Част 2 - Политика - Глава 7

 

 Президентът бе учуден, че не се чувства уморен. Не бе спал вече близо денонощие и половина и както изглежда щеше да се окаже в леглото малко преди изгревът на слънцето. Вероятно бодростта идваше от възбудата, но това означаваше, че след като тя отмине, щеше да плати многократно за липсата на почивка. Все пак твърдо бе решил след активния дебат да отиде в леглото. Почти сигурно така щяха да постъпят и доста от депутатите, но в условия на непрекъснати дебати не бе задължително през цялото време да е налице присъствен кворум в залата. А дистанционното участие даваше идеалната възможност едновременно да "присъстваш" и да си спиш сладко в къщи.
Котов не бе изненадан от началото, макар да очакваше малко по-слабо представяне на опозицията. Очевидно тя се бе подготвила предварително за някакъв друг вид атака, която сега просто бе пренасочена в парламента. Това все пак бе за предпочитане пред примерно медийното настъпление, където отсрещната страна нямаше да има възможност за равностоен отговор. Томпсън водеше заседанието добре и безпристрастно, макар че още бе рано да се правят оценки в тази насока, тъй като не се бяха появили истински трудни моменти. Първото изпитание щеше да бъде именно активният дебат. Затова напълно закономерно съдийката влезе в залата, когато вече и двамата заместник-председатели се бяха разположили на прeзидиума. Началото на заседанието можеше да бъде водено от един човек, но сега председателката се подготвяше за малко по-трудни часове.
Единият заместник беше, както и Конституцията посочваше - председателят на Законодателното събрание - американецът Джереми Смит. Другият по принцип би трябвало да бъде самият Котов в качеството му на глава на изпълнителната власт, но в случая той бе най-пряко заинтересованата страна в дискусията и затова вместо него правителството посочи временно изпълняващ длъжността заместник-председател - членът на кабинета, избран от Европа - полякът Марек Володиевски.
Томпсън зае мястото си между двамата мъже и се обърна към депутатите, очакващи първата решителна част на откритите дебати:
- Уважаеми колеги, започваме първия активен дебат. Бих ви помолила да се държите така, че той да протече културно и цивилизовано, тъй като само тогава на преден план ще излезе сблъсъкът на аргументи, а не на гласове или на индивидуални антипатии. Предупреждавам също и, че ще пресичам всякакви опити страната, която вижда, че губи да създава хаос с цел прикритие. Разпределила съм най-важните части от дискусията така, че аз да председателствам заседанието по това време, така че нека никой не си прави илюзии, че ще може да използва своите поддръжници в председателството, за да спечели предимство. Тъй като режимът на дистанционно участие ви дава идеалната възможност сами да определяте кога да почивате, няма предварително да определям часове за сън. Нека всеки сам си решава, а за най-запалените медицинският екип е подготвил безвредни стимуланти, които могат да ви държат будни и през време на цялото заседание. Който пожелае подобно решение обаче, трябва да се подготви след това за три до пет дни непрекъснат възстановителен сън, както е според лекарските предписания. Традиционните ободрители като чай, кафе и закуски са също на ваше разположение. А сега, нека да започваме, системата е включена и давам думата, като първи главен говорител, на министър-председателя Маркус Щерн.
Щерн задейства микрофона си и с германски спокоен тон започна:
- Уважаеми представители на планетата, бих желал да се възползвам от възможностите на активния дебат и да задам на лидера на алтернативната група следния въпрос: “Какво ни предлагате? Всички ние сме част от една демократична система, в която макар и формално да не е задължителен, се прилага конструктивният вот. Това значи, че за да отхвърлите направеното разумно предложение, вие трябва да предложите свое, което да бъди прието и с акта на приемането му, да предотвратите утвърждаването на нашето. Но аз не виждам от ваша страна някакво предложение. Вие сте се сплотили единствено като противници на Изпитанието, но не и като поддръжници на нещо друго. Веднага след като то евентуално бъде отхвърлено, вие ще се превърнете помежду си в не по-малки противници, отколкото сме сега с вас. Какво решение ще предложите тогава на цивилизацията? Не се ли опитвате да я хвърлите в хаос, като всяко от крилата ви след това се надява точно то да улови рибата в мътната вода?” - премиерът освободи линията.
Неговият фамилен съименник веднага натисна своя бутон и микрофонът се включи - очевидно Томпсън засега не бе въвела разрешителен режим за вземането на думата:
- Уважаеми господин премиер, от името на алтернативна група едно протестирам срещу опитите ви да манипулирате обсъждането. В случая не става въпрос за промяна на вече прието решение или за вот на недоверие на държавен служител. Изпитанието още не е избрано и ние не дискутираме замяната му с нещо друго. Напълно е възможно след това подобни дебати да има и по другите варианти за определяне на Потенциала, но това би било нормално, тъй като в крайна сметка решението е съдбовно и е добре да се обмисли по-дълго. Но признавам ви - вие успяхте да направите така, че ако Изпитанието не бъде избрано, след това ситуацията да се блокира. Успяхте, защото изведохте на преден план - привилегировахте, една от възможностите, вместо да поставим всичко на масата още от самото начало и да преценим кое е най-добро. Вместо тава сега първо ще трябва да губим ценно време за обсъждане само на Изпитанието и след това - евентуално и на останалите алтернативи.
Кой ви даде подобно право? Кой упълномощи президента да се пазари и да блъфира пред чуждопланетните ни гости. Кой му даде право да предрешава съдбата на човечеството. Това, което става сега е опит да се поправи един недемократичен акт чрез отхвърлянето му, а не просто опозиция заради самата опозиция.
Благодаря ви господин премиер, че се обърнахте първо към мен, защото това сега ми дава шанс и аз да ви запитам нещо: "Кажете ми, защо изпълнителната администрация вече подготвя Кораба и събира екипаж за него, при положение че решението още не е взето? Отговорете ми, вярно ли е, че се готвите да задействате Изпитанието като недържавно начинание в случай на отхвърлянето му и вярно ли е, че Президентът мисли да използва властта си след това, за да не позволи на някой да попречи на тази "частна" мисия?" - контравъпросът наистина бе доста добър и на място.
Премиерът погледна към президента, който му даде знак, че той сам ще отговори. Самият Щерн не бе пряко включен в подготовката на частната мисия, защото в случай на цялостен провал и оставка на Котов, той щеше да стане държавен глава и се разчиташе от тази си позиция да оказва някаква подкрепа на Изпитанието, което пък щеше да бъде доста трудно, ако се беше оплел в уязвими откъм популистки лозунги операции.
- Въпросът ви вероятно е адресиран към мен, г-н Щерн, - каза президентът - уважаемият премиер няма нищо общо с организацията на строежа на Кораба. Всичко става с частно финансиране и с моето мълчаливо разрешение. Позволих подобно нещо да започне, за да можем да не губим и секунда време и да минем към активната част на Изпитанието възможно най-бързо. Ако този метод за измерване на потенциала бъде отхвърлен, тогава обществото нищо няма да загуби, защото то не е платило за строежа и подготовката на екипажа. А самият Кораб ще може полезно да ни служи и при най-вероятните други избори, в случай, че Изпитанието пропадне. - Котов реши да се задоволи с кратък отговор.
- Не ми отговорихте на въпроса, господин президент. Ще има ли "частна мисия" зад гърба на цивилизацията? - реконтрира веднага испанецът.
- Ако някой милиардер реши за собствена сметка да тръгне да издирва нарушителя на законите на всеобхватността, аз няма как да го спра. Все още Земята няма правила за движение в космоса, а законите за сушата, въздуха и водата, не са приложими по подразбиране. Единствено някакъв вид извънредно положение би ми дало правото да ограничавам правата на личността, но на настоящия етап не виждам токова да се приближава.
Но не се безпокойте, г-н Щерн, дори и някой да тръгне сам да издирва, неговите действия спокойно ще могат да бъдат "влети" като част от осъществяването на някой от другите методи за измерване и тогава дори ще можете да казвате, че Войната или Експанзията е започнала по-рано.
- Значи формално нито помагате, нито пречите. - направи очаквания извод опозиционерът - Нормално е да имате такова поведение, когато събитията текат във ваша полза. Но вие г-н президент, преди няколко седмици се заклехте да браните интересите на цивилизацията, а не своите собствени амбиции. А спомнете си все пак - интересът на цивилизацията е зачитането на демокрацията, защото тогава цивилизацията сама решава. Вие използвате властта си не по предназначение, което дори и от най-светли подбуди - а аз съм убеден, че вие вярвате в това, което вършите, както между впрочем и аз самия, е вредно за тези, които са ни избрали - завърши изкусно Щерн.
Котов и премиерът си дадоха знак да не задълбават повече в наистина не съвсем изгодната пред очите на обществеността, за тях тема, независимо, че практическите им аргументи бяха равностойни на тези на испанеца. Въпросът наистина бе граничен, но възможностите за пропаганда на опозицията - по-големи. Министър-председателят само си позволи кратко да заключи:
- Удавихте нашия въпрос в своя собствен, представител Щерн. Но ясна алтернатива все още не се e появила.
Испанският депутат явно бе доволен от собственото си представяне и затова се въздържа от последна дума. Междувременно съдийката даде думата на един от приближените му, който захвана друг неудобен за управляващите въпрос. Явно опозицията бе решила да не прави никакви компромиси. Подобно приложение на принципа "Всичко или нищо" бе логично и рационално, когато на отсрещната страна и трябваха два пъти повече гласове за да прокара решението си отколкото на теб за да го отхвърлиш:
- На колко свята може да стъпи човешки крак? - попита немецът Херман Кол - член на Съдебния съвет - колко е голяма само нашата галактика и колко други има. Къде ще ги търсим тези тайнствени нарушители, успели с лекота да "изпързалят" толкова по-напреднали от нашата цивилизации? Все едно някой първобитен дивак да дойде да разследва убийство в Ню Йорк в нашия 21-ви век. Дори по-голяма е разликата.
Но дивакът може да докаже, че спрямо възможностите си може да се развива дори по-бързо от намиращия се хиляди години напред цивилизован интелект. Ето тук е решението - трябва да търсим универсалните области, които са едни и същи, само с промяна на конкретните обекти, през цялата история. Единствено в състезание на универсални ценности, можем да се надяваме на горе-долу равностойно представяне. Казвам горе-долу, защото по-напредналите имат предимството и на допълнително натрупаното знание, включително и из областта на управлението на развитието, и съответно - могат да го ускоряват.
Но все пак, спрямо възможностите си, ние можем да докажем, че имаме достоен за почитане Потенциал. Затова питам управляващите: "Защо с лека ръка отхвърляте сравнително най-подходящата за човечеството Експанзия и предпочитате една авантюра в стил Шерлок Холмс. Шерлок не съществува, никога не е съществувал и никога няма да съществува. Но дори и да съществуваше, и той щеше да ви каже, че се захващате с непосилна задача. Единствено колосален късмет може да ви помогне да постигнете нещо. Но погледнете историята - в колко случая човечеството истински е имало късмет. Имало е - но все лош. Защо предпочитате него пред изпитаната универсалност?" - завърши почти развълнувано Кол.
Изказването му, което, макар и кратко, се получи като нещо средно между запитване и реч, бе внимателно слушано и от Йорданов, защото в момента, в който немецът засегна въпроса за посещаемостта на планетите и за универсалните ценности, президентът се свърза с него и го помоли да отговори от негово име. Котов дори поиска нещо повече - ученият да говори така, сякаш самият той говори.
По принцип ползването на външни консултанти, които да се "привикват" за изказване пред Общото събрание, бе позволено, но в случая световният държавен глава правеше нещо, което бе на ръба на правилника - друг човек да се изказва, а в залата да звучи президентският глас, симулиран чрез синтезатор. Подобна полуизмама не би могла да остане скрита в случай, че някой в последствие си направеше труда да изследва записа, но дори и тогава нищо не би могло да се промени, защото едно изказване, което титулярът подкрепя, и което не е гласуване или друг подобен важен акт, просто не бе наказуемо. От друга страна обаче, получаваше се съчетаване на мнението на професионалиста с авторитета и влиянието на политическото лице, което предопределяше много по-силен ефект. Шефът на изпълнителната власт не се съмняваше, че и опозицията ще използва подобни модерни варианти на древното шепнене на ухото на краля от страна на тайните съветници.
- Универсалност има навсякъде и във всичко, съдия Кол, - българинът спазваше точно стила на говорене на Президента - човешки крак не би могъл да стъпи дори на една незабележимо малка част от световете в галактиката, да не говорим за Вселената. Но като споменавате за универсалните ценности, вие забравяте, че трудността също е универсален показател. Изпитанието може и да е много труден вариант, но при него и образно казано "точките" за всеки успех са повече. Както и космическите ни гости посочиха, дори и да не доведем едно трудно начинание докрай, ние пак ще спечелим, защото пътя, който сме изминали също се оценява.
Експанзията наистина повече приляга на човечеството. Но това прави и трудността по-малка, и съответно - "точките" по-малко.
А се забравя и нещо друго - факторът време. Изпитанието е трудно, но то е практически единственият вариант, който ни дава шанс да достигнем максималния възможен Потенциал. Всички други алтернативи, като изключим разбира се свръхекзоточните, за които никой не се застъпва, просто работят по-бавно. През това време на "клона на богоизбраните" може да се изкачат и да седнат и други, триумвиратът, да стане квартет, квинтет и така нататък - и все основно за наша сметка. Зените и ойдосите са си взели своето - взели са си лъвския пай. Сега ние - дребните, се борим за своето място. Ако човечеството е единствената по-малка сила, заедно с двамата "големи братя", то ще има изключително влияние, защото ще изпълнява функциите на балансьор. Представете си ситуация в един парламент на две групи с по четиридесет и пет процента и една с десет. При монолитност на групите, каквато в случая е неизбежна, и тримата партньори практически са равноправни - винаги за да се вземе решение, за което е необходимо стандартно мнозинство, каквото е минималното възможно, ще е нужно съгласието поне на двама. Колкото по-голямо става изисквано мнозинство, толкова повече нараства значението и на по-малките играчи.
Но представете си ситуация с две по четиридесет и пет и пет по два процента. Кой тогава ще доминира? Ще могат ли малките да се обединят? Откъде да знаем какви ще са характеристиките на другите малки и как ще се отнасят те към нас, ако примерно преди това сме ги въвлекли в небезкръвна война за определяне на Потенциала. Това е което трябва да избегнем. Нашата цивилизация трябва да бъде единствената малка, участваща в управлението на Първия преход. А за това е необходимо да бъдем бързи. Можем и да не успеем да постигнем всичко, но сме длъжни да опитаме. Така както, когато в горяща сграда на косъм от срутване има един неизвестно жив ли, човек, но десет огнеборци нахлуват, рискувайки живота си за него. Това е най-градивната същност на човека - стремежът към всичко, към съвършенство, дори когато то е недостижимо, и тази му същност е не само на която трябва да разчитаме и при определянето на Потенциала. Тя мисля, е в основата на самия Потенциал и затова трябва да и дадем възможност да се разгърне и изяви.
Затова, депутат Кол, изпълнителната администрация държи на Изпитанието като цяло и на Издирването в частност. - вживя се накрая за миг истински в ролята на президент Йорданов.
Тъй като германецът не поиска отново думата, Томпсън се намеси:
- Съдия Кол, желаете ли да продължите дебата или да дам думата на други, които ми сигнализират за включване в него?
- Засега ще се въздържа да изкажа допълнителните си аргументи. Може би ще го направя, след като чуя и други мнения. - отговори Кол.
- Благодаря ви, представител Кол. Сега давам думата на африканския ни колега - депутат Хамимби, който желае да се включи по същия въпрос.
Едуард Хамимби бе представител в Законодателното събрание, на съюза образувал се преди две десетилетия около Южноафриканската република. Той спадаше към групата на неутралните, но като че ли повече клонеше към опозицията:
- Не мога да се съглася с аргументите ви, господин президент. - директно навлезе в същината африканецът, обръщайки се към този, който трябваше да е говорил преди това. - Идеализмът и втората част на принципа "Един за всички, всички за един" са приложими в отделни индивидуални случаи, но не и когато се решава съдбата на големи групи от хора. Добре знаете, че държавниците трябва да претеглят различните алтернативи и понякога - да избират между злини. Имало е случаи дори хора да бъдат оставяни да умрат, заради спасяването на други - повече на брой, хора. Не бих искал да защитавам честото прилагане на подобни практики, но просто ви напомням, че политиката е избор на най-изгоден вариант, а не съвкупност от идеалистични пориви.
Очевидно е, господин Президент, че вие залагате твърде много надежди на твърде малка вероятност. Но евентуалната полза от изпълнението на тези вероятност е доста по-малка от необходимата, за да покрие риска от мероприятието. Ако Издирването ви се провали, тогава ще загубим, повтарям - загубим, време, което иначе бихме могли да използваме за някой от по-бавните методи. Предлагате ни бързина, но неподкрепена със съответната сигурност. Какво значи това - предлагате ни мечти ли. По същата логика можем да попитаме някое петгодишно хлапе какво да правим и то ще ни даде някакъв отговор, който също ще изглежда идеален и също се бъде слабо осъществим.
Единственият смислен елемент в целия проект е възможността за преливане в друг метод за определяне на потенциала. Но ако такъв вариант се обмисля, той трябва да се обмисля в контекста на взето друго решение за избор на метод и да бъде част - примерно начало на този друг метод, а не да се прокарва като доминиращ избор. Това трябва да обсъждаме сега, а не да отделяме специално внимание на едноличните ви изяви. - завърши порицателно депутатът.
Президентът веднага сигнализира, желание за вземане на думата, но тя не му бе дадена, защото друг я бе поискал по-рано. Тогова Котов се свърза лично с Хамимби и докато гласът на поредния опозиционен представител огласяше залата, му каза:
- Представител Хамимби, въпросът за избора на метод за определяне на потенциала, от чисто юридическа гледна точка е изцяло в прерогативите на изпълнителната власт. Предпочетох да го поставя пред Общото събрание, и нещо повече - да искам одобряването му с квалифицирано мнозинство, за да бъда сигурен, че решението ще е стабилно и няма да толкова лесно ревизируемо от следващи правителства, в случай че изпълнението му продължи по-дълго. В случая не става въпрос за обсъждане на алтернативи, а за подкрепа на решението на изпълнителната власт. Ако то бъде отхвърлено, всяко следващо решение ще мине точно по същата процедура. Всяко едно обсъждане на алтернативи трябва и ще става в правителството, защото на него това му е работа. - преди да прехвърли линията към събеседника, Котов с удоволствие забеляза, че двайсет и пет представители се бяха включили към тях, за да слушат разговора.
Африканецът също го бе забелязал и затова отговори внимателно:
- Струва ми се, господин президент, че въпросът изобщо не е бил обсъждан в правителството, защото такова в момента съществува само формално. Но както и да е - вие имате право да говорите от името на изпълнителната власт. Само че въпросът очевидно е толкава важен, че би било добре изцяло да се прехвърли в Общото събрание. В противен случай всяка една от другите власти може да започне да използва собствените си правомощия, за да прокарва своя политика. Как ви се вижда например един ограничителен закон за движение по космическите пътища, или пък тълкувателно решение на Съдебния съвет или на Върховния съд, за прилагане по подразбиране на морското право в космоса. Със сигурност едва ли ви се иска да ви се налага да използвате правото си на вето и да изпаднете в конфронтация между властите. Но точно към това водите нещата като продължавате да фаворизирате един от вариантите.
- Нямаше да предприема нищо подобно, ако не вярвах, че и в Законодателното събрание и в Съдебния съвет имам силна, дори пълна подкрепяща поддръжка. Формално може и да не е официализирана, но тя съществува, доказателство за което е и най-голямата група от поддръжници в Общото събрание, която е точно тази стояща зад Изпитанието. - отговори Президентът, забелязвайки, че междувременно гласът му вече е започнал да звучи и в залата.
- Процедурно може и да сте прав, но все пак очевидно е, че за цивилизацията би било по-добре всички алтернативи да се обсъждат заедно, и то тук - в Общото събрание. Това би било и от ваша полза, защото ще парира най-тежките обвинения срещу вас, базирани на предрешаването на въпроса. - продължи линията си Хамимби.
Президентът възнамеряваше да отговори, че подобна промяна сега само ще забави обсъждането и, че при една ясно приоритетна и по-изгодна алтернатива първо е добре точно тя да се обсъди и да не се отделя излишно време за другите, но вместо него председателката взе думата и се намеси в разговора:
- Представител Хамимби, в момента се намираме в непрекъснати дебати и бих желала да ви припомня, че това е един доста либерален метод на водене на заседание. Ако искате да се обсъждат и алтернативните варианти, спокойно бихте могли да го направите и никой няма да ви спре. Възможно е дори да се поискат междинни гласувания. Реално погледнато единственото предимство за Изпитанието е, че за него ще има отделно гласуване и то ще бъде най-важното. Но ако преди това е станало ясно, че събранието клони към друго решение, това ще бъде само подробност. Няма никакви пречки да в тези няколко дни да бъде избрана Войната или Експанзията и изпълнителната администрация да бъда принудена да промени провежданата политика.
- Но госпожо съдия, управляващите са съсредоточи цялото обсъждане само върху Изпитанието и няма да позволят отклонения. - възрази африканецът.
- Това не е въпрос от моите компетенции. Той зависи от вашите и на другите мислещи различно, ораторски качества, депутат Хамимби. Аз не мога еднолично да променям темата на откритите дебати, за това е необходимо решение с гласуване. Но дори и тя формално да се промени, какво ще попречи на Президента и поддръжниците му пак да тласнат дискусията в желаната от тях посока? Така че не виждам смисъл от тези процедурни противоречия. - съдийката изключи микрофона си, показвайки, че смята да прекрати участието си в спора.
Думата веднага бе взета от президента, който напълно неочаквано се съгласи на по-големи отклонения от темата:
- Изпълнителната власт само би се радвала, ако обсъжданията се разширят, но опасявам се, опозицията няма да позволи това, защото както вече посочи премиерът Щерн, алтернативната група не предлага нищо, тя само се бори за отхвърляне на това, което ние предлагаме. Ако започнем да обсъждаме другите варианти за метод за определяне на Потенциала, опозицията може и да се разцепи. Така че, депутат Хамимби, ако желаете промяна в развитието на дискусията, просто регистрирайте своя собствена алтернативна група две. - Котов брилянтно използва ситуацията за да върне част от ударите, които понесе политиката му от началото на заседанието.
Самият Хамимби се измъкна от неловката ситуация с шега, оставяйки Емануел Щерн да обира негативите на президентската логика:
- Ще си направя група, само ако и вие като толкова пламенен неин поддръжник се присъедините, господин Президент.
Котов само се усмихна и нищо не каза, тъй като бе очевидно, че не може да се присъедини. Щерн предпочете да запази мълчание, за да не му се налага да навлиза по-дълбоко в областта, обхващаща най-слабото място на групата му.
Дебатът продължи със странични спорове още около час, след което президентът мина на дистанционно присъствие от апартамента си. Още двайсетина депутати направиха същото веднага след него, а в следващите 5-6 часа на затишие в залата се водеха предимно индивидуални разговори и се сключваха политически сделки за подкрепа. Този период бе най-уморителният за министър-председателя, който бе получил задачата да следи развитието на настроенията и самият той да привлича съюзници. Успя да присъедини само един към предлагащата група, но пък алтернативната група не постигна и това, като за малко дори за изгуби двама от своите хора, почти решили да минат към независимите.
Йорданов също изключи приемника си и излезе да се поразходи. В Европа все още беше ден и той не бе уморен. След обяд отиде в сградата на "Транс Евро", за да присъства на живо като зрител в залата в коментарното предаване на София.

donation

Следва... 

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates