Глава 56 - Триумвират завинаги

 

"...Току що Централната комисия по изборите обяви края на приемането на нови регистрации. До момента документи са подали..."
Първанаки изключи телевизора и изстреля капачката на шампанското. Истинско "Шампанско" - от франсетата купено, а не просто газирано вино със същото нарицателно име. В кабинета му чакаха този момент Сокологлу и Кокалий. Ефенди се усмихваше доволно.
- Край на рисковете с Балончо. - каза Старшият консул - Вкарахме го в матрицата.
- Да, блестящо изпълнено. Демокрацията е спасена, а заедно с нея и нашите възможности да управляваме. - съгласи се Сокологлу.
- То не при всички всичко стана идеално, но е добре, че поне основната опасност отпадна. - каза малко по-не-весело комодорът.
Задоволството на тези стари политически питони идваше от изтичането на крайния срок за регистрация на кандидати на изборите за Старши консул. До последния момент съществуваше риск самият Балончо да се яви на тях, и ако ги спечели - да обсеби цялата власт, прокарвайки за Младши консул някоя от марионетките си. Това беше твърдият и гарантиран път към тиранията. Но Балончо не го осъзна, и вместо това издигна една от марионетките си за кандидат за Старши консул. Привидно разликата беше чисто формална, но реално беше огромна.
- Наздраве, ефенди, комодоре... - каза Старшият консул - Наздраве за новия Триумвират.
- Наздраве, консуле... - каза ефенди.
- Наздраве... - каза Кокалий.
- В историята, приятели, няма случай на стабилен Триумвират. Който и да е в него, каквито и да са приятели, верни служители и какво ли още не, винаги властова структура от типа "Триумвират" съдържа съперничества, които изключват тиранията. Голям успех постигнахме като осигурихме Триумвират за следващите години.
Първанаки говореше за оформящата се бъдеще управленска върхушка, без Балончо като Старши консул. В момента властта в държавата беше поделена между самия Балончо и доста укрепналия Цветарий. Те бяха станали конкуренти, съперници, дори врагове от време на време. Но изборите за Старши консул откриваха възможност един от тях да вземе надмощие. Разбира се, шансовете на Цветарий бяха далеч по-ограничени. Той нямаше много повече от потенциала да дразни младшия консул. Но шансовете на Балончо бяха огромни. И старите питони направиха всичко възможно, за да предотвратят кандидатирането му. Помогна им сър Алекс, който буквално "отстреля" политически Цветарий и направи за смях Балончо. Още няколко скандала разклатиха структурите на управляващата партия, а неопитността на Балончо му попречи да ги обърне в своя полза. И разбира се - гвоздеят на програмата, беше издигането на Доня Магления като кандидат за Старши консул. Това издигане, само по себе си, създаваше риска Балончо да ги изгуби. Тази опасност именно извади изначално Балончо от играта. Бидейки страхливичък, той не започваше начинания, в които имаше риск от поражение. Така в случая трябваше да жертва изцяло шанса си, в името на избягването на загубата. Така вместо себе си, той пусна една от марионетките си, която вярваше, че ще може да контролира лесно.
Но старите питони знаеха, че не е така. Избран за Старши консул, кандидатът щеше да оформи трети властови център вътре в управляващата партия. Т.е. властта щеше да стане Триумвират. И това изключваше реализация на личните амбиции на Балончо - един ден да стане абсолютен диктатор на всичко. Триумвиратът предполагаше съперничества, оцеляване на опозицията, и време за добрите политикани да изиграят картите си. Ако не бяха постигнали този успех, Първанаки и Сокологлу щеше да трябва да мислят за незабавна криза, която да срути цялата власт, за да предотвратят превземането и от Балончо, след изтичането на мандата на Старшия консул. Но сега това не се налагаше и всички можеха да се съсредоточат върху стандартните си политически планове за след изборите.
- Добре стана, наистина - каза Кокалий. - Ако кандидатът на Балончо спечели, то Балончо си е отгледал конкурент. Ако спечели Доня Магления или някой друг, се запазва настоящият баланс на властите. Балончо е в дилема между сегашната подялба и вътрешно партиен Триумвират. Добре стана...
- Това със сигурност ни дава шанса да обърнем внимание на следващите задачи. - каза Сокологлу - Мисля, че сега няма да имам проблеми с Касимоглу. Ще съсредоточа цялата си сила, за да се оправя с него.
- Да, а моите хора в Партията вече работят за цивилизованото отстъпление на Бъдишеф. Ще си върна каквото ми се полага. - каза Първанаки. - Но трябва да измислим някакъв пост на Бъдишеф. Не можем до остави така.
- Ще му намерим нещо, спокойно. - каза ефенди и се обърна към Кокалий - Но ти нещо обърка работите. Димитриус се отметна.
- Да изненада ме това му действие. - каза обидено комодорът - Имах го почти за син. А сега - събра се с враговете ми.
- Мисля, комодоре, че това момче няма много ум за политиката. - рече консулът - Само грешки прави.
- Е, той комодорът спечели от част от тези грешки, та не е съвсем на нула. - каза Сокологлу.
- Обективен факт е огромният успех, който направи на предните избори, Кокалий - като успя да присвоиш партията на Димитриус, за да влезеш с него в Сената. - изтъкна Първанаки.
- Но децата понякога изоставят родителите си. - констатира комодорът.
- Не мисля, че ще останеш много време сам. - лукаво загатна ефенди - Гледам взехте да ставате приятели с Македонеца.
- Ами няма лошо да направим нова коалиция - например "Синеухи-2". Като Димитриус не иска, Македонеца не е луд, знае си интереса.
- Със сигурност го знае повече от Димитриус. До сега не бях виждал такава глупост. Да изгониш съюзник, заради по-слаб съюзник. - замислено каза консулът.
- И аз се обърквам. - каза Кокалий - Вярно е, че моята партия позагуби поддръжка, но със сигурност е по-силна от тия, с които Димитриус се събра сега.
- А Македонеца не пропусна да те привлече веднага като ти подари един съветник в столицата. - каза ефенди.
- Не е глупав тоя Сандано. Внимавай с него. - каза Първанаки.
- Ще внимавам, и аз гледам да не съм глупав... - съгласи се комодорът.
- Дайте сега да решим по конкретните текущи въпроси какво правим. - смени темата на разговора Сокологлу - С този кандидат на Балончо вече се чудя има ли смисъл много да умуваме кого да подкрепяме. Те тримата основни съперници са почти еднакви.
- Аз нямам много зона за чудене. - каза Кокалий - ще трябва да подкрепя човека на Сандано, в замяна на съветника дето ми подари. Той очевидно иска да блесне с 4-та позиция, която да го вкара сред средните по размер играчи.
- Е, няма лошо Сандано да е четвърти. Тъкмо ще имаш по-силен съюзник в бъдеще. - каза Първанаки. - Но е интересен въпросът кой от тримата водещи е най-добър за страната.
- Според мен, голяма разлика няма. Те са едно и също нещо. - каза Кокалий. - Още като излезе Доня Магления, и всички останали си подравниха кандидатите по нея. Не можеха да и оставят да е монополист в блясъка, който и придава близостта с Империята.
- Така е, стари приятелю Кокалий, прав си... - каза Първанаки - И тримата са в същността си имперски обусловени чиновници. Който и да бие, все едно.
- Все пак, за да не надуваме много самочувствието на Балончо, е добре да не бие неговия човек. - каза ефенди. - По-добре Магления или твоята партия да спечели. - допълни той обръщайки се към консула.
- Но от друга страна, Триумвират вътре в управляващата партия ще ерозира самата нея. - опонира Първанаки - Дали това не ни е по-изгодно. Ако загубят изборите, Балончо и Цветарий ще се сближат, за да оцелеят. Може да направят някое капсулиране и с фон Сидериан да карат цял мандат. Това няма да стане, ако спечелят. Тогава дори борбата за "кокала" вътре сред победителите ще избуи.
- Но какво лошо виждаш в капсулирането? Нали не може да стане диктатор вече. Капсулирането само намалява поддръжката. А ето ги изборите за Сенат само след година и половина. - каза ефенди.
- Има нещо такова. - съгласи се Кокалий, който очакваше, че ако Балончо изгуби избиратели, те ще дойдат именно при неговата партия. - Може капсулирането да ни е по-изгодно. Т.е. май Магления е за предпочитане.
- Е ако ще е срещу Балончо, може и да не е Магления. Ето ги нашите - дон Ламбини и калфата му. Защо пък не те? - попита консулът.
- Дон Ламбини ти е приятел, но около Магления по-лесно се прилепят избиратели. - каза Сокологлу.
- Пък и ако Ламбини спечели, това ще усили позициите на Бъдишеф. Ще ти е по-трудно да го изместиш. - каза Кокалий, за който чисто политически, щеше да е доста по-трудно да подкрепи на втория тур Ламбини, вместо Магления.
Консулът се замисли. Прави бяха приятелите му. От гледна точка на вътрешната стабилност, Триумвират вътре в партията беше по-дестабилизиращ от настоящата ситуация. Но от гледна точка на общия политически интерес, настоящата ситуация беше за предпочитане. А за него конкретно - като напускащ властта Старши консул, оптимумът като че ли беше именно Доня Магления да спечели. Така с един удар 2 "заека" - Балончо отслабен, и Бъдишеф - и той отслабен.
- Прави сте, приятели. Наздраве тогава за Магления. Явно тя ще спечели сърцата ни...
- Наздраве за Магления. - каза Кокалий.
- Наздраве... - довърши Сокологлу.
След като отпи от превъзходното съдържание на чашата, консулът изрече:
- Ние като че ли решихме важните въпроси. Балончо ни направи подарък, а сега и ние изведохме оптимума след подаръка. Друго нещо да говорим?
- Ами май няма. Аз ще тръгвам към сарая да говоря с моите хора за тактиката срещу Касимоглу.
- Разчитай на мен и там. - каза Първанаки.
- Благодаря, стари приятелю... - рече ефенди.
- А аз отивам да помислим как без публично да се караме с Димитриус, да подкрепим човека на Сандано. - каза Кокалий.
- Очевидно аз оставам сам с Шампанското... - заключи Старшият консул. След като приятелите му си тръгнаха, той си пусна музикалния канал.
Един добър ден за демокрацията в страната...

Продължава…Скоро…

18.09.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates