали в една временна формация. Тя наброяваше дванайсет депутати, докато предлагащата група бе привлякла трийсет цивилизационни представители към себе си. Цифрите се разминаваха с предварителните прогнози и на двете страни, тъй като доста от "сигурните" им поддръжници бяха предпочели да не декларират явно позицията си.
Щерн не последва примера на Котов и стана и с умерена крачка се отправи към трибуната. "Още от сега се демонстрира непримиримост"- лаконично се включи по този повод коменаторът секунди преди опозиционният водач да произнесе първите си естествено стандартни думи:
- Уважаеми представители на Обединената Земя - започна той и веднага след това потвърди непримиримостта - аз ще си позволя да я наричам Обединена, за да припомням, че планетата сравнително отскоро представлява единна държава, и още по-важно - с това да припомням, че тази държава представлява обединение на различни хора с различни ценности и различни виждания, мнения и интереси, а не хомогенна структура автоматично споделяща мнението на водача си. Представлява едно свободно общество, имащо право да определя поведението на избраните да го ръководят, а не да се оставя те да го теглят за носа с политиката на свършените факти - при тези думи в залата се чу първия ропот, съпътстван от ръкопляскания. Холограмите също се включиха в изразяването на мнение като комуникационните устройства изключително реалистично генерираха еквивалентните звуци. Котов запази невъзмутимо изражение. Щерн се усмихна, явно заложил на емоциите в първия момент и доволен от резултата.
- Вълнувате се - репликира веднага той реакцията на залата и добави - цялото общество се вълнува, то направо се тресе от прибързаните и необмислени действия на президента - Котов продължи да гледа спокойно трибуната докато от там се изсипваха наистина доста умелите от манипулативна гледна точка атаки срущу него:
- Както и преобладаващата част от медиите вече забелязаха, Земята е изправена едновременно пред най-важния избор в историята си и пред най-грандиозната манипулация с власт също в историята си. Събирането ни в тази зала и предстоящото форсирано вземане на решение без предварително внимателно обмисляне също е част от общия замисъл. Изпълнителната администрация се опитва да наложи своето решение като се възползва от моментното си превъзходство идващо от въодушевлението на хората от грандиозните събития случили се съвсем наскоро. Но Вие - избраните да вземате решения сте длъжни да не се поддавате на емоции и да мислите трезво. А ако мислим трезво няма как да не си зададем въпроса: "Кога съдбоносни решения било то за планета, нация или племе са се вземали на висока скорост? И, когато все пак такива е имало - какви са били последствията?"
Отговорът е очевиден и ако не искаме да рискуваме повтаряне на грешките от миналото, ние би трябвало да се замислим и най-малкото, което да направим - поне да си дадем повечко време за това мислене.
"Бързайте, защото всяка секунда е ценна и може да ни даде големи допълнителни облаги"- призова уважаемият президент. Но същото са казвали и всички преди него, призоваващи към бързане. Катастрофите от след това станаха легендарни. "Който бърза, бавно стига" - това е вековната истина и тя важи независимо от променените обстоятелства, защото идва от същината на природата. И ние би трябвало да не я забравяме, независимо, че обстоятелствата са ни издигнали високо и са ни дали власт над този, който я е открил - народът по старому и цивилизацията като обединение на народи - по новому.
Изпитанието - вълшебната думичка, която стана по-вълшебна от всички останали само защото я произнесоха двама извънземни, имащи не съвсем ясни цели и косвено признали си, че сме им се превърнали в конкуренти. И разбира се - защото се харесва на държавния ни глава. Но какви толкова големи предимсва и какви изключителни шансове ни дава това "изпитание"?
Може би земните детективи с вековния си опит са относително по-напреднали спрямо извънземните си колеги в сравнеие със земните военни - също с вековен опит и то на планета съпътствана от войни в цялата си история. Или пък от всички онези трудолюбиве хора, които без височайша неземна помощ постигнаха не една своя собствена успешна Експанзия, за да доведат света до това, което е.
Щяло да бъде по-евтино. Наистина така изглежда. Но чудно защо когато президентът говори за Изпитанието той не включва цената на предложените от самия него паралелни Експанзия и Война, докато в случай, че те все пак бъдат избрани, сумата обхваща и тях. А и като се прилагат едновременни кампании за определяне на Потенциала, защо не се мисли и за рационалността. Значи ние ще строим военни кораби и оръжия, които само ще чакат някой да ни нападне. Та нали за да ни нападне, за да стигне изобщо до нас, трябва същият този някой да е открил на свои ред преходите между измеренията, а това значи - да е в процедура по определяне Потенциала си. Трябва ли да оставим друг да избере Войната вместо нас и да ни я наложи с много кръв, заграбвайки впоследствие от нашия Потенциал. Историята ни учи, че винаги щом се открие нова технология, тя първо се прилага с военни цели - за гарантиране на собствената сигурност и за разширяване на могъществото. Това не е апологетизъм на войната, това е просто рационално мислене - ако ние днес постъпим миролюбиво, няма ли този, когото не сме победили да се нахвърли върху ни утре? Президентът ще попита - какъв е този поглед в миналото и черпене на архаичен опит от тъмните времена, днес, когато цивилизацията е на път да преодолее вече всички тези предразсъдъци. Да, но това е нашата цивилизация. Обаче дали така е навсякъде и дали вътрешната лоялност към собствената раса би трябвало да се пренася и извън нея - към Разума по принцип?
Уважаемият господин Котов не е глупав - всички ние заедно го подкрепихме на изборите. Той много добре разбира нещата, които говоря, и също така добре ни хвърля прах в очите. Войната и Екпанзията, които и без това щели да си се осъществяват, няма да бъдат нищо повече от една привидна фасада. След като с псевдообещания спечели гласовете ви, след това президентът няма да ви даде нищо. Ето затова ще излезе по-евтино. Но питам ви аз - защо се главозамайваме пред намалените разходи. Не знаем ли, че разходите не са просто разходи, но и инвестиция, носеща със себе си бъдещите приходи? Защо трябва да се прехласваме пред икономиите и да забравим, че трябва и да влагаме пари, за да се развиваме. Още повече сега - когато технологиите предоставени ни от космическите раси по същество решават проблемите с общата ресурсна ограниченост, давайки ни пък към нови светове, път за безгранична от нашата гледна точка експанзия. И не е ли Екпанзията най-добрият избор. Не е ли стъпилият някъде човешки крак най-сигурната гаранция за галактически позиции. И не се ли съчетава точно Експанзията с Войната идеално, тъй като едва ли подходящите за нас планети ще бъдат толкова много и толкова ненаселени. И изобщо не са ли точно Експанзията и Войната истинските Изпитания, през които трябва да минем. Защо трябва да ги заменяме с едно съмнително разследване, което не знаем откъде започва и какво ще търси и което другите раси минали през Нулев преход категорично определиха като напълно безмислено. Може ли един детектив, пък бил той и гениален, да свърши повече работа от цялата земна полиция. А струва ми се разликата между нас и другите два разследващи вида е дори по-голяма. Шерлок Холмс е легенда, която съществува само в книгите. В отделени случаи действително са възможни изключения, но може ли съдбата на цивилизацията да се повери в ръцете на изключение.
Завършвайки обръщението си към вас, ще ви кажа - аз не ви призовавам веднага да изберете някоя от алтернативите. Опитвам се просто да ви припомня, че изборът е наистина труден и е опасно да се избързва. Искам да ви призова да не се поддавате на емоции и на ентусиазъм и да отсъдите рационално и мъдро. Нека изборът ви бъде и Изпитанието, но нека това стане когато всички сме убедени и сигурни, че сме поели по правилния път. Нека не даваме на поколенията основания да се учат от поредната ни мегагрешка, нека се учат и от правилните ни постъпки. Защото понякога след грешката, вече е трудно изобщо да се учиш.
Благодаря ви че ме изслушахте! - Щерн слеза от трибуната и се отправи към мястото си. Отлично организираната му парламентарна група бурно заръкопляска и към нея се присъединиха и неколцина от неопределиите се депутати. Когато залата поутихна, съдия Томпсън отново си влезе във функциите:
- Според утвърдената от заседанията на Общото събрание на ООН практика, сега трябва да дам думата на депутат измежду неприсъединилите се нито към предлагащата, нито към алтернативната група. В миналото обикновено председателстващият не се възползваше от правото си да избере оратор като посочваше първия независим измежду подалите сигнал за слово. В случая обаче мисля, че за осигуряване на по-високо ниво на равенство и непривилегированост, е необходима известна намеса. Пред мен до пулта си имам генератор на случайни числа. На неговия дисплей свети числото 4 и четвъртият независим цивилизационен представител в компютърния списък, който присъства в залата е депутатът Джон Ганди от Британските острови - председателката включи уредбата на посочения.
Този Ганди бе съвсем истински наследник на онзи другия Ганди отпреди повече от век, който бе оглавил тогава борбата на Индия за независимост. През 2035 г. потомъкът бе избран в Камарата на общините на Великобритания, с което създаде прецедент. Полуиндиецът обаче се оказа по-англичанин от англичаните при защитата интересите на Короната и той бе един от тези, които спасиха монархията от почти наложилото се под действие на външния натиск преобразуване на Великобритания в република с разбираемите съображения, че на Обединената Земя и е нужна по-скоро работеща отколкото символична административна йерархия.
Ганди, заедно с премиера и още около една четвърт от депутатите в парламента придадоха юридическа сила на средновековната формулировка, че крал не е най-високата титла сред монарсите, а има и по-висока - император. В чисто вътрешен план това бе отстъпление от британските принципи, които не приемаха подобно външно върховенство, но обществеността я преглътна, защото алтернативата бе пълна загуба на символа на кралството. Според тази теория, президентът на Европейския съюз се обявяваше формално за император на Свещената Римска Империя. Така кралската институция можеше да бъде запазена, а въпросът за това какъв император ще бъде президентът на Земята и няма ли съвсем да се принизи благородническият сан на краля заради твърде многото императори над него изобщо не бе повдиган, тъй като натиск за това вече нямаше поради уреждането на рационалното функциониране на администрацията. По-късно точно заради тези му заслуги англичаните го избраха за свой представител в Законодателния съвет на Земята.
Ганди включи микрофона си и майчиният му английски език прозвуча в залата:
- Уважаеми цивилизационни представители, твърде рядко в живота си съм имал късмет, а когато все пак съм го имал, обикновено някой друг е имал повече полза от него, отколкото аз самия. Ето, че и днес така се случи. Генераторът на случайни числа, прочее признавам, че все още не ми е ясно как, точно работеща машина, като компютъра може да генерира истински случайни числа, но както и да е, той избра мен за да представя първи позицията на неутралните депутати. Приемам тази своеобразна Божия воля, макар че напоследък понятията ни за божественост се пообъркаха напълно неочаквано точно поради получаването на достоверна информация, а не поради липсата и, но все пак изразът засега остава актуален и приемаки това си призвание, бих искал да кажа, че желая да бъда по-кратък и лаконичен от предшествалите ме оратори, но едва ли ще го постигна поради характера на информацията, която желая да ви представя.
Трябва да призная, че се възхищавам на ловкия политически маньовър на президента Михаил Котов в края на преговорите му с почти божествените ни посетители. Разбира се съществуват съмнения дали те умишлено не са предизвикали подобно развитие на обстоятелствата, но поне засега крайният резултат ми изглежда изгоден за човечеството. Защото, ако Изпитанието бъде утвърдено, наистина ще ни е по-изгодно за негово начало да се смята точно Контактът. Затова какъвто и избор да направим, трябва да се опитаме да използваме тези няколко допълнителни седмици. Може би малцина са си направил труда да проуча в достатъчна степен условията за измерване на Потенциала, но аз го направих и ще припомня, а за тези, които не го знаят - ще ги осведомя, че количественото измерване на времето за справяне със съответната избрана трудност не представляв чисто количествено измерване, а по-скоро - измерване на моменти. За нас е важно в кой момент на времето ще приключим със задачата, а не кога сме започнали и колко години сме я решавали. Това е така, защото според един от основните закони на Всеобхватността, посочени в ГИБ, цялостното развитие на интелекта се приема за едно измерване и развитие на Потенциала. Тоест ние сме във Война, Изпитание, Експанзия или който и да било от другите методи още от времето, когато за пръв път някой наш прадядо е вдигнал камъка от земята и с него е убил храната си.
Освен поради принципа на предопределеното и независещо от расата начало, законите на Всеобхватността не придават голямо значение на продължителността и поради различните скорости на развитие на отделните видове интелекти. За ГИБ е важен крайният момент, тъй че ако ние започнем по-рано, това е единствено от наша полза. Същият принцип стои и в основата на ограничението за теоретичния максимум, който можем да достигнем. Той е една трета от този на другите две раси точно, защото те вече са преминали през няколко от фазите си на определяне на Потенциала и това е станало преди много години, така че те са ни изпреварили като краен момент с много и вече са си "взели", това което им се полага. За нас е важно началният момент да е по-ранен, защото изборът на метод за определяне на Потенциала е точно първата фаза на определяне - така пише в ГИБ. Направим ли този избор, ние вече имаме гарантирани проценти. А първите времеви единици пък са най-важните от всички, защото това е време, в което по-напредналите раси се развиват по посока на измерването със своята много по-висока и набирана от хилядолетия скорост, докато ние просто ги губим, тъй като все още се намираме извън процедурата по измерване, преди да сме стъпили на "стълбата", на която поне формално всички състезаващи се равноправни и се мерят с по-справедлив аршин, отчитащ индивидуалните им особености и практически неравните условия в които работят. В момента не мога да ви посоча точно на какъв принцип е устроен този аршин, а мисля и че в самата ГИБ няма достатъчно информация за това, или поне базата не ни я дава, но повярвайте ми, началният момент е изключително важен.
Доказателство за тезата ми е и фактът, че веднага след като са научили за теоретичната възможност трета раса да осъществи Нулев преход, и ойдосите и зените са реализирали така наречената "изтощителна процедура", при която всички възможни ресурси на расите им са били пренасочени за ускоряване на определянето на собствените им Потенциали. Не става дума просто за харчене на повече пари за по-бърза работа и постигане от тази гледна тгочка на по-висок Потенциал. Потенциалът е един и той, дали днес или утре, ще бъде определен точно къкъвто е. Става дума за образно казано преодоляване на поредното стъпало на стълбата и получаване на още гарантирани проценти преди още някой да е стъпил на нея. Разбирате ли - нещо като един и същи дял, но от по-голяма база. А тя е по-голяма точно с част от нашия дял. Двата полубожествени вида толкова са бързали, че са решили да жертват прикриването на следите от ГИБ и са се задоволили само с прикриване на преките доказателства. Но косвените са налице. Близо осемдесет милиона зени са загинали от истинска смърт при така наречен от ГИБ планетен катаклизъм от ІІ род, случил се на една от планетите им точно в периода между пропадането на президента в междуизмерното изкривяване и измъкването му оттам. В същия период двайсет милиона ойдоса са се стопили заедно с планетата, която са се опитвали да колонизират, когато близката звезда неочаквано избухнала в свръхнова. Формално външна намеса няма, но как на една общо взето минала не само младата си, но и зрялата си възраст планета извъднъж се случват разцепвания на два континента и как една общо взето стабилна звезда решава да избухне остава неясно. Но от историите на други Войни записани в ГИБ се вижда, че понякога - рядко наистина, но все пак се е случвало, воюващите раси да нарушат принципите на безкръвието в името на постигане на по-висок Потенциал. Имам основания да вярвам, че и в случая е станало подобно нещо, още повече, че според данните в ГИБ точно в същия период е имало проблеми с енергийното захранване в няколко от колониите и на двете раси. За да ме разберете какво имам в предвид ще ви посоча, че на технологичното ниво, на което се намират въпросните две раси, енергия може да се черпи практически отвсякъде и само големи и неочаквани потребления са способни да изсмучат целия капацитет на производствени мощности. Според мен има връзка между всички тези събития, макар че сигурен съм в пряк вид тя никога не би могла да се открие, защото би представлявала директно доказателство, а доколкото търсих други такива, не намерих нито едно.
Но както и да е - ние сме политици, а не съдии, така че можем и сме длъжни да правим изводи, макар и не съвсем сигурни, и при непълна информация. Още повече, че е налице и последното косвено доказателство - Войната на зените с ойдосите приключва веднага след измъкването на президента от изкривяването, след което двете раси сключват мир и преминават заедно към нов метод за доопределяне на Потенциала - Изпитание, а за конкретно изпитание избират откриването на нарушителя на законите на нашата Вселена, в която отрицателни точки при определянето на Потенциала са трупат при задействане на мащабни изкривявания в близост до големи натрупвания на маса и енергия. Докато той не бъде открит, черните точки са на гърба на зените и ойдосите и те ще си останат у тях дори и да се докаже, че не са виновни, защото при неоткрит виновник, това значи, че те са били по-слаби от него и съответно нямат възможност да гарантират още абсолютната сигурност на галактиката, чиито богове смятат да станат, т.е. те не са готови още за богове, която пък неготовност в цифри се онагледява точно с отнемане на част от Потенциала, тъй като преди сумата на всички Потенциали на бъдещите божествени раси да стане 100%, Първият преход не може да започне. Всъщност точно достигането на този процент се смята за начало.
Но това са само подробности. Основното е, че след преминаването към Изпитание, зените и ойдосите са се обърнали към ГИБ с искане за изолация, което означава, че не желаят данните за местоположението на цивилизациите им да се предоставят на никого. Пред нас тази изолация ни бе обяснена с принципите на ненамесата, но фактически така те изключват каквато и да било възможност за сътрудничество, форми за което съществуват без да се нарушава ненамесата, и желаят да ползват собствените си предимства поради по-напредналото си развитие, само за себе си. Очевидно е, че в момента те се състезават с нас за част от нашите проценти, но които проценти преди това са били техни и са ги загубили заради изненадващата поява на континиумния меч. Човечеството не би имало и теоретична възможност за повече от 5% от общия Потенциал, ако появата не се беше случила. Според ГИБ 1 секунда преди меча сумата от потенциалите на ойдосите и зените е била деветдесет и пет запетая седем осем и още петдесет и осем цифри след запетаята, процента. След появата, наказанието автоматически влиза в действие и сумата става осемдесет и пет и нещо процента. Нашият теоретичен максимум стига петнайсет процента, което е около една трета от техните съответно четиридесет за ойдосите и четиридесет и пет - за зените. Но този максимум не ни е гарантиран. Ако нарушителят на законите бъде открит и му бъде отнета възможността за бъдещи нарушения, двете раси ще си върнат автоматично още около осем процента като ще остане само около два процента наказание за допуснатото нарушение. Тогава ние ще се състезаваме с тях за общо седем процента и не би било чудно и ако в това състезание те задминат и предишните си деветдесет и пет пункта.
Независимо от алтернативите обаче и независимо от общия брой на процентите, за нас е важно началният ни старт да е по-ранен, защото от него започва и нашето трупане на точки. Ето защо, призовавам ви какъвто и метод за определяне на потенциала да изберете - свържете го с Контакта. Това не е невъзможно. Ако изберем Войната или Експанзията, за да не губим тези няколко седмици, можем формално първо да изберем Изпитанието, за което е сигурно, че може да се разглежда като продължение на Контакта, тъй като точно тогава то ни бе препоръчано, а и точно тогава президентът направи своя условен избор, и след това да го прелеем в другия метод за измерване. Мисля, че това е оптималният вариант и поне по него можем да постигнем консенсус.
И преди да приключа, бих желал да внеса още едно пояснение. Изборът на Изпитанието като метод за определяне на Потенциала не значи непременно Изпитанито да бъде издирването на нарушителя. Възможно е то да бъде и нещо друго и възможно е като част от него да имаме, и Война, и Експанзия. А възможно е последните да ги има и извън определянето на Потенциала, ние сме свободна раса.
Знам, че изказването ме бе по-скоро информативно, отколкото емоционално или дори логическо, или дори пряко свързано с проблема, но мисля, че всички тези фактори, макар и несигурни, трябваше да бъдат припомнени. Благодаря ви за вниманието! - британският индиец изключи микрофона си и Томпсън отново взе организационната си дума:
- Според мен изказването ви бе твърде логично, представител Ганди. Дори трябва да призная, че се чувствам леко замаяна от огромното количество информация с което ни натоварихте и ми е малко трудно да говоря след вас. Но както ми посочва списъкът сега наред е депутат Олег Тереховски от Русия, представител на предлагащата група. Само че, веднага след изказването на г-н Ганди, постъпи искане за приоритетно третиране от страна на депутат Джереми Малкълм от САЩ, който мисли, че неговото изказване, предвидено като осмо в списъка би било по-подходящо да се направи в момента, тъй като е свързано по тематика с изказването на Ганди. Склонна съм да подкрепя това искане и без съгласието на г-н Тереховски, но правилникът ме задължава, ако преценя, че в действителност няма връзка между двете изказвания, да го прекъсна. Разбира се подобно задължение не би съществувало, ако депутат Тереховски се съгласи да смени поредността на изказването с това на г-н Малкълм и стане осми, или пък той и другите двама след него в списъка се съгласят просто да бъдат предредени. И така г-н Тереховски, съгласен ли сте да смените поредността си с г-н Малкълм, който между другото също принадлежи към неутралната група.
- Познавам г-н Малкълм и вярвам, че ако той е преценил, че изказването му има връзка с това на депутат Ганди, то това наистина е така. Склонен съм да отстъпя поредността си, но предпочитам просто г-н Ганди да се вмъкне пред мен, ако разбира се другите двама колеги са съгласни - отговори руснакът.
- Втори и трети в списъка са съответно депутатите Паоло Веласкес и Едит Льо Блан - и той, и тя от Европейския съюз. Г-жа Льо Блан участва неприсъствено в заседанието и затова тя се съгласи на вмъкването, което ще и позволи да се появи лично в залата след около половин час. А вие, г-н Веласкес - съгласен ли сте алтернативната ви група да почака още малко, за да даде път на един неутрален депутат?
Реално погледнато Веласкес нямаше голям избор. Всеки глас щеше да бъде ценен и затова на неутралните представители трябваше да се прави добро впечатление. Предлагащата група вече бе отстъпила частично своя ред чрез Тереховски и сега същото се очакваше от алтернативната:
- Съгласен съм, г-н Малкълм да говори преди мен. Казаното от г-н Ганди бе много интересно и бих се радвал очертаната от него картина да се допопълни, преди да се насочим към другите аспекти на обсъждането - отговори испанецът.
- Благодара на депутатите Тереховски, Льо Блан и Веласкес и тъй като не виждам основания за възражения от моя страна давам думата на представителя на САЩ - Джереми Малкълм.
Малкълм бе учен по професия и работеше като преподавател и изследовател в Масачузетския университет, образуван през 2024 г. след обединението на няколко други висши училища около Масачузетския технологичен институт. Той се занимаваше в физика и астрономия, но се интересуваше сериозно от политика и това го изведе първо до Камарата на представителите на САЩ, а след това и до номинация за вицепрезидент. Но понеже освен него имаше още няколко доста силни кандидатури, които застрашаваха да разединят Демократическата партия точно преди изборите, ученият се съгласи на компромис - той се отказва от вицепрезиденската кандидатура, но оглавява листата на демократите в изборите в Америка на депутати в Законодателния съвет на Земята, като член на който сега и присъстваше в залата. Малкълм бе личен познат на Йорданов и това задържа пред екрана българския професор, който вече смяташе да продължи да следи заседанието от кабинета си по радиото, докато си свърши част от другата работа.
- Уважаеми представители на Обединената Земя - обръщението изглежда бе чисто стандартно и не означаваше симпании към алтернативната група - честно казано не очаквах, че някой друг изобщо ще си направи труда да търси отговорите на подобни въпроси в ГИБ, а ето че депутат Ганди дори се е разровил по-надълбико от мен. Наистина неговото изказване бе по-зъдълбочено и по-подробно, отколоко ще бъде моето, но мисля, че моето ще ви представи една допълнителна плоскост и ще потвърди много от констатациите на г-н Ганди. Също както и неговото разбира се ще действа като доказателство за моите.
Това, върху което желая да ви обърна внимание е въпросът за конкурeнцията в галактически мащаб. Конкуренцията е изначален природен, вселенски закон и той би следвало да е присъщ и на различни от човешката раси. Лично за себе си, а както пролича от предходното изказване - явно и други мислят така, аз съм сигурен, че ойдосите и зените изхождат от чисто собствените си интереси. Всъщност те изхождат от тях и във взаимоотношенията помежду си, доказателство за което са, посочените от депутат Ганди, унищожени светове. В случая те явно са се обединили, тъй като се е появил и трети конкурент. Какво можем да очакваме - пълна липса на помощ и вероятно косвена съпротива на работата ни. Какво направиха те до момента - това, което бяха задължени да направят - да установят Контакт и да ни кажат кой е принципно най-подходящият за нас метод за определяне на потенциала. Но нищо повече - никакви аргументи в полза на Изпитанието и дори ловко ни подхвърлиха мухата на съмнението, че са възможни и други варианти. Не видяхте ли как реагираха, когато президентът им каза, че вече е избрал Изпитанието. Ядосаха се и се опитаха да го разколебаят. Него може би не са успели, но със сигурност цивилизацията ни като цяло е разколебана. Семето покълна отлично в почвата на собствените ни противоречия и вътрешни търкания. Това е съвсем елементарно - разделяй и владей. Така потенциалният конкурент никога няма да стане истинска заплаха. Но аз се поотклоних. Исках просто да ви обърна внимание на това, че и самата ГИБ доказва, че ойдосите и зените са ни конкуренти. Според някои обобщени статистически данни в нея, в деветдесет и три процента от случаите в нашата вселена, расите готвещи се за Първи преход са се държали точно като конкуренти, понякога и изключително свирепо, като при останалите седем процента са били налице специални обстоятелства, които очевидно не са налице в нашата галактика. За сметка на това обаче, Млечният път отговаря точно на критериите за конкурентна среда с малко над средната интензивност.
Очевидно поставени сме при определени "правила на играта" и трябва да играем според тях. А това, мисля, означава да изберем такъв метод за определяне на Потенциала, при който ще имаме поне някакъв шанс да спечелим състезанието с другите две раси. Изпитанието във варианта "Търсене на нарушителя" изглежда точно такава възможност, защото в случая явно предизвикателството е толкова Голямо, че неутрализира преимуществата в материалното развитие на конкурентите ни. Просто всички бихме тръгнали от горе-долу еднакво лоша позиция.
Не бива обаче да ограничаваме избора си и само до една алтернатива. Не е изключено да съществува и друго направление, в което да имаме реални шансове. Можем да тръгнем и в съвсем непозната посока, надявайки се да открием нещо, което те изобщо още не са търсили. А можем и да тръгнем в няколко посоки едновременно. ГИБ не забранява това. Но най-важното, което не бива да забравяме е, че по пътя ще бъдем сами в усилията си и не сами в съперничеството.
Благодаря ви за вниманието и още въднъж благодаря на колегите, които ми отстъпиха реда си.
- И аз ви благодаря за краткостта, професор Малкълм, имате думата, представител Тереховски – включи се почти формално съдийката.
- Уважаеми представители…
Йорданов изключи картината и отиде в кабинета си, за да продължи да чете петстотин страничния учебник раздаден на всички членове на бъдещия екипаж на Кораба. Книгата представляваше полууспешна (според скоростта на създаването си - направо блестяща) компилация от отделни преди това учебници по аеродинамика и навигация, по криминалистика, история, военно дело и още няколко области. Целта и беше всеки участник в Издирването да има поне обща представа за това какво правят другите, като разбира се практическите задачи в процеса на работа щяха да си се извършват от професионалистите в съответната област.
Професорът се съсредоточи върху военната част на учебника като същевременно слушаше и изказванията в Общото събрание. Докато наистина учудвайки и себе си с интрес проследяваше редовете посветени на динамичния концентриран огън, в залата в Ню Йорк, Тереховски се опита да убеди аудиторията, че изказванията на неутралните депутати преди него косвено защитават предложението за Изпитанието, което според него било доказателство за правилността и нарастващата подкрепа за президентския избор. В главната част на изказването си, руснакът се спря на чисто техническите аспекти на различните алтернативи за определяне на Потенциала и като извод посочи, че именно Изпитанието е най-оптималният за хората вариант.
Точно огледално бе изказването на Паоло Веласкес. Също с технически аргументи, испанецът доказа своята теза - че Експанзията е най-добрия избор, защото в цялата си история човечеството я е извършвало и съответо - има най-голям опит в това направление.
Французойката Льо Блан - от неутралните, пък зае напълно неутрална позиция, спирайки се на рисковете на всяка от възможните алтернативи. Тя посочи, че е абсолютно недопустимо да се мисли за война или за друго можещо, да донесе човешки жертви, решение, но също и че пресилването и самонадеяността са опасни, както и възможността от неуспех, който да разклати увереността на цивилизацията. В заключение депутатката призова да се мисли от позицията на разума, а не на интересите и риска.
След нея съдия Томпсън даде думата на още трима представители - така че изказалите се да станат десет, преди да обяви половинчасовата почивка. След нея се предвиждаше началната активна дискусия, която щеше да продължи два часа и в която се очакваше първият директен сблъсък, тъй като в този режим на обсъждане депутатите по същество си говореха помежду си от място, като председателят само регулираше да няма надвиквания и прекъсвания на главните говорещи, чийто глас се чуваше в цялата зала. В същото време обаче представителите можеха да си говорят помежду си по вътрешната уредба и дори да организират паралелни обсъждащи групи. След дискусията се предвиждаше продължаване с нов пакет изказвания, после пак дискусия, и така до края.
Йорданов използва приблизително половината от почивката, за да дочете започнатата глава от военната стратегия, след което се върна пред визуалния приемник и се подготви да следи активния дебат, където бе най-вероятно да бъде потърсен от Котов за консултация.

Следва...

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates