Отворено писмо до Министъра на Културата - премахнете "привременните обезпечителни мерки" спрямо творци, те са терор и цензура над създаващите култура...

До Министъра на Културата
на Република България

Уважаеми г-н Министър,

Пише Ви един Ваш колега – човек на културата, който току-що се натъкна на абсолютен юридически абсурд, застрашаващ практически всеки един творец.
Приемете сериозно думите ми, те застрашават дори Вас, дори национални икони като Георги Господинов, и дори политическия Ви противник – Вежди Рашидов.
Става дума за предвидената в ЗАПСП възможност за прилагане на „привременни обезпечителни мерки“ при дела за авторски права – чл.96а от закона.
Тази разпоредба е откровено репресивна, защото може да се задейства практически по недобросъвестен начин, и дори да се получи съвсем обратен ефект – не да се защити авторското право, а то да се отнеме, в полза на лице, което не го притежава.
Причината е, че при нея НЕ се изчаква позиция на ответната страна, а само по молба на ищеца, и срещу заплатена „гаранция“, тя автоматично се налага. Възможно е молбата да е с лъжовно съдържание или подвеждаща, но ако ищецът има пари, ще получи мярката.
Т.е. хипотетично, ако аз обявя, че съм автор на някоя книга на Георги Господинов, заведа дело, и платя „гаранция“, то книгата на Господинов изчезва от пазара.
Също хипотетично, ако аз обявя, че съм създателят на някоя от Вашите скулптури, или например на г-н Рашидов, завеждам дело, плащам „гаранция“, и съдът блокира вашите собствени творби. Не можете да се разпореждате с тях, до приключване на целия съдебен процес, който трае с години.
Гротеската е и, че тези искове се разглеждат приоритетно – т.е. много бързо, а ако после обжалвате решението, то върви по общия ред, т.е. може да се провлачи с месеци.
Всичко, което Ви описвам, не е някаква злополучна шега.
В момента на мен, от съда, ми е наложена подобна забрана върху собствените ми книги, за които бившето им издателство твърди, че все още има права. Съдът обаче не се произнася по същество – има ли договори, има ли права, прекратени ли са, експертизи, свидетели и пр., а директно ми налага възбрана да ги ползвам, до приключване на делото. Като не ми е дадена  „думата“, да обясня моята позиция – че договори няма, те са прекратени, и издателството евентуално има право да води дела само за финансови обезщетения. Но не и да се представя като държател на самите права. Но това мнение изобщо не е чуто, а напълно в съгласие със закона, е наложено „обезпечението“.
Правосъдие, в което дори не се изслушва насрещната страна, не е никакво правосъдие. Дори в Народния съд поне са им давали думата, ако и да са били обречени. В момента у нас, при подобни „обезпечителни заповеди“ думата на засегнатата страна изобщо не се дава.
Това е в същината си частно правосъдие, служещо на богатите, които могат да си позволят да платят, и чрез „привременни обезпечителни производства“, по същество да произнесат предварителна присъда. Лица като Кирил Домусчиев или Делян Пеевски спокойно могат да се окажат велики творци на културата, и да запорират с лекота и Минеков, и Рашидов, и Божилов – всеки.
Така формулирана в закона, мярката очевидно е изпуснала баланса на интересите. Тя се превърща в средство за рекет и изнудване, в полза на по-силните. Поставянето само на парите, като „филтър“ дали да има заповед или не, в същността си е механизъм за обслужване на хората с пари. Тези без пари, не могат да издействат насрещни „предварителни производства“.
Изобщо, право, което се базира на сребърници, а не на факти, не прилича много на право.
Но всичко, което Ви описах, е съвсем законно.
Налагайки обезпечението, съдията ясно е написал, че „допуска че може твърденията на ищеца да не са верни, и между страните да няма действащ договор“. Но по повелите на закона, е длъжен да наложи обезпечението, като единствено изиска „гаранция“. Т.е. съдиите са наясно за какъв абсурд иде реч, но са вързани от закона.
Това е брутален пример как у нас правосъдие няма. И не говорим само за правосъдие по върховете – Гешев, корумпирани политици и пр. Няма правосъдие и за ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА.
Ползването на „привременни мерки“ е и форма на цензура, защото ограничаването на автор да се изразява чрез творбите си, е именно такова ограничение. Но лекотата, с която може да се случи (молба+пари), практически прави ненужно дори създаването на Министерство на Истината. Това е по-зле от при Оруел. Всъщност, дори той може да бъде забранен с „привременна мярка“. Достатъчно е да се самообявя за негов издател, да подхвърля някакъв безсмислен лист хартия на съда (той не проверява достоверността на „договора“), да си платя „гаранцията“, и... Оруел изчезва от пазара.
И най-сетне – мисля, че подобни де факто възможности за цензура, влизат в противоречие с  прогласената от Конституцията „свобода на словото и изразяването“. Всяка една позиция или мнение, може да бъде обявена, че е „цитат“ от някоя книга, и да се блокира ползването ѝ. Докато доказваш кой какви права има, ще отмине  моментът на изказването...
Поради всички тези причини, се надявам да съдействате тези абсурдни разпоредби в Закона да се променят, и творците да не са постоянен заложник на хората в джиповете, и с пачките...
Прилагам копие от съдебното разпореждане...


С уважение: Добри Божилов
Писател
Автор на бестселърите „Задругата“, „Заветът“, „Девети“, „Сказанието“ и др.
www.dobribozhilov.com