Ричард

1985 г.

Съмненията в собственото бъдеще сред елита на социализма се засилваха. А някои по-арогантни и алчни вече мислеха единствено за себе си. Държавна сигурност бе залята от информации за висши стопански ръководители – стигащи до нива на министри, които се занимаваха с по същество капиталистическа дейност. Основно измисляха всевъзможни „дружества“ в чужбина, уж с важна за държавата дейност, а реално – с цел в техните сметки да се преведат възможно най-много пари, и да стоят там – далеч от БНБ и Политбюро. Всичко това се следеше внимателно, и бе докладвано на Първия. Той го позволи „като следим внимателно“, защото прецени, че така по-добре ще контролира процеса, отколкото ако просто арестува тези нови „буржоазни елементи“.

Но голямата беда бе засилването на буржоазните послания от Москва, което вещаеше в близко бъдеще, местните български буржоазни елементи, да се превърнат в любимци на Големия брат. Живков бе достатъчно умен, за да не превърне себе си в радикален враг на „новите ветрове“, но бе и достатъчно честен, за да не позволи подобно безобразно източване на държавата от високопоставената номенклатура.

Покрай надзора на перестройчиците, на Деянов му се налагаше по-често да пътува в чужбина, което пък постоянно поставяше нащрек тамошните служби. Генерал, и то не кой да е, не обикаляше често по света. Би им било трудно да повярват, че основната цел е просто да се следят парите, изнасяни от България, а не нещо по-мащабно, от типа например на нов атентат срещу папата.

Ако трябваше нещо наистина тайно да се случи на Запад, то генерал Деянов бе възможно най-неподходящият избор. Затова той се изненада, когато получи нова задача. И отново – не от началника си, не от министъра, а направо от Върха.

-Заминаваш за Гибралтар – каза Живков – Там ще се срещнеш с важен човек, който ще доведеш инкогнито тук. След това ще го върнеш отново там.

-Гибралтар е толкова малко място, и толкова важно за британците, че сигурно всеки втори жител е от МИ-6. – отвърна Деянов – Най-неподходящият избор за един „важен човек“, който трябва да дойде в България.

Живков се усмихна многозначително:

-Именно по тази причина човекът сам е избрал Гибралтар. Намира се под закрилата на Британските служби, които са най-близките до ЦРУ. Няма начин някой да се усети, дори приятелите ни от КГБ. Човекът идва тук, със закрилата на британците, и в пълна тайна от всички други, особено от нашата Държавна сигурност.

-Моля? – вцепени се Деянов – Аз съм от Държавна сигурност. Тя е железният юмрук на Партията.

-Времената се менят, приятелю. Нито Партията е същата, нито железният и юмрук. Ти си един достоен комунист, който служи на друг достоен комунист.

-И ако разбирам правилно, трябва да доведа от Гибралтар някого, за който да не разбере никой друг, освен мен и Вас…

-Мисля, че е във възможностите ти. Едва ли от летището до тук, някой би посмял да задава въпроси на генерал Деянов…

-Определено е изпълнимо. Но е неразбираемо. Кой е този човек…

-Ще разбереш като го видиш. Един наш стар гост…

Още на летището в Гибралтар го посрещнаха британски агенти. Преди това, пилотът прояви голяма вещина, за да приземи самолета на тази къса писта – считана за една от най-опасните в света. Агентите прибраха Деянов в дипломатически автомобил и го откараха в една от многобройните си тайни квартири. Приличаха повече на американци, отколкото на европейци. Бяха по-организирани, и действаха направо. Може и да бяха американци, действащи под съюзническия британски флаг. Не се бавиха много да доставят и пратката.

Когато влезе, и двамата присъстващи агенти му отдадоха чест, което затвърди предположението, че са американци. Всъщност, той вече не бе никакъв, но бе бивш американски президент, и явно го уважаваха.

Деянов се изправи и подаде ръка на госта. От него едва ли се очакваше да му козирува. Но определено бе изненадан.

-Президент Никсън… - каза офицерът от ДС.

-Генерал Деянов… - отвърна усмихнат главният негативен герой от аферата „Уотъргейт“. Най-охуленият американски политик в историята. Но и един от най-ценните им експерти, фактически външнополитически съветник на всички последвали президенти, дори на настоящия – Роналд Рейгън. Преди няколко години той бе посетил България, и бе предизвикал недоумение в Москва. Срещата му с Живков бе на четири очи, само с една млада преводачка. Никой не знаеше какво са си говорили. Очевидно затова Първия го бе нарекъл „стар познат“.

-Очевидно искате отново да посетите нашата красива страна… - каза Деянов – Единствено ме смущава защо става по този начин. Днес времената са много по-отворени. Горбачов прави перестройка, сдобряваме се със Запада. Предния път дойдохте в разцвета на Студената война. И не беше тайно.

-Това е и основната причина сега да стане тайно… - отвърна загадъчно Никсън.

Деянов не задава повече въпроси. Поприказваха малко за общата политика, пиха хубав английски чай, и скоро след това дипломатическите лимузини ги ескортираха обратно до летището. Още същата вечер бяха в София. Направо в Бояна. А бившият президент се бе замаскирал добре с шапка, тъмни очила, изкуствени брада и мустаци.

Когато Деянов достави „пратката“ на Първия, понечи да си тръгне. Но получи нова изненада:

-Оставаш. Този път ти ще превеждаш…

-Аз!

-Разбира се. Така и не успях да науча английския…

-Но вие си имате заклети преводачи. Предния път…

-Предния път си говорихме глупости. Всичко се записваше. Единствено се разбрахме, че можем да сме добри приятели. Но сега е друго. Ти си единственият, на който мога да се доверя. А мисля и Ричард. Той също настоя да си ти. И ЦРУ те е проучило…

-ЦРУ ме препоръчва?

-Не са го казали на мен, но вероятно Ричард говори с техния глас…

-Ричард? Вече на малко име ли сте…

-Той така предпочита…

Изненадите нямаха край, но Първия не изглеждаше обезпокоен, а по-скоро весел. Деянов нямаше как да откаже. А и не му липсваше любопитство.

Живков ги отведе в една странична стая, не много угледна, с малък прозорец, гледащ към нищото. Приличаше повече на домакинско помещение. Вероятно бе едно от малкото такива в резиденцията, които не се подслушваха. Нямаше прислуга. Само няколко подноса със сладки и три кани със сок, чай и кафе. Живков лично обслужваше госта.

-Предния път изумихме света с това посещение. Американски президент в Източния блок. Но сега няма да стане така. Никой няма да научи… - каза Живков. Деянов бързо му преведе, а Никсън прие шегата и отвърна:

-Предния път създавах приятел, който сега трябва да използвам… - отвърна Никсън.

-Надявам се да е изгодно и за двете страни… - каза Живков.

-Разбира се, като американец ви гарантирам, че сделката ще е взаимно-изгодна. Но вие знаете, че американците сме корпоративна държава, в която всички гоним печалба. Та внимавайте с мен…

Българите харесаха тази шеговита откровеност.

Разговорът започна непринудено – отново с общи приказки за политиката, за новата световна звезда – Михаил Сергеевич, който заплашваше да измести дори президента на САЩ от позицията на най-известна световна фигура и най-влиятелен лидер. Това изглежда не тревожеше особено американеца. После отвориха и спорта, и взаимно заклеймиха разменените бойкоти на Олимпийски игри, които се случиха през 1980 и 1984 г. Никсън хареса сладките, и накрая стигнаха до същността.

-Руската номенклатура става все по-алчна и все по-ядосана към колониите. Ще ви отрежат лека полека евтиния петрол, газ и суровини. Ще ви искат долари за тях… - каза президентът.

-Има признаци за това… - отвърна Живков – Аз съм се гарантирал със солидни договори, но в Източния блок договорите не са точно това, което са на запад. Зависят от милостта на Кремъл.

-България има едни от най-изгодните договори за горива в света, включително ни изумихте с това, че получихте евтин нефт дори от Либия, която не е толкова зависима от Москва. Вие сте един истински капиталистически човек и бизнесмен, другарю Живков… - поласка го Никсън – Но в Москва се надига алчност, социализмът лека полека се забравя, и всичките ви достижения от миналото могат да бъдат заличени.

-Знам това. Затова и започнах създаване на валутен резерв, пък и се срещам със западни лидери и бизнесмени, за да подготвим икономиката.

-Мога да ви помогна в това. Ако имате нужда от заеми, ще позволим на повече банки да ви кредитират, ще ви извадим от някои забранителни списъци.

-Повече банки – повече конкуренция – по-ниски лихви… - Живков говореше като безскрупулен капиталист, за изумление на преводача му Деянов.

-Именно. Ако руснаците ви притиснат за валута, ще имате достъп до долари с по-малка лихва. Ще спечелите повече време, докато направите така, че икономиката ви сама да изкара тези пари.

-Ако руснаците ме притиснат за валута, ще ми развържат ръцете да правя повече бизнес със запада. Иначе няма как да им намеря тази валута.

-А ние ще ви предложим по-плавен преход. Изгодни заеми, и банки, които да се конкурират.

-Предложението е много щедро. Какво ли ще поискате в замяна?

Никсън отново многозначително се усмихна. Времето на президентството му бе отдавна в миналото. След това той бе бил не просто съветник, но и чест пратеник по всякакви специални мисии като тази. Вече се бе превърнал повече в шпионин, подобен на Деянов, отколкото в политик.

-Всъщност, преди да поискам, ще ви дам още нещо, което ще ви е от чиста полза, каквото и да решите.

-Информация? – тук в разговора се намеси Деянов.

-Информация! – потвърди президентът – Най-ценното нещо на света.

-Заинтригувате ме все повече… - каза Живков.

Никсън задържа за малко думите си, за да им придаде тежест. После каза:

-Знаете, че по света има странни места. Загадъчни… Още нацистите са ги издирвали.

-Ние в социализма не сме много по мистиката и религията. – каза Живков.

-Отговаряте ми както трябва. Но аз не съм тук, за да ви разпитвам за тайните изследвания, които правят вашите служби. Тук съм, за да ви насоча към едно такова място, което е на ваша територия. Имаме сериозни предположения, че е такова, но е възможно да не знаете за него.

-Врачки, магьосници и мистични места – това едва ли оправдава кредити за милиарди с по-ниска лихва… - скептично каза Живков.

-Земен човек сте, реалист. От вас би излязъл безмилостен корпоративен директор. Подобно на Якока…

Живков се облегна назад. Бе доволен да го сравняват с една от звездите на американския капитализъм. Президент на „Форд“ и „Крайслер“, легенда в правенето на производства и печалби.

Никсън продължи:

-Но все пак и в капитализма, мистиката понякога е изгодна. Нашите служби от много време изследват странните места. Издирваме стари карти, милиони долари сме изгубили в напразно копане.

-Ние не сме толкова богати… - вмъкна Деянов.

-Знаем. – каза Никсън – Но в случая не губите нищо. Можете само да спечелите. Нашите служби считат, че има такова място в България – тук близо до София. Заинтересовани сме да ни осигурите достъп до него за определени изследвания. Разбира се, под ваш надзор. По никакъв начин няма да навредим на страната ви.

-А руснаците? – попита Живков.

-Те могат на научат, но е във ваш интерес да не стане така. Ако това място има стойност, нека си остане под ваш контрол.

-Трудничко ще укрием нещо от руснаците. Те са интегрирани направо в службите ни… - каза Деянов.

-Знам, нали затова сме само тримата тук… - каза Никсън.

-Какво е това място? Къде е и с какво е толкова важно…

-Може и да не е важно. Може и да грешим, и да е една от многото ни погрешни инвестиции… - каза Никсън – Но проверяваме всички подобни места по света. И до това в България, в Източния блок, само вие можете да ни осигурите достъп.

-Нали разбирате, че дори това да е нещо важно, да допуснем, че там има някакво извънземно оръжие или летяща чиния, нали разбирате, че те ще останат за нас, реално ще помогнете на врага… - каза Живков.

-Разбирам. Така е. Но опитът ни сочи друго. Няма кой знае какви извънземни артефакти открити на подобни места. Никой не е взел оръжията на Господ, за да се наложи над останалите. Така че допускам, че и тук ще е същото.

-Тоест, не се страхувате от възможното откритие…

-Ни най-малко. И ние, и КГБ ровим къде ли не от десетилетия. Още никой не е открил нищо решаващо. Иначе Студената война отдавна да е свършила.

-Тогава няма проблем да копаем заедно. – каза Живков – Но все още не сте ми казали достатъчно.

-Разбира се, длъжен съм да ви обясня. Тези места – за които ние имаме не много точна карта, събрана от несигурни източници – повечето средновековни, и по-древни, та тези места понякога имат странни свойства, и именно те ни интересуват. Свойства, съотносими към съвсем реални предмети днес, свързани с военното дело.

-Нали не очаквате да стигнем до там, че да ви предам нещо военно… - каза Живков.

-Не, разбира се. Ще ви обясня. Чували ли сте за „неутриното“?

Живков го погледна строго, но нямаше какво да каже. Почти нищо не разбираше, макар негова да бе заслугата за това България да е ядрена и космическа държава. Но Деянов бе малко по-запознат, макар и не прекалено.

-Ние не сме физици, не знаехме, че вие сте, г-н Никсън… - каза генералът.

-О, и аз не съм. Просто трябва да ви кажа думата. Обясниха ми го нашите учени накратко. Неутриното.

-Излъчване от толкова малки частици, че минават през всичко, и поради тази причина не може да се засече… - каза Деянов. А Живков добави на български:

-Ето че си ми и нещо повече от преводач…

Деянов не преведе това.

-Излъчване, което не може да се спре, и не може да се скрие… - каза Никсън – Безценен начин да се засича местоположението на ядрените оръжия. Където и да поставиш една бомба, нейната глава „свети“ с всякакви видове радиация, включително с неутрино. И самото неутрино не е съвсем неуловимо. В много специални условия, много дълбоко под земята, могат да се изградят лаборатории, които да го изследват. Имаме ние такива, имат и руснаците.

-Ние със сигурност нямаме такава… - каза Живков.

-И да имахте, едва ли бихте ми казали… - усмихна се Никсън. После продължи:

-С тези датчици следим цялото възможно да се следи неутрино, което не е много. Повечето го пропускаме. Все пак, не е лесно да се поддържа обект на три километра под земята, който при това не става за нищо друго – защото всяка друга дейност би смутила изследването на самото неутрино. Но все пак, с няколко такива лаборатории, и като съпоставяме данни от различни точки, си съставяме груба карта поне за количествата ядрени оръжия по света. Руснаците също го правят…

-Нещо като глобален рентген, но само двамата големи имат достъп… - каза Деянов.

-Приблизително. Но всъщност, „двамата големи“ държат над деветдесет на сто от атомните бомби, така че е логично и само те да наблюдават така усилено другия.

-Неутриното е интересен феномен… - каза Живков.

-Много е интересен, и е изследван в някаква част от процента – дори да обединим всичко научено и от нас, и от руснаците. – каза Никсън.

-И сега остава да го свържете с тайнствените стари обекти, един от които е при нас… - каза Живков.

-Именно. Стигаме до интересното. Нямам представа дали руснаците са го установили, но на света има точки, в които неутриното не може да влезе. Това е много странно явление, като говорим за лъчение, което пронизва цялата Вселена. Но нашите учени установиха подобни точки. По някакъв непонятен на нас начин, те са изолирани от неутриното, въпреки че не са например херметически затворени. Всъщност, може и в миналото да са били затворени, но да са изгубили тази си способност, но да е останала защитата срещу неутриното, и някои други лъчения. Нашите учени установиха подобни точки, и бихме искали да ни позволите да проверим въпросното място в България.

-Място, защитено от неутрино, и… от други лъчения… - очите на Живков светнаха. – Какви други лъчения.

-Не мога да кажа точно, не винаги е еднакво. Но понякога има защита и от радиация…

-Искате да ми посочите място, защитено от радиация? – изненада се Живков.

-Разбирате, че то не може да ви защити. Ако ви нападаме с атомна бомба, първо него ще ударим. Няма защита от ударна вълна и от милиони градуси температура.

-Но така, ако ви пусна, вие ще знаете такова ли е мястото. Докато ние не знаем ничие ваше подобно място. Можете да изградите там бункери…

-Ние така или иначе предполагаме, така че въпросното място вече е цел. То би имало стойност, само ако го бяхте открили без нас…

Деянов кимна към Живков, че логиката е вярна.

Първия каза:

-Тогава ако ви пуснем там, какво точно ще правите, и каква полза ще ви донесе нещо, което ще трябва да споделите и с нас.

-Другарю Живков, нали знаете, че има договори за взаимен контрол над ядрените оръжия.

-Разбира се.

-Но място, недостъпно за неутриното, не може по никакъв начин да се наблюдава. Там може да се скрие произволна ядрена бойна глава…

-Искате да поставите под надзор възможно скривалище на оръжия? – попита Живков.

-Това е косвена цел. По договорите ние имаме право да поискаме проверка във всяка една точка на СССР и Източния блок. Но да – добре е да знаем дали в България съществува място, което не можем да наблюдаваме през неутриновите детектори. Искаме също така да извършим някои експерименти с източници на неутрино, несмущавани от други източници. Тези места са малко по света, и данните от всяко едно допълват данните от другите. Напредваме в изследването на неутриното.

-Но това отново поставя несиметричен въпрос – вие ще знаете за едно наше скривалище на ядрени оръжия, а ние не бихме знаели за ваши подобни.

-Това е работа на КГБ. Възможно е и те да правят подобни проучвания. Просто още не са стигнали до това място край София. Ние сме първи, и предлагаме отплата за помощта…

-Но ние можем да споделим после всичко открито с Москва… - каза Живков.

-Разбира се, че можете. Ако Москва продължи да е добра и щедра към вас… - доволно и капиталистически каза Никсън. Знаеше, че доверието в Източния блок се разпада. Знаеше, че такива като Живков търсеха начин да спасят единството, и също така добре знаеше, че промяната идва от самия връх в Москва, и едва ли може да се обърне. А той предлагаше изгодна сделка на една от колониите.

Живков се замисли за малко. Загледа се през прозореца в нищото. Всички други прозорци в Бояна имаха по-добра гледка от този. Най-добрите бяха обърнати към красивата и величествена планина Витоша.

Накрая Първия каза:

-Добре, президент Никсън. Ще ви осигурим таен достъп до каквото искате, а генерал Деянов лично ще набере съвсем нови млади хора, които ще са от наша страна. Няма да има нито един стар агент, възможно свързан с друга сила, извън България. Ще измислим някакви археологически разкопки. Нека видим това ваше тайнствено място на наша земя…

Никсън малко се изненада. Сякаш не очакваше толкова бързо да получи съгласие. Може би имаше допълнителни аргументи. Сам си сипа от чая, хапна една от сладките и накрая рече:

-Мястото е съвсем близо до тук. Наричате го Царичина. Там би трябвало да има стари затрупани пещери. Нашите прогнози са, че на около сто и петдесет метра под повърхността, е защитената от неутрино зона.

-Ще падне копане… - каза Деянов – Не можем да стоварим твърде тежка техника.

-Ще отнеме време, но същото правихме и на други места по света. Имаме опит… - каза Никсън.

-А ако открием оръжие, което да победи капитализма… - каза Живков.

-Тогава аз ще съм виновникът за загубата на Студената война… - отвърна на шегата президентът.

Скоро след това самолетът излетя отново към Гибралтар. А когато Деянов се върна, трябваше незабавно да се яви пред Първия.

Той изглеждаше в доста добро настроение. Цялата сделка изглеждаше в полза на американците, а отплатата под формата на заеми, изглеждаше по-скоро принудителна и от „немай къде“…

-Направихме изключителна сделка, приятелю. Американците ни поднесоха подарък, който и не подозират… - каза Първия – И ще си платят за това…

-Аз също не подозирам, и не разбирам…

Веселият и хитър поглед на Живков го фиксира право в очите.

-Москва ни изоставя икономически, може после да ни изостави и военно. – каза Живков – Но американците ми дадоха начин да се подготвим.

-Да се подготвим?

-Разбира се! Ще им дам да копаят, ако искат и да бетонират, и с плочки да облицоват. Тяхна си работа. Но накрая ще си тръгнат, а ние с теб ще имаме скривалище, за което Москва не подозира.

-Скривалище? – изуми се генералът.

-Разбира се! Скривалище, което може да скрие дори неутрино. Дори всичко, което го излъчва…

-Неутрино…?

-Неутрино! – потвърди Живков.

-Другарю Живков, нима планирате…

-Всъщност отдавна го мечтая. Но беше просто мечта, преди да се появи Никсън. Нямаше как да го скрием от руснаците. Но сега има.

-Искате да скриете там ядрено оръжие… И то такова, което ще произведем тайно от руснаците…

-Няма да е най-доброто, нито най-прецизното. – отвърна Живков – Но от десетилетия изградих атомна централа и атомни специалисти. Имаме и изобилие от уран. Имаме всичко необходимо, за да създадем тайно няколко малки атомни бомби. Но до вчера това бе немислимо. Не знаех за неутриното, не знаех, че то е основният датчик, но знаех, че руснаците имат апаратура, с която наблюдават всичко. Наблюдавали са тук, давахме им достъп да гледат в Гърция, Турция, Югославия. Знаех, че тази апаратура може да гледа и в България. Немислимо бе да правим каквото и да било тайно. Но американците ни подариха скривалище.

-Ще го прикриете като работата на АЕЦ, а малките части, които ще идат да оръжия, ще се скрият в Царичина? – каза Деянов.

-Точно така. А американците едва ли ще искат проверка там, защото не допускат ние да имаме ядрено оръжие. – триумфиращо заключи генералният секретар на БКП.

А генералът от ДС можа само да каже:

-Предполагам, че младите учени дето трябва да събирам, няма да трябва да са археолози…

-Определено не. Физици. Но трябва да са млади, и със сигурност никога да не са се докосвали нито до Партията, нито до Държавна сигурност…

За това второ тайно посещение на Никсън в България останаха да знаят само двама души. За Царичина научиха безброй хора, но всички си мислеха за извънземни и полудели военни. Както и трябва да се създаде подходяща легенда в подобни случаи…

Добри Божилов

25.06.2020 г.

(очаквайте и следващите приключения на генерал Деянов в „На всеки километър – 40 години по-късно“)