Прошение относно канонизирането на Васил Левски за светец...

До
Негово Светейшество Даниил
Патриарх на Българската православна църква

Прошение
Относно признаване и канонизиране на Васил Левски за светец

Ваше Светейшество,

 
С настоящото писмо бих искал да подновя дългогодишната молба на българския народ за канонизиране на Апостола на Свободата за светец.
В продължение на десетилетия, спазвайки каноните си, Българската православна църква не предприема това действие, основно поради съмнения, че Апостолът е "убил невинна душа" и като такъв, не може да бъде светец – независимо от безкрайните му народополезни и Богоугодни деяния.
Но бих искал да изтъкна, че въпросното "убийство" е абсолютно измислен акт на османската власт, с цел Васил Левски да бъде осъден на смърт. Съгласно тогавашните закони, за революционна дейност наказанието е заточение. Стотици български бунтовници и революционери са минали по този път. Натискът на общественото мнение на Великите сили по това време също е да не се прилагат смъртни присъди за "бунтовничество".
Така, за да се освободи от най-опасния си враг в този момент, наричан от самата империя "Джингиби" (неуловим), османската власт допълва обвиненията срещу него с въпросното "убийство на ратай по време на обир на чорбаджия". Но подобно убийство няма. Левски никога не го е признавал. И до ден днешен не се знае съществувало ли е въпросното "ратайче", като не е известно дори името му!
В рамките на процеса срещу Левски, като "доказателство" са ползвани показанията на един единствен свидетел – Вутьо Ветов от Видраре – човек силно зависим от османската власт. Т.е. имаме за "свидетел" някакъв еквивалент на днешните нарко-пласьори или проститутки, които са на "къса каишка" в полицията.
Дори според османския закон от онова време, за доказване на убийство се изискват поне двама свидетели. Т.е. дори османската власт е нарушила собствените си закони, осъждайки Левски на смърт.
Второто "доказателство" за убийството се появява много години след смъртта му. Т.е. то не е основание за присъдата. Става дума за "писмо" уж написано от Левски, в което той признава за убийството. Но въпросното писмо се появява много години след Освобождението и то – в Румъния. Няма никакви доказателства, че е написано от Апостола. В самото него се съдържат и много други противоречиви тези, което прави достоверността му силно съмнителна. Въпросното писмо го няма в целия чувал писмени доказателства, които османската власт е изсипала пред Левски по време на разследването. Известно е, че тогава са били конфискувани много документи на революционната организация. Но писмото го няма. То не е част от делото.
Така имаме осъдителна присъда по показанията на съмнителен свидетел и силно оспоримо "писмо" от много години след това.
Т.е. излиза, че църквата кредитира като достоверна една присъда на османската власт, издадена в нарушение на закона и без доказателства. И на основание на тази присъда, Левски излиза "убиец на невинна душа" и недостоен за светец. Т.е. осъждаме го втори път – с неувереността и съмненията си…
С оглед на всички посочени обстоятелства, се надявам Църквата еднозначно да приеме, че Васил Левски не е убивал никой невинен. И с оглед на безкрайните му други заслуги към Църквата и Народа, той следва да бъде признат за светец – може би равен с другия който имаме от подобна величина – Св. Иван Рилски.
Най-смирено Ви моля, с Благословение от Бога, да проведете процедурата по канонизиране на Св. Васил Левски – апостол на свободата не само на българите, но и на всички други народи, за които би могъл да се бори, ако имаше възможност – по собствените му думи…

С най-дълбоко уважение: Добри Божилов, писател
16.03.2025