"Нещото" се случи една минута преди края на словото. В първата секунда полковникът забеляза раздвижването на тълпата отпред, а в следващата в ушите му прозвуча гласът на войник:
- Полковник, погледнете отзад.
Това което видя надмина всякакви очаквания. Огромно черно кълбо с диаметър може би петстотин метра просто се надигна от земята, оставяйки след себе си отвор със същия диаметър. Макар и дупката да не бе основният проблем сега, офицерът инстинктивно погледна към нея, очаквайки да последват потоци от лава. Нищо подобно обаче не се случи. Вместо това сферата просто тръгна към трибуната.
- Хеликоптер 4 при мен веднага - прогърмя гласът му в предавателя - хеликоптери от едно до три и от пет до седем да заемат прикриващи позиции. От осем до десет да кръжат над околността и да оглеждат за ранени. И никаква стрелба.
След това се обърна към Котов:
- Господин президент, скрийте се пак между щитовете. След секунди ще ви отведем оттук.
Докато чакаха вертолета Кролин се обърна да види какво става с митинга. Както и очакваше паниката бе станала неописуема. Не се опита да я овладява - малкото му подчинени просто щяха да бъдат стъпкани, ако се опитаха да спрат бягащите хора или да въведат някакъв ред. Всъщност около подиума бяха останали само част от войниците и неколцина любопитни смелчаци. Ако черното кълбо се беше появило от другата страна, трибуната просто щеше да бъде пометена от тълпата.
- Оперативните командири да поемат командването и да изолират района - нареди той - никой да не минава отсам хълмовете. При мен да остане само група 14.
Със заповедта си полковникът фактически оттук насетне щеше да разполага за бързи действия само с командосите от сцената.
Междувременно съвършено безшумно приближаващото се кълбо бе стигнало на десет метра от задния край на платформата и бе погълнало част от стълбището. Точно тогава обаче хеликоптерът увисна на половин метър от повърхността и и Кролин помогна на президента да се качи.
- Карай директно на летището - каза той на пилота и после се обърна към войниците - лейтенант Хай Чи и вие петимата - той посочи пет командоса - ще охранявате президента. Няма да се отделяте от него, каквото и да се случи, докато не получите отмяна на заповедта от мен.
- Полковник Кролин, правилникът изисква вие лично да придружите президента - възрази Чи.
- Не оспорвайте нарежданията ми няма време. Аз трябва да се погрижа за куфарчето. Излитайте.
Бронираната врата се затвори и хеликоптерът започна да се издига. Полковникът се затича към задната част на сцената, която вече бе започнала да се "изяжда" от кълбото. "Още малко и ще засегне подпорите" - помисли си офицерът и каза в микрофона:
- Всички да напуснат платформата.
Когато стигна до завесата и я дръпна се изправи лице в лице с адютанта на президента. Той имаше инструкции да не напуска мястото си без изрична заповед на Котов и сега щеше да си остане тук до края, ако полковникът не бе дошъл:
- Тръгвай, ще те измъкна оттук.
- Не мога да напускам поста си без заповед от президента.
- Президентът отлетя и ти си длъжен да го следваш. А аз съм най-краткия ти път до него.
- Независимо от това длъжен съм да остана. Приемам само заповеди от Котов и то лице в лице, така че не си правете труда да се свързвате с хеликоптера.
Ситуацията беше патова. Адютантът наистина се подчиняваше само и единствено на президента и бе твърд в намеренията си. Ако искаше да вземе куфарчето, Кролин трябваше да го направи насила, а не бе убеден, че дори и да има възможност да го стори, ще му стигне времето. Човекът срещу него бе супербоец, а и лявата му ръка подозрително не излизаше от джоба.
- Ако бъдеш засмукан от това нещо - полковникът посочи зад гърба му, президентът просто ще загуби за няколко дни пълния си контрол над руските ядрени ракети. Няма да има никаква полза.
- Само Котов може да преценява от какво има и от какво няма полза. Съжалявам полковник, аз оставам.
Шефът на охраната нямаше никакво желание да споделя самоубийствения дълг на адютанта, но му се налагаше да остане, поне докато се убеди със сигурност, че и той и куфарчето са безвъзвратно унищожени.
Междувременно най-близката точка на кълбото бе достигнала на десетина метра от тях и задните подпори със сигурност вече ги нямаше. Още пет-шест метра и след изчезването и на следващите платформата щеше да се сгромоляса. Нервите на полковника бяха пред скъсване...
Тогава прозвучаха изстрелите и обстоятелствата мълниеносно се промениха.
Кролин погледна надясно и видя Хеликоптер 4 да поема два удара от гранатомет, тресейки се и под тежък картечен обстрел. Пилотът рязко набра височина и се издигна над кълбото, надявайки се да мине от другата му страна за да го ползва като прикритие. Това беше изключително нарушение на всякакви инструкции, защото бе забранено на летящи превозни средства на държавници, да минават над несигурни обекти. Но в случая просто липсваше избор. Машината точно бе започнала да преваля от другата страна, когато трети изстрел от гранатомет отнесе витлото. Двамата мъже изпитаха ужаса, преди да дойде мисълта. След това вертолетът потъна в чернотата.
Няколко секунди стояха вцепенени, след което адютантът се осъзна:
- Да се махаме оттук - каза той и се затича към отсрещния край на платформата. Полковникът го последва.
Това което видя надмина всякакви очаквания. Огромно черно кълбо с диаметър може би петстотин метра просто се надигна от земята, оставяйки след себе си отвор със същия диаметър. Макар и дупката да не бе основният проблем сега, офицерът инстинктивно погледна към нея, очаквайки да последват потоци от лава. Нищо подобно обаче не се случи. Вместо това сферата просто тръгна към трибуната.
- Хеликоптер 4 при мен веднага - прогърмя гласът му в предавателя - хеликоптери от едно до три и от пет до седем да заемат прикриващи позиции. От осем до десет да кръжат над околността и да оглеждат за ранени. И никаква стрелба.
След това се обърна към Котов:
- Господин президент, скрийте се пак между щитовете. След секунди ще ви отведем оттук.
Докато чакаха вертолета Кролин се обърна да види какво става с митинга. Както и очакваше паниката бе станала неописуема. Не се опита да я овладява - малкото му подчинени просто щяха да бъдат стъпкани, ако се опитаха да спрат бягащите хора или да въведат някакъв ред. Всъщност около подиума бяха останали само част от войниците и неколцина любопитни смелчаци. Ако черното кълбо се беше появило от другата страна, трибуната просто щеше да бъде пометена от тълпата.
- Оперативните командири да поемат командването и да изолират района - нареди той - никой да не минава отсам хълмовете. При мен да остане само група 14.
Със заповедта си полковникът фактически оттук насетне щеше да разполага за бързи действия само с командосите от сцената.
Междувременно съвършено безшумно приближаващото се кълбо бе стигнало на десет метра от задния край на платформата и бе погълнало част от стълбището. Точно тогава обаче хеликоптерът увисна на половин метър от повърхността и и Кролин помогна на президента да се качи.
- Карай директно на летището - каза той на пилота и после се обърна към войниците - лейтенант Хай Чи и вие петимата - той посочи пет командоса - ще охранявате президента. Няма да се отделяте от него, каквото и да се случи, докато не получите отмяна на заповедта от мен.
- Полковник Кролин, правилникът изисква вие лично да придружите президента - възрази Чи.
- Не оспорвайте нарежданията ми няма време. Аз трябва да се погрижа за куфарчето. Излитайте.
Бронираната врата се затвори и хеликоптерът започна да се издига. Полковникът се затича към задната част на сцената, която вече бе започнала да се "изяжда" от кълбото. "Още малко и ще засегне подпорите" - помисли си офицерът и каза в микрофона:
- Всички да напуснат платформата.
Когато стигна до завесата и я дръпна се изправи лице в лице с адютанта на президента. Той имаше инструкции да не напуска мястото си без изрична заповед на Котов и сега щеше да си остане тук до края, ако полковникът не бе дошъл:
- Тръгвай, ще те измъкна оттук.
- Не мога да напускам поста си без заповед от президента.
- Президентът отлетя и ти си длъжен да го следваш. А аз съм най-краткия ти път до него.
- Независимо от това длъжен съм да остана. Приемам само заповеди от Котов и то лице в лице, така че не си правете труда да се свързвате с хеликоптера.
Ситуацията беше патова. Адютантът наистина се подчиняваше само и единствено на президента и бе твърд в намеренията си. Ако искаше да вземе куфарчето, Кролин трябваше да го направи насила, а не бе убеден, че дори и да има възможност да го стори, ще му стигне времето. Човекът срещу него бе супербоец, а и лявата му ръка подозрително не излизаше от джоба.
- Ако бъдеш засмукан от това нещо - полковникът посочи зад гърба му, президентът просто ще загуби за няколко дни пълния си контрол над руските ядрени ракети. Няма да има никаква полза.
- Само Котов може да преценява от какво има и от какво няма полза. Съжалявам полковник, аз оставам.
Шефът на охраната нямаше никакво желание да споделя самоубийствения дълг на адютанта, но му се налагаше да остане, поне докато се убеди със сигурност, че и той и куфарчето са безвъзвратно унищожени.
Междувременно най-близката точка на кълбото бе достигнала на десетина метра от тях и задните подпори със сигурност вече ги нямаше. Още пет-шест метра и след изчезването и на следващите платформата щеше да се сгромоляса. Нервите на полковника бяха пред скъсване...
Тогава прозвучаха изстрелите и обстоятелствата мълниеносно се промениха.
Кролин погледна надясно и видя Хеликоптер 4 да поема два удара от гранатомет, тресейки се и под тежък картечен обстрел. Пилотът рязко набра височина и се издигна над кълбото, надявайки се да мине от другата му страна за да го ползва като прикритие. Това беше изключително нарушение на всякакви инструкции, защото бе забранено на летящи превозни средства на държавници, да минават над несигурни обекти. Но в случая просто липсваше избор. Машината точно бе започнала да преваля от другата страна, когато трети изстрел от гранатомет отнесе витлото. Двамата мъже изпитаха ужаса, преди да дойде мисълта. След това вертолетът потъна в чернотата.
Няколко секунди стояха вцепенени, след което адютантът се осъзна:
- Да се махаме оттук - каза той и се затича към отсрещния край на платформата. Полковникът го последва.
Добри Божилов - "Изпитание за Божественост"
05.02.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар