Гай Балоний... Презареждане - Пролог, 1-ва и 2-ра глава...

 

 Пролог

donation

Мина малко време след изборите, на които Бойко Борисов разгроми всички, и съмнения започнаха да обземат Бай Добрий относно правилността на преценката му. Технически и юридически Бойко беше получил всичко, но политически тезата, че ще стане диктатор, започваше да се пропуква. Този човек просто не ставаше за диктатор. Той беше един политически шут, който беше атрактивен с поведението си, с което печелеше гласовете на избирателите, търсещи единствено шута. Но нямаше силата, волята и решимостта за да стане диктатор. Виж - ако Цветанов беше начело, би било друго. Но с Бойко начело - от това диктатура нямаше да излезе.
Съвсем скоро след изборите, Бойко отново тръгна да прави велики дела, и отново се предаде пред най-малката съпротива на засегнати групи. Това не беше диктатор. Бай Добрий беше сгрешил в преценката си за опасността от диктатура.
В тази променена ситуация отпадаше и необходимостта от спиране на най-великата политическа сага в историята - тази за Гай Балоний. Нямаше опасност за автора, репресии очевидно нямаше да има, диктатурата се разминаваше по силата на най-непреодолимия фактор - липсата на диктатор.
Това обстоятелство, съчетано със серия вдъхновяващи действия на Бойко Борисов, направи неминуемото да се случи - сагата "Гай Балоний" да получи своето продължение...


Глава 1 - Презареждане


Балоний Го имаше голям шанс да стане лидер от галактическа величина. Още първите му действия въодушевиха народа на Го и върнаха усмивките по лицата. Доволни бяха както предходният Велик водач, така и Наблюдателят Лок, превърнал се в съветник на Балоний Го. Но съдбата винаги има своите изненади.
Сякаш в приложение на принципа на "пеперудата", когато едно кихване в единия край на света, може да доведе до земетресение на другия, така и Империята Го бе сполетяна от изненада на съдбата. След като на Земята авторът на "Гай Балоний" реши да пише нови глави на книжлето си, принципът на "пеперудата" доведе до драстични размествания в галактически мащаб. Новото вдъхновение на Бай Добрий предизвика намесата на онзи, който беше над Го, над галактиката и над Вселената. Та господът на книгата - нейният автор се намеси и извади Балоний Го от неговото галактическо назначение, и го върна на Земята. На негово място прати на Го клонинга, който бяха оставили тук. Разбира се, никой нищо не забеляза, защото съвършенството на клонинга беше такова, че можеше да влезе в ролята дори на Велик водач на Империята Го. А истинският Гай Балоний се събуди една сутрин и си каза: "Какъв странен сън - от малката ми държавица, да ида до цялата Галактика... Но защо не и един ден..." След което бързо го налегнаха консулските дела...


Глава 2 - Полубог на годината


Към края на годината, много класации излизаха в страната, и медии и журита започваха номинации и гласувания. В една от популярните класации - за "Ритнитопковец на годината", фаворитът беше ясен - Патрицият Бърби, който бе водещ нападател на един от водещите отбори в света, и разнасяше славата - не само своята, но и на държавата, навсякъде.
Фен-шегаджия обаче пусна в гласуването сред феновете и името на Гай Балоний. Чисто формално той отговаряше на критериите, защото освен младши консул, беше и ритнитопковец. За запазване на добро здраве и тонус, Балончо риташе в една от любителските групи, наистина играеше официални мачове, печелеше, губеше, беше си ритнитопковец, регистриран законно като такъв. Така попаднал в класацията, той много бързо взе да се изкачва нагоре и накрая я оглави. Изпревари самия Бърби. Народът масово гласува за Балончо, като форма на протест срещу него и като опит да го иронизира и пародира. Онова, което не стана на изборите - до голяма степен благодарение на изборни техники и контролиране на изхода, стана в класацията за "Ритнитопковец на годината".
Но шегата щеше да остане само шега, ако не беше шегата, която самият консул направи със себе си, коментирайки ситуацията:
-... И сега на един друг въпрос, господин консуле, - каза водещата на сутрешния блок - Знаете, че Ви номинираха за "Ритнитопковец на годината", и доста добре се представяте в предварителното гласуване сред феновете. Как ще коментирате тази ситуация, и какво ще направите?
- Ааа, в последно време за много неща ме номинират, и завистниците от опозицията ме притискат с успех, да се отказвам от повечето от тях. Правя го, макар не винаги да мисля, че е правилно да го правя. Един човек като го номинират за нещо, и ако гласуващите го изберат, трябва да си получи заслуженото. Но трябва да се съобразявам със саботажите на опозицията, и затова отклонявам много номинации. Но ще ви кажа, че за тази, няма да я отклоня. Ако я спечеля, ще си я взема наградата...
- Но консуле, Вие се състезавате в четвърта дивизия, на 52 години сте, и очевидно нямате обективните данни за водещ ритнитопковец. - каза съ-водещият младеж на предаването - Изглежда малко несериозно да изпреварите патриция Бърби, за когото целият свят е чувал, и се прехласва пред него. Вие сте любител, и вотът за вас не е футболен, а е политически...
- Вижте сега, други награди може да върна, но "Ритнитопковец на годината" ще взема. - каза консулът - Заслужил съм си я. Знаете ли колко ритаме и как играем. Моите "тигри" са страшна работа. Ей наскоро ритахме с "тигрите" срещу професионалисти, начело с бившата звезда на синия отбор. Разбихме ги от всякъде. А те са професионалисти, а ние само любители. Кажете, не заслужават ли "тигрите" това отличие? И да добавя - питайте Хаджи Стоичко не съм ли добър ритнитопковец?
Хаджи Стоичко беше предният супер национален герой в ритането на топка. Звезда, подобно на Бърби, играл в най-водещите отбори, и дори постигнал повече от самия Бърби. Днес - просто приятел на консула, който му помагаше в пропагандата сред по-простоватите избиратели.
-Значи, консуле, твърд сте, че ако спечелите наградата, ще си я вземете... - заключи водещата.
-Да!
В следващите дни случаят ескалира, защото не просто Балончо излезе на първо място, но и направи такава преднина пред Бърби, че това подавляваше всякакъв шанс и гласуването на официалното жури да направи друг избор. Нещо повече - въпросът стана толкова атрактивен, че за него писаха и чуждите медии. "Консул става ритнитопковец на годината" - такива заглавия се появиха. Там редом с огромните му постижения в демонстрацията на поведение на шериф и бияч, журналистите добавиха вече и спортен герой...
Случващото се превърна самата класация в посмешище, и това стана основна тема по медиите, избутваща назад всичко друго. Тъй като конкурсът вървеше към неспасяемия абсурд Балончо да стане "Ритнитопковец на годината", което пък вдъхновяваше опозицията да осмива властта, накрая, въпреки вътрешното си убеждение в обратното, консулът реши да оттегли кандидатурата си.
Което пък създаде следващата ирония. В дълго прочувствено писмо, Балончо с болка в сърцето се отказа от приза, посочвайки, че очевидно гласуването за него не е по спортни съображения, а е форма на протест срещу случващото се в първенството по ритането на топка, и срещу покварата на федерацията и клубовете. Той призова да връчат приза на някой млад играч, който така да бъде мотивиран.
Подобно насилствено оттегляне предизвика още повече осмиване, защото всички дето бяха гласували за Балончо, добре знаеха, че са гласували за да осмеят него самия, а не за да протестират срещу клубните старейшини и федерацията. Всъщност последните се озоваха в темата само и единствено заради писмото на Балончо. Иначе никой и не мислеше за тях.
Така направил всичко възможно да постигне максимална ирония, Балончо напусна безславно класацията. Но това не беше краят.
Възмутен от поведението на консула, водещият опозиционен журналист сър Дикий възропта срещу изваждането на водача в класирането от класацията. Каза с право, че това обезсмисля самата класация. Според него, номинираните не могат сами да се отказват на толкова късен етап. В думите му имаше известна логика, защото други журналисти припомниха, че още преди 1 година - при връчването на предната награда, самият Бърби беше казал да не го включват в класацията следващата година. Така ако се тръгнеше на откази "по желание", трябваше и Бърби да отпадне. Т.е. номинацията да иде при третия...
И именно този трети оформи пълната картина на пародията. Този трети се оказа единственият спечелил нещо позитивно в цялата история.
Та видял, че ритнитопковец от 4 дивизия може да стане първи, един от 5-та дивизия също се номинира. За няколко дни събра гласовете на роднини и приятели, и се изкачи до 3-то място в гласуването на феновете. Това не беше особено трудно, защото съсредоточени в битката Балончо-Бърби, за останалите кандидати почти никой не беше гласувал. Така добре организираният младеж проби до 3-то място. Доколкото класацията беше в устите на всички, с това изкачване въпросното момче - млад играч, стана национално известен. Всички и за него започнаха да приказват, а медиите дори направиха репортажи. Репортажи не само за него, но и за селото му, за кмета, който се оказа и треньор на отбора, за игрището - за всичко. Селото, момчето и кметът станаха известни. Известни без никаква ирония...
И когато дойде отказът на Балончо, коментарът на Дикий и споменът за предния отказ на Бърби, наистина един млад играч се оказа фаворит за приза...
Вълната на иронията обаче далеч надхвърли темата на ритането на топка. Самата възможност консулът да бъде номиниран за №1 в какво ли не, доведе до номинирането му в какво ли не. Къде иронично, къде сериозно, къде просто за да се направи реклама покрай големия интерес към темата "номинации", Балончо се озова във всевъзможни класации. От някои от тях се отказа, на други не обърна внимание, но дори това се обърна в ирония. Така след като още преди време се беше отказал от класацията "Мъж на годината", това повдигна въпроса може да ли се номинира за "Жена на годината". От което не се беше отказал. От "Жена на годината" пък се стигна до "Мис на годината". От едно на друго на трето, държавата цялата се превърна в една класация... Класация, създадена единствено, за да бъде оглавена от Гай Балоний...
Краят на историята дойде внезапно и грубо.
Балончо много се гордееше с една спортна зала, която беше завършена при неговото управление. Тя беше договорена за строеж още от Бъдишеф, а ролята на Балончо се сведе до това да определи кой да прибере комисионите от строителството. Но се откри при Балончо, и той много се гордееше с нея, приписа я изцяло на себе си, и дори казваше "Построих я", въпреки че тя беше построена не от него, а с държавни пари. Но този обект беше на сърцето му, редом с новите друмища.
Та често Балончо ходеше да гледа спортни събития в тази зала - за и прави реклама с присъствието си, с което да прави реклама и на себе си, и на правилността на строителството, критикувано често, че било профукване на пари в трудни времена. Та ходеше често там да гледа - дори на спортове дето не му бяха толкова любими като ритането на топка.
И при последното ходене - за шампионат по каране на мотори върху кални бабуни, та при това ходене, Балончо беше брутално и безмилостно освиркан от публиката. Народът - напълно отегчен от безкрайните му появи по медиите, и може би - разочарован от не много честните избори, си го изля по начина, по който си го изливаше още от Римско време - в Колизея - могъщо, безмилостно освиркване на властта по време на състезание. Балончо беше забравил, че тези зали, събиращи много хора, всъщност са именно място за отпушване на енергията на тълпата чрез зрелища. Събрани много заедно, хората добиваха смелост и казваха онова, което мислеха за властниците. Беше се случвало на далеч по-велики лидери в историята, която Балончо изглежда не беше прочел.
Та видяла удобен случай, и насъбрала му много, тълпата освирка консула, насред изключително позитивно състезание с много демонстрации, които заслужаваха ръкопляскания. И тълпата ръкопляска на мотористите. Но не пропусна и най-малкия повод да освирка политиците.
Реакцията на свитата на консула довърши падението. Те нарекоха народа "неблагодарен" и не заслужаващ всичко, което консулът е направил. Ако не бил той, нямало да има зала, нито състезание. Доколкото народът ясно разбираше, че сметката за залата е платена от самия него, както и самото състезание, то след въпросните думи народът остана с убеждението в правилността на освиркването... Ден по-късно из медиите плъзна и номинация на консула за "Моторист на годината"...
А дали пародията и освиркването бяха признаци на едно и също нещо - това трябваше самият носител и на двете да разбере, в името на средно срочното си бъдеще. Дали беше разбрал, това знаеше само бъдещето...

Продължава...Скоро...

18.12.2011
Добри Божилов
Гай Балоний...Презареждане

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates