Сребърниците

Тази година (2019) мина малка серия от промени в Закона за вероизповеданията. Нищо сериозно не бе променено, но по-интересното е какво се случи преди това.

Част от промените, предложени основно от патриотични партии, предвиждаха сериозни ограничения на "финансирането от чужбина". Имаше също така предложения да се въведе задължително присъствие на български духовник при проповеди от чужденци.

И какво последва? Бурен протест от страна на всякакви... протестанти и евангелисти. Дори обявиха, че "ще търсят правата си в Европа и в международни съдилища". А текущо - осигуриха мощна дипломатическа подкрепа, с която да притискат властта.

В крайна сметка - успяха. Нищо сериозно не се промени, нито най-важното - финансирането.

Но защо евангелистите така скочиха срещу тази идея?

Всъщност, тя бе насочена не срещу тях, а срещу радикалния ислям и срещу финансирането у нас на всевъзможни мюсюлмански секти, основно от крайни групи в Близкия изток. Това бе мишената на патриотичните партии.

Но скочиха да протестират... евангелистите.

Разбира се, нашите патриотични партии са подчинени на НАТО, ЕС и САЩ, и никога не биха скочили срещу "Протестантско-евангелската напаст". Но като страничен ефект, би се получило точно това - те биха били засегнати.

Основното финансиране на тези групи (по-правилно е да не ги наричам религии, те са псевдо-религии) идва от САЩ. Не може да се каже каква част е от ЦРУ, и каква - от други протестантски черкви, но е факт, че те са инструмент за прокарване на влияние.

Ако се ограничи финансирането от чужбина, тези черкви ще загубят част от парите си. Не би било невъзможно да идват суми през посредници, но при сериозните размери на финансирането, комисионите на тези посредници биха били значителни.

Но този малък дял е по-малкия проблем. По-големият е друг. САЩ много внимателно следят къде парите им имат ефект. И ако някъде започнат да "нямат", се оттеглят. И то много бързо. Вкл. бързо изоставят всичките си съюзници и приятели. Забравят ги.

Ако се забележи "надигане на съпротива, която затормозява проекта", САЩ просто биха спрели да наливат пари. Те никога не наливат пари "за лудо". Затова и една хипотетична съпротива, каквато би бил въпросния закон, би ги накарал да се замислят за ефективността.

Всъщност, целта на настоящата книга е сходна - аз като автор, бих искал да инициирам изригването на "значима съпротива", която би отказала поне част от американските спонсори. Това по естествен път би закрило част от псевдо-черквите, които тровят българския народ и го откъсват от Православието.

И нека отново се върнем на изследването на д-р Маньо Стоянов. В него точно се вижда "финансовата процедура", по която действа протестантите.

"Преди всичко трябва да се отбележи, че дейността на мисионерите до Освобождението, а също и след него изцяло се финансираше от мисионерските дружества (бордове) в Америка. Те плащаха заплатите на мисионерите и техните помощници (пътните книжари, библейските работнички и местните пастири), те издържаха изцяло училищата, субсидираха издаването на книжнината, изграждаха и обзавеждаха молитвените домове, пастирските жилища и пр. С една дума, пропагандата бе инвестиране на американски капитали в България за идеологична работа, за политическо проникване, което обещаваше икономически изгоди."

И още:

"...мисионерите още на другата година (1860) открили свое училище – първото протестантско училище в България. Задачата му била да подготви местни проповедници и разпространители на протестантизма. Средствата за откриването му – 300 англ. Лири – били изпратени чрез Хамлин от Англия..."

И още:

"През време на Кримската война Ригс и директорът на протестантското мисионерско училище в Бебек до Цариград (превърнато по-късно в Роберт колеж) Сайръс Хамлин докладвали на мисионерските дружества в Бостон, че е време да се почне пропагандна работа и между българите. Решение за това се взело едва през 1856 г., когато били осигурени парични средства. С работата в България се заело дружеството (бордът) на Американската конгресистка (съборянска) църква (American Board of Commissioners for Foreign Mission to the Oriental Churches), което вече работило в Турция. В помощ бил привлечен и бордът на методистката църква (Missionary Society of the Methodist Episcopal Church). Двете дружества си разделили мисийското поле — конгрешаните (съборяните) запазили за себе си земите на юг от Стара планина заедно с Македония и Албания и евентуално Сърбия, а на методистите била предоставена Северна България с Добруджа и Румъния."

Тук тази така описана "подялба на територии" всъщност е изстрел в сърцето на тази псевдо-религия. Нали целта е да се "спасяват души", нали трябва народът да "прогледне"? Защо тогава различните църкви си делят територията, сякаш са нарко-дилъри? Защо не работят всички заедно, а кой към която църква мине, нека има избор - самият човек...

Защото, скъпи приятели, тези хора са именно "нарко-дилъри". Но не на физически наркотик, а на опиат за душите.  
Въпросните цитати от д-р Стоянов, не изчерпват цялата налична информация. Но накратко - става ясно, че никой мисионер или евангелист, не идва в България "от вяра в Бога". Всички те са наемници и пропагандатори на чужд интерес, получават заплати, и къде каквото строят (училища, молитвени домове), се прави с американски или английски пари.

Същото се случва и днес.

Въпросът е, защо алчни народи като САЩ, които подкупват местните правителства, за да им дават концесии, да им купуват изтребители, танкове, да им дават ТЕЦ-ове, защо тези алчни хора, изведнъж станаха толкова алтруистични, и боголюбиви, та да финансират църкви у нас?

Отговорът е много прост - това не са църкви, а пропагандни центрове. Те финансират псевдо-църкви на християнството, което вече си го имаме, т.е. целта е да се подкопава основната, и вече съществуваща, Православна църква.

Обстоятелството, че при риск за това финансиране, веднага се намесват посланици, та и ЕС е готов да се намеси, ясно сочи, че става дума не за разпространение на религия от някакви идеалистични протестанти в САЩ, а за ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА!

Разбира се, като колония - ние слушкаме.

В момента сериозна съпротива срещу "Протестантската напаст" няма, тя успява, резултатите са видими.

Но до време. Българите още имаме някоя друга дума да кажем...

поп Добри (борец с всякакви демони и ереси)

11.08.2019