Но в рамките на действащата US Конституция, това е невъзможно.
Защото там има нещо много важно, което не е съвсем същото в други Конституиции - безусловният край на президентския мандат (а с това и фактически на цялата администрация под него - в САЩ при смяна на президента, се счита, че всеки един държавен служител е в оставка. Реално това не се прилага, а се сменят само около 4000 най-важни ръководители. Но формално - цялата държава се уволнява).
На 20 януари на обяд, мандатът на Доналд Тръмп приключва. И това не зависи от обстоятелството има ли избран друг президент. В България не е така. Тук има конституционен текст, който казва, че правителството продължава да управлява, до избиране на ново правителство. Но в САЩ е различно.
Ако не бъде избран за Президент отново, Тръмп трябва да напусне властта, и това е безусловно. Няма как сам да я удължи.
Ако хипотетично, към този момент няма избран друг президент, тогава се влиза в хипотезата за убит или липсващ държавен глава. В този случай застъпва вицепрезидентът. В случай, че и такъв няма (както би станало сега), тогава властта отива у председателя на Долната Камара на Конгреса. Такъв със сигурност ще има, защото тази камара е вече избрана, и ще застъпи от 3 януари 2021 г. Най-вероятният председател (носещ името "говорител") ще е Нанси Пелоси от Демократите. Тя и до сега беше такъв.
В случай, хипотетично, че и такъв няма, тогава следващият е "заместник-председателят на Сената". Това е нещо като втори председател на Сената, тъй като по Конституция, начело на горната камара, но без право на глас, е вицепрезидентът. Той има глас, само при 50:50 в гласуванията - иначе не. Сенатът обаче избира и свой собствен председател, който се казва "pro-tempore". Реалният му статут е на нещо като "главен заместник-председател".
Той е четвъртият по ред за президентския пост. Такова лице със сигурност ще има, защото Сенатът изобщо не е преизбиран. Две трети от сенаторите са си старите, а на изборите бяха поставени едва една трета от местата. Т.е. в САЩ Сенат винаги съществува.
Хипотетично, ако и този човек не може да заеме мястото, следва държавният секретар, както и определена поредица от други секретари.
Т.е. ако изборният процес бъде блокиран (теоретично това е възможно), Тръмп няма да остане президент, а най-вероятно това ще стане неговият върл противник (по-голям дори от Байдън) - 80 годишната Нанси Пелоси.
След това тя ще трябва да посочи вицепрезидент, който да бъде одобрен от Конгреса. И това ще е следващият 4 годишен мандат.
Съществуват дори задкулисни слухове, че реално Пелоси работи за това изборът на Байдън да пропадне, но без да се избере Тръмп, защото така именно тя ще стане Президент.
Със сигурност обаче, правна база за "2 правителства" не съществува. Тръмп може да е президент, само ако бъде избран. Същото важи и за Байдън. Но няма начин да има избран президент, и някой друг също да се води "президент". Поне конституционно това е невъзможно.
То е невъзможно, дори изборът да се намира в съда и да се изчаква решение. Дори в този случай, мандатът на стария няма да се удължи "временно", а ще се мине по "линията на наследяване". Т.е. временно Президент ще стане Пелоси - в случай, че съдът е постановил "изчакване на встъпването в длъжност на избрания (Тръмп или Байдън)".
До какво обаче може да доведе бъркотията преди 20 януари?
Реално, съвсем възможно е да бъде блокирана Избирателната колегия. Това би се случило, ако съдебни битки спрат "сертифицирането" на избора в няколко щата. Тогава те няма да могат да изпратят свои представители, и колегията ще е непълна. Чисто формално, тя може да избере президент и така, но това ще бъде силно неприемливо политически. Освен това, тя не би могла да избере президент с например 230:229 гласа. Победителят трябва да събере 270, не по-малко. Ако и двамата са под това число, избор няма.
Такива случаи исторически има. Т.е. прецедентът съществува.
Ако колегията не избере президент, тогава въпросът отива в Камарата на представителите. Която е току-що избрана и съвсем нова. Там Демократите ще имат крехко мнозинство, но има една особеност - гласува се не по депутати, а по щати. Което обръща нещата, защото в 26 от 50 щата всъщност Републиканците имат мнозинство. Т.е. теоретично, ще има 26 гласа за Тръмп. Като отчетем обаче общото мнозинство на Демократите, както и че те ще държат ръководството на Камарата, очевидно ще имат достатъчно механизми, за да саботират избора, и той да не се състои. Това е съвсем възможно.
При това прехвърляне на избора в Конгреса обаче, има една особеност. Долната камара (като по-пряко и току-що избрана, избира само Президента). Горната камара (Сенатът) трябва да избере вицепрезидента.
В Сената в момента съотношението е 50:48 в полза на Републиканците. Демократите имат 46 гласа, плюс 2 независими. Друга 2 сенатори - от Джорджия, не бяха избрани на тези избори, и ще се гласува отново през януари.
Подобен Сенат, теоретично може да избере Майк Пенс (настоящия вицепрезидент на Тръмп) отново за вицепрезидент. Ако това стане, тогава на 20 януари той ще встъпи "временно в длъжност", докато Долната камара избере Президент. Срок за това няма - могат и цяла година да се мотаят.
Крехкото мнозинство на Републиканците обаче би направило и този избор екстремно труден. Реално Демократите биха имали интерес да го саботират, защото тогава на 20 януари ще се задейства автоматично "линията на наследяване", и Нанси Пелоси ще стане Президент.
Тук има един много "тънък" момент. При баланс в Сената, право на решителен глас има вицепрезидентът. Т.е. хипотетично, може да се стигне до ситуация, в която Сенатът е 50:50, и Майк Пенс, като вицепрезидент в последните си дни, гласува сам за себе си, да бъде вицепрезидент (и и.д. президент) още 4 години.
Както се вижда, американските процедури са сложни, но в никой случай - неясни. Няма никакъв начин, да има дори привидно "двувластие". Подобно например би могло да се случи у нас, ако се проведат избори за Велико Народно Събрание. Тогава, дори да загуби изборите Бойко Борисов може да не подаде оставка, и да продължи да управлява. ВНС само "по изключение" действа като Народно събрание, което може да доведе до конституционни въпроси изборът на ново правителство "изключение" ли е, освен при някакви екстрени ситуация? Може ВНС-то да избере друго правителство, а старото - да обжалва в Конституционния съд, и да откаже да предаде властта. Но това е България, с нашите глуповати закони. В САЩ законите са ясни.
Поне според тях, двувластие не е възможно.
И накрая, нека стигнем и до една екзотична възможност. Ако големите партии не могат да се разберат, Конгресът има право да избере президент "измежду първите трима". Т.е. теоретично, може да изгрее звездата на някой от над 1000 кандидати, които постоянно се явяват. Тази година с над 1% е Йо Йоргенсен от Либертарианската партия. Подобни играчи участват, за да си правят реклама, а и за да "са в играта", в случай на блокаж. При настоящата каша, Йоргенсен има може би най-големия шанс, който някога е имал подобен "кандидат" в историята. Разбира се, като цяло, вероятността за подобен сценарий е нищожна, но все пак е достатъчна, за да се говори за нея. Възможно е, за да се излезе от хаоса, да се образува дву-партиен консенсус от умерените крила на основните партии, и Долната камара да гласува за тази кандидатка.
Разбира се, целият този анализ е базиран изцяло на конституционната конструкция на САЩ. В случай, че страната е стигнала отвъд ръба, е възможно да видим и неконституционни действия, самозванства и пр. Едно такова вече се видя - министърът на отбраната опита да започне да предава властта на Байдън, преди да са обявени резултатите, и да е активирана процедурата по "преход". Това е напълно незаконно, и прилича на мини-опит за преврат. Затова и Тръмп незабавно го уволни.
Не е ясно какво друго ще видим - от всяка една от страните... Но в рамките на Конституцията и законите, двувластие в САЩ е невъзможно...
Добри Божилов, писател
12.11.2020
Да видим сега за какво ще използват лагерите на FEMA, едва ли са ги подготвили "просто така, за всеки случай".
ОтговорИзтриване