Глава 57 - Последна, Епилог, (Не)очакван край...

 

donation

 От известно време Добрий беше в творческа немощ. Не, че не би могъл да пише, и не че нямаше какво да се пише в най-великата политическа сатира на съвремието, наречена "Гай Балоний". Но Добрий не виждаше какво ново може да каже. Сюжетите в "Гай Балоний" започваха да се повтарят, така както се повтаря непрекъснато все една и съща политическа грозна скука. Политиците все едно и също правят, и каквото и да говорят и умуват, крайният резултат е един и същи - една пародия с най-важната част от обществото - неговото управление, неговата глава дето определя посоката на движение и аромата на всичко... Та изписал 56 глави и показал поне по няколко пъти едно и също нещо, различавайки нещата само от гледната точка, та сторил всичко това, Добрий беше изпаднал в творческа немощ. Нямаше какво повече да каже на читателите, а теоретично сагата можеше да продължава и вечно - така както вечен е кръговратът на еднаквостта в политиката. Но целта на изкуството и литературата нали е друга - да каже нещо, да предизвика размисъл, да промени... Е, като няма повече какво да кажеш, тогава какво да кажеш...?
Та чудейки се как да сложи край на най-великата политическа сатира, с което тя да придобие завършен вид, чудейки се това, Добрий беше споходен от неочаквана възможност.
На изборите за президент (старши консул) през 2011 г., прототипът на Гай Балоний - българският премиер Бойко Борисов, спечели победа, с което поставяйки свой верен човек на този пост, съсредоточи цялата власт в ръцете си. Да, Гай Балоний е Бойко Борисов. Всяка теза за случайност на всякаква прилика с действителни лица и събития, е случайна или неволна. Бойко Борисов е Гай Балоний, никой друг не би могъл да вдъхнови създаването на подобен художествен персонаж. Мисля не е трудно да се досетите кои са вдъхновителите на останалите персонажи.
Но тъй или иначе, изборната победа на кандидата на Бойко Борисов, създаде авторитарна ситуация в България (да това е държавата от творбата). Тази ситуация бе идеалният повод за Добрий да сложи край на сагата.
Съсредоточавайки цялата власт в ръцете си, Гай Балоний предстоеше да се превърне в диктатор. А при диктатури политическата дейност е позволена само на диктатора. А политическата сатира по негов адрес е силно не-препоръчителна. Продължаването на историята за славния младши консул на една незнайна държава съдържаше рискове от репресии спрямо автора. А този автор нямаше героични помисли. Не защото понякога не беше правил глупости в живота. А защото беше достатъчно поумнял да разбере, че не глупостите (героите) движат света напред (противно на общата пропагандна теза), а го движат естествени обществени закони. Според тези закони, диктатурите са обречени на падане, но не чрез сваляне от някакви бунтари, а поради вътрешно изчерпване. В общия случай, диктатурите падат поради икономически фалит. Това падане следва да се изчака, запазвайки неутралитет и съхранявайки демократите докато то стане. Т.е. системата "трай си" беше правилната и изпитана система, която Добрий споделяше, а не беше правилната система "бори се и загини геройски". Та надигането на новата диктатура на Гай Балоний даваше идеалния повод да се напише последната глава на "Гай Балоний".
Добрий беше голям фен на историята. Беше изчел много книги, включително и такива за диктатори. И беше установил нещо много важно - диктаторите не репресират минали грешници. За да станеш жертва на диктатора, трябва да си много активен и критичен в настоящето. Това е рискът за него и затова трябва да се избягва. Миналите "прегрешения" са просто думи, отлетели в пространството и забравени. Затова и имаше случаи в историята видни критици на бъдещи диктатори да им стават дори съратници. Редки бяха и случаите за репресии над минали критици, които вече не критикуват. Т.е. фактът, че Добрий беше яростен критик на Гай Балоний, включително го иронизираше чрез сатирата си, всъщност не означаваше нищо (поне на база на историческия опит), стига Добрий да си "трае" в бъдеще. Та това беше новата визия на Добрий в средно срочен план. Той обяви, че спира да прави политически коментари, както и че сагата "Гай Балоний" приключва. Това щеше да стане незабавно, а според анализите на Добрий, първите сериозни репресии на новия режим щяха да са някъде след около 9 месеца. Имаше още 3 месеца мандат на стария Старши консул, а после трябваше известно време за доовладяване на институциите. Някъде към средата на следващата година щяха да се занимават с официалната и гражданската опозиция. Т.е. да се разправят с ония, които още не бяха проявили мъдростта да минат в зоната на мълчанието, чрез системата "трай си"....
Така в последните дни на демокрацията и свободата, се взе решението за последната глава на "Гай Балоний"... Тя е последна, с генерална причина за края, че случващото се в нея започна да се върти в кръговрата на повторението, довело до липса на творческо вдъхновение на автора. А конкретно като повод - заради здравия разум на автора да спре да пише сатири по време на диктатури...
***
...Докато Сокологлу, Кокалий и Първанаки си правеха сметки как са вкарали Балончо в стандарната политическа схема и са го опитомили, самият Балончо имаше друг поглед върху събитията. Той бе постигнал пълен успех, а късогледството на старите политически питони само ги превърна в лесна плячка...
Най-голямо удоволствие му достави изиграването на ефенди. Известен като най-стабилния и дългосрочно оцелял играч в политиката, той падна като младо мишле в клопката. Страхотен номер изиграха на избирателите заедно с него, но ефенди не разбираше, че ползата от номера не е взаимна, а е само за Балончо.
Схемата беше страхотна наистина. Сокологлу осигури огромен брой избиратели в полза на кандидата на Бъдишеф на първия тур на изборите за Старши консул. С това кандидатът на Бъдишеф с лекота изпревари Доня Магления и я отстрани от втори тур. Така най-опасният противник на кандидата на Балончо отпадна. Между двата тура Сокологлу публично и надменно обяви подкрепа за кандидата на Бъдишеф. Повтори подкрепата няколко пъти, дразнейки избирателите, и мотивирайки анти-ефенди вот в полза на Балончо. Веднъж бяха изиграли тази схема още когато Балончо спечели изборите за Сенат. Самата власт на Балончо се дължеше на предишен такъв вот анти-Сокологлу, инспириран от добре премерени тези на ефенди. В замяна самият ефенди получи златен дъжд върху партията си във време, в което тя беше в опозиция. Това беше рядка комбинация, защото обикновено опозиционните партии обедняваха.
Та скритата коалиция на Балончо с ефенди се прояви и на тези избори. След като изхвърли Магления от втори тур, и насъска първосигнално мислещите избиратели в полза на Балончо, ефенди нанесе и последния си удар - неговите хора просто не гласуваха за кандидата на Бъдишеф. Гласовете бяха по-малко дори от тези на 1 тур. Т.е. на 2 тур Сокологлу фактически изтегли подкрепа от онзи, когото нарочи за свой приятел. Именно липсващите гласове на Сокологлу дадоха победата на Балончо и неговия човек. Ако ефенди беше изкарал своите хора да гласуват под строй, както бе доказал, че може да го направи, Балончо щеше да загуби.
Но ефенди си беше направил сметката и беше продължил тайната коалиция с Балончо. Очакваше нов златен дъжд и нови свои хора на не толкова видимите места из бюрокрацията. Ефенди беше геният на това да бъде винаги на власт - дори когато беше в опозиция.
Но целият този план имаше една слабост. Той можеше да работи само в условията на някаква демокрация. А Сокологлу не предвиди, че давайки и Старшия консул в ръцете на Балончо, самата демокрация изчезва. Т.е. много скоро Балончо нямаше да има нужда нито от Сокологлу, нито от някой друг. Нещо повече - би било логично да се отърве от тях като част от укрепването на победата.
По подобен начин стоеше въпросът и с действащия Старши консул. Той си мислеше, че ако се наговори с Балончо и му помогне (каквото и направи), след това ще се върне в голямата политика като измести Бъдишеф и оглави основната опозиционна партия. Всъщност и този уж доказал се стар политически ум, пропускаше най-важното - той беше просто оръжие в ръцете на Балончо, за да се разправи с Бъдишеф. На последните избори Партията му показа драстичен ръст в поддръжката. Победата на Балончо беше "на косъм". Силен едноличен режим не можеше да има заедно със засилваща се опозиция. Но един раздор между Бъдишеф и Първанаки щеше да отслаби и разгроми партията. Да, Балончо щеше да подкрепи всеки опит на Първанаки да се върне. Но Първанаки също разсъждаваше в понятията на демокрацията. А при личен режим важното следствие щеше да е просто отслабената опозиция.
Доволен беше Балончо от събитията. Изигра всички. Започнаха и ласкателствата...
-Кажи Сандано, защо си дошъл, аз съм ти обиден малко... - каза Балончо на влезлия в кабинета му най-върл опозиционер, който до предния ден се кълнеше, че ще го уволни и изгони от политиката.
-Аз, Гай Балоний, дойдох да поясня нашата позиция... - каза Македонеца.
-То едва ли има по-ясна от твоята позиция. Никой не беше по-конкретен в тази кампания, Сандано...
-Вие не разбирате, Гай Балоний. Вие не разбирате. Забравили сте любовта и как тя се изразява...
-Любовта? - попита учудено консулът.
-Именно, Гай Балоний, любовта. Вие мислите, че ви мразим и искаме да ви унищожим. А всъщност крайните ни думи просто казваха "Обичаме ви"...
-Хахаха, - изсмя се Балончо - Обичате ме?
-Именно!
-Добре, Сандано. Имате остроумие вие. Приемам любовта и отношението ви към мен. Надявам се да ми бъдете верни...
-Никога не предаваме приятелите си, консуле...
Консулът се усмихна. Малко по-късно Кокалий се появи по телевизията:
-Нашата партия в никакъв случай не може да подкрепи кандидат, който е протеже на досегашния Старши консул. Ние сме твърдо зад кандидата на демокрацията, зад кандидата, който ще ни сближи с Империята, за кандидата на Гай Балоний. Нашите партии са сестри в Империята, имаме общи ценности и никога няма да се предадем едни други...
След тези словеса, настъпи пълно объркване сред избирателите на Кокалий, които повечето мислеха да гласуват срещу Балончо. Започнаха дискусии и не стана ясно колко точно са гласували за и против. Но със сигурност бе провален единният вот срещу Балончо.
На опашката да "целунат ръка" на консула се изредиха многобройни по-дребни и по-едри, повече политици и по-малко политици, всякакви общественици, синдикати, асоциации... Цялата народна любов се пробуди в неподозирана искреност към новия истински, единствен и неповторим спасител на бъдещето...
Това е краят на историята за Гай Балоний. В нея всеки си мисли различни неща. Балончо вижда своето безметежно еднолично бъдеще, старите партийни играчи виждат
 
в него новия мандат на излъган народ и спокойствие в изгодата, дребните се надяват да са най-успешните ласкатели... Добрий вижда диктатура и очаква тя да продължи 5-10 години, колкото е максималната икономическа издръжливост на тази бедна страна...
Но всички те всъщност грешаха... Краят на историята е съвсем друг...
***
Когато компютърът започна стабилно да отчита ръст в потенциала на Балончо, Наблюдателят Лок реши, че времето на предварителните маневри е приключило. След месеци на взаимни игри и надхитряния между него и Великия водач, дойде часът на истината. Балончо отскочи като потенциал, а Сарко и Осанна продължаваха надолу. Това беше един фундаментален показател, който отличаваше истинския Месия от фалшивите. Така започнал, ръстът на потенциала щеше да върне Балончо сред истинските кандидати и щеше да разруши всички опити за саботаж. Но това беше накрая. А сега - това беше неотвратим коз срещу Великия водач...
-Какво става, Лок? - попита Ку Го.
-Мисля, че времето на промените дойде, Ваше Озарение. Не можем да избегнем промените.
-Потенциалът расте, но можем да овладеем ситуацията.
-Възможно е и да можем, но аз отказвам да играя вече.
-Отказваш?
-Да, Ваше Озарение...
-Но това е твой дълг, дал съм ти заповед...
-Отказвам, Ваше Озарение...
-Но това е лудост, това е хаос, Наблюдател Лок. Ще хвърлите обществото ни в пълно объркване - до самите основи на вярата ни.
-Не, Ваше Озарение, няма да стане така. Ще стане нещо много по-просто...
-Какво си намислил, Лок - попита подозрително водачът...
-Вижте, Ваше Озарение, Балончо няма ресурса да стане Месия, не е ясно още колко време ще продължи тази история. Но мисля, че имам всеобщо решение...
-Решение?
-Да, идеалното решение, изискващо някои минимални жертви...
-Жертви?
-Ще ви го кажа направо, Ваше Озарение. Това решение решава въпроса с Месията, с цената на жертва на един единствен измежду нас. Намирате ли това за приемливо?
-Подозирам капан в думите ти, Лок, условно ще кажа, че го намирам за приемливо...
-Ще го наречете капан, Ваше Озарение, но това всъщност е спасение. Защото нали спокойствието е целта на всеки от нас...
-Зависи от гледната точка...
-Нека приключваме, Ваше Озарение. Намирам за нужно да направите онова, което не са направили никои други Велики водачи. Онова, което ще ви направи най-великия от всички. И онова, което ще ни освободи от проблема с Месията в този исторически етап...
-Говориш нещо много голямо, Лок. Но не го казваш...
-Намирам, Ваше Озарение, за необходимо да изтеглим Балончо от тази изостанала планета, и да го направим нашият нов Велик Водач. А вие ще влезете в историята като първия Велик водач, който е постигнал спокойствие, докато е жив, и намирайки по-велик от себе си...
Ку Го беше шокиран. Велик Водач не означаваше монарх, не можеше да абдикира. Такова нещо в историята нямаше...
-Разбирам, че сте шокиран, Ку Го... - тези думи всъщност подсилиха шока, след като съдържаха само име, вместо титла. Немислимо... - Разбирам, че сте шокиран, но всъщност изборът не е Ваш. Вие имате избора само дали Вие да обявите своя избор, или да го направя аз. Имате избора единствено дали да влезете в историята или не...
Великият водач не можеше да каже нищо. Просто замълча, гледайки объркано...
В този момент Лок измести камерата и показа човека до себе си.
- Гай Балоний вече прие да оглави нашата велика цивилизация, Ку Го. Знаете, че практически той вече е нашият Велик Водач.
Балончо кимна усмихнато и одобрително.
-Разбирате гениалността на замисъла, нали Ку Го? Ако Гай Балоний стане Велик Водач, това автоматично приключва въпроса с Месията. Търсенето ще продължи, но самият той доказва, че не е Месия. Между впрочем, той е съгласен да е просто Велик Водач, отказвайки се от шанса си за Месия...
Балончо отново кимна в знак на одобрение.
-А за нас с вас, Ку Го, остава спокойствието далеч от държавната власт и от грижата за цивилизацията. Ние ще бъдем най-спокойните, но и най-близките съветници на новия Велик Водач. Какво по-добро от това в света на Го...?
...Негово Озарение за последен път се появи като такъв пред народа. Не изпусна шанса да влезе в историята като най-скромния и смирения Водач, най-доказал, че властта е нищо, а мисията е всичко. Във вдъхновена реч пред милиарди погледи бе представен новият Велик Водач на света на Го...
В първа своя реч пред милиарди погледи Негово Озарение Балоний Го обеща велико неповторимо бъдеще, нови велики постижения в търсенето на Месията, и лично смирение, което да не отстъпи на това спечелилия всички сърца Ку Го...
А за политиканите в онази жалка провинция, от която се роди Балоний Го - за тях остана да си играят на политика просто с един клонинг на уникалната и напълно неоценена от тях личност. Те я загубиха, а спечелиха далеч по-висшите разуми, които успяха да я разберат истински. Кой каквото заслужаваше - това и му се даде...
Това е краят на историята на Гай Балоний... И началото на историята на Балоний Го в неговата истинска велика вселенска мисия, за която всъщност беше роден...
А кой ще запише тази история - със сигурност трябва да е някой велик вселенски ум, далеч надхвърлящ възможностите на писател от жалката провинция... Търсете след време в библиотеките на Го...

КРАЙ

Добри Божилов
31.10.2011
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates