Помещението бе тъмно, нямаше нито един прозорец, а и нямаше как да има такъв на сто метра под земята. Някога комунистите бяха издълбали тази дупка, за да се пазят от атомните бомби на американците. После скривалището бе изоставено, и разграбено - основно металните врати и кабели, които отидоха за вторични суровини. После го превзеха мутрите, и го преобразуваха на частен затвор за саморазправа с неудобните. После за известно време бе необитаемо, до този момент, в който Гай Антовий го нае, за да създаде своя сървърен център.
В момента тук бяха десетте най-добри хакери в света, а постоянно се докарваше нова техника, а някъде отгоре се монтираха сателитни чинии - за специален достъп до Интернет, който не само не можеше никак да бъде прекъснат, но и осигуряваше многобройни възможности за укриване, зад всевъзможни защитни стени, маскиращи центрове и спътници.
Целта на този център, който вероятно задминаваше кибер-войските на Министерството на отбраната, бе една единствена - да бъде свален от Интернет, и заличен от публичното пространство Разказвачът - този предател, когото Антовий бе отгледал от “парче месо”. От нищо го бе направил човек, а той сега не само го бе изоставил, но и ползваше Мрежата, за да изкара самия Антовий като алчен и безскрупулен мошеник, който ограбва разказвачите, и прави всичко само за пари.
Разходите за сървърната ферма, и за тези професионалисти бяха всеки ден колкото всички приходи на издателството за месец. Но въпросът бе принципен - разказвачите трябваше да бъдат научени, че не могат да надигат глава срещу Гай Антовий, да искат пари и да поставят условия в какъв вид да излизат книгите им. Не, тяхната работа бе само и единствено да пишат книги, които читателите да купуват, и по никой начин да не застрашават сребърниците на тоя дето ги издава.
В помещението бе задимено и някои от хакерите покашлюваха. Но това бе нормалната атмосфера за Гай Антовий, за да се чувства здрав и силен, така че - ще се съобразяват. Плащаше им достатъчно добре.
Ако и да бе мобилизиран най-добрият възможен ресурс, позицията на Разказвача не бе лоша. Народът, разбираемо, симпатизираше винаги на по-слабия, и на ограбения, а винаги чорбаджията бе лошият. Така фактите, колко малко получава един писател, изумиха публиката, донесоха гняв и възмущение, и насреща - много позитиви на Разказвача. Но това щеше да се промени. Мястото на плебеите е в калта, колкото и да са много, колкото и да са силни. Надигнат ли глава, трябва да бъдат натикани обратно, колкото и да струва, защото няма ли плебеи, няма да има и патриции…
А като истински патриций, един от най-благородните и последователни, Гай Антовий бе загрижен за съсловието си.
-Гай Антовий, успяхме да откраднем страницата на Разказвача във Фейсбук. Вече е наша. - каза Леонсио - един хакер от Бразилия.
-Браво момче! - каза Антовий - Браво.
-Той още не е разбрал, но Фейсбук ще му прати съобщение. До минути или час, ще научи, че вече не е администратор на собствената си страница…
Антовий започна доволно да се кикоти. Парите му - немалко, но отиваха в добра посока.
-Не само че няма да може да пише в нея, но можем и ние да пишем от негово име. Можем да го дискредитираме.
-Отлична работа. - повтори патрицият - По-натам ще пишем, да видим какво. Нека сега се пукне от яд. Ще ми ползва той Фейса, за да хули мен. Дето го направих човек, писател, величина, която прошляк като него не можеше да сънува. Ще види той… Може да си умен и хитър, ама нямаш пари. А като имаш пари - ставаш по-умен, и по-хитър, защото си купуваш каквото ти трябва… - изрече основната мъдрост на капитализма Антовий. Подир което дръпна от живителния тютюн.
Разривът с Разказвача бе станал някак отведнъж. Не че преди това не бе имало признаци да наближава криза, но Антовий вярваше, че държи всичко под контрол. Така както бе държал толкова други плебеи. Разказвачът изразяваше недоволство от малкото заплащане, и от това, че му съкращават книгите. Но кой ли не го правеше, и никой не бе успял да надвие Гай Антовий. И парите са негови, и книгите. Това не подлежеше на съмнение. И изведнъж…
Изведнъж на Разказвача май му преля чашата на търпението и след поредните маневри на Гай Антовий да го “работи”, му писна, и вдигна ръце от всичко. Скъса отношенията, и излезе публично да разкаже реалността. Тя се хареса на публиката, съставена основно от плебеи - такъв бе законът на света - мнозинството са винаги плебеи, хареса се на публиката, и колкото люде бяха прочели книгите му, а те не бяла малко, толкова проследиха и разправията. От което Гай Антовий бе застрашен да претърпи загуби, защото същите тия плебеи бяха дето трябваше да купуват книгите.
Изкуството на книгоиздаването бе да накараш един плебей да напише книга, да не му платиш, после да продадеш тази книга на другите плебеи, те да платят скъпо, и ти да прибереш парите. Това е изкуството, което Антовий умееше. И не бе допустимо някой да го оспорва, еле пък плебеят-разказвач да иска пари!
Да се разчита на пазар, извън плебеите - сред патрициите, не бе разумно. Те бяха по-малко, а и не четяха книги. Те инвестираха предимно в силикон, лимузини и скъпи питиета. И в тютюн…
Гай Антовий отново дръпна от цигарата, и каза:
-Сега ще направим още нещо. Тая страница е важна, ще го заболи, ама не е всичко. Има още много. Ще му хакнем всичко - и личния профил, и групите, и дори личния му компютър. Накрая ще му източа всичките данни, и ще му сложа на десктопа поздрав от Гай Антовий… - каза той.
А вътрешно мислеше нещо много повече. Вероятно на компютъра на Разказвача се пазеха новите му книги, или поне част от тях. След като се бяха скарали, той нямаше да му ги даде да ги издаде, и това щеше да струва много сребърници. Но ако успееха да хакнат този компютър, можеха да ги получат. И Гай Антовий да ги издаде пръв…
-Това ще е трудничко… - каза Джордж - двайсетгодишен британец с условна двугодишна присъда. Антовий го бе измъкнал от затвора като му бе платил гаранцията. - Личните компютри не винаги са добре защитени, но трудно се намират из Мрежата къде са, а и може да не е вързан изобщо. Дори да е, ако ползва само браузър и електронна поща, вероятно всички останали портове са затворени по подразбиране. Пък и може да ни усети…
-Е как пробихте Фейсбука.
-Там е друго. Понеже много често го блокирали гербаджиите, че говорил против Гай Балоний…
-Да, говореше той против Балоний… - прекъсна го Антовий - Говореше много, не можах да го удържа. Говореше против ръката, дето хранеше всички ни…
Гай Балоний вече бе паднал от власт, но чорбаджиите, дето се замогнаха покрай него, още бяха богатички.
-...Понеже много го блокирали, и затова си направил паралелни акаунти, през които да пише в страницата си, като му блокират основния. На един от тия акаунти недогледал и оставил много проста парола. И понеже рядко го е ползвал, никой не е атакувал този акаунт. Ние го намерихме и превзехме. После с неговите админски права му отнехме собствените - на основния акаунт…
-Евала! За това ви плащам…
-Но това е във Фейса. Не е толкова трудно, ако има пропуск. Пропуските лесно се намират. Но личният компютър, разположен незнайно къде, и вероятно - с по-добра парола, ще е по-трудно. В смисъл - няма да стане толкова бързо…
-Действайте… - нареди Антовий.
Действаха. Разказвачът действително установи, че са му отнели страницата, и логично - обяви това публично, за да изобличи посегателствата на Антовий. Бе изгубил една страница, но си направи нова, която бързо започна да се пълни с хора. А действията на патриция предизвикаха нова публичност, и нови симпатии към плебея.
Срещу него бе стартирана цяла машина от репресии - пращаха му стражари да го разследват, адвокати - да го плашат, съдеха го по всякакви истински и измислени обвинения. Но истината бе, че основата му сила бе Интернетът. Именно през него успя така добре да си рекламира книгите, и сега ползваше същите тези умения - за да изобличава Гай Антовий, да изкарва собствения си “духовен баща и учител”, най-черния от всички, да буни плебейското съсловие с претенции, че заслужавало повече, и да не прекланя глава пред патрициите. Именно Интернетът бе основната сила на Разказвача, и трябваше да бъде заличен от там…
На другия ден измислиха какво да направят.
Една млада хакерка от Румъния, на име Блетина, предложи:
-Да пробваме не да го хакваме с компютри, а да хакнем него…
-Кажи… - попита с интерес Антовий.
-Ами той си е загубил страницата, ще иска да си я върне, сигурно е ядосан и не разсъжвава трезво. Мога да се появя като спасителка, и да му предложа да я върна. Хем съм жена, а той - мъж, хем ще му спася страницата. Може да клъвне. И ще му поискам достъп до компютъра, за да му помогна. Сам ще ни падне в клопката…
-Велика идея! - възкликна Антовий и съзря цялата и хитрост - Разказвачът, като доста други творци, бе разсеян понякога. И сега, като бе ядосан за страницата, и му бе другаде мисълта, можеше да поддаде. Появава се жена, която да помогне. Имаше шанс…
-Велика идея, напред… - нареди Антовий…
Част от хакерите влязоха в доста посредствената си функция на тролове - да следят Разказвача, и да водят някакъв разговор с него, за да му отклоняват вниманието. А Блетина се свърза директно с него.
“Здравейте, видях проблема ви с тия мошеници-издателите. Съчувствам ви. Мога да Ви помогна. Аз се занимавам с маркетинг, и имам връзка с Фейсбук. Знам на кого да се обадя, за да ви върнат страницата”... - написа му.
А подир малко получи отговор:
“Благодаря за подкрепата. Сигурен съм, че ще се справим. Но ако върнете страницата, ще е добре. Опитайте…”
А тя написа:
“Ще ни трябва помощта ви…”
А той отвърна:
“Аз съм на линия…”
-Мисля, че клъвна… - каза радостно тя, а Гай Антовий се ухили лукаво. Дръпна от цигарата, а Блетина се разкашля. Това, което бе здравословно за едни, не бе здравословно за други…
-Сега ще му оставим малко време да почака, и да се чуди. Да създадем очакване. Следобяд ще му се обадя пак…
-Браво, момиче… Така се действа…. - похвали я Антовий.
А докато чакаха рибката да клъвне, а останалите хакери ровеха да търсят, какви ли се слабости около нея, патрицият седна в едно кресло и отново отвори книгата за Метник. Бе я издал преди години, разбира се - кой да я издаде, ако не Гай Антовий - най-великият издател на всички времена, подушващ сребърниците, там където никой не би предположил.
Кивън Метник - най-великият хакер в цялата история, търсен от ФБР, ЦРУ, ФСБ, Мосад, и всяка възможна служба, която ви дойде на ум. Дори веднъж заловен, и изкарал затвор. Там попаднал на хора, и станал човек. И после - написал книга. Книга, която съветва как да се пазим в кибер-обществото. Но и не само как да се пазим - като ти казват как да се пазиш, подсказват как, и къде, си уязвим, ако не се пазиш.
Велик човек Метник. Велик автор. И Антовий се прехласваше и вдъхновяваше от книгата му. Смукваше дълбоко от тютюна, и четеше.
Може да не бе роден за хакер, но щеше да стане. Щеше и това да стане, за да “даде да се разбере на Разказвача”, дето си бе повярвал твърде много. Та и преди му се подсмиваше на собствените системи за разпространение на електронни книги. Намираше ги несъвършени, твърде скъпи, и твърде зле защитени. Веднъж дори помогна на Антовий да запуши една дупка. Направо бяха “свалени гащите” на сайта, всеки би могъл да го хакне. И тогава помогна. Беше добро момче. А после какво се случи. Защо тия пари му влязоха в главата? Нима не разбираше, че парите са за тия като Антовий. Има си хора за това. Писането е за тия като него. Един призван е да твори, друг - да трупа пари… Променят се хората. Към лошо се променят. Влизат там, където не им е мястото. И почтените патриции трябва да се борят за полагащото им се срещу агресорите.
Но Метник. Метник ще ги оправи всички. Антовий ще стане Метник. Ще видят те една кибер-среда, ИТ-та, програмисти, админи. Антовий не е хакер, но с пари ще стане хакер!
И търговец стана най-добрия, и книжар, и по недвижими имоти, и по коли… По всичко. Ще стане най-добрия и като хакер… Дръпна пак дима, и фиксира книгата…
Привечер Блетина пак се свърза с Разказвача.
Разговорът им протече така:
“Здрасти, готови сме, ще оправим всичко…” - написа тя.
“Супер, не очаквах толкова бързо. Благодаря…” - отвърна той.
“Ще върнем страницата, твоя си е. Ти имаш ли достъп…”
“Имам достъп само да я гледам, не и да пиша в нея. Обикновен зрител съм…”
“Нищо, ще го оправим. Само си качи Team Viewer…”
Разказвачът добре познаваше Team Viewer. Това бе софтуер, който дава отдалечен достъп до компютъра ти на трето лице. Ползва се, за да може някой друг директно при теб да работи, все едно е на твоя компютър.
Но бе странно да се иска, при положение, че самият той нямаше никакъв достъп до страницата. Защо бе нужно подобно отваряне на пробойна в собствената му мрежа?
“Аз нямам достъп до страницата, за какво да качвам софтуер, който пуска други хора на компютъра ми? Дали от тук, или от при Вас, все същото е във Фейсбука…” - каза той.
А тя отвърна:
“Не се тревожете, Team Viewer e приложение за отдалечен достъп” - обясни тя, все едно на начинаещ, който нищо не разбира - “Вие имате пълен контрол, винаги можете да прекратите сесията. Кликате на хиксчето в ъгъла”...
Това бе така, но какво ще направи човек с външен достъп, преди да кликнеш на хиксчето, бе отделен въпрос. Разказвачът не бе толкова глупав, но се изумяваше как може те да го мислят за толкова глупав. Тогава започна да се досеща и кой стои зад всичко. Нямаше кой да е друг. Само му бе трудно още да се досети за мащаба на конспирацията. Толкова много хакери, цяла сървърна ферма, сателитни чинии, и всякакви услуги из целия свят. Само заради него. Ако знаеше, би повярвал още повече в собствената си значимост…
“Нямам навика да качвам подобни софтуери” - поизлъга той. Всъщност вече бе ползвал такива в професионалната си дейност - “Няма значение, вече си направих нова страница, здраве да е… Благодаря, все пак…” - добави.
Хакерката помълча малко, после рече:
“Добре, ако решите обадете се. Много ви симпатизираме, искаме да ви спасим от тия дето ви тормозят. Но щом се страхувате. Нищо…”
На свой ред Разказвачът задържа отговора си, после рече:
“Ами направих си нова страница за 5 минути. Хората вече се събират в нея. Ако враговете ми харчат по 5000 евро, за да откраднат една страница, а аз правя нова за 5 минути, накрая ще ги разоря. Ще спечеля икономически войната…”
Това съобщение, което сподели не само с нея, а и изобщо във Фейса, събра доста лайкове.
И за да приключи разговора, каза:
“Пък може и един ден Гай Антовий да се покае, и да ми върне страницата. Той трябва да и е админ сега…”
Блетина известно време не отговори, но накрая “лайкна” съобщението, което приличаше на форма на усмивка, че “са се разбрали, и всеки е наясно какво прави другият”...
Гай Антовий стоеше зад Блетина през цялото време, и накрая нервно засмука от дима.
-Не стана… - каза той - Но бе добър опит. Няма да се отказваме, ще го смачкам… Никаква демобилизация… - нареди той на останалите.
Така, поне за известно време, Разказвачът опази компютъра си, достъпа до Фейсбук, и връзката с читателите.
Но войната едва започваше - вдъхновена от Метник, движена от най-великия издател, и несломимото убеждение, че работа на писателите е да пишат, а не да богатеят. Което бе битка за самото съществуване на Гай Антовий и патрицианската каста. Всеки да си знае мястото…
Но всеки, всъщност си знае мястото. И всеки воюва с каквото има. Един - с адвокати, пари и хакери. А друг - с перо. Разказвачът, вече започнал новата си книга - Историята на Гай Антовий, попрескочи глави, и написа една, дето накрая ще се озове към последните… “Гай Антовий… Глава (неизвестно коя)... Хакер…
В момента тук бяха десетте най-добри хакери в света, а постоянно се докарваше нова техника, а някъде отгоре се монтираха сателитни чинии - за специален достъп до Интернет, който не само не можеше никак да бъде прекъснат, но и осигуряваше многобройни възможности за укриване, зад всевъзможни защитни стени, маскиращи центрове и спътници.
Целта на този център, който вероятно задминаваше кибер-войските на Министерството на отбраната, бе една единствена - да бъде свален от Интернет, и заличен от публичното пространство Разказвачът - този предател, когото Антовий бе отгледал от “парче месо”. От нищо го бе направил човек, а той сега не само го бе изоставил, но и ползваше Мрежата, за да изкара самия Антовий като алчен и безскрупулен мошеник, който ограбва разказвачите, и прави всичко само за пари.
Разходите за сървърната ферма, и за тези професионалисти бяха всеки ден колкото всички приходи на издателството за месец. Но въпросът бе принципен - разказвачите трябваше да бъдат научени, че не могат да надигат глава срещу Гай Антовий, да искат пари и да поставят условия в какъв вид да излизат книгите им. Не, тяхната работа бе само и единствено да пишат книги, които читателите да купуват, и по никой начин да не застрашават сребърниците на тоя дето ги издава.
В помещението бе задимено и някои от хакерите покашлюваха. Но това бе нормалната атмосфера за Гай Антовий, за да се чувства здрав и силен, така че - ще се съобразяват. Плащаше им достатъчно добре.
Ако и да бе мобилизиран най-добрият възможен ресурс, позицията на Разказвача не бе лоша. Народът, разбираемо, симпатизираше винаги на по-слабия, и на ограбения, а винаги чорбаджията бе лошият. Така фактите, колко малко получава един писател, изумиха публиката, донесоха гняв и възмущение, и насреща - много позитиви на Разказвача. Но това щеше да се промени. Мястото на плебеите е в калта, колкото и да са много, колкото и да са силни. Надигнат ли глава, трябва да бъдат натикани обратно, колкото и да струва, защото няма ли плебеи, няма да има и патриции…
А като истински патриций, един от най-благородните и последователни, Гай Антовий бе загрижен за съсловието си.
-Гай Антовий, успяхме да откраднем страницата на Разказвача във Фейсбук. Вече е наша. - каза Леонсио - един хакер от Бразилия.
-Браво момче! - каза Антовий - Браво.
-Той още не е разбрал, но Фейсбук ще му прати съобщение. До минути или час, ще научи, че вече не е администратор на собствената си страница…
Антовий започна доволно да се кикоти. Парите му - немалко, но отиваха в добра посока.
-Не само че няма да може да пише в нея, но можем и ние да пишем от негово име. Можем да го дискредитираме.
-Отлична работа. - повтори патрицият - По-натам ще пишем, да видим какво. Нека сега се пукне от яд. Ще ми ползва той Фейса, за да хули мен. Дето го направих човек, писател, величина, която прошляк като него не можеше да сънува. Ще види той… Може да си умен и хитър, ама нямаш пари. А като имаш пари - ставаш по-умен, и по-хитър, защото си купуваш каквото ти трябва… - изрече основната мъдрост на капитализма Антовий. Подир което дръпна от живителния тютюн.
Разривът с Разказвача бе станал някак отведнъж. Не че преди това не бе имало признаци да наближава криза, но Антовий вярваше, че държи всичко под контрол. Така както бе държал толкова други плебеи. Разказвачът изразяваше недоволство от малкото заплащане, и от това, че му съкращават книгите. Но кой ли не го правеше, и никой не бе успял да надвие Гай Антовий. И парите са негови, и книгите. Това не подлежеше на съмнение. И изведнъж…
Изведнъж на Разказвача май му преля чашата на търпението и след поредните маневри на Гай Антовий да го “работи”, му писна, и вдигна ръце от всичко. Скъса отношенията, и излезе публично да разкаже реалността. Тя се хареса на публиката, съставена основно от плебеи - такъв бе законът на света - мнозинството са винаги плебеи, хареса се на публиката, и колкото люде бяха прочели книгите му, а те не бяла малко, толкова проследиха и разправията. От което Гай Антовий бе застрашен да претърпи загуби, защото същите тия плебеи бяха дето трябваше да купуват книгите.
Изкуството на книгоиздаването бе да накараш един плебей да напише книга, да не му платиш, после да продадеш тази книга на другите плебеи, те да платят скъпо, и ти да прибереш парите. Това е изкуството, което Антовий умееше. И не бе допустимо някой да го оспорва, еле пък плебеят-разказвач да иска пари!
Да се разчита на пазар, извън плебеите - сред патрициите, не бе разумно. Те бяха по-малко, а и не четяха книги. Те инвестираха предимно в силикон, лимузини и скъпи питиета. И в тютюн…
Гай Антовий отново дръпна от цигарата, и каза:
-Сега ще направим още нещо. Тая страница е важна, ще го заболи, ама не е всичко. Има още много. Ще му хакнем всичко - и личния профил, и групите, и дори личния му компютър. Накрая ще му източа всичките данни, и ще му сложа на десктопа поздрав от Гай Антовий… - каза той.
А вътрешно мислеше нещо много повече. Вероятно на компютъра на Разказвача се пазеха новите му книги, или поне част от тях. След като се бяха скарали, той нямаше да му ги даде да ги издаде, и това щеше да струва много сребърници. Но ако успееха да хакнат този компютър, можеха да ги получат. И Гай Антовий да ги издаде пръв…
-Това ще е трудничко… - каза Джордж - двайсетгодишен британец с условна двугодишна присъда. Антовий го бе измъкнал от затвора като му бе платил гаранцията. - Личните компютри не винаги са добре защитени, но трудно се намират из Мрежата къде са, а и може да не е вързан изобщо. Дори да е, ако ползва само браузър и електронна поща, вероятно всички останали портове са затворени по подразбиране. Пък и може да ни усети…
-Е как пробихте Фейсбука.
-Там е друго. Понеже много често го блокирали гербаджиите, че говорил против Гай Балоний…
-Да, говореше той против Балоний… - прекъсна го Антовий - Говореше много, не можах да го удържа. Говореше против ръката, дето хранеше всички ни…
Гай Балоний вече бе паднал от власт, но чорбаджиите, дето се замогнаха покрай него, още бяха богатички.
-...Понеже много го блокирали, и затова си направил паралелни акаунти, през които да пише в страницата си, като му блокират основния. На един от тия акаунти недогледал и оставил много проста парола. И понеже рядко го е ползвал, никой не е атакувал този акаунт. Ние го намерихме и превзехме. После с неговите админски права му отнехме собствените - на основния акаунт…
-Евала! За това ви плащам…
-Но това е във Фейса. Не е толкова трудно, ако има пропуск. Пропуските лесно се намират. Но личният компютър, разположен незнайно къде, и вероятно - с по-добра парола, ще е по-трудно. В смисъл - няма да стане толкова бързо…
-Действайте… - нареди Антовий.
Действаха. Разказвачът действително установи, че са му отнели страницата, и логично - обяви това публично, за да изобличи посегателствата на Антовий. Бе изгубил една страница, но си направи нова, която бързо започна да се пълни с хора. А действията на патриция предизвикаха нова публичност, и нови симпатии към плебея.
Срещу него бе стартирана цяла машина от репресии - пращаха му стражари да го разследват, адвокати - да го плашат, съдеха го по всякакви истински и измислени обвинения. Но истината бе, че основата му сила бе Интернетът. Именно през него успя така добре да си рекламира книгите, и сега ползваше същите тези умения - за да изобличава Гай Антовий, да изкарва собствения си “духовен баща и учител”, най-черния от всички, да буни плебейското съсловие с претенции, че заслужавало повече, и да не прекланя глава пред патрициите. Именно Интернетът бе основната сила на Разказвача, и трябваше да бъде заличен от там…
На другия ден измислиха какво да направят.
Една млада хакерка от Румъния, на име Блетина, предложи:
-Да пробваме не да го хакваме с компютри, а да хакнем него…
-Кажи… - попита с интерес Антовий.
-Ами той си е загубил страницата, ще иска да си я върне, сигурно е ядосан и не разсъжвава трезво. Мога да се появя като спасителка, и да му предложа да я върна. Хем съм жена, а той - мъж, хем ще му спася страницата. Може да клъвне. И ще му поискам достъп до компютъра, за да му помогна. Сам ще ни падне в клопката…
-Велика идея! - възкликна Антовий и съзря цялата и хитрост - Разказвачът, като доста други творци, бе разсеян понякога. И сега, като бе ядосан за страницата, и му бе другаде мисълта, можеше да поддаде. Появава се жена, която да помогне. Имаше шанс…
-Велика идея, напред… - нареди Антовий…
Част от хакерите влязоха в доста посредствената си функция на тролове - да следят Разказвача, и да водят някакъв разговор с него, за да му отклоняват вниманието. А Блетина се свърза директно с него.
“Здравейте, видях проблема ви с тия мошеници-издателите. Съчувствам ви. Мога да Ви помогна. Аз се занимавам с маркетинг, и имам връзка с Фейсбук. Знам на кого да се обадя, за да ви върнат страницата”... - написа му.
А подир малко получи отговор:
“Благодаря за подкрепата. Сигурен съм, че ще се справим. Но ако върнете страницата, ще е добре. Опитайте…”
А тя написа:
“Ще ни трябва помощта ви…”
А той отвърна:
“Аз съм на линия…”
-Мисля, че клъвна… - каза радостно тя, а Гай Антовий се ухили лукаво. Дръпна от цигарата, а Блетина се разкашля. Това, което бе здравословно за едни, не бе здравословно за други…
-Сега ще му оставим малко време да почака, и да се чуди. Да създадем очакване. Следобяд ще му се обадя пак…
-Браво, момиче… Така се действа…. - похвали я Антовий.
А докато чакаха рибката да клъвне, а останалите хакери ровеха да търсят, какви ли се слабости около нея, патрицият седна в едно кресло и отново отвори книгата за Метник. Бе я издал преди години, разбира се - кой да я издаде, ако не Гай Антовий - най-великият издател на всички времена, подушващ сребърниците, там където никой не би предположил.
Кивън Метник - най-великият хакер в цялата история, търсен от ФБР, ЦРУ, ФСБ, Мосад, и всяка възможна служба, която ви дойде на ум. Дори веднъж заловен, и изкарал затвор. Там попаднал на хора, и станал човек. И после - написал книга. Книга, която съветва как да се пазим в кибер-обществото. Но и не само как да се пазим - като ти казват как да се пазиш, подсказват как, и къде, си уязвим, ако не се пазиш.
Велик човек Метник. Велик автор. И Антовий се прехласваше и вдъхновяваше от книгата му. Смукваше дълбоко от тютюна, и четеше.
Може да не бе роден за хакер, но щеше да стане. Щеше и това да стане, за да “даде да се разбере на Разказвача”, дето си бе повярвал твърде много. Та и преди му се подсмиваше на собствените системи за разпространение на електронни книги. Намираше ги несъвършени, твърде скъпи, и твърде зле защитени. Веднъж дори помогна на Антовий да запуши една дупка. Направо бяха “свалени гащите” на сайта, всеки би могъл да го хакне. И тогава помогна. Беше добро момче. А после какво се случи. Защо тия пари му влязоха в главата? Нима не разбираше, че парите са за тия като Антовий. Има си хора за това. Писането е за тия като него. Един призван е да твори, друг - да трупа пари… Променят се хората. Към лошо се променят. Влизат там, където не им е мястото. И почтените патриции трябва да се борят за полагащото им се срещу агресорите.
Но Метник. Метник ще ги оправи всички. Антовий ще стане Метник. Ще видят те една кибер-среда, ИТ-та, програмисти, админи. Антовий не е хакер, но с пари ще стане хакер!
И търговец стана най-добрия, и книжар, и по недвижими имоти, и по коли… По всичко. Ще стане най-добрия и като хакер… Дръпна пак дима, и фиксира книгата…
Привечер Блетина пак се свърза с Разказвача.
Разговорът им протече така:
“Здрасти, готови сме, ще оправим всичко…” - написа тя.
“Супер, не очаквах толкова бързо. Благодаря…” - отвърна той.
“Ще върнем страницата, твоя си е. Ти имаш ли достъп…”
“Имам достъп само да я гледам, не и да пиша в нея. Обикновен зрител съм…”
“Нищо, ще го оправим. Само си качи Team Viewer…”
Разказвачът добре познаваше Team Viewer. Това бе софтуер, който дава отдалечен достъп до компютъра ти на трето лице. Ползва се, за да може някой друг директно при теб да работи, все едно е на твоя компютър.
Но бе странно да се иска, при положение, че самият той нямаше никакъв достъп до страницата. Защо бе нужно подобно отваряне на пробойна в собствената му мрежа?
“Аз нямам достъп до страницата, за какво да качвам софтуер, който пуска други хора на компютъра ми? Дали от тук, или от при Вас, все същото е във Фейсбука…” - каза той.
А тя отвърна:
“Не се тревожете, Team Viewer e приложение за отдалечен достъп” - обясни тя, все едно на начинаещ, който нищо не разбира - “Вие имате пълен контрол, винаги можете да прекратите сесията. Кликате на хиксчето в ъгъла”...
Това бе така, но какво ще направи човек с външен достъп, преди да кликнеш на хиксчето, бе отделен въпрос. Разказвачът не бе толкова глупав, но се изумяваше как може те да го мислят за толкова глупав. Тогава започна да се досеща и кой стои зад всичко. Нямаше кой да е друг. Само му бе трудно още да се досети за мащаба на конспирацията. Толкова много хакери, цяла сървърна ферма, сателитни чинии, и всякакви услуги из целия свят. Само заради него. Ако знаеше, би повярвал още повече в собствената си значимост…
“Нямам навика да качвам подобни софтуери” - поизлъга той. Всъщност вече бе ползвал такива в професионалната си дейност - “Няма значение, вече си направих нова страница, здраве да е… Благодаря, все пак…” - добави.
Хакерката помълча малко, после рече:
“Добре, ако решите обадете се. Много ви симпатизираме, искаме да ви спасим от тия дето ви тормозят. Но щом се страхувате. Нищо…”
На свой ред Разказвачът задържа отговора си, после рече:
“Ами направих си нова страница за 5 минути. Хората вече се събират в нея. Ако враговете ми харчат по 5000 евро, за да откраднат една страница, а аз правя нова за 5 минути, накрая ще ги разоря. Ще спечеля икономически войната…”
Това съобщение, което сподели не само с нея, а и изобщо във Фейса, събра доста лайкове.
И за да приключи разговора, каза:
“Пък може и един ден Гай Антовий да се покае, и да ми върне страницата. Той трябва да и е админ сега…”
Блетина известно време не отговори, но накрая “лайкна” съобщението, което приличаше на форма на усмивка, че “са се разбрали, и всеки е наясно какво прави другият”...
Гай Антовий стоеше зад Блетина през цялото време, и накрая нервно засмука от дима.
-Не стана… - каза той - Но бе добър опит. Няма да се отказваме, ще го смачкам… Никаква демобилизация… - нареди той на останалите.
Така, поне за известно време, Разказвачът опази компютъра си, достъпа до Фейсбук, и връзката с читателите.
Но войната едва започваше - вдъхновена от Метник, движена от най-великия издател, и несломимото убеждение, че работа на писателите е да пишат, а не да богатеят. Което бе битка за самото съществуване на Гай Антовий и патрицианската каста. Всеки да си знае мястото…
Но всеки, всъщност си знае мястото. И всеки воюва с каквото има. Един - с адвокати, пари и хакери. А друг - с перо. Разказвачът, вече започнал новата си книга - Историята на Гай Антовий, попрескочи глави, и написа една, дето накрая ще се озове към последните… “Гай Антовий… Глава (неизвестно коя)... Хакер…
(следва)
Добри Божилов
10.12.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар