Индоктринация

Как Протестантските черкви "зарибяват" хората и ги увличат към себе си?

Процесът се нарича "индоктринация", и не е ограничен само до религията. Ползва се също от тоталитарни режими, НПО-та, та дори от корпорации.

Идеята е да се внушат някакви ценности, изгодни на индоктриниращия, чрез продължителното им повтаряне - под еднаква или различна форма.

Протестантските черкви имат де факто задължително присъствие на проповедите. Чисто формално, то може да не е задължително, но чрез серия от съпътстващи действия, вкл. част от самата индоктринация, то става задължително.

Протестантите всяка седмица задължително ходят на проповед (за да получат необходимата доза "промиване на мозъка"). Ако някой не ходи, на него започва да се гледа с лошо око, оказва се психологически натиск, а ако е твърде нередовен - направо напуска църквата.

Всъщност, това е правилният подход - спирайте да ходите на тези пропагандни събирания, отделете се, и спасете съзнанието и душата си. 

Но който не го направи - той се подлага на постоянно "облъчване" с едни и същи послания.

Библията е дебела книга, но основните поучения от нея могат да се съберат в 1-2 страници. Всичко друго са повторения, както и описания на събития от различни автори, които изобщо не са се познавали помежду си.

Протестантските пастори наливат в мозъците на слушателите едно и също, като четат различни текстове от Библията, с повтарящо се съдържание.

Именно, за да се прикрие моделът "индоктринация", те четат различни текстове. Внушават, че всеки път учат на нещо различно. Всъщност - едно и също е.
Един добър християнин няма нужда всяка седмица да ходи на проповеди и да слуша едни и същи работи. Всъщност, може дори сам да ги прочете в къщи. 
Християнинът трябва да спазва празниците, да уважава себеподобните, да е добър човек, и изобщо - да прави това, което Бог очаква от него.
Бог не очаква религиозни манифестации всяка седмица, проповеди и пеене на "Алилуя". 
Това го очаква някой съвсем друг. Проповедите са нужни не на Бог, или на християнина, а на пастора-индоктринатор...

Абсолютно същият е моделът на пропаганда от нацистите. Гьобелс и "една лъжа повторена 100 пъти, става истина". Нацистите също са организирали масови проповеди (партийни събрания), и те са били задължителни. След години наред слушане на пропаганда, повечето партийни членове реално стават искрено вярващи нацисти.

Точно така и повечето жертви на Протестантската пропаганда, са искрено вярващи християни.

Но има ли нещо лошо в това? Нали са християни?

Има.

Защото смисълът на тази индоктринация е да се внуши, че ЕДИНСТВЕНО протестантските черкви са християнски, а всички други не са. Християнски послания си има и през Православната, и Католическата църкви. Народът има ритуали, църковни празници, кръщенета, венчавки, изпращане на мъртви и пр.

Т.е. християнството си е част от българския народ.

Но чрез Протестантските проповеди, то се краде в полза само на съответната черква, и целта е тази част от народа да се откъсне от самия народ. Именно затова се дават ТОЛКОВА МНОГО ПАРИ.

ТЕ НЕ СЕ ДАВАТ, ЗА ДА ИМА ХРИСТИЯНСТВО В БЪЛГАРИЯ. ЗАЩОТО НЕГО И БЕЗ ТЯХ СИ ГО ИМА! Те се дават, за да се създаде алтернативно псевдо-християнство, което да увлече част от православните.

Чрез всички тези индоктриниращи мероприятия, накрая се създава "общност", която се обособява от останалото общество, и започва да свързва себе си с черквата. Не с християнството по принцип, а с черквата! Разбирате ли разликата? Християнството вече минава настрани. Важна е организацията, към която ще си.

Точно както посланията на Хитлер и Гьобелс по същество се опират на добри идеи - за работа, справедливост и пр. Но целта им е просто хората да се въвлекат в национал-социалистическата партия, и да служат на целите и. Понякога - не много добри.

Индоктринацията в Протестантските черкви се подкрепя от съпътстващи мерки, свързани със създаване на "добра среда". Т.е. добри условия в черквите, хубави сгради, добре облечени пастори, подаръци за децата по празници, организация на излети, мероприятия за сметка на цъквата и пр.

Целта е "човек да се почувства добре", за да повярва, без да си задава въпроса, кой и защо плаща за всичко това.

Абсолютно същата схема се прилага и в западните еничарски НПО-та, както и в корпорациите. Там се увлича един малък елит, на който се осигуряват стипендии, обучения в чужбина, командировки, добри офиси, почивки, семинари и пр. Хората (често това са младежи) започват да вярват колко хубав е животът и как ако се следва моделът на съответното НПО, за всички ще стане добре. Всъщност, дейността е разрушителна за обществото, но са нужни изпълнители, които да вярват, че е добре.

По същата схема са и корпорациите. Наемат се 20-30 служители в България, получават огромни доходи, служебни коли, дори акции. И тези хора си вярват, че работят в "модерна икономика" и "така трябва да е". Всъщност - безмилостно ограбват местния пазар, разоряват малкия бизнес и изнасят пари в чужбина.

Този корпоративен модел го прилагат и Протестантските черкви. Те са лъскави, хубави, има много "екстри" и хората си казват: "Ето това е, така трябва..."

А никой не си задава въпроса, защо Българската православна църква не прави това, има ли пари, и кой е толкова щедър, точно към някакви българи, на другия край на света?

Индоктринацията просто работи...

поп Добри

08.08.2019